Тук едва ли много могат да влезнат в обувките на майката.
Бащата е абдикирал от основната грижа - той си е с кариерата и парите.
Докато майката пак остава в капана на кухня-печка-деца. Щото, някой трябва да се грижи все пак за дома и децата. И сега група жени пак решиха да нарекат жена меркантилна само, защото е домакиня.
От личен опит: имаше мнения, че детето ми може да е с увреждане. Вероятно малко хора са изпитали страха от това "ами ако". Знаете ли какво ми минаваше през ума? От това, да бях пометнала до ... не мога да го напиша, но в наказателния кодекс е писано. Защото имах още едно дете, за което съм отговорна и трябваше и него да издържам. Последва и помпозно изказване на бащата (един от ония, нормалните, които ходят по градинки, учат синовете си да карат колело и всички се умиляват при гледката на силната връзка баща-син) да не съм се притеснявала, че щял да остане при нас. Сякаш трябваше да му благодаря и сякаш има друг нормален начин на държание на родител. Само че аз имах нужда да избягам. Да се събудя и да знам, че си имам моето семейство с възможността да работя, да им осигуря необходоимия стандарт за жилище, образование и т.н. Да видя двете си деца да играят заедно, да се гонят на зелена морава... А не да оставя на първородното дете брат/сестра с увреждане, за когото/която трябва да се грижи. Не помня колко време не бях на земята. Само физическо присъствие. След това избягах в интернет пространството. Задявка. Случайна. Но не мислех за рехабилитации, лекари и т.н. Бягах в чата, който беше предимно със БДСМ-съдържание (нещо много далеч от мен до тоя момент). Знам, знам, идеалните майки не правят така. Само че шокът, страхът, отричането ме караха да правя несвойствени неща...Така че, не бих съдила никого.
