Възможно е. Предполагам, че процедурата е доста бърза, само ти взимат проба.
- Публикувана: 11 ян. 2021, 07:08 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2021, 21:01 ч.
Случи ми се нещо странно XXIV
95-та,96-та година беше.Аз знам ,че имам алергия към упойки.Трябва да направя аборт,но реших,че няма да споделя с лекарите за проблема си.Отивам сутринта и се оказва,че сме много жени.Към обед идва и моя ред.Анестезиолог няма.Докато си отворя устата...и бях упоена.Озовах се в дълъг коридор с много врати.Бях отчаяна и исках някъде да вляза.Над мен се беше надвесило едно ужасно грозно женско лице и не ме пускаше да вляза никъде.Помолих жената да ме води и тя обеща да го направи. Едновременно с всичко това около себе си усещах паника .Хора които говореха нещо .Оцелях ,но съм уплашила доста екипа
И от мен една странна случка от преди повече от 30 години, още по времето на соца. В къщи сме си, в хола на земята седим със сестра ми, майка ни на дивана и гледаме тв. Изведнъж аз чувам майка да ни моли да и подадем някакви хапчета, казвайки, че я боли главата. Аз чувам това, но не ставам, надявайки се сестра ми да стане. Минава известно време, не помня колко и аз ставам и подавам лекарствата на майка ни, при което тя ми казва, че не ги е искала и аз казвам ама ти ни помоли да ти ги дадем, защото те боли глава. Тя ми отговори , че наистина я е боляло главата , но не е казвала да и ги даваме, сестра ми също не чувала такива думи от майка ни. Всички бяхме доста озадачени тогава. Да съм била 12. 13 год.
Явно е различно при всеки. Един път са ми правили пълна упойка. Бяхме 5 или 6 жени в една стая за едно и също - кюретаж. Още си спомням как хубаво се унесох и заспах. След като ме събудиха, веднага се съвзех, след няколко минути седях в леглото и играех игра на телефона, след като се бях обадила, че съм свършила. Една от другите жени се съвзе също толкова бързо. Имаше две жени, които не можеха да се събудят повече от час. Абсолютно нищо не помнех от момента, когато съм била упоена.
Олее,след десетина дни ми предстои манипулация с венозна краткотрайна упойка.Почвам да се плаша .Не искам нищо да виждам и чувам.
Мисля, че не е спомен, а наистина ги виждат. Майка преди да си отиде, имаше период в който постоянно виждаше баба ми(нейна майка), а татко виждаше нея.
И двамата е имало случаи в които са ме питали: къде отиде баба ти, майка ти. Ей сега беше тук. Майка дори беше станала да търси майка си, а татко в полусън ми каза, че майка била ей сега при него и ме попита къде е отишла: Ааа, къде отиде майка ти, ей сега беше тук?!, аз изненадана го попитах: Какво, какво?!, а той разбуждайки се: Майка ти, бе, майка ти, къде отиде и в следващия момент: Ааа, нищо, нищо, явно съм сънувал. Баба също виждаше майка си преди да си отиде. Когато чух майка, а после татко, че виждат единия майка си, а другия съпругата си, сърцето ми всеки път се свиваше на топка, защото знаех, че края наближава и ще си отидат. И те си отидоха. Липсват ми безмерно. В душата ми има една голяма празна дупка от липсата им. Една пустота, която ме задушава.
Пп Татко в последните си дни някак знаеше, че си отива и се сбогува с мен, у него имаше едно спокойствие и одухотвореност и макар да беше атеист и да вярваше приживе, че смъртта е края, цялото му поведение и думите му говореха, че вече усеща и знае, че това е само преход.
И двамата е имало случаи в които са ме питали: къде отиде баба ти, майка ти. Ей сега беше тук. Майка дори беше станала да търси майка си, а татко в полусън ми каза, че майка била ей сега при него и ме попита къде е отишла: Ааа, къде отиде майка ти, ей сега беше тук?!, аз изненадана го попитах: Какво, какво?!, а той разбуждайки се: Майка ти, бе, майка ти, къде отиде и в следващия момент: Ааа, нищо, нищо, явно съм сънувал. Баба също виждаше майка си преди да си отиде. Когато чух майка, а после татко, че виждат единия майка си, а другия съпругата си, сърцето ми всеки път се свиваше на топка, защото знаех, че края наближава и ще си отидат. И те си отидоха. Липсват ми безмерно. В душата ми има една голяма празна дупка от липсата им. Една пустота, която ме задушава.
Пп Татко в последните си дни някак знаеше, че си отива и се сбогува с мен, у него имаше едно спокойствие и одухотвореност и макар да беше атеист и да вярваше приживе, че смъртта е края, цялото му поведение и думите му говореха, че вече усеща и знае, че това е само преход.
Вярно, че се изписа доста за упойките, но и това е странен случай - на доста хора им се случва подобно преживяване - тунели, коридори, светлини.
Може би преди смъртта виждаме мъртви хора, за да се справим, нещо като защитна реакция, все пак работата на организма е да се самозащитава по всички възможни начини, фактът, че тялото умира е достатъчно травмиращ за психиката.
Интересното е, че всички виждат любими хора, не съм чувала някой да се страхува, че вижда неприятен роднина или нещо подобно.
Може би преди смъртта виждаме мъртви хора, за да се справим, нещо като защитна реакция, все пак работата на организма е да се самозащитава по всички възможни начини, фактът, че тялото умира е достатъчно травмиращ за психиката.
Интересното е, че всички виждат любими хора, не съм чувала някой да се страхува, че вижда неприятен роднина или нещо подобно.
Баба ми почина много мъчително от рак, майка ми я гледаше в болницата. Тя казваше, че баба ми непрекъснато е говорела, че има хора около нея, дори е карала майка ми да вземе кутия бонбони, за да ги почерпи. Майка ми казваше, че е споменавала различни имена, за някои даже не се сещаше кои са.
Сега се сетих нещо, как всеки възрастен човек на смъртни легло вижда починалите си близки, дали вижда или идва спомен някакъв
Русалка,аз доста пъти съм била под упойки,но сега тук се филмирах нещо. Ще ви споделя като мине 😁