Няма да навлизам в подробности израснала съм далеч по-лоша ситуация с физическо насилие ( въпрос на време е щом ви е изгонил и му се навъртате наоколо). Няма да ти давам съвети да си хващаш децата и да бягаш макар че точно това трябва да направиш, ако ги обичаш. Нека ти кажа защо... Защото мизерията и бедността не са толкова страшни и тежки за едно дете колкото това, което става с родителите му и усещането, че всичко се разпада около него и то НЯМА повтарям НЯМА ДОМ. Колкото и да стоите там "за тяхно добро" те много добре усещат, че дом нямат...както и родители. И ако това не секне с оттеглянето ви към спокоен пристан... у тях дълбоко и погубващо ще се загнезди усещането, че са нежелани, че нямат свое място под слънцето и... никога ама никога няма да излезе от невинните им детски души. Минавам много над 30-те и почти не съм имала връзки в живота си, нямам брак, нямам собствен дом нито съм имала усещането за него, нито знам как да го изградя и не си и помислям за деца... Надявам се, че някое от децата ви НЕ Е момиченце

Всичко хубаво ви желая!