Изгони ме от вкъщи с двете ни деца

Здравей която и да си. Ако щеш вярвай направих си профил СПЕЦИАЛНО, за да пиша в тази тема, за да пиша на ТЕБ. Ако моите думи помогнат на 2 невинни души да избегнат невероятното осакатяване на което ще бъдат подложени, ако останеш - да бъде!
Няма да навлизам в подробности израснала съм далеч по-лоша ситуация с физическо насилие ( въпрос на време е щом ви е изгонил и му се навъртате наоколо). Няма да ти давам съвети да си хващаш децата и да бягаш макар че точно това трябва да направиш, ако ги обичаш. Нека ти кажа защо... Защото мизерията и бедността не са толкова страшни и тежки за едно дете колкото това, което става с родителите му и усещането, че всичко се разпада около него и то НЯМА повтарям НЯМА ДОМ. Колкото и да стоите там "за тяхно добро" те много добре усещат, че дом нямат...както и родители. И ако това не секне с оттеглянето ви към спокоен пристан... у тях дълбоко и погубващо ще се загнезди усещането, че са нежелани, че нямат свое място под слънцето и... никога ама никога няма да излезе от невинните им детски души. Минавам много над 30-те и почти не съм имала връзки в живота си, нямам брак, нямам собствен дом нито съм имала усещането за него, нито знам как да го изградя и не си и помислям за деца... Надявам се, че някое от децата ви НЕ Е момиченце Искате ли ТОВА за него? Искате ли да живее в страх от това да се обвърже с мъж? Да създаде нещо свое? Искате ли да опропастите едно цяло бъдеще... боже 2 дори! с вашето гледане "на дребно" ... ма не мога да заведа децата на мизерия ама зима е студено е... Преживяла съм и глад и студ и всичко, но това, което се случваше вкъщи не можах!

Всичко хубаво ви желая!

Нали?
Изобщо, никоя жена без брак, нищо, че си има собствени доходи и собствено жилище, или пък няма собствено, но и мъжът няма, а са под наем, нищо, никоя без брак не може да бъде сигурна, че няма да остане на улицата не за друго, ами заради това, че няма брак, така, де.
Тя и семейство даже няма, никой без брак не може да твърди, че има семейство.
А пък цял наем за жилище е непосилна сума, но виж, половин е "смешна".

Нищо подобно не съм казала!
Ако си приела да живееш на семейни начала, защо се дразниш, че сключилите брак получават допълнителна защита от закона, която при всички случаи им е от полза, ако отношенията стигнат до "Той ме изгони от вкъщи с двете деца"?
Или при смърт на единия родител?
Ти си юрист и много добре знаеш, какво се разбира под "семейство" и какво под " семейни начала", според СК.

Защото казват, че жените са като котките - привързват се към дома, къщата. "Да си направя/гледам къщата" е идеалът. И защото сякаш е срамота жена да говори за пари и имущество.

Според мен, въобще не е това причината.
Малко са жените, които могат с две деца, че и с едно,  щом се почувстват трайно некомфортно, да си наемат жилище и да се изнесат.
Те и мъжете, които биха могли да го направят, също не са много, нека не се лъжем.

Но, тъй като по нашите ширини, мисълта да се махнеш от кофти ситуацията, оставяйки децата на виновника, е кощунствена, затова така се получава.
Затова търпят много време- зависят от благоволението на родителите си, да ги подслонят и  да си стъпят на краката.

Абсурт, това, което писах, е комбинация от твои изказвания в друга, стара тема (че семейство = брак) и твоя пост към потребителката, която живее под наем без брак - казваш и, че можело и тя, като е без брак, да се окаже в положението на питащата. Е, как, като жилището, в което живеят, не е на мъжа и? Договор за наем се прекратява най-лесно от всичко, освен това на хазаина му дължиш пълния наем. Точно с нищо не може да и помогне бракът в този случай. Обаче ти и на нея и казваш едва ли не, че се е прецакала и е останала без защита, като не е сключила брак.
Нашето законодателство иначе не дава единно определение за семейство (отделни нормативни актове дават отделни и различни определения) и не изисква брак, за да има такова. Обсъждали сме го това в същата онази стара тема.

Не мисля винаги да правим препратки към предишни теми, затова ще обясня отново, че понятието семейство се свързва с нещото, наречено "Семеен кодекс".

[Чл. 1. Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както и настойничеството и попечителството.

Доколкото знам, останалите закони не създават такива връзки между нероднини, нито такива привилегии за тях.
Не знам, защо е този натиск да се наричат нещата не с техните имена, които дават прегледност на ситуацията, а се вкарват емоционални елементи?

ПП. Що се отнася до жената с двете деца- ами, хубаво, под наем е, но сигурно имат кола на името на юнака и тя така ще си остане негова.
Жената ще пие студена водица дори и за тази сума.

Не е по темата обаче, та да спрем, викам.

Мила ми авторке. Пиша ти, защото искрено ми се иска да можех да кажа тези думи на една съседка, на която мъжът й ме задяваше и ме канеше у тях, докато тя с детето и бременна с второто е при родителите си, и който съсед ми беше противно, че прави такива намеци към мен, жена, която не е неговата.

Та, тази съседка, също като теб - ни женена, ни под свой покрив (на съседа е апартамента). Много ми беше жално за нея, защото като се засичаме - бе виждам я, че е свестна и не заслужава такъв като нейния.

Та, на нея няма как да й кажа какво мисля по въпроса, но на теб мога. Така че ще използвам темата ти да ти кажа това, което иначе би ми се искало най-приятелски да кажа на нея.

Вземи си децата и отидете под наем. Не гледай някое хубаво място. Гледай нещо, което може да ти свърши работа за година-две, докато си стъпиш на краката. Вземи си децата, обичай си ги и не ги подлагай на това, което се случва в момента, защото повярвай ми, те вече знаят, че това  НЕ Е техен дом и скоро пак ще ги гонят.

Да не говорим, че общественото мнение (както и преобладаващата част от бг-мамма) ще ги разкостят, ако се осмелят да оставят децата си, независимо колко уважителна е причината.
Да не се лъжем - някои се чувстват по-некомфортно от поемането на нови отговорности или от падането на жизнения си стандарт (или връщането в малко населено място) при евентуална раздяла.

И е често срещано явление.
Затова, много са пишещите тук единствено, за да изпуснат парата.

Е, добре, колко хора наистина ще си оставят децата при родител, който не си е поглеждал същите тези деца по време на семейния живот, да не говорим, ако е имало някакъв психически /или физически тормоз замесен, алкохолни запои и при.

Психическият тормоз е доста разтегливо понятие. Има хора (и мъже и жени), които наричат така дори един незначителен упрек или по-остра дума, дори да са виновни. А други си вдигат чутовни скандали всекидневно, без да им мине наум да се разделят.

Едва ли родител ще си остави децата при другия, ако смята, че онзи ще им навреди.

Да седят при съшия родител с децата също не е отлично решение. Трябва да се търсят варианти. Аз не искам да живея с роднини, но ако нямах никакъв друг изход, задължително щях да се натреса на родителите си в подобна ситуация. После може вече да изскочат и други варианти във времето.

Те и хората са разтегливи и някои са по-чувствителни от други. Моето дете се захласва и не може да си поеме дъх дори и само да ѝ се скарат с по-силен тон.

Разбира се, че да се махнеш с децата е най-добре, но наистина не е едно и също това да си оставиш детето изцяло да го гледа някой нервак или психар и това другият родител също да е там, туширайки до някаква степен избухванията и влиянието върху детето, като го изведе, да не е в негово присъствие, когато е изнервен.