Предателство от близка приятелка

Защо изобщо се назначават хора, с които по дефиниция има конфликт на интереси, в йерархично ниво, нямам идея.
Но приятелството ви не е приятелство, щом при най-малката възможност в позиция на власт гледа да смачка.

Едно възможно обяснение на държанието на приятелката-шеф може да е, че тя си е изградила определен образ сред колегите си. Идваш ти, държиш се приятелски, очакваш близостта ви да си продължи и това по някакъв начин нарушава нейния модел на поведение в тази среда, и тя те атакува,за да те постави на мястото ти - където тя смята,че трябва да бъде неин подчинен.

По-горе писаха, че може да се развие приятелство шеф-подчинен, но от приятели трудно може да станат шеф-подчинен. Струва ми се, че това е вярно. Познавам хора, които са се сприятелили с началниците си, та даже са станали семейни приятели. Знам даже жена, които са е омъжила за началника си и  мъж, който се е оженил за началничката си.
Но обратното  развитие - от приятелски към административни отношения явно е по-трудно,макар и да не е съвсем невъзможно.

Трудно е да минете от приятели към шеф-подчинен. Всеки знае колко може да е напрегнато ежедневието в работата. Всеки си има задължения, всеки може да не е на кеф, да се изнерви, да се сопне. Пък има и хора, дето си се държат като задници с колеги и подчинени, просто, защото ги кефи. Та, когато дойде приятел, този приятел очаква да сте си дружки и на работа. И всяко леко изнервяне, може да се преекспонира и да се приеме супер лично, дори да не е такъв случая реално.

Не разбрах дали си опитала да говориш с нея и евентуално каква е нейната гледна точка. За мен това е прекалено радикална промяна за да е без причина.
Иначе не оправдавам това поведение. Аз също се запознах с едно момиче, но на работа. Бяхме много близки, тя много ми помагаше докато се обучавах. Много сме различни, но ни се получават нещата. Аз напуснах и отидох в много добра фирма. Препоръчах я и я взеха. Помагах ѝ, обучих я и с много малки изключения всичко е ок. Ако тя не се държеше ок след като дойде в новата фирма губи уважението от това, че ми е помагала. Няма как на стари лаври да живеят хората, народите и футболните отбори...просто и успехите губят давност, особено когато са заменени от л@йна.

Шест месеца за навлизане? Хайде чак толкова...
И това да звъниш на шефа, защото ти е приятел, а ако беше непознат, пак ли така с телефонния тормоз?
Няма умения как да се държи в професионална среда, а другите виновни.
Народопсихология - направи добро и ...
Чакаме следващата тема за новата работа.

Човек като е на ръководна позиция трябва да е готов на телефонен, писмен и всякакъв вид "тормоз". Да, 6 месеца за навлизане, при някои професии нещата са по-сложни от това да научиш 5 неща и да си правиш само тях.

И реалността е такава?

А колко е изпитателния период, нима не е 6 месеца в повечето фирми?

Звъняла е на приятелката си, за да поеме работа, докато е в болничен. Ако шефката не ѝ беше приятелка, нямаше изобщо да се вълнува, а щеше да ги оставя да се оправят със задачите сами и да се лекува.

Хубаво е, че приятелката е подала ръка в труден момент, но после явно се е почувствала велика или пък е преценила, че няма достатъчно благодарност от другата страна и е почнала с гадното отношение.
Има една приказка - Дай на простия малко власт, пък му гледай сеира. Тук се е получило подобно.
В крайна сметка темата не е за възможностите на авторката да се справя с работата, а за отношение между приятели и дали може да бъде запазено то след тези неща...

Да, шест месеца е изпитателния срок, но почти никъде няма шест месеца да навлезеш. Обикновено на втория месец се очаква да знаеш къде се намираш.
А да можеш да разграничаваш работата от свободното време.

Между това да навлезеш за да вършиш някакви неща и да си обучен има огрооомна разлика. Във фирмата, в която съм, започват да работят в началото на третата седмица, но това пак е обучение. Да, в края на третата седмица ще са свършили работата, но ще мине някой и ще провери всичко и целта не е била да има продукт, а да се научи човек. Това продължава с месеци.

За различните позиции е различно. Ако си обслужване на клиенти на гише, може още на 3-третата седмица да си обучен, ако си счетоводител, три месеца не стигат. Ако си учител, още от първия час влизаш при децата и преподаваш, но не означава, че си наясно с всички документи, правила и процедури на училището. Може да си навлязъл в работата, но да не е достатъчно, ако си мениджър примерно - поне 6 месеца, че и повече. Зависи от фирмата, обема ѝ, колегите, сферата на дейност, длъжността и много други фактори.Едно е да знаеш къде се намираш, друго е да си навлязъл в работата.

ПС: Fairytale11 ме изпревари. Подкрепям.

Тук си правим свободни съчинения и (както е прието) съчувстваме на оплакалия се. Ми мой много близък в ИТ сферата назначи двама човек, които вече над половин година са във фирмата и въпреки това им трябва седмица за да направят (лошо, недоизпипано и с доста помощ и побутване) , което той прави за 2 часа. Ама ги държи, защото не насмогва с всичко и хем се надява да се научат (май вече не) хем ги пуска на по-неотговорни задачи, там да залъгват клиента, че се работи по неговия случай. И въпреки това (неговата гледна точка) те се имат едва ли не за изпечени професионалисти, даващи всичко от себе си (тяхната гледна точка). И аз на него му вярвам, вярвам също, че ситуацията не е уникална, а често срещана, и затова тук не ми харесват оплювки към която и да е страна. Може да е така, ама може да е и онака. Безспорна истина е само, че с приятел бизнес не става - и бизнесът не е като хората, и приятелството куца. А пък с бивш началник да сте заедно колко е гадно... Или да станеш началник на човек с много повече стаж във фирмата...

Четох само първия пост - този на самата тема, без коментарите: Бих прекратила всякакви лични контакти с нея веднъж и завинаги. Без обяснения. И бих търсила нова работа. Тя не е този човек, който си мислела, че е. За теб ще бъде по-добре да бъде изцяло извън живота ти. Не тъжи, а помисли за себе си. Успех!

П. С. Прочетох, че вече няма да работите заедно и допълвам мнението си. Да, няма да работите заедно, но въпреки това - не, не запазвай каквито и да е отношения с нея. Изхвърли я от живота си и се обгради с положителни хора. Може и да е имала основания в оплакванията си от теб, може и да е нямала, но каквото и да е - има и по-подходящи начини да те "сложи на място", а не с думите, че щяла да те изхвърли през терасата. Въпреки че е факт, това всъщност е абсурдно и недопустимо изказване! Така или иначе е по-добре приятелските отношения да не се смесват със служебните. От бизнес може да произтече приятелство, но обикновено обратното влошава отношенията. Така или иначе е по-добре и по-разумно и ментално, и емоционално да се "разделите" и всяка да гледа живота си. Чувстваш отговора у себе си! Намери правилните за теб работна среда и приятелски кръг. Имали сте отноешения - приключили са. Взели сте това, което сте имали да вземате от тях, то е част от миналото ви, а по някакъв начин и от бъдещето ви, понеже всеки ключов контакт определя донякъде и нас самите. Но за мен отношенията ви нямат реално настояще и бъдеще. Сега е време за нещо ново - затвори страницата и продължи! Животът е хубав! Life is life!

Честно ли се хванахте така сериозно за изхвърлянето през терасата? Според мен си е позволила да ѝ го каже точно защото са приятелки.

Като чета заглавието и после темата - си е баш българска работа - направи добро изяш... нали. Жената ти е подала ръка в труден за теб момент,помогнала ти е за работа, понеже ти си се озовала безработна. Това е огромна услуга, особено в момент, когато безработицата се качи рязко. Търпяла постоянните ти въпроси, ама ако не се познавахте дали пак така щеше да и звъниш или да се опиташ да прочетеш някъде или да питаш други колеги? Това за терасата, което ти била казала, мога само да си представям, какво си й причинила, за да я докараш да реагира така, а тя се е отпуснала да ти го каже на глас, защото сте приятелки, ако не бяхте, щеше само да си го мисли, но да запази етикецията и да не ти го каже. Не стига, че ти вършила твоята работа, за да може да си движиш нещата от вас, ами явно си я позатрупала бая, а предполагам тя има свои си задачи, не ти е секретарка. Очевидно не знаеш как да адресираш един мейл до колегите си, но иначе си много тънкообидчива, че ти направила забележка, пък видиш ли ти си била много квалифицирана. Разбирам я жената.