Предателство от близка приятелка

  • 7 019
  • 148
  •   1
Отговори
  • Мнения: 24
Здравейте,

Искам да споделя моята история за предателство от много близка за мен приятелка и съответно да кажете какво е вашето мнение. С нея се запознахме в университета и си станахме много близки. Минаха вече доста години от тогава. Винаги всичко е било наред с отношенията ни, освен някакви дребни спорове от време на време не сме се карали сериозно. Заради пандемията аз останах без работа, а там където работи тя, я повишиха и съответно тя освободи позиция. Помогна ми като ми уреди интервю за там. Избраха ме измежду няколко кандидата. Винаги ще съм благодарна, че ми е подала ръка в труден момент. Но за съжаление от тук започнаха проблемите между нас. Тъй като в йерархията тя е по-високо от мен, започна да се държи много зле, все беше много заета да ме обучава, дразнеше се като я питам постоянно някакви неща, но то няма как да стане по друг начин... Започна да ми се подиграва, да ми се смее буквално в лицето и пред колеги, за някакви супер маловажни и абсурдни неща, като "Този имейл наистина ли така смяташ да го пратиш? Не трябва да е написан така, а еди си как...." Наистина за някакви не толкова важни неща. Просто се държи ужасно и отвратително, а очевидно хората там я познават в друга светлина и аз си мълча, защото едва ли някой ще вземе моята страна. Един ден просто прекрачи границата, аз се разболях от ковид и, въпреки че бях в болничен се опитвах да работя по малко от вкъщи, за да не товаря нея и останалите колеги с моите задължения. Но за някои неща просто физически няма как да ги върша като не съм там. Следоватено звъня на нея. Тя всеки път мрънка и недоволства. И един ден като и звъннах пак за нещо тя ми отговори с думите "Ако ми звъннеш още веднъж, ще дойда у вас и ще те изхвърля през терасата". Ами какво се очаква от мен да направя?? Нали трябва да вършим някаква работа все пак....Тогава наистина се почувствах много зле от начина, по който ми говори и цялото и отношение към мен. Аз просто вече не я чувствам по същия начин както преди. Струва ли си да си продължавам отношенията с нея и да се опитам да запазя приятелството ни или с такива хора няма смисъл да си тровя живота  ?

# 1
  • Мнения: 4 611
Няма смисъл. Много грозно се държи и аз на твое място бих се оглеждала за друга работа.

# 2
  • Мнения: 24
Няма смисъл. Много грозно се държи и аз на твое място бих се оглеждала за друга работа.


Да, аз така или иначе след няколко дни вече няма да работя там, понеже и в тази фирма има съкращения заради ковид, за това се чудех, след като вече няма да работим заедно няма да може да ме мачка вече....но дали да си запазвам отношенията или да ги прекратя...

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 241
Момичето е помогнало да си намерите работа и се е доказало като приятелка. Не забравяйте, че тя също има задължения и Вашето обучение е между другото, опитайте се да сте по-самостоятелна. Мога да си представя какво е предхожало "ако още един път звъннеш", не знаете в този момент тя в какво се опитва да се съсредоточи все пак.

# 4
  • Мнения: 41 009
Не бих се наела да давам каквито и да е съвети, знаейки само историята на единия участник в конфликта. Може да има и друга истина и не се хващам на въдицата да започвам да съчувствам на оплакалия се, само защото се оплаква.
Единственият съвет - недей да работиш с близки приятели (или да правиш бизнес с такива), защото това не води до добро. Особено ако приятелят е шеф, тогава нещата стават много сложни.

# 5
  • Мнения: 24
Момичето е помогнало да си намерите работа и се е доказало като приятелка. Не забравяйте, че тя също има задължения и Вашето обучение е между другото, опитайте се да сте по-самостоятелна. Мога да си представя какво е предхожало "ако още един път звъннеш", не знаете в този момент тя в какво се опитва да се съсредоточи все пак.

Да така е, но когато някой започне да ви мачка буквално да ви се подиграва и да ви се смее в лицето и то пред колеги и.т.н. мисля, че и вие бихте се замислили...Тя просто ме кара да се чувствам зле, и мисля че избива комлекси. Всички сме заети и имаме работа, а когато тя е била home office ми е звъняла непрекъснато да върша и нейна работа, и аз нито веднъж не см мрънкала и дума не съм казала. Просто като на някои хора им идва в повече натоварването, има си начини, нито съм и виновна за нещо, че да си го изкарва на мен, нито пък съм човека, с който да избива комплекси.

# 6
  • София
  • Мнения: 24 839
Здравейте,

Искам да споделя моята история за предателство от много близка за мен приятелка и съответно да кажете какво е вашето мнение. С нея се запознахме в университета и си станахме много близки. Минаха вече доста години от тогава. Винаги всичко е било наред с отношенията ни, освен някакви дребни спорове от време на време не сме се карали сериозно. Заради пандемията аз останах без работа, а там където работи тя, я повишиха и съответно тя освободи позиция. Помогна ми като ми уреди интервю за там. Избраха ме измежду няколко кандидата. Винаги ще съм благодарна, че ми е подала ръка в труден момент. Но за съжаление от тук започнаха проблемите между нас. Тъй като в йерархията тя е по-високо от мен, започна да се държи много зле, все беше много заета да ме обучава, дразнеше се като я питам постоянно някакви неща, но то няма как да стане по друг начин... Започна да ми се подиграва, да ми се смее буквално в лицето и пред колеги, за някакви супер маловажни и абсурдни неща, като "Този имейл наистина ли така смяташ да го пратиш? Не трябва да е написан така, а еди си как...." Наистина за някакви не толкова важни неща. Просто се държи ужасно и отвратително, а очевидно хората там я познават в друга светлина и аз си мълча, защото едва ли някой ще вземе моята страна. Един ден просто прекрачи границата, аз се разболях от ковид и, въпреки че бях в болничен се опитвах да работя по малко от вкъщи, за да не товаря нея и останалите колеги с моите задължения. Но за някои неща просто физически няма как да ги върша като не съм там. Следоватено звъня на нея. Тя всеки път мрънка и недоволства. И един ден като и звъннах пак за нещо тя ми отговори с думите "Ако ми звъннеш още веднъж, ще дойда у вас и ще те изхвърля през терасата". Ами какво се очаква от мен да направя?? Нали трябва да вършим някаква работа все пак....Тогава наистина се почувствах много зле от начина, по който ми говори и цялото и отношение към мен. Аз просто вече не я чувствам по същия начин както преди. Струва ли си да си продължавам отношенията с нея и да се опитам да запазя приятелството ни или с такива хора няма смисъл да си тровя живота  ?

Мисля, че тя също няма да се натиска да си запазите отношенията.
Явно, представата й за компетентността ти се разминава с действителността.
Явно, не е съгласна да те обучава от А до Я, та и чак как да напишеш един мейл.
Явно, очаква да свършиш сама нещо, а не за всичко да я дрънкаш.

Де факто, направила ти е добро, като ти е уредила кандидатстването, приели са те и заради нейното ходатайство, но си е вкарала таралеж в гащите.

# 7
  • София
  • Мнения: 1 445
Явно е показала истинското си лице, прекратявай всякакви отношения. То бива приятелство, но всеки си има достойнство. На мен ми звучи всякаш ти е уредила въпросното място за да те тъпче и да се прави на много знаеща и интересна пред колегите ви. За съжаление ще трябва да смениш и работата си, иначе няма как да се отървеш напълно от нея. Аз съм имала обратната ситуация, още преди пандемията помогнах на моя много близка приятелка, за която все нямаше работа, все се жалваше и и уредих работа в моята фирма. Идваше няколко месеца, всеки път със закъснения, гримираше се на бюрото си абе правеше си каквото си иска. По този начин супер много ме излагаше, защото все пак гарантирах за нея, че е точен и отговорен човек. Като станаха нещата с вируса реши, че няма повече да работи и напусна.

# 8
  • Мнения: 2 204
нито пък съм човека, с който да избива комплекси.
Ето ти го отговора на собствения ти въпрос.
Дори не мисля, че ти е помогнала, като помагаш на някой прави го като хората или не се занимавай с мечешки услуги.

# 9
  • Мнения: 855
Ако си мислите, че става с едното ходатайство да наемеш някого, а не са включени в процеса минимум 5 човека... Препоръката понякога е само една отметка в системата, има следващи интервюта, има тестове. Айде, пишмян мениджърката не си е отрязала крайник в крайна сметка.

И няма да издържи много на новата си позиция, защото с повишението ако има и мениджърски характер, човек трябва да е търпелив, да знае професионални граници и да не пищи когато някой го търси за професионални въпроси. Това ако е сериозна компания, ако са словом двайсет човека може и до пенсия.

Затваряш страницата с нея и компанията и това е.

# 10
  • Мнения: 29 429
За мен е недопустимо да се държи някой по подобен унизителен и подигравателен начин с друг човек, камо ли с приятел. Дори и да не е доволна от представянето ѝ в работата, има начини това да се каже - насаме, с приятелски тон, с препоръки на какво да наблегне и т.н.

# 11
  • Мнения: 5 832
И аз не мога да се ангажирам с мнение, понеже знам само едната гледна точка.
Но и мен би ме вбесило ако някой постоянно ми звъни докато се опитвам да свърша моята работа. Звъняха ми постоянно и докато бях в отпуск. Изтърпях го няколко дни и накрая им казах да считат, че съм в Перу и хич да не ме занимават с глупости. А ти защо си работила докато си в болничен? По собствено желание, или го изискваха от теб?

# 12
  • Мнения: 24
Мисля, че тя също няма да се натиска да си запазите отношенията.
Явно, представата й за компетентността ти се разминава с действителността.
Явно, не е съгласна да те обучава от А до Я, та и чак как да напишеш един мейл.
Явно, очаква да свършиш сама нещо, а не за всичко да я дрънкаш.

Де факто, направила ти е добро, като ти е уредила кандидатстването, приели са те и заради нейното ходатайство, но си е вкарала таралеж в гащите.
[/quote]

Така първо не виждам защо акцентирате върху обучението, като това беше единичен случай, второ аз идвам от много по-висока позиция и съм доста квалифициран кадър, но заради ковид се принудих да сляза на по ниска позиция. Трето, аз помагам на нея с писането на имейли на аглийски и никога не съм си позволила да и се смея, подигравам и каквото и да било, за някакви грешки и други неща, които е правила. Перфектни и безгрешни хора няма. Освен всичко това щом толкова повдигате въпрос за обучение, нормално е от една сфера се местя в съвсем друга, без да ти се обяснят нещата няма как да се научиш и ако върша всичко на своя глава и сгреша после аз ще го отнасям за всичко. И не виждам защо тя трябва да се бърка в моята работа като ми казва кое как да пиша...В случая дори не съм и искала мнението, тя пожела да види какво смятам да напиша, и след това се направи на важна. Ставаше въпрос за най-обикновен имейл до колегите от офиса, от които исках информация за нещо, за което трябваше да направя справка. Защото съм написала "Здравейте колеги, моля всеки да ми напише ***********" , а трябвало да напиша "Моля всеки отдел да напише..... еди си кво"... Няма да изпадам в подробности. Но тъй като явно не съм била достатъчно ясна с поста си не можете да вникнете навътре в нещата.

# 13
  • София
  • Мнения: 24 839
Тя си го написа- по собствено желание, защото трябвало да се помага, нали..........
Само че, като знаеш колко не знаеш, е по- добре да се въздържиш и да не натоварваш ситуацията повече от търпимото.

ПП. Знам колко лошо е, когато не ти обясняват и трябва да вървиш подире им и да разпитваш, защото така започнах в недвижимите имоти.
Но, създадох приятелски отношения с всички и разпределях питанията си между тях, а и извън работното време се ограмотявах в професията.

# 14
  • Мнения: 4 611
Ами, аз имам опит вече 4 години в моята сфера и много често ми се налага да попитам за нещо, особено в началото. Ако моите колеги реагираха по този начин за всеки мой въпрос... Нали сме екип, нормално е да си съдействате, особено когато си нов. Не може всичко да си правиш сам както си знаеш и накрая да се окаже, че не се прави така и е могло да стане по по-добър начин, стига да си попитал. Непрофесионално е нейното отношение откъдето и да го погледнеш. Дори са не е доволна може да го каже по много различен начин, който не подронва авторитета на отсрещния. Някои бизнеси са динамични, изникват нови и нови казуси. Ми по-добре да попиташ като не знаеш нещо.
Супер е, че няма да работите заедно вече. Ако мислиш, че ще забравиш за отношението й към теб си продължете отношенията, аз не бих забравила и съм приключвал приятелства и за по-малко от това.

# 15
  • Мнения: 5 832
А дали не е възможно да е усетила, че ти отиваш с твърде високото самочувствие на доста квалифициран кадър и един вид тая работа ти е под достойнството? А в същото време не знаеш нищо във въпросната сфера.

# 16
  • Мнения: 31 774
Явно "приятелката ти" избива комплекси, а и не е особено добре възпитана.
Лично аз не цепя басма от много време и на твое място още на първата реплика бих и отвърнала както аз си знам.
Защо въобще и звъниш и търпиш унижения?
Пък ако приятел ми каже това за терасата  - отивам и на гости и много хубав бой ще изяде.

# 17
  • Мнения: 2 204
Не знам другата страна, но това уж приятел да ти се държи като шеф-диригент, да е надменен само защото ти е направил услуга....човек си има достойнство...много по-рано да съм бил шут и на него и на цялата му "помощ". Не се помага така.

# 18
  • Мнения: 29 429
Аз също бих приключила всякакви отношения с въпросната приятелка. Ама аз съм гаден интроверт скорпион, така че не ме гледай мен..... Сама си реши до къде да ви стигат занапред отношенията.

А дали не е възможно да е усетила, че ти отиваш с твърде високото самочувствие на доста квалифициран кадър и един вид тая работа ти е под достойнството? А в същото време не знаеш нищо във въпросната сфера.

Абе, усетила, неусетила....е*аси гадното отношение от приятелка. Първо, не иска да ѝ помага да навлезе, после я излага пред колегите, айде моля ти се....усетила!!!
Като всяка нова работа, дори само фирмата да смениш, не сферата, си има специфики, които се учат поне 5-6 месеца. Най-малкото дейност, документи, процедури, начин на рипотване към шефовете и т.н. Не може да искаш от някого от първия ден да работи все едно е от 10 години на тази работа.

А това да работиш в болничен вече имам чувството, че е по подразбиране за много от фирмите. Много мои познати споделят, че ковид или друго, все ги карат да работят.

# 19
  • Мнения: 1 169
Помисли за следното: дори и тя да кротне или пък ти да си намериш друга работа и уж да се оправите, можеш ли да забравиш преживяното и да се отнасяш с нея както преди? Вашата история, за съжаление, е с предизвестен край.

# 20
  • Мнения: 5 832
link=topic=1295440.msg42148365#msg42148365 date=1610816487]

Абе, усетила, неусетила....е*аси гадното отношение от приятелка. Първо, не иска да ѝ помага да навлезе, после я излага пред колегите, айде моля ти се....усетила!!!

Ми не е баш тъй. В момента имаме една нова хубавица, дето бъкел нищо не знае и за всичко трябва да пита, ама иначе е с егати самочувствието откъде идвала и гледа от високото. Всички бързо я усетихме и някои колеги направо я съсипват. Или ще се научи как да се държи, или ще си ходи.
Затова казах, че реално не знаем и другата гледна точка. А това да си в болничен, но да не знаеш още нищо, сам да се натискаш да работиш от вкъщи, но да очакваш да палиш телефона на друг и той да запази спокойствие, ами не е ок.

# 21
  • София
  • Мнения: 7 993
Като човек не приемам безпричинната грубост в служебните отношения. Ако човек се е цанил на по-висока позиция, то той трябва да е готов да го дърпат отвсякъде и деликатно да сложи границата къде върши чужда работа и къде - обучава.
Предполагам, че може да си е позволила по-директен подход, базирайки се на дългогодишните отношения. Може да е имала други очаквания за навлизането, качеството на работата и пр.
Във всички отношения не е приятно общуването с хора, които не могат да се овладеят, аз бих се отдръпнала и бих оставила най-базова комуникация като честитки за празници и поздравяване за добър ден.

# 22
  • Мнения: 29 429
Ами, на таз хубавица не сте ли ѝ провеждали интервюта? СВ не е ли представила? Не може да не знае нищо по специалността си, а да сте я назначили, освен ако не е "калинка" на някой. Може да има знания, но не и за конкретната фирма. Много ясно, че в началото ще пита повече. Едва ли ти, като си започнала на ново място, си навлязла в спецификата на фирмата за ден или седмица.
Затова си има изпитателен срок, обикновено 6 месеца, в които човекът навлиза в работата и се вижда дали знае и може. Ако не става, просто му се прекратява договора. Обаче без гадни и унизителни подмятания или подобни.

# 23
  • Мнения: 7 303
Авторката, много си неблагодарна, че не оценяваш помощта на приятелката ти при назначаването ти. Можеше и още да си без работа. Най- вероятно не си компетентна в работата си и вероятно я злепоставяш пред колегите. Мисля така, съдейки и по включванията ти тук в темата. Дааа, житейско правило ми е да не съдействам на приятели в подобни случаи. Не съм сгрешила.

# 24
  • Мнения: 12 797
Изглежда, че двете съвсем различно възприемате ситуацията. Ти смяташ, че тя се прави на "голямото добрутро", държи се неуважително. Тя, ако напише тема, ще бъде "помогнах на приятелка, разочарова ме, един имейл не може да напише като хората" и т.н.

Ти си била преди на по-висока позиция, тя едва сега се е издигнала. Дали не си се държала още по време на приятелството прекалено авторитетно, тя да те е гледала отдолу нагоре, и сега тя несъзнателно си връща? Няма как да знаем.

Няма прав и крив. Като приятелки сте си паснали, като началник-подчинен явно не. Жалко за приятелството ви, никога няма да се върне.

Не мисля, че случилото се е предателство. Тя се е държала като истинска приятелка, като те е подкрепила за мястото, но сте сменили приятелство със служебни отношения и това не ви е понесло.

# 25
  • Мнения: 24
А дали не е възможно да е усетила, че ти отиваш с твърде високото самочувствие на доста квалифициран кадър и един вид тая работа ти е под достойнството? А в същото време не знаеш нищо във въпросната сфера.

Ако трябва да съм честна никога не съм проявявала голямо самочувствие, дори винаги като почвам нова работа съм доста свита и притеснена, дали ще се справя на новото място, дали ще се сработя с екипа ит.н. Точно защото пък тя ми е приятелка от преди и се знаем от университета кой колко знае и може, аз нкога не бих се изтъкнала като нещо повече....И когато тя ме е питала да и помагам с английския например, никога не съм се смяла или подигравала на някакви грешки...На предишната ми работа ръководех екип, не съм си позволила никога подобно отношение към хора, които са по-ниско от мен....водела съм обучения и съм работила по 18 часа, докато обуча хората си да мога да ги оставям да се справят сами....

# 26
  • Мнения: X

Така първо не виждам защо акцентирате върху обучението, като това беше единичен случай, второ аз идвам от много по-висока позиция и съм доста квалифициран кадър, но заради ковид се принудих да сляза на по ниска позиция. Трето, аз помагам на нея с писането на имейли на аглийски и никога не съм си позволила да и се смея, подигравам и каквото и да било, за някакви грешки и други неща, които е правила. Перфектни и безгрешни хора няма. Освен всичко това щом толкова повдигате въпрос за обучение, нормално е от една сфера се местя в съвсем друга, без да ти се обяснят нещата няма как да се научиш и ако върша всичко на своя глава и сгреша после аз ще го отнасям за всичко. И не виждам защо тя трябва да се бърка в моята работа като ми казва кое как да пиша...В случая дори не съм и искала мнението, тя пожела да види какво смятам да напиша, и след това се направи на важна. Ставаше въпрос за най-обикновен имейл до колегите от офиса, от които исках информация за нещо, за което трябваше да направя справка. Защото съм написала "Здравейте колеги, моля всеки да ми напише ***********" , а трябвало да напиша "Моля всеки отдел да напише..... еди си кво"... Няма да изпадам в подробности. Но тъй като явно не съм била достатъчно ясна с поста си не можете да вникнете навътре в нещата.

Аз май я разбирам приятелката. И ако цитирам един мой стар шеф "От приятел колега не става, обратното да".

# 27
  • София
  • Мнения: 7 993
В случая не мисля, че въпросът опира до приятелството, а до отношението шеф-подчинен.
Да кажеш на някого, че ще го изхвърлиш през терасата, е грубо, абстрахираме се изобщо от предходните взаимоотношения.
Спокойно можеш да кажеш, че правиш нещо спешно, по-приоритетно и не можеш да отреагираш, докато не го свършиш. Като цяло винаги има начин да накараш някого да се оправя сам и без да прибягваш до грубости, особено ако работи на добра воля по време на болничен.

# 28
  • Мнения: 10 833
Няма значение кой е прав и кой крив в случая. Важното е, че има огромен разрив в отношенията ви. Тя ти се е изнервила, ти си разочарована. Не мога да си представя след 2 дена, седмици или месецa да седнете на кафенце и да е всичко като преди. Надали ще се базикате на тема „Ей, помниш ли как зе държах като патка докато работехме заедно, беше много весело”..Зарежи я тази приятелка. Свършило е при вас. А дали не сте били близки познати, а не приятелки в действителност?

Последна редакция: сб, 16 яну 2021, 22:10 от Ели-Мели

# 29
  • София
  • Мнения: 24 839
Няма по- несъвместимо от приятелство и шеф- подчинен.
На приятел можеш да му кажеш, че ще го метнеш през терасата и дори да няма нужда от повече от две думи за изясняване после.
Но, на подчинен- приятел, който ти къса нервите, не става.
И е голяма грешка да му станеш пряк началник, както и да го обучаваш.
Защото, той винаги ще очаква да си приятелски настроена и не толкова взискателна.
Пък и, респекта от приятел- началник, е доста по- малък от респекта към началник, който не ти е никакъв.

# 30
  • София
  • Мнения: 17 778
Защо изобщо се назначават хора, с които по дефиниция има конфликт на интереси, в йерархично ниво, нямам идея.
Но приятелството ви не е приятелство, щом при най-малката възможност в позиция на власт гледа да смачка.

# 31
  • Мнения: 12 797
Едно възможно обяснение на държанието на приятелката-шеф може да е, че тя си е изградила определен образ сред колегите си. Идваш ти, държиш се приятелски, очакваш близостта ви да си продължи и това по някакъв начин нарушава нейния модел на поведение в тази среда, и тя те атакува,за да те постави на мястото ти - където тя смята,че трябва да бъде неин подчинен.

По-горе писаха, че може да се развие приятелство шеф-подчинен, но от приятели трудно може да станат шеф-подчинен. Струва ми се, че това е вярно. Познавам хора, които са се сприятелили с началниците си, та даже са станали семейни приятели. Знам даже жена, които са е омъжила за началника си и  мъж, който се е оженил за началничката си.
Но обратното  развитие - от приятелски към административни отношения явно е по-трудно,макар и да не е съвсем невъзможно.

# 32
  • Мнения: 10 833
Трудно е да минете от приятели към шеф-подчинен. Всеки знае колко може да е напрегнато ежедневието в работата. Всеки си има задължения, всеки може да не е на кеф, да се изнерви, да се сопне. Пък има и хора, дето си се държат като задници с колеги и подчинени, просто, защото ги кефи. Та, когато дойде приятел, този приятел очаква да сте си дружки и на работа. И всяко леко изнервяне, може да се преекспонира и да се приеме супер лично, дори да не е такъв случая реално.

# 33
  • Мнения: 4 518
Не разбрах дали си опитала да говориш с нея и евентуално каква е нейната гледна точка. За мен това е прекалено радикална промяна за да е без причина.
Иначе не оправдавам това поведение. Аз също се запознах с едно момиче, но на работа. Бяхме много близки, тя много ми помагаше докато се обучавах. Много сме различни, но ни се получават нещата. Аз напуснах и отидох в много добра фирма. Препоръчах я и я взеха. Помагах ѝ, обучих я и с много малки изключения всичко е ок. Ако тя не се държеше ок след като дойде в новата фирма губи уважението от това, че ми е помагала. Няма как на стари лаври да живеят хората, народите и футболните отбори...просто и успехите губят давност, особено когато са заменени от л@йна.

# 34
  • Мнения: 3 250
Ами, на таз хубавица не сте ли ѝ провеждали интервюта? СВ не е ли представила? Не може да не знае нищо по специалността си, а да сте я назначили, освен ако не е "калинка" на някой. Може да има знания, но не и за конкретната фирма. Много ясно, че в началото ще пита повече. Едва ли ти, като си започнала на ново място, си навлязла в спецификата на фирмата за ден или седмица.
Затова си има изпитателен срок, обикновено 6 месеца, в които човекът навлиза в работата и се вижда дали знае и може. Ако не става, просто му се прекратява договора. Обаче без гадни и унизителни подмятания или подобни.
Шест месеца за навлизане? Хайде чак толкова...
И това да звъниш на шефа, защото ти е приятел, а ако беше непознат, пак ли така с телефонния тормоз?
Няма умения как да се държи в професионална среда, а другите виновни.
Народопсихология - направи добро и ...
Чакаме следващата тема за новата работа.

# 35
  • Мнения: 4 611
Човек като е на ръководна позиция трябва да е готов на телефонен, писмен и всякакъв вид "тормоз". Да, 6 месеца за навлизане, при някои професии нещата са по-сложни от това да научиш 5 неща и да си правиш само тях.

# 36
  • Мнения: 3 250
И реалността е такава?

# 37
  • Мнения: 29 429
А колко е изпитателния период, нима не е 6 месеца в повечето фирми?

Звъняла е на приятелката си, за да поеме работа, докато е в болничен. Ако шефката не ѝ беше приятелка, нямаше изобщо да се вълнува, а щеше да ги оставя да се оправят със задачите сами и да се лекува.

Хубаво е, че приятелката е подала ръка в труден момент, но после явно се е почувствала велика или пък е преценила, че няма достатъчно благодарност от другата страна и е почнала с гадното отношение.
Има една приказка - Дай на простия малко власт, пък му гледай сеира. Тук се е получило подобно.
В крайна сметка темата не е за възможностите на авторката да се справя с работата, а за отношение между приятели и дали може да бъде запазено то след тези неща...

# 38
  • Мнения: 3 250
Да, шест месеца е изпитателния срок, но почти никъде няма шест месеца да навлезеш. Обикновено на втория месец се очаква да знаеш къде се намираш.
А да можеш да разграничаваш работата от свободното време.

# 39
  • Мнения: 4 518
Да, шест месеца е изпитателния срок, но почти никъде няма шест месеца да навлезеш. Обикновено на втория месец се очаква да знаеш къде се намираш.
А да можеш да разграничаваш работата от свободното време.
Между това да навлезеш за да вършиш някакви неща и да си обучен има огрооомна разлика. Във фирмата, в която съм, започват да работят в началото на третата седмица, но това пак е обучение. Да, в края на третата седмица ще са свършили работата, но ще мине някой и ще провери всичко и целта не е била да има продукт, а да се научи човек. Това продължава с месеци.

# 40
  • Мнения: 29 429
За различните позиции е различно. Ако си обслужване на клиенти на гише, може още на 3-третата седмица да си обучен, ако си счетоводител, три месеца не стигат. Ако си учител, още от първия час влизаш при децата и преподаваш, но не означава, че си наясно с всички документи, правила и процедури на училището. Може да си навлязъл в работата, но да не е достатъчно, ако си мениджър примерно - поне 6 месеца, че и повече. Зависи от фирмата, обема ѝ, колегите, сферата на дейност, длъжността и много други фактори.Едно е да знаеш къде се намираш, друго е да си навлязъл в работата.

ПС: Fairytale11 ме изпревари. Подкрепям.

# 41
  • Мнения: 41 009
Тук си правим свободни съчинения и (както е прието) съчувстваме на оплакалия се. Ми мой много близък в ИТ сферата назначи двама човек, които вече над половин година са във фирмата и въпреки това им трябва седмица за да направят (лошо, недоизпипано и с доста помощ и побутване) , което той прави за 2 часа. Ама ги държи, защото не насмогва с всичко и хем се надява да се научат (май вече не) хем ги пуска на по-неотговорни задачи, там да залъгват клиента, че се работи по неговия случай. И въпреки това (неговата гледна точка) те се имат едва ли не за изпечени професионалисти, даващи всичко от себе си (тяхната гледна точка). И аз на него му вярвам, вярвам също, че ситуацията не е уникална, а често срещана, и затова тук не ми харесват оплювки към която и да е страна. Може да е така, ама може да е и онака. Безспорна истина е само, че с приятел бизнес не става - и бизнесът не е като хората, и приятелството куца. А пък с бивш началник да сте заедно колко е гадно... Или да станеш началник на човек с много повече стаж във фирмата...

# 42
  • Мнения: 118
Четох само първия пост - този на самата тема, без коментарите: Бих прекратила всякакви лични контакти с нея веднъж и завинаги. Без обяснения. И бих търсила нова работа. Тя не е този човек, който си мислела, че е. За теб ще бъде по-добре да бъде изцяло извън живота ти. Не тъжи, а помисли за себе си. Успех!

П. С. Прочетох, че вече няма да работите заедно и допълвам мнението си. Да, няма да работите заедно, но въпреки това - не, не запазвай каквито и да е отношения с нея. Изхвърли я от живота си и се обгради с положителни хора. Може и да е имала основания в оплакванията си от теб, може и да е нямала, но каквото и да е - има и по-подходящи начини да те "сложи на място", а не с думите, че щяла да те изхвърли през терасата. Въпреки че е факт, това всъщност е абсурдно и недопустимо изказване! Така или иначе е по-добре приятелските отношения да не се смесват със служебните. От бизнес може да произтече приятелство, но обикновено обратното влошава отношенията. Така или иначе е по-добре и по-разумно и ментално, и емоционално да се "разделите" и всяка да гледа живота си. Чувстваш отговора у себе си! Намери правилните за теб работна среда и приятелски кръг. Имали сте отноешения - приключили са. Взели сте това, което сте имали да вземате от тях, то е част от миналото ви, а по някакъв начин и от бъдещето ви, понеже всеки ключов контакт определя донякъде и нас самите. Но за мен отношенията ви нямат реално настояще и бъдеще. Сега е време за нещо ново - затвори страницата и продължи! Животът е хубав! Life is life!

Последна редакция: нд, 17 яну 2021, 11:17 от Fortuna Spirit

# 43
  • Мнения: 5 832
Честно ли се хванахте така сериозно за изхвърлянето през терасата? Според мен си е позволила да ѝ го каже точно защото са приятелки.

# 44
  • София
  • Мнения: 12 006
Като чета заглавието и после темата - си е баш българска работа - направи добро изяш... нали. Жената ти е подала ръка в труден за теб момент,помогнала ти е за работа, понеже ти си се озовала безработна. Това е огромна услуга, особено в момент, когато безработицата се качи рязко. Търпяла постоянните ти въпроси, ама ако не се познавахте дали пак така щеше да и звъниш или да се опиташ да прочетеш някъде или да питаш други колеги? Това за терасата, което ти била казала, мога само да си представям, какво си й причинила, за да я докараш да реагира така, а тя се е отпуснала да ти го каже на глас, защото сте приятелки, ако не бяхте, щеше само да си го мисли, но да запази етикецията и да не ти го каже. Не стига, че ти вършила твоята работа, за да може да си движиш нещата от вас, ами явно си я позатрупала бая, а предполагам тя има свои си задачи, не ти е секретарка. Очевидно не знаеш как да адресираш един мейл до колегите си, но иначе си много тънкообидчива, че ти направила забележка, пък видиш ли ти си била много квалифицирана. Разбирам я жената.

# 45
  • Мнения: 738
Ще ти дам друга гледна точка, базирана на мой собствен опит.
Замисли се за вашето приятелство до започването ти на работа при нея.
Безпристрастно кажи дали ти не си по-хубавата, обличаш са с твой си/хубав/ стил, имаш ли си готино гадже,
живееш ли в по-хубаво жилище, високата ти квалификация възможно ли е да я плаши и да застрашава нейния пост, с една дума женска завист, която тя е прикривала в годините, а ти си я приемала за приятелка.
Жените завиждат изключително много и неочаквано за някои от нас се оказва, че всъщност приятелството е само в нашите глави. Това, че ти е помогнала, нищо не значи, може с това ти назначение тя да се е издигнала в очите на шефовете й. Разгледай детайли в миналото ви и ще ти светне, ако е така.

# 46
  • София
  • Мнения: 24 839
И какво излиза?
От завист водена, приятелката й казва, че се освобождава място и съдейства тя да го заеме?

# 47
  • Мнения: 41 009
И какво излиза?
От завист водена, приятелката й казва, че се освобождава място и съдейства тя да го заеме?

Излиза, че ако вместо да и намери работа приятелката се беше ограничила само със съчувствие и рамо за плакане, сега щяха пак да са най-добри приятелки. Извод - човек да си сдържа импулсите в някои ситуации.

Последна редакция: нд, 17 яну 2021, 12:31 от Черна станция

# 48
  • София
  • Мнения: 12 006
Ще ти дам друга гледна точка, базирана на мой собствен опит.
Замисли се за вашето приятелство до започването ти на работа при нея.
Безпристрастно кажи дали ти не си по-хубавата, обличаш са с твой си/хубав/ стил, имаш ли си готино гадже,
живееш ли в по-хубаво жилище, високата ти квалификация възможно ли е да я плаши и да застрашава нейния пост, с една дума женска завист, която тя е прикривала в годините, а ти си я приемала за приятелка.
Жените завиждат изключително много и неочаквано за някои от нас се оказва, че всъщност приятелството е само в нашите глави. Това, че ти е помогнала, нищо не значи, може с това ти назначение тя да се е издигнала в очите на шефовете й. Разгледай детайли в миналото ви и ще ти светне, ако е така.
Според мен, ако я плашеше, че ще я измести от новозаетата по-вискоа позиция, изобщо нямаше да й ходатайства, да я взимат там на работа или пък, ако й завижда за стайлинг, мъж, дом и т.н. също нямаше да си причини да я вижда и слуша всеки ден. По-скоро се е ядосала, че й е помогнала, а насреща само цупене и затрупване със задачи и въпроси, и понеже са приятелки й е казала нещата по-шеговито, от сърце.

Последна редакция: нд, 17 яну 2021, 12:45 от ₪₪₪ Afrodita ₪₪₪

# 49
  • София
  • Мнения: 24 839
Скрит текст:
И какво излиза?
От завист водена, приятелката й казва, че се освобождава място и съдейства тя да го заеме?
Излиза, че ако вместо да и намери работа приятелката се беше ограничила само със съчувствие и рамо за плакане сега щяха да са пак най-добри приятелки. Извод - човек да си сдържа импулсите в някои ситуации.

Да, най- лесно, но и най- отдалечаващо от човещината.
От друга страна- нали затова са приятелите / те са на пръстите на едната ръка и да не ги бъркаме с познатите/- да си помагат в трудни моменти.
Да рискуваш да препоръчаш някого в това време, в тази ситуация, трябва наистина да го чувстваш приятел и да ти пука за него.
А, ако отсреща не го оценят и не оправдаят очакванията, си е за тяхна сметка.
Не виждам защо аз би трябвало да спра да съм себе си.

# 50
  • Мнения: 41 009
Да препоръчаш е едно (някъде си), да го вземеш за подчинен (в твоя отдел и твоята фирма) е съвсем друго. просто това е принцип - като приятели сте били равни, в службата изведнъж ставате началник и подчинен и малко хора могат да се адаптират към този двойнствен живот. По-често стават колизии.

# 51
  • Мнения: 1 753
Някои хора имат две лица, че и повече.
Имам подобна колежка, много мила с приятели,  но на работа е абсолютна гад, у тях пък по-ниска от тревата...
Не бих запазила такава приятелка.

# 52
  • Мнения: 1 121
И какво излиза?
От завист водена, приятелката й казва, че се освобождава място и съдейства тя да го заеме?
Възможно е и да иска по този начин да почувства превъзходство над приятелката си, на която до този момент е завиждала. " ето, ти досега беше на добра работа, знаеш английски и пр...Обаче, виж се колко струваш".
Нещо като приказката за щъркела и лисицата. Всеки е силен в различна област. Това, че в твоята си корифей, не значи че друг не е такъв в неговата си сфера. Грешка е да се започва нещо, с което не си добре запознат, но пък понякога се налага. И тъкмо там приятелите ще ти помогнат да навлезеш бързо, няма да правят всичко възможно да изпъкне незнанието ти. Защото в живота нещата често се обръщат. Днес си на върха, но утре може да си в положението на новака, който пита за всичко.
И колко унижение трябва да преглътне човек, за да покаже благодарност.

Последна редакция: нд, 17 яну 2021, 13:35 от maya_alex

# 53
  • Мнения: 5 832
Покрай пандемията няколко приятелки си загубиха работата. Същевременно при нас търсехме хора. Не съм си и отворила устата дори. Никоя от тях не би застрашила моето място. Но аз не желая приятели на работното ми място. Бих помогнала само на някой от семейството ми.

# 54
  • Мнения: 7 303
И аз като стрина Калина. Винаги съм си знаела какво да очаквам от приятелки.

# 55
  • Мнения: 118
Честно ли се хванахте така сериозно за изхвърлянето през терасата? Според мен си е позволила да ѝ го каже точно защото са приятелки.

Не намирам за приемливо с моите приятели да си говорим така. Ако за някого е О. К. - негова работа. Всеки си избира средата. Личното ми мнение е, че е неуместно да го кажа на когото и да е. Да, осъзнавам, че не всички хора мислят като мен. Това е моето мнение.

# 56
  • Мнения: 3 250
Е, то предателство, завист,чудесии.
А въпрос да си зададе дали се справя или се излага и излага приятелката си?
Мен би ме било срам, че съм се намърдала с връзки, а не мога нито в работата, нито в средата да се впиша.
И после ама то е ново, ама аз не знам, на мен не ми обясниха, ама те са много лоши, ще напусна и дали да си играем вече на пясъчника или не?
То големи хора, жени, че и с претенции.
А и като пишете писма на шефа си, не му помагате, а изпълнявате възложена задача. Тц тц чудо.

Последна редакция: нд, 17 яну 2021, 13:39 от Марияна5

# 57
  • София
  • Мнения: 24 839
Честно ли се хванахте така сериозно за изхвърлянето през терасата? Според мен си е позволила да ѝ го каже точно защото са приятелки.

Не намирам за приемливо с моите приятели да си говорим така. Ако за някого е О. К. - негова работа. Всеки си избира средата. Личното ми мнение е, че е неуместно да го кажа на когото и да е. Да, осъзнавам, че не всички хора мислят като мен. Това е моето мнение.

Моето лично мнение е, че е много жалко, когато хората нямат чувство за хумор или не понасят да им се говори на "ти".
Силно изкуствена ми е средата, в която приятелите си говорят като във филм за аристократи от 18-ти век.
Но пък, си позволяват да се държат безцеремонно.

# 58
  • София
  • Мнения: 7 993
Намърдването с връзки е възможно в семейни/ малки фирми, но дори и там имат очаквания за качество и обем работа.
В големи, особено международни, фирми референциите са приети до ниво, в което да кажеш, че еди кой си го познаваш, работил си с него и го предлагаш. Оттам насетне са HR-и, директни мениджъри, тестове и изобщо каквато им е процедцрата по подбора. Поне това са моите наблюдения от сферата, в която работя.
В някои фирми имат и точкови системи, в които целта е да си привличат кадри на база лични референции, за да спестят от HR мениджъри или агенции по подбор. За ИТ бранша и центровете за услуги това са нормални практики.

# 59
  • София
  • Мнения: 24 839
Права си, ама в такъв случай, що за мениджъри назначават човек, който понятие няма от работата на фирмата и от тази- която той ще върши?
Защото, точно това написа авторката, ако не се лъжа.
Че и се е съгласила да работи на по- ниска позиция.....

# 60
  • Мнения: 31 774
Аз пък съм помагала на приятели да си намерят работа. Съдействала съм и за квартира, че на улицата щяха да бъдат.
Направила съм го защото в момента са имали нужда, а аз в този момент съм могла да помогна. Не съжалявам.
Случвало се е такива хора да забравят какво съм направила за тях и в бъдеще са вършили глупости спрямо мен, но не ми е проблем. Аз не се привързвам към хората. Та ако направят нещо, после не ми дреме особено. Но поне си правя изводи за същите тези хора.

# 61
  • Мнения: 41 009
И аз съм намирала работа, назначавала или помагала да започнат работа на доста хора, но на мен никой не ми е правил това. Съдба Simple Smile
Нещо повече, 100% сигурна съм, че същите тези хора, вече началници, никога няма да ми предложат работа, защото просто няма да се чувстват началници с мен и ще им е дискомфортно. Същото важи и за бивши конкуренти, бивши партньори, бивши представители и дистрибутори...

# 62
  • Мнения: 35
Веднъж един приятел така ходатайства за сестрата на неговото гадже. Някак си я взеха на работа, но не била схватлива и й липсвали основни компетенции и аналтиични способности. Оплакваше се, че питала само него, занимавала го по цял ден и той й я обучавал на едни и същи неща по няколко пъти, което затруднявало и неговата работа. Така че ремарке и на работа, което изисква специално внимание по шуробаджанашки не е много оферта.

Има два варианта - твоята приятелка определено е съжалила, че са те наели поради тази причина или просто да се изживява като новоизлюпена шефка и да използва вашите приятелски отношения, за да й търпиш високомерието.

# 63
  • София
  • Мнения: 7 993
Права си, ама в такъв случай, що за мениджъри назначават човек, който понятие няма от работата на фирмата и от тази- която той ще върши?
Защото, точно това написа авторката, ако не се лъжа.
Че и се е съгласила да работи на по- ниска позиция.....
От прочетеното останах с впечатление, че авторката има опит, но от друг бранш. Наемайки такъв човек, трябва да си наясно, че ще е Пенчо Питанката, докато навлезе. И обикновено го наемаш на по-ниска позиция и заплата, с ясното съзнание, че ще го "отглеждаш" известно време.
В момента обучавам колежка, като се опитвам хем да я обучавам, хем да върша нейната работа, докато свикне и може да я пуснем сама. В моментите, когато ми е натоварено, просто казвам, че ще й обърна внимание еди кога си (след Х часа, утре и т.н.), приключвам и съм на нейно разположение. Жената е с опит, но от друга сфера и е нормално да мине време, докато се окопити.

# 64
  • Мнения: 921
Ще отговоря по следния начин. На Старата ми работа се сприятелих с новото момиче, което трябваше и да обучавам. Аз съм по рязка , и ах 1300 задължения , трябваше и нея да следя да не направи някоя грешка, че после аз ще отговарям и за нейните грешки пред ръководството. Обясних й че това , че сме приятелки си е за след работа, ако на работа сгафи и е поправимо ок, ако не е ще трябва да кажа на шефовете, не мога да я прикривам или ако и направя забележка то не е с цел да я накарам да се чувства зле, а да го запомни в бъдеще. Също така като ми даваха разни задачки я "изпитвах" как и какво би направила и да ми го обясни. За едни може да изглежда все едно съм се държала гадно и назидателно, но и обясних че ми трябва човек на когото да разчитам и това е моя начин на обучение. След като изяснихме нещата не е имало цупене и така нататък. Аз отдавна напуснах и тя сега бе на моята позиция и самата тя ми е казвала неколкократно, че да на моменти не й е било приятно, но си е дала сметка , че не го правя с лош умисъл. Но това важи за мене. Според мен ако сте приятелки седнете и поговорете 🤷🏻‍♀️

# 65
  • Мнения: 41 009
Много правилно, работата си е работа. Понякога се налага и да се вика, и да се правят забележки, само глупак се връзва и го приема лично.

# 66
  • Мнения: 31 774
А защо трябва да се вика, крещи и обижда като се обучава нов човек. Вие да не сте на къра бе хора. Елементарно възпитание нямате ли?
И аз съм обучавала нови хора, и едновременно с това е трябвало да върша моята работа, която се състои от доста неща.
И не смятам, че ако на нов човек му крещя ще разбере. Защото се притеснява от крясъците и може да блокира и нищо да не разбере. Аз съм такава като ми се крещи. Само че освен че се нервирам като ми се крещи, мозъка ми блокира, почвам и аз да крещя. Човек разбира когато му се обяснява бавно и спокойно.
Ако някой крещи на нов човек, който обучава, означава, че нито е умен, нито интелигентен, нито възпитан, а е едно просто невъзпитано животно.
На сегашната ми работа и аз съм била нова. А работата не е никак елементарна. Обучаващите ме не са ми викали. Имаше само една, която си мислеше, че може да си позволи да крещи един-два пъти и тя ми беше шефка. Не си позволи повече да ми държи такъв тон.
След време аз трябваше да обучавам новите. Да, напрегнато е. Още по-натоварено. Имало е хора, които съм обучавала и не стават за тая работа. Не съм викала, крещяла или обиждала. Просто накрая се нервирах и казах да не пипа нищо, аз ще си го оправя, защото не мога повече да обяснявам. Дори и с подробно водене на записки, горката пак нищо не стопляше.
Другата ми колежка си позволяваше да обижда и унижава новите. Изтърпях я малко. Сега вече не го прави.

# 67
  • Мнения: 41 009
Викането е по-скоро в динамични дейности, ако онзи изпуска нещо, както и инструктор на шофьор може да викне "натискай спирачка", "върти волана". Не става дума за викане при обяснение. Но ако сте в цеха и новак се навре в зоната с високо напрежение, или застане на опасно място, тогава се вика и още как.

# 68
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Намерих работа на най-добрата си приятелка във фирмата и вече сме колеги от 10 години. Никога, ама никога не съм си позволила да се държа и минимално лошо, както и да отказвам помощ, обяснения и подкрепа. Обаче жената схвана нещата за норматив и е супер добра в това, което прави.
Обратното, помогнах на друга позната, зае място на същата позиция като приятелката ми и ей, Богу, хора, до ден днешен ни прави на луди калинки! Бавна е, няма никаква система на работа, думата "приоритет" за нея е на някакъв непознат древен език, когато трябва да се отговори писмено следват две педи асолютни безумия... Обаче, освен културни забележки, друго не предприемаме, тъй като е в ужасно финансово състояние и има две деца.

Та, не знам при вас какъв точно е случая, но подобно отношение от приятелката/шефка е недопустимо, обидно, неприемливо, жалко!

Абсолютна простакеса и зла кучка! Не ти трябват такива хора в живота.

# 69
  • Мнения: 2 585
Ако се окаже, че само приятелката ти ти помага, пък ти всеки път само се възползваш от нейната помощ....
Тоест тя само ти помага, а ти си просто един консуматор е нормлано в един момент да й е писнало.

Аз бях в подобна ситуация и промених отношението си. Не е никак приятно да те ползват като червения кръст и само да търпят позитиви от теб.
Приятелите са за да си помагат взаимно.


Ако обаче при вас нещата са взаимни е глупаво такова поведение от нейна страна.

# 70
  • Мнения: 35
Бавна е, няма никаква система на работа, думата "приоритет" за нея е на някакъв непознат древен език, когато трябва да се отговори писмено следват две педи асолютни безумия... Обаче, освен културни забележки, друго не предприемаме, тъй като е в ужасно финансово състояние и има две деца.
Странно защо се търпят такива служители и дори им продължават договорите, след като те не са полезни нито за компанията си, нито за колегите си.

# 71
  • София
  • Мнения: 24 839

Обратното, помогнах на друга позната, зае място на същата позиция като приятелката ми и ей, Богу, хора, до ден днешен ни прави на луди калинки! Бавна е, няма никаква система на работа, думата "приоритет" за нея е на някакъв непознат древен език, когато трябва да се отговори писмено следват две педи асолютни безумия... Обаче, освен културни забележки, друго не предприемаме, тъй като е в ужасно финансово състояние и има две деца.

Та, не знам при вас какъв точно е случая, но подобно отношение от приятелката/шефка е недопустимо, обидно, неприемливо, жалко!

Абсолютна простакеса и зла кучка! Не ти трябват такива хора в живота.

Съжалявам, но ако на теб ти е цел в живота да бъдеш ерзац майка Тереза, на други хора не е .
Ето за тези вечни жертви говоря- каквото и да направят, все другите им са виновни.
Ти си мислиш, че добро й правиш, но дали останалите колеги са съгласни да я влачат на гърба си, само защото ти  е протеже?
Дали за нея е добре- да не научи нищо, а ако утре й  се наложи да не е покровителствана от теб, да изпадне в още по- ужасно финансово състояние?
Тогава ти ще си виновната, че видиш ли, за 10 години на нищо не си била кадърна да я научиш.

# 72
  • София
  • Мнения: 4 548
След като тъй или иначе вече няма да работите заедно, защо просто не седнете да поговорите? Чудиш се дали да продължите да поддържате връзка, но всъщност не знаеш тя какво мисли. За поведението ѝ като твой шеф може да има различни причини. Може би не е лошо да разбереш какви са. Ако все пак причината е, че просто е зла кучка (както някой по-горе написа), приключваш. Ако получиш приемливо за теб обяснение, оставате приятели. Тук каквото и да си пишем, не знаем насрещната страна какво би казала по случая и можем само да споделяме личния си опит в подобни ситуации. Ето малко и от моя:
Преди три години срещнах моя бивша колежка и започнахме да се виждаме по-често. Познаваме се отдавна, но не сме били приятелки. Сега си намерихме общи занимания - мотаене из града, по планините, на море и подобни. В някакъв момент, обаче, тя прояви доста очевидна ревност към другите ми приятелки и след последното ни море заяви, че не иска да поддържаме повече отношения. Аз казах ОК, насила хубост не става. Приемам такива неща нормално и дори да ми е станало неприятно, ценя директността на хората. Тия дни обаче, нашата взе че ми звънна. Налегнала я яко хипохондрията и самотата и изведнъж решила, че пак може да ми е приятелка. Ами, не става така. Обясних ѝ че имам много задачи и нямам време. Приключих с нея.

# 73
  • София
  • Мнения: 1 662
Аз не разбрах, приятелката шеф ли ти е? Нейната позиция зависи ли пряко от твоето представяне (например, таргетите на нашите мениджъри са обвързани с нашите таргети и ако аз не си изпълня нещата, шефа ми също е прецакан)? Може на работа да е по-взискателна и дори заядлива, отколкото в извънработна среда. Не оправдавам грубо отношение, но и ми е трудно да съдя по ситуацията само от версията на едната страна.

П.С. И още нещо - искали ли са от теб да работиш, докато си била с Ковид или това е било някакво твое решение? Аз имах колега, който самоинициативно реши да работи докато е болничен и успя да сътвори доста глупости, защото захващаше някакви неща и после изведнъж казваше "Не ми е добре, довърши ти" - сигурно изначално е искал да помогне, но в крайна сметка, по-добре да си беше изкарал 2-седмичния болничен, без да се напъва да работи половинчато.

# 74
  • out of space
  • Мнения: 8 573

Обратното, помогнах на друга позната, зае място на същата позиция като приятелката ми и ей, Богу, хора, до ден днешен ни прави на луди калинки! Бавна е, няма никаква система на работа, думата "приоритет" за нея е на някакъв непознат древен език, когато трябва да се отговори писмено следват две педи асолютни безумия... Обаче, освен културни забележки, друго не предприемаме, тъй като е в ужасно финансово състояние и има две деца.

Та, не знам при вас какъв точно е случая, но подобно отношение от приятелката/шефка е недопустимо, обидно, неприемливо, жалко!

Абсолютна простакеса и зла кучка! Не ти трябват такива хора в живота.

Съжалявам, но ако на теб ти е цел в живота да бъдеш ерзац майка Тереза, на други хора не е .
Ето за тези вечни жертви говоря- каквото и да направят, все другите им са виновни.
Ти си мислиш, че добро й правиш, но дали останалите колеги са съгласни да я влачат на гърба си, само защото ти  е протеже?
Дали за нея е добре- да не научи нищо, а ако утре й  се наложи да не е покровителствана от теб, да изпадне в още по- ужасно финансово състояние?
Тогава ти ще си виновната, че видиш ли, за 10 години на нищо не си била кадърна да я научиш.

Аз отдавна работя нещо друго във фирмата. Въпросната има 4 колежки, вкл. приятелката ми. Не ми е работа да се меся.
Всъщност, имаме шефове и би трябвало от тях да идват решенията.
Аз съм виновна, че я вкарах, но нямаше как да предположа какво ще се случи... Сега ще е подло да правя каквото и да било, вместо наистина засегнатите.

# 75
  • Мнения: 802
Твоето лично пространство приключва там, където започва нейното. Не бъди гневна и ядосана. Постигнала си баланс, тя ти е подала ръка, ти си се постарала и някак отношенията ви са се развалили. Нека тези, които ни носят спокойствие да останат в живота ни, а тези, които не са нашите хора да го разберат.
 Естествено, че на улицата ще се поздравите, в даден момент и ще поговорите. Никой на друг не е длъжен, затова не сочи с пръст и не обвинявай, просто си кажи какво що. Няма нужда да се търси виновен и двете сте. Всичко е минало, но не се оставяй да те кара да се чувстваш длъжна, защото те е известила за свободната позиция. Вярвай ми, тя не те е наела. Има толкова много над нея, които са те избрали. Все пак, не ти е дала бъбрек. Аман от хора, които очакват нечувана благодарност и преклонение. Дете ли да кръстиш на нея. Всичко, което правим, дори за друг, го правим и за себе си, затова имаме очаквания за благодарност и тн. Бъди си приоритет. Надявам се имаш здраво и функциониращо семейство, на което да се фокусираш. Работа винаги ще има и тиквен медал, за това, че търпиш каквото и да е, няма да получиш Simple Smile

# 76
  • Мнения: 3 010
Приятел да ти е шеф е абонамент за разваляне на отношенията.

Не знам кое как, но приятелката ти звучи като страшна селяндурка - с такъв тон не се говори на колега, непрофесионално е. Ако и пречи да обучава и да отговаря на въпроси, стои въпроса защо изобщо е ставала мениджър на хора.
За съжаление такъв манталитет на говорене в стил Женския пазар го има в много бг фирми. Каквото и да решиш, едва ли ще останете близки.

# 77
  • Мнения: X
О, как добре разбирам авторката! Моята лична история е почти същата.
Колежка от университета, с която ни свързва дългогодишно приятелство, по време на което съм я спасявала няколко пъти в критични за нея моменти. Останах без работа, но не бях на зор и даже исках да си почина малко. Тя ми се обади и ми каза, че при тях се освобождаеа място и си търсят сериозен и отговорен човек, да кандидатства
Честно казано, едно че не ми се почваше работа точно в този момент, второ, че офертата не беше особено привлекателна и трето( що ли не ме спря навреме най-вече третото), знаех за особеностите в характера на приятелката ми. Все пак кандидатствах, извикаха ме на интервю, по-късно ми се обади шефката на отдела, която ми каза, че съм й направила много добро впечатление и съм одобрена. Въпреки че от една страна се зарадвах, от друга продължавах да се колебая. Приятелката се обади да ме убеждава да приема. Всичко това го описвам подробно, за да стане ясно, че по-скоро ме е навила да почна там, отколкото да ми е помагала с нещо. Та започнах аз, материята ми беше позната, разбира се, имах да уча много за маниера им и правилата на работа във фирмата. Още първия ден сякаш видях една непозната жена. Приятелката ми се дистанцира рязко, държеше се с мен като непозната, бих казала доста високомерно и направо враждебно. Бях неприятно изненадана, но съм достатъчно голям човек,  за да осъзнавам, че приятелството си е приятелство, а работата си е работа, така че се дистанцирах и аз, и ако нещо не ми беше ясно, се обръщах към другите колеги. Колкото повече време минаваше, толкова по-добре се справях, а тя ставаше все по-злобна към мен. В един момент към ръководството започнаха да постъпват доноси по мой адрес, най-откровени клевети и злепоставяния. Разковничето се криеше в това, че като най-старша там(имам предвид от най-дълго време там, не е шеф), тя буквално беше дресирала младите колеги, използваше ги, манипулираше ги, тормозеше ги с истерии, крясъци и обиди. Никой не искаше да се разправя с нея, но аз на няколко пъти й дадох да разбере, че не се поддавам на дресировка. Е, напрежението ескалира до червено, в даден момент заявих в прав текст, че няма да оставя едно озлобено и подмолно същество да ми съсипва живота и си хвърлих молбата за напускане. Денят след напускането беше най-щастливият в живота ми! Такова облекчение и лекота в душата, не бях чувствала от години. От бившите колеги разбрах, че сега са взели едно момиче, на което се крещи нон стоп и вече искало да напуска...
Та за мен, и в моя и в на авторката случай, става дума не толкова за предателство, колкото за озлобени и комплексирани хора, за които всеки компетентен и непокорен човек е враг, който трябва да се елиминира...

# 78
  • Мнения: 29 429
Тези пък крещящите на работа направо са ми..... Сигурно вкъщи ги бият на ставане и на лягане и си избиват комплексите в службата.

# 79
  • Мнения: 35
Тези пък крещящите на работа направо са ми..... Сигурно вкъщи ги бият на ставане и на лягане и си избиват комплексите в службата.
Просто колкото си по-нагоре, толкова повече очакванията и напрежението към теб са по-големи... и доста често зависят от тези под теб. Има си хора, които това ги стресира и пренебрегват работната етика. Не е окей за мен, не бих работил в такава фирма. Но пък понякога наемат някакви неадекватни хора, които ако си по-лабилен могат да те изкарат извън кожата ти.

# 80
  • Мнения: 29 429
Ако си мениджър, трябва да имаш управленски качества. Да насочваш и контролираш без викове и истерии. Ако подчиненият не схваща, просто се разделяте по един или друг начин. Тези селски изпълнения единствено на къра, ако викаш овцете от другия баир....

Имала съм такава шефка, разказвала съм друг път. Една бабичка 40 и някой набор, която живееше с интриги и крясъци. Текучеството беше огромно....

# 81
  • Мнения: 35
Ако си мениджър, трябва да имаш управленски качества. Да насочваш и контролираш без викове и истерии. Ако подчиненият не схваща, просто се разделяте по един или друг начин. Тези селски изпълнения единствено на къра, ако викаш овцете от другия баир....

Имала съм такава шефка, разказвала съм друг път. Една бабичка 40 и някой набор, която живееше с интриги и крясъци. Текучеството беше огромно....
Това е въпроса - че ако си микромениджър или човекът е със специално назначение, нито можеш да разкараш този човек, нито да го научиш да работи ефективно. Иначе съм съгласен с теб, че напрежение и повишен глас не бива да се толерират. По-лабилните хора обаче се поддават на емоции и не се съобразяват много с това.

# 82
  • Мнения: 29 429
Тази въпросната баба веднъж се опита да ми повиши тон и на мен. Съвсем спокойно ѝ казах - Виж сега. Тон няма да ми повишаваш. Не съм дошла тук някой да ми вика. Като не си доволна от мен, ще се разделим по живо, по здраво, но няма да ми викаш. Госпожата оцъкли едни очи, до тогава никой не ѝ беше отговарял, колкото и да е крещяла. Направо онемя и само каза - Излез от кабинета!
Аз излязох и стартирах търсене на нова работа.

Тя намери начин да ме тормози без крясъци. Изискваше оставане след работа всеки ден, щото "има много работа", говореше зад гърба ми и какви ли не гадости и това жена, която може да ми е майка, да не казвам баба....
След няколко месеца си намерих работа и напуснах. Изведнъж станах страшно ценен кадър - Ама защо така си тръгваш, какво не ти харесва, ами сега кой ще работи, кажи си условията, ама ще ти дадем пари...... Е,  мерси, де!!!

# 83
  • Мнения: X
В моя случай, " приятелката" не беше шеф, но с най-голям опит и назначена първа. И познайте защо всички бяха по-нови, защото постоянно напускаха.
А на нея вкъщи никой не й викаше, по простата причина, че живее сама. Интересно защо...
Но тук и аз имам вина, че започнах да работя с нея. Години наред при срещите ни слушах излиянията й колко са тъпи, некадърни и отвратителни колегите й, как " този/тази искам да я разкарам",  дразнех се на лошотията й, ама си казах - от колко години се познаваме , толкова съм й помагала, с мен няма да се държи така. Няма-друг път...

# 84
  • Мнения: 3 125
Изглежда като добра приятелка, но лоша колежка. Има такива хора, може да не го прави нарочно. На твое място може би щях да пасувам и да чакам да видя дали тя ще иска да поддържа приятелски отношения в бъдеще.

Имам и аз една приятелка, която е абсолютна кучка към подчинените си. Когато излезе възможност тя да ми е шеф, отказах, защото заподозрях че ще ни се разпадне приятелството. Знаех, че ще ме третира като останалите и подчинени. Та все още сме приятелки.

# 85
  • Мнения: 5 508
Има и хора, които очакват приятелката да ги дондурка докато им е кеф и се почувстват комфортно на работа.
Била съм в такава ситуация и след месец без почивка, защото стоях на работа в почивните си дни за да има повечко време да 'попие знания от мен', после и от вкъщи все бях на телефона за да й помагам. Накрая след месец общи мъки реши, че не е за нея и напусна. А уж влезе с големи претенции колко е компетентна и колко разбира от работата ...
Сега, няколко години след този случай, не си говорим, а тя все още обяснява на общи познати, че не съм се старала да я вкарам в работата Simple Smile
Та, аз съм склонна да вярвам, че и въпросната приятелка е имала основание за всичко това.

# 86
  • Мнения: X
Всичко е до човека. На по-предишната ми работа( преди тази, за която писах), в срока на предизвестие обучавах новата колежка, която дойде на моето място. Многократно съм повтаряла едни и същи неща, които за мен са били елементарни, но за нов човек не са. Звъняла ми е доста пъти и след като вече не бях на работа, да ме пита за някои детайли. Не ми е била близка, не съм я познавала преди. Да, можех спокойно да й кажа да не ме притеснява, след като вече нямах нищо общо с тази фирма, но всичко е до отношение. Минаха години, но тя ми звъни или пише на всеки празник, за да ме уважи, защото ми е признателна, че съм й помагала, когато не съм била длъжна.
Радвам се, че съм оставила добро впечатление в нея и съм й помогнала по някакъв начин. Най-лесно е да се нервничи, да се крещи, да се обижда неопитния човек, да се унижава дори, но никога не бива да забравяме, че на следващото си работно място, ние ще сме новите...

# 87
  • Мнения: 2 193
Ето това ми направи впечатление:
"не виждам защо ми се бърка в моята работа" (цитирам по памет).
Ако пряко отговаря за служителите си, може да се бърка и още как. Ако ще и обективно най-глупавите правила и маниер на писане във фирмата да имат, щом са такива и си се съгласил да работиш там, спазваш. Или се опитваш да ги промениш, но докато не стане официално, се играе по правилата или се напуска.

# 88
  • Мнения: 1 726
Имах приятелка, която като ме съкратиха от работата ми, дойде да говори с шефката ми, ако открият пак това място да вземат нея, не мен. Много ме заболя, защото тогава тази работа ми беше адски важна и тя го знаеше. Отдръпнах се от нея.

# 89
  • Мнения: 31 774
Имах приятелка, която като ме съкратиха от работата ми, дойде да говори с шефката ми, ако открият пак това място да вземат нея, не мен. Много ме заболя, защото тогава тази работа ми беше адски важна и тя го знаеше. Отдръпнах се от нея.
Ами всеки си гледа интереса.
Ако и твоята приятелка е била съкратена, защо и е да предлага друг за работа, която и на нея и е важна.
Може и на нея да и е било важно.
По същия начин е трябвало да направиш и ти. Казваш на шефката ако се освободи да ти се обади.

# 90
  • Мнения: 35
Имах приятелка, която като ме съкратиха от работата ми, дойде да говори с шефката ми, ако открият пак това място да вземат нея, не мен. Много ме заболя, защото тогава тази работа ми беше адски важна и тя го знаеше. Отдръпнах се от нея.
Не знам как може да отидеш при някаква шефка и да кажат да вземат теб, а не някой друг.
Според мен такива ходатайствания, освен ако не си роднина с шефката, са си чист автогол.
Има ли възможност приятелката ти да е по-квалифицирана от теб и това те е засегнало, за да се дистанцираш? В крайна сметка не само тя ще е кандидат, но и други хора. Пък друга работа колкото щеш.

# 91
  • Мнения: 5 832
Имах приятелка, която като ме съкратиха от работата ми, дойде да говори с шефката ми, ако открият пак това място да вземат нея, не мен. Много ме заболя, защото тогава тази работа ми беше адски важна и тя го знаеше. Отдръпнах се от нея.
Ами всеки си гледа интереса.
Ако и твоята приятелка е била съкратена, защо и е да предлага друг за работа, която и на нея и е важна.
Може и на нея да и е било важно.
По същия начин е трябвало да направиш и ти. Казваш на шефката ако се освободи да ти се обади.
Доживях да прочета и такова нещо! Казваш, че всичко е в реда на нещата и няма драма?

# 92
  • Мнения: 1 726
Не е била квалификацирана, всъщност тогава нямаше и ден трудов стаж, не и се и работеше, защото има кой да я издържа и имам чувството, че просто искаше да ми направи мръсно. Но въпросът беше защо не отиде другаде да търси, а ще се бута на моята работа? Как така ще се бориш срещу приятел, да му вземеш хляба, много грозно просто ми се видя, от това ме заболя.

# 93
  • Мнения: 5 832
Дори да е била и супер квалифицирана, пак е супер долно. Даже не е работела там, което пък вече преминава всякакви граници на наглостта.

# 94
  • Мнения: 5 508
Ами съкратили са те. Има право да отиде и да се самопредложи. Може пък от твои приказки за работата да е решила, че е подходяща за позицията и иска да пробва. Голяма работа, надали е единствената работна позиция в града.
В крайна сметка какво е казала на шефката и дали думите й ще бъдат взети под внимание не зависи от нито една от вас двете.

# 95
  • Мнения: 41 009
Ами тук явно е въпрос на гледна точка. Но принципно когато уволнят някого той не се връща на старата работа, не е обичайно да се случва така, а по-скоро се търси нов човек. Та може тя, знаейки за работата от теб, да е решила, че вече е вакантна и свободна да се пробва. И не се знае дали е казала "Ако се отвоти позиция вземете мен" или "Ако се отвори позиция не вземайте онази, а вземете мен". Поне на мен второто ми звучи малко като емоционална добавка към истината, защото така просто не се прави - най-малкото работодателят няма да го приеме добре.

# 96
  • Мнения: X
Два фактора играят лоша роля в позицията на авторката на това място:
1. Като вземеш (поканиш) приятел на работа при теб, носиш отговорност за него, малко като родител. И като сгафи, всички гледат към теб = нервна реакция
2. Ако си динамичен тип, инертността на другия те изнервя, ама може да те изнерви до взрив. Авторката като се описа плаха, неинициативна, колеблива - ма то и аз съм от сорта хора, които трудно работят с този тип, ако са им директно подчинени = нервна реакция

И оттам примерно аз съм винаги на ръба да кресна, след осемдесетия въпрос, след петия гаф, след поредната колебливост

# 97
  • Мнения: 5 832
Ами тук явно е въпрос на гледна точка. Но принципно когато уволнят някого той не се връща на старата работа, не е обичайно да се случва така, а по-скоро се търси нов човек. Та може тя, знаейки за работата от теб, да е решила, че вече е вакантна и свободна да се пробва. И не се знае дали е казала "Ако се отвоти позиция вземете мен" или "Ако се отвори позиция не вземайте онази, а вземете мен". Поне на мен второто ми звучи малко като емоционална добавка към истината, защото така просто не се прави - най-малкото работодателят няма да го приеме добре.
Не е уволнена, а съкратена, разликата е огромна. Много хора бяха съкратени заради пандемията, а не заради некадърност. Наистина не мога да повярвам, че има хора, за които това е напълно в реда на нещата.

# 98
  • Мнения: 41 009
Напълно в реда на нещата е да не вземаме отношение от недоказано твърдение само на едната страна.

# 99
  • София
  • Мнения: 24 839
Напълно в реда на нещата е да не вземаме отношение от недоказано твърдение само на едната страна.
Напротив, не сме в съда и разглеждаме казуса откъм моралната му страна.

Съкращават те, ти споделяш с приятелката си, а тя отива при шефа ти и му казва, ако пак отворят длъжността , да вземат нея, а не теб.
Курвенски номер отвсякъде.

# 100
  • Мнения: 41 009
Съкращават те, ти споделяш с приятелката си, а тя отива при шефа ти и му казва, ако пак отворят длъжността , да вземат нея, а не теб.
Курвенски номер отвсякъде.

A това червеното откъде се знае? Някой светил ли е на разговора им? А то много променя нещата. Но на мен ми прилича на украса, внесена от оплакващия се за да подсили краските.

# 101
  • Мнения: 5 832
Дори без да е казала това, пак си е курвенско. То е ясно, че мястото е едно, а не 5.

# 102
  • Мнения: 3 010
Разбира се, че е гадно да идеш да се самопредложиш за работното място на близък приятел. Ако е просто познат, ок.

# 103
  • София
  • Мнения: 24 839
Съкращават те, ти споделяш с приятелката си, а тя отива при шефа ти и му казва, ако пак отворят длъжността , да вземат нея, а не теб.
Курвенски номер отвсякъде.

A това червеното откъде се знае? Някой светил ли е на разговора им? А то много променя нещата. Но на мен ми прилича на украса, внесена от оплакващия се за да подсили краските.

Ами, дали е казано или не- действията го потвърждават.
Отива и се предлага, знаейки, че тя е съкратена поради причини извън нея.

# 104
  • Мнения: 41 009
Ти колко съкратени познаваш, които после са се върнали? Обикновено един такъв разрив оставя разбити чувства и страните не се погаждат много след това. И при връщане едната страна ще се усеща унизена и затова ще гледа да го избегне.

То е нещо като развод - ако приятелка се разведе с мъжа си той вече е свободен и ще се сърдиш ли на друга, че го е свалила?

# 105
  • Мнения: 5 832
Ти колко съкратени познаваш, които после са се върнали? Обикновено един такъв разрив оставя разбити чувства и страните не се погаждат много след това. И при връщане едната страна ще се усеща унизена и затова ще гледа да го избегне.
Въпросът не е към мен, но познавам вече 6-7 човека, които се върнаха на старите си работни места. Всички бяха съкратени заради пандемията.

# 106
  • Мнения: 41 009
Тя май не пише за сега, когато има Ковид, защото споменава "тогава", значи си е обичайно съкращаване.

# 107
  • Мнения: 29 429
То е нещо като развод - ако приятелка се разведе с мъжа си той вече е свободен и ще се сърдиш ли на друга, че го е свалила?

Разбира се, че бих, ако ми е приятелка. Ако не ми е, нямам против. Подобно е и с работата, ако се кандидатства за една и съща позиция. Ако аз съм продавачка, а тя кандидатства за преводач примерно в същата фирма, нямам против, обаче да отиде и заяви - ако има място, вземете мен, а не нея..... не го приемам. Ноооо, всеки с вижданията си.....

# 108
  • Мнения: 41 009
Разбира се, че бих, ако ми е приятелка. Ако не ми е, нямам против. Подобно е и с работата, ако се кандидатства за една и съща позиция. Ако аз съм продавачка, а тя кандидатства за преводач примерно в същата фирма, нямам против, обаче да отиде и заяви - ако има място, вземете мен, а не нея..... не го приемам. Ноооо, всеки с вижданията си.....

Това червеното е спорното в цялата работа и определя нюанса.

# 109
  • Мнения: 280
Напълно в реда на нещата е да не вземаме отношение от недоказано твърдение само на едната страна.
За да вземем отношение какво трябва на направим? Да издирим другата страна и да я попитаме за нейната версия ли? А тук в този форум е естествено да се изказва отношение. Разбира се, че ТУК се изказва мнение, само въз основа на разказа на едната страна.

# 110
  • Мнения: 2 749
Не виждам предателство от страна на приятелката. Представям си какво постоянно питане за всичко е било, за да избухне. Явно си очаквала, като ти е приятелка, да те дундурка на работа, за която сама казваш, че не си компетентна. А явно си и сръдлива.
Само да кажа, че съм била от страна на подчинения, не ме е назначавала приятелката де. Имали сме търкания в работата, неизбежно е, но това не ни е развалило приятелството.

# 111
  • Мнения: 31 774
Скрит текст:
Имах приятелка, която като ме съкратиха от работата ми, дойде да говори с шефката ми, ако открият пак това място да вземат нея, не мен. Много ме заболя, защото тогава тази работа ми беше адски важна и тя го знаеше. Отдръпнах се от нея.
Ами всеки си гледа интереса.
Ако и твоята приятелка е била съкратена, защо и е да предлага друг за работа, която и на нея и е важна.
Може и на нея да и е било важно.
По същия начин е трябвало да направиш и ти. Казваш на шефката ако се освободи да ти се обади.
Доживях да прочета и такова нещо! Казваш, че всичко е в реда на нещата и няма драма?
Някъде да съм написала, че е редно? Такива неща са често срещани. Но чак пък да има драма в това, айде стига. Нещата от живота.
Все едно сте на 15 годинки и сте живяли в розов балон досега. Моля ви се.
Гледай малко по-реално на нещата. Въпросната Джейн 122 е била съкратена. Приятелката и е предложила себе си, АКО евентуално се отвори позицията. Реално това място е затворено, а тя го изкарва все едно едва ли не въпросната и е откраднала работата. А не е така.
Но действието и е показателно.
Много ми хареса примера с бившия Grinning
Сещам се за два примера. За една длъжност съм кандидатствала с приятелка от университета по специалността.
Като разбра се намръщи и се отдръпна от мен. Не ме е молила да не ходя на интервю. Пък като ме взеха, бая дълго не ми говори. Ама ако мисли, че ме боли фара...
След време се видяхме и почна да ми пита, защо не съм и звъняла. Припомних и, че тя е тази, която се отдръпна. Каза, че се обидила как съм могла да кандидатствам за работа, която тя искала. Пък аз я попитах как смее тя да изпраща СВ за работа, която аз искам Grinning
И с какво право се чудя. Само тя ли има право да търси работа? Има хора си мислят, че само техните нужда са важни, а другите кучета ги яли.
Другия. Имах позната работеше на работа, която си харесваше, но я съкратиха. След две години виждам обява за тази длъжност и кандидатствам. И според вас какво? Нямам право да го направя ли? Дори след 2-3 дни като се чухме и казах. А тя каза, че и тя е видяла и е кандидатствала преди мен, дори се е обадила на личен състав и стария си шеф. Не ми се е сърдела. Всъщност взеха съвсем друг човек.

Колкото до съкращаването - има хора се връщат на старите си места. Кое му е чудното. Познавам не един такъв човек. Ако работата му е харесвала, ако фирмата е читава - защо не?

# 112
  • Мнения: 1 726
Скрит текст:
Имах приятелка, която като ме съкратиха от работата ми, дойде да говори с шефката ми, ако открият пак това място да вземат нея, не мен. Много ме заболя, защото тогава тази работа ми беше адски важна и тя го знаеше. Отдръпнах се от нея.
Ами всеки си гледа интереса.
Ако и твоята приятелка е била съкратена, защо и е да предлага друг за работа, която и на нея и е важна.
Може и на нея да и е било важно.
По същия начин е трябвало да направиш и ти. Казваш на шефката ако се освободи да ти се обади.
Доживях да прочета и такова нещо! Казваш, че всичко е в реда на нещата и няма драма?
Някъде да съм написала, че е редно? Такива неща са често срещани. Но чак пък да има драма в това, айде стига. Нещата от живота.
Все едно сте на 15 годинки и сте живяли в розов балон досега. Моля ви се.
Гледай малко по-реално на нещата. Въпросната Джейн 122 е била съкратена. Приятелката и е предложила себе си, АКО евентуално се отвори позицията. Реално това място е затворено, а тя го изкарва все едно едва ли не въпросната и е откраднала работата. А не е така.
Но действието и е показателно.
Много ми хареса примера с бившия Grinning
Сещам се за два примера. За една длъжност съм кандидатствала с приятелка от университета по специалността.
Като разбра се намръщи и се отдръпна от мен. Не ме е молила да не ходя на интервю. Пък като ме взеха, бая дълго не ми говори. Ама ако мисли, че ме боли фара...
След време се видяхме и почна да ми пита, защо не съм и звъняла. Припомних и, че тя е тази, която се отдръпна. Каза, че се обидила как съм могла да кандидатствам за работа, която тя искала. Пък аз я попитах как смее тя да изпраща СВ за работа, която аз искам Grinning
И с какво право се чудя. Само тя ли има право да търси работа? Има хора си мислят, че само техните нужда са важни, а другите кучета ги яли.
Другия. Имах позната работеше на работа, която си харесваше, но я съкратиха. След две години виждам обява за тази длъжност и кандидатствам. И според вас какво? Нямам право да го направя ли? Дори след 2-3 дни като се чухме и казах. А тя каза, че и тя е видяла и е кандидатствала преди мен, дори се е обадила на личен състав и стария си шеф. Не ми се е сърдела. Всъщност взеха съвсем друг човек.

Колкото до съкращаването - има хора се връщат на старите си места. Кое му е чудното. Познавам не един такъв човек. Ако работата му е харесвала, ако фирмата е читава - защо не?
Честно ли ми казваш, че е ок приятелка да отиде да каже да вземат нея, не мен, ако се отвори пак мястото и да се самоизтъква, при наличието, че съм почти сигурна, че не беше много заинтересована от позицията?

# 113
  • Мнения: 9 723
Ами, явно да. Просто мацката не ти е вярна до гроб приятелка и си гледа интереса.

# 114
  • Мнения: 1 726
Аз лично никога не мога да гледам само собственият си интерес в приятелството и не само. За мен такива постъпки са много подли, и не, че не си намерих друга работа, ама да се самоизтъкваш, да говориш такива неща, звучи грозно и подло.

# 115
  • Мнения: 2 204
приятелство ≠ интересчийство

# 116
  • Мнения: 31 774
Скрит текст:
Скрит текст:
Имах приятелка, която като ме съкратиха от работата ми, дойде да говори с шефката ми, ако открият пак това място да вземат нея, не мен. Много ме заболя, защото тогава тази работа ми беше адски важна и тя го знаеше. Отдръпнах се от нея.
Ами всеки си гледа интереса.
Ако и твоята приятелка е била съкратена, защо и е да предлага друг за работа, която и на нея и е важна.
Може и на нея да и е било важно.
По същия начин е трябвало да направиш и ти. Казваш на шефката ако се освободи да ти се обади.
Доживях да прочета и такова нещо! Казваш, че всичко е в реда на нещата и няма драма?
Някъде да съм написала, че е редно? Такива неща са често срещани. Но чак пък да има драма в това, айде стига. Нещата от живота.
Все едно сте на 15 годинки и сте живяли в розов балон досега. Моля ви се.
Гледай малко по-реално на нещата. Въпросната Джейн 122 е била съкратена. Приятелката и е предложила себе си, АКО евентуално се отвори позицията. Реално това място е затворено, а тя го изкарва все едно едва ли не въпросната и е откраднала работата. А не е така.
Но действието и е показателно.
Много ми хареса примера с бившия Grinning
Сещам се за два примера. За една длъжност съм кандидатствала с приятелка от университета по специалността.
Като разбра се намръщи и се отдръпна от мен. Не ме е молила да не ходя на интервю. Пък като ме взеха, бая дълго не ми говори. Ама ако мисли, че ме боли фара...
След време се видяхме и почна да ми пита, защо не съм и звъняла. Припомних и, че тя е тази, която се отдръпна. Каза, че се обидила как съм могла да кандидатствам за работа, която тя искала. Пък аз я попитах как смее тя да изпраща СВ за работа, която аз искам Grinning
И с какво право се чудя. Само тя ли има право да търси работа? Има хора си мислят, че само техните нужда са важни, а другите кучета ги яли.
Другия. Имах позната работеше на работа, която си харесваше, но я съкратиха. След две години виждам обява за тази длъжност и кандидатствам. И според вас какво? Нямам право да го направя ли? Дори след 2-3 дни като се чухме и казах. А тя каза, че и тя е видяла и е кандидатствала преди мен, дори се е обадила на личен състав и стария си шеф. Не ми се е сърдела. Всъщност взеха съвсем друг човек.

Колкото до съкращаването - има хора се връщат на старите си места. Кое му е чудното. Познавам не един такъв човек. Ако работата му е харесвала, ако фирмата е читава - защо не?
Честно ли ми казваш, че е ок приятелка да отиде да каже да вземат нея, не мен, ако се отвори пак мястото и да се самоизтъква, при наличието, че съм почти сигурна, че не беше много заинтересована от позицията?

Явно си малка още. Но животът ще те научи. Мен ме научи.
Бях добра като млада, всеотдайна, помагах.
Няколко пъти от уж истински приятелки са ми забивали нож в гърба.
Вече не ми пука много за хората. Общувам разбира се, приятелски настроена съм. Но не се привързвам, не обичам. Защото е ясно, че всеки си гледа интереса. И аз си гледам моя.
Доста хора са ми казвали, че трябва да общувам повече, да създавам контакти и приятели, защото не се знае кой ще ти потрябва.
Истинското приятелство е рядко срещано. Като извънземните.
А ти трябва да научиш, че в тоя живот никой не ти е длъжен с нищо.
Има една приказка - приятелството си е приятелство, но сиренцето е с пари.
И не разбирам за какво мрънкаш. Тя не е взета на твоята работа. Твоята длъжност е затворена. Щом е отишла, значи е заинтересувана. А това какви мисли има в твоята глава е съвсем друга работа.
А ти защо не отиде да говориш с шефката?
Ако утре с приятелка работиш в една фирма и двете се борите за повишение, да не би да ми казваш, че другата трябва да ти отстъпи мястото? Глупости.
Айде моля ти се. Слез на земята. Всеки се бори за място под слънцето, за по-хубав живот, работа, пари и т.н.
А дали е честно. За нея е правилно, за теб не. Въпрос на гледна точка.

# 117
  • Мнения: 1 726
Това се случи преди 10 години, сега вървя към 30 и мисля по същия начин. Ставаше въпрос за нискоквалифицирана работа, сега работя по дипломата си от няколко години. И тогава говорих с шефката ми и тя ми каза всичко, не беше хич очарована от въпросната ми приятелка. Та сиренето е с пари, но работа има много, и приятелството, което имахме дълго време се разруши за секунди. Защото както е с работата, така е и с отношенията ни. И човек винаги има нужда от приятели, аз чрез приятели си намерих тази работа, чрез приятели направих и много други неща. Жалко е, че разсъждаваш по този начин, защото явно наистина не си намерила истински приятели.

# 118
  • София
  • Мнения: 24 839
Явно си малка още. Но животът ще те научи. Мен ме научи.
Бях добра като млада, всеотдайна, помагах.
Няколко пъти от уж истински приятелки са ми забивали нож в гърба.
Вече не ми пука много за хората. Общувам разбира се, приятелски настроена съм. Но не се привързвам, не обичам. Защото е ясно, че всеки си гледа интереса. И аз си гледам моя.
Доста хора са ми казвали, че трябва да общувам повече, да създавам контакти и приятели, защото не се знае кой ще ти потрябва.
Истинското приятелство е рядко срещано. Като извънземните.
А ти трябва да научиш, че в тоя живот никой не ти е длъжен с нищо.
Има една приказка - приятелството си е приятелство, но сиренцето е с пари.
И не разбирам за какво мрънкаш. Тя не е взета на твоята работа. Твоята длъжност е затворена. Щом е отишла, значи е заинтересувана. А това какви мисли има в твоята глава е съвсем друга работа.
А ти защо не отиде да говориш с шефката?
Ако утре с приятелка работиш в една фирма и двете се борите за повишение, да не би да ми казваш, че другата трябва да ти отстъпи мястото? Глупости.
Айде моля ти се. Слез на земята. Всеки се бори за място под слънцето, за по-хубав живот, работа, пари и т.н.
А дали е честно. За нея е правилно, за теб не. Въпрос на гледна точка.

Чудесна и аргументирана защита на цинизма, който вилнее в начина ни на живот.
Само че, не всички хора са готови да се научат да бъдат такива- на някои им харесва да си останат "наивни".

Честно, такова порастване, се оказа че не е за мен и така си останах "наивна".
И приятелките ми- също.

# 119
  • Мнения: 31 774
Това се случи преди 10 години, сега вървя към 30 и мисля по същия начин. Ставаше въпрос за нискоквалифицирана работа, сега работя по дипломата си от няколко години. И тогава говорих с шефката ми и тя ми каза всичко, не беше хич очарована от въпросната ми приятелка. Та сиренето е с пари, но работа има много, и приятелството, което имахме дълго време се разруши за секунди. Защото както е с работата, така е и с отношенията ни. И човек винаги има нужда от приятели, аз чрез приятели си намерих тази работа, чрез приятели направих и много други неща. Жалко е, че разсъждаваш по този начин, защото явно наистина не си намерила истински приятели.

Вместо да ревеш за разрушено приятелство, би трябвало да се радваш, че ти е показано що за човек е.
Разсъждавам точно по този начин за да предпазя себе си. Разочарования не ми трябват.
А ти ако си мислиш, че имаш истински приятели си в дълбоко заблуждение. Защото може и 20 години да имаш уж много добър приятел, да му помагаш и накрая да ти спретне някой гнусен номер.
Назад ти дадох два примера. Хайде кажи ми в тези примери кой е прав и кой крив?
И вместо да говориш с шефката си е трябвало с въпросната персона да говориш и в очите да я попиташ защо е постъпила така.
Защото може и шефката ти да те е метнала примерно.

# 120
  • Мнения: 1 726
Това се случи преди 10 години, сега вървя към 30 и мисля по същия начин. Ставаше въпрос за нискоквалифицирана работа, сега работя по дипломата си от няколко години. И тогава говорих с шефката ми и тя ми каза всичко, не беше хич очарована от въпросната ми приятелка. Та сиренето е с пари, но работа има много, и приятелството, което имахме дълго време се разруши за секунди. Защото както е с работата, така е и с отношенията ни. И човек винаги има нужда от приятели, аз чрез приятели си намерих тази работа, чрез приятели направих и много други неща. Жалко е, че разсъждаваш по този начин, защото явно наистина не си намерила истински приятели.

Вместо да ревеш за разрушено приятелство, би трябвало да се радваш, че ти е показано що за човек е.
Разсъждавам точно по този начин за да предпазя себе си. Разочарования не ми трябват.
А ти ако си мислиш, че имаш истински приятели си в дълбоко заблуждение. Защото може и 20 години да имаш уж много добър приятел, да му помагаш и накрая да ти спретне някой гнусен номер.
Назад ти дадох два примера. Хайде кажи ми в тези примери кой е прав и кой крив?
И вместо да говориш с шефката си е трябвало с въпросната персона да говориш и в очите да я попиташ защо е постъпила така.
Защото може и шефката ти да те е метнала примерно.
Не е нужно да преразказвам цялата ситуация, за да кажа, че и с нея говорих, нищо не обясни, потвърди ситуацията. Не рева, в никакъв случай, разказвам, нали форума е за това. Simple Smile И имам доказали се приятели, мога да кажа почти със сигурност, че не биха ме предали, защото са със същата ценностна система като моята, с морал. Ако търсиш сигурност, никъде я няма, с това предпазване да не те разочароват става по-зле, защото сигурно си изпуснала хора, които са си стрували.

# 121
  • Мнения: 31 774
Абсолютно нищо не съм изпуснала, даже съм спечелила Grinning
И не може да си сигурна в никой.

# 122
  • София
  • Мнения: 24 839
Абсолютно нищо не съм изпуснала, даже съм спечелила Grinning
И не може да си сигурна в никой.
Вярно, че не можеш да си сигурна кой- какъв е, ама не е ли натоварващо да живееш с нагласата, че всеки е готов да те мине по някакъв начин?
Че си заобиколена от индивиди, готови да ти забият ножа в гърба?
Без приятел, поне един?
Това не те ли обрича на самота за цял живот?

# 123
  • Мнения: 2 204
Сега тук някой духовен гуру, от тия които се хранят със слънчева енергия през деня и вафли с кисело мляко нощем, би казал - каквато заявка отправяш към вселената чрез очакванията си, това и получаваш.

# 124
  • Мнения: 41 009
Без приятел, поне един?
Това не те ли обрича на самота за цял живот?

Не, семейството ми е 100% достатъчно. Ако има и по някой приятел е бонус.

# 125
  • София
  • Мнения: 24 839
Щом имаш семейство, значи че не е съвсем на 100% да нямаш вяра на никого.
И да си готова да подлееш вода на всички.

# 126
  • Мнения: 41 009
Щом имаш семейство, значи че не е съвсем на 100% да нямаш вяра на никого.
И да си готова да подлееш вода на всички.

Че то за семейството ли ставаше въпрос??? А и аз лично не обичам да подливам вода, но и кой знае какви приятели не са ми останали.

# 127
  • Мнения: 1 726
И аз имам семейство, което създадох, но преди това сформирах и много добри приятелства. И двете неща са нужни.

# 128
  • Мнения: 4 611
Нужни са, ама не всеки има тоя късмет. Доста пъти съм мислила, че даден човек ми е приятел, но времето е показвало друго. Имам си едно наум винаги.

# 129
  • Мнения: 5 832
Елора, ако две приятелки работите на едно и също място и двете искате повишението, нормално е и никоя не е длъжна са отстъпва. Ако някоя си е съкратена преди две години и ти сега кандидатстваш за старото ѝ място, пак е нормално.
Ако съкратят приятелката ти и ти веднага от нищото се изплескаш при шефката ѝ, за да правиш пазарлъци да те назначат на НЕСЪЩЕСТВУВАЩОТО ѝ за момента място, това е висша форма на злоба, простотия и двуличие. Това е явна демонстрация на злобичка и чиста подигравка, защото реално приятелката няма да бъде назначена и не печели нищо. Кое не разбираш точно, или се правиш на интересна? Ако наистина не намираш разликите, ясно защо нямаш приятели и не, не ми обяснявай, че е единствено по твое собствено желание.

# 130
  • Мнения: 7 436
Семейството е безценно, но без верни приятели за къде? Та ,те са тези, които те съветват най - точно при създалите се проблеми. Чрез тях си сверявам часовника постоянно.

# 131
  • Мнения: 31 774
Абсолютно нищо не съм изпуснала, даже съм спечелила Grinning
И не може да си сигурна в никой.
Вярно, че не можеш да си сигурна кой- какъв е, ама не е ли натоварващо да живееш с нагласата, че всеки е готов да те мине по някакъв начин?
Че си заобиколена от индивиди, готови да ти забият ножа в гърба?
Без приятел, поне един?
Това не те ли обрича на самота за цял живот?
Ако си сложиш ръката на горещ котлон, какво ще се случи? Ще те боли.
Ще я сложиш ли пак?
Не се натоварвам. Предпазвам се.
Ако не обичаш, не се привързваш, няма как да те наранят.
Иначе имам хора с които общувам. Симпатични са ми някой, говорим си някакви общи приказки. Те споделят повече, аз не толкова.
Самодостатъчна съм си.
Същото и за мъжете, както и за приятелите.

Да Уейв, точно това е. Имам си едно наум.


Елора, ако две приятелки работите на едно и също място и двете искате повишението, нормално е и никоя не е длъжна са отстъпва. Ако някоя си е съкратена преди две години и ти сега кандидатстваш за старото ѝ място, пак е нормално.
Ако съкратят приятелката ти и ти веднага от нищото се изплескаш при шефката ѝ, за да правиш пазарлъци да те назначат на НЕСЪЩЕСТВУВАЩОТО ѝ за момента място, това е висша форма на злоба, простотия и двуличие. Това е явна демонстрация на злобичка и чиста подигравка, защото реално приятелката няма да бъде назначена и не печели нищо. Кое не разбираш точно, или се правиш на интересна? Ако наистина не намираш разликите, ясно защо нямаш приятели и не, не ми обяснявай, че е единствено по твое собствено желание.

Стринче, хайде малко да си оправиш тона, че нещо не ми харесва.
Виждам, че не четеш. Два пъти написах какво мисля. Даже съм те цитирила.
Но ти ми пъхаш някакви други думи в устата.
Прочети ме пак, бавничко.
А приятели имам, но за мен истинското значение е - познати.
Също така си спести глупавите коментари за човек, който не познаваш. Малоумно е да приказваш така на човек, който нито си виждала, нито познаваш, нито знаеш какво е преживял, какво е давал и какво е получавал.
И естествено, че е по мое желание.

# 132
  • Мнения: 2 204
Значи ако двама души са приятели, искат едно и също нещо  и никой не отстъпва нямат никакви основания да се наричат така. Може да се наричат приятели, но реално са съперници, макар и добронамерени. Всъщност най-масовия смисъл на думата приятел е познат, който те търси когато нещо му трябва. После някои се хвалят с много приятели, други пък си живеем спокойно.

# 133
  • Мнения: 12 797
Не е била квалификацирана, всъщност тогава нямаше и ден трудов стаж, не и се и работеше, защото има кой да я издържа и имам чувството, че просто искаше да ми направи мръсно. Но въпросът беше защо не отиде другаде да търси, а ще се бута на моята работа? Как така ще се бориш срещу приятел, да му вземеш хляба, много грозно просто ми се видя, от това ме заболя.
Това, което приятелката е направила, е просто глупаво. Защо пък нея ще я вземат на несъществуваща позиция, като няма нито опит, нито квалификация. Ей така влиза някой и се кандидатира за нещо, което го няма.

# 134
  • Мнения: 31 774
Глупаво, но явно много е искала въпросната позиция.
Все едно е единствената работа на света.

# 135
  • Мнения: 1 121
Завист и злоба. Не й трябва работата, но да заеме позицията, която другата харесва, й доставя двойно удоволствие - да бъде на мястото на тази, на която завижда и да я нарани. Ако може, би я изместила и за други неща - ще флиртува с гаджето й, ще се опита да я измести от приятелския й кръг и дори ще се постарае да се вмъкне в семейството.

# 136
  • Мнения: 10 833
Явно бая време е завиждала на приятелката за тази позиция. Аз така го виждам.

# 137
  • Мнения: 1 726
То това беше черешката на тортата, преди това винаги се е сравнявала с мен, след почерпка за купен апартамент, вместо да каже честито се изказа, че тя има къща на три етажа, така че какво било един апартамент.

# 138
  • Мнения: 5 832
То това беше черешката на тортата, преди това винаги се е сравнявала с мен, след почерпка за купен апартамент, вместо да каже честито се изказа, че тя има къща на три етажа, така че какво било един апартамент.
Трябвало е да ѝ дадеш начална скорост още тогава, доста ясно е дала индикации, че е завистливо животно.

# 139
  • Мнения: 29 429
Голяма завист са това апартаментите. Когато купихме, хем с голяма ипотека, не е да са ми паднали отнякъде, една колежка по същия начин се врътна и даже бонбон не искаше да си вземе. Коментарът ѝ беше - То пък чудо голямо, че си си купила.
Разликата е, че никога не съм била приятелка с тази жена и не бих могла да бъда.....

# 140
  • Мнения: 1 726
Ние се познаваме от съвсем малки, но просто се промени в тинейджърските години, взе да се съревновава, от това, че тя имала по-дълго крака до апартаментите, та накрая и работата и това беше края на нашите отношения.

# 141
  • Мнения: 475
Не изчетох всичко, признавам, коментирам само въз основа на първия пост на авторката. На работа се ходи, за да се работи, не да си другаруваш с шефката. Тъпо е да очаква някой, че началството ще го дундурка, само защото са търкали заедно чина. В крайна сметка задачите трябва да се отмятат и ако служителят не става, аз също няма да бъда деликатна и приятелски настроена. Просто, авторке, не бъркай понятията - работата си е работа, кафетата и споделянията по женски съвсем друга бира.

# 142
  • Мнения: 12 797
Авторката е в правото си да смята приятелката за предателка. Според мен в случая е промяна. Преди са били наравно - две приятелки, даже в службата авторката е била сякаш по-успешна. Какво е изпитвала другата приятелка, можем само да гадаем. Може би уважение, може да е имало и зрънце завист. И изведнъж пластовете се разместват, приятелката се притича на помощ, но после в ежедневието чувствата й се изменят. Вълната я е издигнала и тя вече гледа на авторката отгоре надолу.
Властта е голяма проверка на характера.

Аз съм се сблъсквала с нещо, което смятам, че е предателство. Днес говориш с жената, всичко се разбирате - става дума за приятелка, съседка и даже роднина, и утре отиваш и виждаш, че тя ти е навлязла с багер в двора и ти е съборила оградата и помела насаждения. Човек, който се измята като мокра дъска и ти забива ножа в гърба, само докато се обърнеш за една минута - даже не знам дали и това е предателство, а не например коварство.

Последна редакция: чт, 21 яну 2021, 17:42 от Uncommon

# 143
  • Мнения: 31 774
То това беше черешката на тортата, преди това винаги се е сравнявала с мен, след почерпка за купен апартамент, вместо да каже честито се изказа, че тя има къща на три етажа, така че какво било един апартамент.

Това не червена лампа, ами направо светофар. Още тогава е трябвало да загрееш.
И на мен ми се е случвало уж близка приятелка да има подобна реакция.
Става въпрос за това, че ни дадоха общинско жилище.
Лично аз винаги съм се радвала когато близък ми сподели хубава новина.
Но първичната и реакция беше, че погледа и се скова, намръщи и каза само едно злобно "аха, ми хубаво".
Въпросната не успява винаги да си скрие истинските чувства.
От реакцията веднага ми светна каква е, защото и преди това имаше други брутални изцепки, които се опитваше да замаже с оправдания и извинения.
След това същата щеше да остане на улицата. Независимо от реакцията и преди седмици при новината, веднага съдействах да дойде в квартирата в която бяхме, а ние отидохме в общинското жилище.
Но с времето съм я отдалечила от себе си. Самата тя извърши още глупости.  Накрая я сиктердосах за цели 5 години.
Подновихме отношения по определен повод заради, който аз имам интерес, но в голяма степен и тя. И не го крия, даже директно съм и го казала.

# 144
  • Мнения: 1 726
То това беше черешката на тортата, преди това винаги се е сравнявала с мен, след почерпка за купен апартамент, вместо да каже честито се изказа, че тя има къща на три етажа, така че какво било един апартамент.

Това не червена лампа, ами направо светофар. Още тогава е трябвало да загрееш.
И на мен ми се е случвало уж близка приятелка да има подобна реакция.
Става въпрос за това, че ни дадоха общинско жилище.
Лично аз винаги съм се радвала когато близък ми сподели хубава новина.
Но първичната и реакция беше, че погледа и се скова, намръщи и каза само едно злобно "аха, ми хубаво".
Въпросната не успява винаги да си скрие истинските чувства.
От реакцията веднага ми светна каква е, защото и преди това имаше други брутални изцепки, които се опитваше да замаже с оправдания и извинения.
След това същата щеше да остане на улицата. Независимо от реакцията и преди седмици при новината, веднага съдействах да дойде в квартирата в която бяхме, а ние отидохме в общинското жилище.
Но с времето съм я отдалечила от себе си. Самата тя извърши още глупости.  Накрая я сиктердосах за цели 5 години.
Подновихме отношения по определен повод заради, който аз имам интерес, но в голяма степен и тя. И не го крия, даже директно съм и го казала.
Може би останах приятелка с нея от сантименталност, че сме били дълго време приятелки, по-скоро аз й бях, тя на мен никога. Накрая спрях да я търся, защото през по-голямата част от приятелството ни аз я търсих. След месец изтипоса в фб нещо от типа, колко е жесток света, че нямала приятели и ме блокира. Наскоро й надникнах в профила от чисто любопитство, толкова се е променила, едни надменни цитати "вижте ме коя съм аз", сигурно винаги е била такава, но не съм искала да го видя.

# 145
  • Мнения: 3 250
Елора,
жената може и да си е помислила, че сте поредните връзкари или че сте дали подкуп.
Не че такива неща се случват в родната действителност.
И от там тази реакция.

# 146
  • Мнения: 31 774
Елора,
жената може и да си е помислила, че сте поредните връзкари или че сте дали подкуп.
Не че такива неща се случват в родната действителност.
И от там тази реакция.
Много добре  и беше ясно, че подкуп няма как да дадем тогава, предвид положението в което се намирахме.
Да завиждаш и злобееш към приятел за нещо хубаво, което му се случило, означава, че не ти е никакъв приятел.

# 147
  • Мнения: 3 250
Ако знаем какво е умовете на хората

# 148
  • Sofia
  • Мнения: 4 028
На работа авторката трябва да се съобразява, че има мениджър и това, че мениджъра и е близък човек не означава, че не трябва да и прави забележки, когато мейлите и не са достатъчно добри или ако не си върши работата както трябва. Също така приятелката Ви също си има мениджъри и ако Вие не сте изпратили добър мейл е много вероятно приятелката Ви да отнесе критики след това. Направила Ви е услуга, но май очаквате да сте приятелки на работа, а не да си спазвате засълженията. Това, че Вие сте била добра на предната си работа далеч не означава, че сте перфектна и за тази.

Общи условия

Активация на акаунт