Предателство от близка приятелка

Твоето лично пространство приключва там, където започва нейното. Не бъди гневна и ядосана. Постигнала си баланс, тя ти е подала ръка, ти си се постарала и някак отношенията ви са се развалили. Нека тези, които ни носят спокойствие да останат в живота ни, а тези, които не са нашите хора да го разберат.
 Естествено, че на улицата ще се поздравите, в даден момент и ще поговорите. Никой на друг не е длъжен, затова не сочи с пръст и не обвинявай, просто си кажи какво що. Няма нужда да се търси виновен и двете сте. Всичко е минало, но не се оставяй да те кара да се чувстваш длъжна, защото те е известила за свободната позиция. Вярвай ми, тя не те е наела. Има толкова много над нея, които са те избрали. Все пак, не ти е дала бъбрек. Аман от хора, които очакват нечувана благодарност и преклонение. Дете ли да кръстиш на нея. Всичко, което правим, дори за друг, го правим и за себе си, затова имаме очаквания за благодарност и тн. Бъди си приоритет. Надявам се имаш здраво и функциониращо семейство, на което да се фокусираш. Работа винаги ще има и тиквен медал, за това, че търпиш каквото и да е, няма да получиш

Приятел да ти е шеф е абонамент за разваляне на отношенията.

Не знам кое как, но приятелката ти звучи като страшна селяндурка - с такъв тон не се говори на колега, непрофесионално е. Ако и пречи да обучава и да отговаря на въпроси, стои въпроса защо изобщо е ставала мениджър на хора.
За съжаление такъв манталитет на говорене в стил Женския пазар го има в много бг фирми. Каквото и да решиш, едва ли ще останете близки.

О, как добре разбирам авторката! Моята лична история е почти същата.
Колежка от университета, с която ни свързва дългогодишно приятелство, по време на което съм я спасявала няколко пъти в критични за нея моменти. Останах без работа, но не бях на зор и даже исках да си почина малко. Тя ми се обади и ми каза, че при тях се освобождаеа място и си търсят сериозен и отговорен човек, да кандидатства
Честно казано, едно че не ми се почваше работа точно в този момент, второ, че офертата не беше особено привлекателна и трето( що ли не ме спря навреме най-вече третото), знаех за особеностите в характера на приятелката ми. Все пак кандидатствах, извикаха ме на интервю, по-късно ми се обади шефката на отдела, която ми каза, че съм й направила много добро впечатление и съм одобрена. Въпреки че от една страна се зарадвах, от друга продължавах да се колебая. Приятелката се обади да ме убеждава да приема. Всичко това го описвам подробно, за да стане ясно, че по-скоро ме е навила да почна там, отколкото да ми е помагала с нещо. Та започнах аз, материята ми беше позната, разбира се, имах да уча много за маниера им и правилата на работа във фирмата. Още първия ден сякаш видях една непозната жена. Приятелката ми се дистанцира рязко, държеше се с мен като непозната, бих казала доста високомерно и направо враждебно. Бях неприятно изненадана, но съм достатъчно голям човек,  за да осъзнавам, че приятелството си е приятелство, а работата си е работа, така че се дистанцирах и аз, и ако нещо не ми беше ясно, се обръщах към другите колеги. Колкото повече време минаваше, толкова по-добре се справях, а тя ставаше все по-злобна към мен. В един момент към ръководството започнаха да постъпват доноси по мой адрес, най-откровени клевети и злепоставяния. Разковничето се криеше в това, че като най-старша там(имам предвид от най-дълго време там, не е шеф), тя буквално беше дресирала младите колеги, използваше ги, манипулираше ги, тормозеше ги с истерии, крясъци и обиди. Никой не искаше да се разправя с нея, но аз на няколко пъти й дадох да разбере, че не се поддавам на дресировка. Е, напрежението ескалира до червено, в даден момент заявих в прав текст, че няма да оставя едно озлобено и подмолно същество да ми съсипва живота и си хвърлих молбата за напускане. Денят след напускането беше най-щастливият в живота ми! Такова облекчение и лекота в душата, не бях чувствала от години. От бившите колеги разбрах, че сега са взели едно момиче, на което се крещи нон стоп и вече искало да напуска...
Та за мен, и в моя и в на авторката случай, става дума не толкова за предателство, колкото за озлобени и комплексирани хора, за които всеки компетентен и непокорен човек е враг, който трябва да се елиминира...

Тези пък крещящите на работа направо са ми..... Сигурно вкъщи ги бият на ставане и на лягане и си избиват комплексите в службата.

Просто колкото си по-нагоре, толкова повече очакванията и напрежението към теб са по-големи... и доста често зависят от тези под теб. Има си хора, които това ги стресира и пренебрегват работната етика. Не е окей за мен, не бих работил в такава фирма. Но пък понякога наемат някакви неадекватни хора, които ако си по-лабилен могат да те изкарат извън кожата ти.

Ако си мениджър, трябва да имаш управленски качества. Да насочваш и контролираш без викове и истерии. Ако подчиненият не схваща, просто се разделяте по един или друг начин. Тези селски изпълнения единствено на къра, ако викаш овцете от другия баир....

Имала съм такава шефка, разказвала съм друг път. Една бабичка 40 и някой набор, която живееше с интриги и крясъци. Текучеството беше огромно....

Това е въпроса - че ако си микромениджър или човекът е със специално назначение, нито можеш да разкараш този човек, нито да го научиш да работи ефективно. Иначе съм съгласен с теб, че напрежение и повишен глас не бива да се толерират. По-лабилните хора обаче се поддават на емоции и не се съобразяват много с това.

Тази въпросната баба веднъж се опита да ми повиши тон и на мен. Съвсем спокойно ѝ казах - Виж сега. Тон няма да ми повишаваш. Не съм дошла тук някой да ми вика. Като не си доволна от мен, ще се разделим по живо, по здраво, но няма да ми викаш. Госпожата оцъкли едни очи, до тогава никой не ѝ беше отговарял, колкото и да е крещяла. Направо онемя и само каза - Излез от кабинета!
Аз излязох и стартирах търсене на нова работа.

Тя намери начин да ме тормози без крясъци. Изискваше оставане след работа всеки ден, щото "има много работа", говореше зад гърба ми и какви ли не гадости и това жена, която може да ми е майка, да не казвам баба....
След няколко месеца си намерих работа и напуснах. Изведнъж станах страшно ценен кадър - Ама защо така си тръгваш, какво не ти харесва, ами сега кой ще работи, кажи си условията, ама ще ти дадем пари...... Е,  мерси, де!!!

В моя случай, " приятелката" не беше шеф, но с най-голям опит и назначена първа. И познайте защо всички бяха по-нови, защото постоянно напускаха.
А на нея вкъщи никой не й викаше, по простата причина, че живее сама. Интересно защо...
Но тук и аз имам вина, че започнах да работя с нея. Години наред при срещите ни слушах излиянията й колко са тъпи, некадърни и отвратителни колегите й, как " този/тази искам да я разкарам",  дразнех се на лошотията й, ама си казах - от колко години се познаваме , толкова съм й помагала, с мен няма да се държи така. Няма-друг път...

Изглежда като добра приятелка, но лоша колежка. Има такива хора, може да не го прави нарочно. На твое място може би щях да пасувам и да чакам да видя дали тя ще иска да поддържа приятелски отношения в бъдеще.

Имам и аз една приятелка, която е абсолютна кучка към подчинените си. Когато излезе възможност тя да ми е шеф, отказах, защото заподозрях че ще ни се разпадне приятелството. Знаех, че ще ме третира като останалите и подчинени. Та все още сме приятелки.

Има и хора, които очакват приятелката да ги дондурка докато им е кеф и се почувстват комфортно на работа.
Била съм в такава ситуация и след месец без почивка, защото стоях на работа в почивните си дни за да има повечко време да 'попие знания от мен', после и от вкъщи все бях на телефона за да й помагам. Накрая след месец общи мъки реши, че не е за нея и напусна. А уж влезе с големи претенции колко е компетентна и колко разбира от работата ...
Сега, няколко години след този случай, не си говорим, а тя все още обяснява на общи познати, че не съм се старала да я вкарам в работата
Та, аз съм склонна да вярвам, че и въпросната приятелка е имала основание за всичко това.

Всичко е до човека. На по-предишната ми работа( преди тази, за която писах), в срока на предизвестие обучавах новата колежка, която дойде на моето място. Многократно съм повтаряла едни и същи неща, които за мен са били елементарни, но за нов човек не са. Звъняла ми е доста пъти и след като вече не бях на работа, да ме пита за някои детайли. Не ми е била близка, не съм я познавала преди. Да, можех спокойно да й кажа да не ме притеснява, след като вече нямах нищо общо с тази фирма, но всичко е до отношение. Минаха години, но тя ми звъни или пише на всеки празник, за да ме уважи, защото ми е признателна, че съм й помагала, когато не съм била длъжна.
Радвам се, че съм оставила добро впечатление в нея и съм й помогнала по някакъв начин. Най-лесно е да се нервничи, да се крещи, да се обижда неопитния човек, да се унижава дори, но никога не бива да забравяме, че на следващото си работно място, ние ще сме новите...

Ето това ми направи впечатление:
"не виждам защо ми се бърка в моята работа" (цитирам по памет).
Ако пряко отговаря за служителите си, може да се бърка и още как. Ако ще и обективно най-глупавите правила и маниер на писане във фирмата да имат, щом са такива и си се съгласил да работиш там, спазваш. Или се опитваш да ги промениш, но докато не стане официално, се играе по правилата или се напуска.

Имах приятелка, която като ме съкратиха от работата ми, дойде да говори с шефката ми, ако открият пак това място да вземат нея, не мен. Много ме заболя, защото тогава тази работа ми беше адски важна и тя го знаеше. Отдръпнах се от нея.

Ами всеки си гледа интереса.
Ако и твоята приятелка е била съкратена, защо и е да предлага друг за работа, която и на нея и е важна.
Може и на нея да и е било важно.
По същия начин е трябвало да направиш и ти. Казваш на шефката ако се освободи да ти се обади.