Предателство от близка приятелка

  • 7 057
  • 148
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 32 309
Аз пък съм помагала на приятели да си намерят работа. Съдействала съм и за квартира, че на улицата щяха да бъдат.
Направила съм го защото в момента са имали нужда, а аз в този момент съм могла да помогна. Не съжалявам.
Случвало се е такива хора да забравят какво съм направила за тях и в бъдеще са вършили глупости спрямо мен, но не ми е проблем. Аз не се привързвам към хората. Та ако направят нещо, после не ми дреме особено. Но поне си правя изводи за същите тези хора.

# 61
  • Мнения: 41 730
И аз съм намирала работа, назначавала или помагала да започнат работа на доста хора, но на мен никой не ми е правил това. Съдба Simple Smile
Нещо повече, 100% сигурна съм, че същите тези хора, вече началници, никога няма да ми предложат работа, защото просто няма да се чувстват началници с мен и ще им е дискомфортно. Същото важи и за бивши конкуренти, бивши партньори, бивши представители и дистрибутори...

# 62
  • Мнения: 35
Веднъж един приятел така ходатайства за сестрата на неговото гадже. Някак си я взеха на работа, но не била схватлива и й липсвали основни компетенции и аналтиични способности. Оплакваше се, че питала само него, занимавала го по цял ден и той й я обучавал на едни и същи неща по няколко пъти, което затруднявало и неговата работа. Така че ремарке и на работа, което изисква специално внимание по шуробаджанашки не е много оферта.

Има два варианта - твоята приятелка определено е съжалила, че са те наели поради тази причина или просто да се изживява като новоизлюпена шефка и да използва вашите приятелски отношения, за да й търпиш високомерието.

# 63
  • София
  • Мнения: 8 018
Права си, ама в такъв случай, що за мениджъри назначават човек, който понятие няма от работата на фирмата и от тази- която той ще върши?
Защото, точно това написа авторката, ако не се лъжа.
Че и се е съгласила да работи на по- ниска позиция.....
От прочетеното останах с впечатление, че авторката има опит, но от друг бранш. Наемайки такъв човек, трябва да си наясно, че ще е Пенчо Питанката, докато навлезе. И обикновено го наемаш на по-ниска позиция и заплата, с ясното съзнание, че ще го "отглеждаш" известно време.
В момента обучавам колежка, като се опитвам хем да я обучавам, хем да върша нейната работа, докато свикне и може да я пуснем сама. В моментите, когато ми е натоварено, просто казвам, че ще й обърна внимание еди кога си (след Х часа, утре и т.н.), приключвам и съм на нейно разположение. Жената е с опит, но от друга сфера и е нормално да мине време, докато се окопити.

# 64
  • Мнения: 927
Ще отговоря по следния начин. На Старата ми работа се сприятелих с новото момиче, което трябваше и да обучавам. Аз съм по рязка , и ах 1300 задължения , трябваше и нея да следя да не направи някоя грешка, че после аз ще отговарям и за нейните грешки пред ръководството. Обясних й че това , че сме приятелки си е за след работа, ако на работа сгафи и е поправимо ок, ако не е ще трябва да кажа на шефовете, не мога да я прикривам или ако и направя забележка то не е с цел да я накарам да се чувства зле, а да го запомни в бъдеще. Също така като ми даваха разни задачки я "изпитвах" как и какво би направила и да ми го обясни. За едни може да изглежда все едно съм се държала гадно и назидателно, но и обясних че ми трябва човек на когото да разчитам и това е моя начин на обучение. След като изяснихме нещата не е имало цупене и така нататък. Аз отдавна напуснах и тя сега бе на моята позиция и самата тя ми е казвала неколкократно, че да на моменти не й е било приятно, но си е дала сметка , че не го правя с лош умисъл. Но това важи за мене. Според мен ако сте приятелки седнете и поговорете 🤷🏻‍♀️

# 65
  • Мнения: 41 730
Много правилно, работата си е работа. Понякога се налага и да се вика, и да се правят забележки, само глупак се връзва и го приема лично.

# 66
  • Мнения: 32 309
А защо трябва да се вика, крещи и обижда като се обучава нов човек. Вие да не сте на къра бе хора. Елементарно възпитание нямате ли?
И аз съм обучавала нови хора, и едновременно с това е трябвало да върша моята работа, която се състои от доста неща.
И не смятам, че ако на нов човек му крещя ще разбере. Защото се притеснява от крясъците и може да блокира и нищо да не разбере. Аз съм такава като ми се крещи. Само че освен че се нервирам като ми се крещи, мозъка ми блокира, почвам и аз да крещя. Човек разбира когато му се обяснява бавно и спокойно.
Ако някой крещи на нов човек, който обучава, означава, че нито е умен, нито интелигентен, нито възпитан, а е едно просто невъзпитано животно.
На сегашната ми работа и аз съм била нова. А работата не е никак елементарна. Обучаващите ме не са ми викали. Имаше само една, която си мислеше, че може да си позволи да крещи един-два пъти и тя ми беше шефка. Не си позволи повече да ми държи такъв тон.
След време аз трябваше да обучавам новите. Да, напрегнато е. Още по-натоварено. Имало е хора, които съм обучавала и не стават за тая работа. Не съм викала, крещяла или обиждала. Просто накрая се нервирах и казах да не пипа нищо, аз ще си го оправя, защото не мога повече да обяснявам. Дори и с подробно водене на записки, горката пак нищо не стопляше.
Другата ми колежка си позволяваше да обижда и унижава новите. Изтърпях я малко. Сега вече не го прави.

# 67
  • Мнения: 41 730
Викането е по-скоро в динамични дейности, ако онзи изпуска нещо, както и инструктор на шофьор може да викне "натискай спирачка", "върти волана". Не става дума за викане при обяснение. Но ако сте в цеха и новак се навре в зоната с високо напрежение, или застане на опасно място, тогава се вика и още как.

# 68
  • out of space
  • Мнения: 8 575
Намерих работа на най-добрата си приятелка във фирмата и вече сме колеги от 10 години. Никога, ама никога не съм си позволила да се държа и минимално лошо, както и да отказвам помощ, обяснения и подкрепа. Обаче жената схвана нещата за норматив и е супер добра в това, което прави.
Обратното, помогнах на друга позната, зае място на същата позиция като приятелката ми и ей, Богу, хора, до ден днешен ни прави на луди калинки! Бавна е, няма никаква система на работа, думата "приоритет" за нея е на някакъв непознат древен език, когато трябва да се отговори писмено следват две педи асолютни безумия... Обаче, освен културни забележки, друго не предприемаме, тъй като е в ужасно финансово състояние и има две деца.

Та, не знам при вас какъв точно е случая, но подобно отношение от приятелката/шефка е недопустимо, обидно, неприемливо, жалко!

Абсолютна простакеса и зла кучка! Не ти трябват такива хора в живота.

# 69
  • Мнения: 2 585
Ако се окаже, че само приятелката ти ти помага, пък ти всеки път само се възползваш от нейната помощ....
Тоест тя само ти помага, а ти си просто един консуматор е нормлано в един момент да й е писнало.

Аз бях в подобна ситуация и промених отношението си. Не е никак приятно да те ползват като червения кръст и само да търпят позитиви от теб.
Приятелите са за да си помагат взаимно.


Ако обаче при вас нещата са взаимни е глупаво такова поведение от нейна страна.

# 70
  • Мнения: 35
Бавна е, няма никаква система на работа, думата "приоритет" за нея е на някакъв непознат древен език, когато трябва да се отговори писмено следват две педи асолютни безумия... Обаче, освен културни забележки, друго не предприемаме, тъй като е в ужасно финансово състояние и има две деца.
Странно защо се търпят такива служители и дори им продължават договорите, след като те не са полезни нито за компанията си, нито за колегите си.

# 71
  • София
  • Мнения: 24 839

Обратното, помогнах на друга позната, зае място на същата позиция като приятелката ми и ей, Богу, хора, до ден днешен ни прави на луди калинки! Бавна е, няма никаква система на работа, думата "приоритет" за нея е на някакъв непознат древен език, когато трябва да се отговори писмено следват две педи асолютни безумия... Обаче, освен културни забележки, друго не предприемаме, тъй като е в ужасно финансово състояние и има две деца.

Та, не знам при вас какъв точно е случая, но подобно отношение от приятелката/шефка е недопустимо, обидно, неприемливо, жалко!

Абсолютна простакеса и зла кучка! Не ти трябват такива хора в живота.

Съжалявам, но ако на теб ти е цел в живота да бъдеш ерзац майка Тереза, на други хора не е .
Ето за тези вечни жертви говоря- каквото и да направят, все другите им са виновни.
Ти си мислиш, че добро й правиш, но дали останалите колеги са съгласни да я влачат на гърба си, само защото ти  е протеже?
Дали за нея е добре- да не научи нищо, а ако утре й  се наложи да не е покровителствана от теб, да изпадне в още по- ужасно финансово състояние?
Тогава ти ще си виновната, че видиш ли, за 10 години на нищо не си била кадърна да я научиш.

# 72
  • София
  • Мнения: 4 549
След като тъй или иначе вече няма да работите заедно, защо просто не седнете да поговорите? Чудиш се дали да продължите да поддържате връзка, но всъщност не знаеш тя какво мисли. За поведението ѝ като твой шеф може да има различни причини. Може би не е лошо да разбереш какви са. Ако все пак причината е, че просто е зла кучка (както някой по-горе написа), приключваш. Ако получиш приемливо за теб обяснение, оставате приятели. Тук каквото и да си пишем, не знаем насрещната страна какво би казала по случая и можем само да споделяме личния си опит в подобни ситуации. Ето малко и от моя:
Преди три години срещнах моя бивша колежка и започнахме да се виждаме по-често. Познаваме се отдавна, но не сме били приятелки. Сега си намерихме общи занимания - мотаене из града, по планините, на море и подобни. В някакъв момент, обаче, тя прояви доста очевидна ревност към другите ми приятелки и след последното ни море заяви, че не иска да поддържаме повече отношения. Аз казах ОК, насила хубост не става. Приемам такива неща нормално и дори да ми е станало неприятно, ценя директността на хората. Тия дни обаче, нашата взе че ми звънна. Налегнала я яко хипохондрията и самотата и изведнъж решила, че пак може да ми е приятелка. Ами, не става така. Обясних ѝ че имам много задачи и нямам време. Приключих с нея.

# 73
  • София
  • Мнения: 1 672
Аз не разбрах, приятелката шеф ли ти е? Нейната позиция зависи ли пряко от твоето представяне (например, таргетите на нашите мениджъри са обвързани с нашите таргети и ако аз не си изпълня нещата, шефа ми също е прецакан)? Може на работа да е по-взискателна и дори заядлива, отколкото в извънработна среда. Не оправдавам грубо отношение, но и ми е трудно да съдя по ситуацията само от версията на едната страна.

П.С. И още нещо - искали ли са от теб да работиш, докато си била с Ковид или това е било някакво твое решение? Аз имах колега, който самоинициативно реши да работи докато е болничен и успя да сътвори доста глупости, защото захващаше някакви неща и после изведнъж казваше "Не ми е добре, довърши ти" - сигурно изначално е искал да помогне, но в крайна сметка, по-добре да си беше изкарал 2-седмичния болничен, без да се напъва да работи половинчато.

# 74
  • out of space
  • Мнения: 8 575

Обратното, помогнах на друга позната, зае място на същата позиция като приятелката ми и ей, Богу, хора, до ден днешен ни прави на луди калинки! Бавна е, няма никаква система на работа, думата "приоритет" за нея е на някакъв непознат древен език, когато трябва да се отговори писмено следват две педи асолютни безумия... Обаче, освен културни забележки, друго не предприемаме, тъй като е в ужасно финансово състояние и има две деца.

Та, не знам при вас какъв точно е случая, но подобно отношение от приятелката/шефка е недопустимо, обидно, неприемливо, жалко!

Абсолютна простакеса и зла кучка! Не ти трябват такива хора в живота.

Съжалявам, но ако на теб ти е цел в живота да бъдеш ерзац майка Тереза, на други хора не е .
Ето за тези вечни жертви говоря- каквото и да направят, все другите им са виновни.
Ти си мислиш, че добро й правиш, но дали останалите колеги са съгласни да я влачат на гърба си, само защото ти  е протеже?
Дали за нея е добре- да не научи нищо, а ако утре й  се наложи да не е покровителствана от теб, да изпадне в още по- ужасно финансово състояние?
Тогава ти ще си виновната, че видиш ли, за 10 години на нищо не си била кадърна да я научиш.

Аз отдавна работя нещо друго във фирмата. Въпросната има 4 колежки, вкл. приятелката ми. Не ми е работа да се меся.
Всъщност, имаме шефове и би трябвало от тях да идват решенията.
Аз съм виновна, че я вкарах, но нямаше как да предположа какво ще се случи... Сега ще е подло да правя каквото и да било, вместо наистина засегнатите.

Общи условия

Активация на акаунт