Това се случи преди 10 години, сега вървя към 30 и мисля по същия начин. Ставаше въпрос за нискоквалифицирана работа, сега работя по дипломата си от няколко години. И тогава говорих с шефката ми и тя ми каза всичко, не беше хич очарована от въпросната ми приятелка. Та сиренето е с пари, но работа има много, и приятелството, което имахме дълго време се разруши за секунди. Защото както е с работата, така е и с отношенията ни. И човек винаги има нужда от приятели, аз чрез приятели си намерих тази работа, чрез приятели направих и много други неща. Жалко е, че разсъждаваш по този начин, защото явно наистина не си намерила истински приятели.
Вместо да ревеш за разрушено приятелство, би трябвало да се радваш, че ти е показано що за човек е.
Разсъждавам точно по този начин за да предпазя себе си. Разочарования не ми трябват.
А ти ако си мислиш, че имаш истински приятели си в дълбоко заблуждение. Защото може и 20 години да имаш уж много добър приятел, да му помагаш и накрая да ти спретне някой гнусен номер.
Назад ти дадох два примера. Хайде кажи ми в тези примери кой е прав и кой крив?
И вместо да говориш с шефката си е трябвало с въпросната персона да говориш и в очите да я попиташ защо е постъпила така.
Защото може и шефката ти да те е метнала примерно.
И имам доказали се приятели, мога да кажа почти със сигурност, че не биха ме предали, защото са със същата ценностна система като моята, с морал. Ако търсиш сигурност, никъде я няма, с това предпазване да не те разочароват става по-зле, защото сигурно си изпуснала хора, които са си стрували. 
