Ти колко съкратени познаваш, които после са се върнали? Обикновено един такъв разрив оставя разбити чувства и страните не се погаждат много след това. И при връщане едната страна ще се усеща унизена и затова ще гледа да го избегне.
- Публикувана: 16 ян. 2021, 18:00 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2021, 12:40 ч.
Предателство от близка приятелка
Въпросът не е към мен, но познавам вече 6-7 човека, които се върнаха на старите си работни места. Всички бяха съкратени заради пандемията.
То е нещо като развод - ако приятелка се разведе с мъжа си той вече е свободен и ще се сърдиш ли на друга, че го е свалила?
Разбира се, че бих, ако ми е приятелка. Ако не ми е, нямам против. Подобно е и с работата, ако се кандидатства за една и съща позиция. Ако аз съм продавачка, а тя кандидатства за преводач примерно в същата фирма, нямам против, обаче да отиде и заяви - ако има място, вземете мен, а не нея..... не го приемам. Ноооо, всеки с вижданията си.....
Разбира се, че бих, ако ми е приятелка. Ако не ми е, нямам против. Подобно е и с работата, ако се кандидатства за една и съща позиция. Ако аз съм продавачка, а тя кандидатства за преводач примерно в същата фирма, нямам против, обаче да отиде и заяви - ако има място, вземете мен, а не нея..... не го приемам. Ноооо, всеки с вижданията си.....
Това червеното е спорното в цялата работа и определя нюанса.
Напълно в реда на нещата е да не вземаме отношение от недоказано твърдение само на едната страна.
Не виждам предателство от страна на приятелката. Представям си какво постоянно питане за всичко е било, за да избухне. Явно си очаквала, като ти е приятелка, да те дундурка на работа, за която сама казваш, че не си компетентна. А явно си и сръдлива.
Само да кажа, че съм била от страна на подчинения, не ме е назначавала приятелката де. Имали сме търкания в работата, неизбежно е, но това не ни е развалило приятелството.
Само да кажа, че съм била от страна на подчинения, не ме е назначавала приятелката де. Имали сме търкания в работата, неизбежно е, но това не ни е развалило приятелството.
Скрит текст: Ами всеки си гледа интереса.
Ако и твоята приятелка е била съкратена, защо и е да предлага друг за работа, която и на нея и е важна.
Може и на нея да и е било важно.
По същия начин е трябвало да направиш и ти. Казваш на шефката ако се освободи да ти се обади.
Доживях да прочета и такова нещо! Казваш, че всичко е в реда на нещата и няма драма?Имах приятелка, която като ме съкратиха от работата ми, дойде да говори с шефката ми, ако открият пак това място да вземат нея, не мен. Много ме заболя, защото тогава тази работа ми беше адски важна и тя го знаеше. Отдръпнах се от нея.
Ако и твоята приятелка е била съкратена, защо и е да предлага друг за работа, която и на нея и е важна.
Може и на нея да и е било важно.
По същия начин е трябвало да направиш и ти. Казваш на шефката ако се освободи да ти се обади.
Все едно сте на 15 годинки и сте живяли в розов балон досега. Моля ви се.
Гледай малко по-реално на нещата. Въпросната Джейн 122 е била съкратена. Приятелката и е предложила себе си, АКО евентуално се отвори позицията. Реално това място е затворено, а тя го изкарва все едно едва ли не въпросната и е откраднала работата. А не е така.
Но действието и е показателно.
Много ми хареса примера с бившия
Сещам се за два примера. За една длъжност съм кандидатствала с приятелка от университета по специалността.
Като разбра се намръщи и се отдръпна от мен. Не ме е молила да не ходя на интервю. Пък като ме взеха, бая дълго не ми говори. Ама ако мисли, че ме боли фара...
След време се видяхме и почна да ми пита, защо не съм и звъняла. Припомних и, че тя е тази, която се отдръпна. Каза, че се обидила как съм могла да кандидатствам за работа, която тя искала. Пък аз я попитах как смее тя да изпраща СВ за работа, която аз искам
И с какво право се чудя. Само тя ли има право да търси работа? Има хора си мислят, че само техните нужда са важни, а другите кучета ги яли.
Другия. Имах позната работеше на работа, която си харесваше, но я съкратиха. След две години виждам обява за тази длъжност и кандидатствам. И според вас какво? Нямам право да го направя ли? Дори след 2-3 дни като се чухме и казах. А тя каза, че и тя е видяла и е кандидатствала преди мен, дори се е обадила на личен състав и стария си шеф. Не ми се е сърдела. Всъщност взеха съвсем друг човек.
Колкото до съкращаването - има хора се връщат на старите си места. Кое му е чудното. Познавам не един такъв човек. Ако работата му е харесвала, ако фирмата е читава - защо не?
Скрит текст: Ами всеки си гледа интереса.
Ако и твоята приятелка е била съкратена, защо и е да предлага друг за работа, която и на нея и е важна.
Може и на нея да и е било важно.
По същия начин е трябвало да направиш и ти. Казваш на шефката ако се освободи да ти се обади.
Доживях да прочета и такова нещо! Казваш, че всичко е в реда на нещата и няма драма?Имах приятелка, която като ме съкратиха от работата ми, дойде да говори с шефката ми, ако открият пак това място да вземат нея, не мен. Много ме заболя, защото тогава тази работа ми беше адски важна и тя го знаеше. Отдръпнах се от нея.
Ако и твоята приятелка е била съкратена, защо и е да предлага друг за работа, която и на нея и е важна.
Може и на нея да и е било важно.
По същия начин е трябвало да направиш и ти. Казваш на шефката ако се освободи да ти се обади.
Все едно сте на 15 годинки и сте живяли в розов балон досега. Моля ви се.
Гледай малко по-реално на нещата. Въпросната Джейн 122 е била съкратена. Приятелката и е предложила себе си, АКО евентуално се отвори позицията. Реално това място е затворено, а тя го изкарва все едно едва ли не въпросната и е откраднала работата. А не е така.
Но действието и е показателно.
Много ми хареса примера с бившия
Сещам се за два примера. За една длъжност съм кандидатствала с приятелка от университета по специалността.
Като разбра се намръщи и се отдръпна от мен. Не ме е молила да не ходя на интервю. Пък като ме взеха, бая дълго не ми говори. Ама ако мисли, че ме боли фара...
След време се видяхме и почна да ми пита, защо не съм и звъняла. Припомних и, че тя е тази, която се отдръпна. Каза, че се обидила как съм могла да кандидатствам за работа, която тя искала. Пък аз я попитах как смее тя да изпраща СВ за работа, която аз искам
И с какво право се чудя. Само тя ли има право да търси работа? Има хора си мислят, че само техните нужда са важни, а другите кучета ги яли.
Другия. Имах позната работеше на работа, която си харесваше, но я съкратиха. След две години виждам обява за тази длъжност и кандидатствам. И според вас какво? Нямам право да го направя ли? Дори след 2-3 дни като се чухме и казах. А тя каза, че и тя е видяла и е кандидатствала преди мен, дори се е обадила на личен състав и стария си шеф. Не ми се е сърдела. Всъщност взеха съвсем друг човек.
Колкото до съкращаването - има хора се връщат на старите си места. Кое му е чудното. Познавам не един такъв човек. Ако работата му е харесвала, ако фирмата е читава - защо не?
Скрит текст:
Някъде да съм написала, че е редно? Такива неща са често срещани. Но чак пък да има драма в това, айде стига. Нещата от живота.
Все едно сте на 15 годинки и сте живяли в розов балон досега. Моля ви се.
Гледай малко по-реално на нещата. Въпросната Джейн 122 е била съкратена. Приятелката и е предложила себе си, АКО евентуално се отвори позицията. Реално това място е затворено, а тя го изкарва все едно едва ли не въпросната и е откраднала работата. А не е така.
Но действието и е показателно.
Много ми хареса примера с бившия
Сещам се за два примера. За една длъжност съм кандидатствала с приятелка от университета по специалността.
Като разбра се намръщи и се отдръпна от мен. Не ме е молила да не ходя на интервю. Пък като ме взеха, бая дълго не ми говори. Ама ако мисли, че ме боли фара...
След време се видяхме и почна да ми пита, защо не съм и звъняла. Припомних и, че тя е тази, която се отдръпна. Каза, че се обидила как съм могла да кандидатствам за работа, която тя искала. Пък аз я попитах как смее тя да изпраща СВ за работа, която аз искам
И с какво право се чудя. Само тя ли има право да търси работа? Има хора си мислят, че само техните нужда са важни, а другите кучета ги яли.
Другия. Имах позната работеше на работа, която си харесваше, но я съкратиха. След две години виждам обява за тази длъжност и кандидатствам. И според вас какво? Нямам право да го направя ли? Дори след 2-3 дни като се чухме и казах. А тя каза, че и тя е видяла и е кандидатствала преди мен, дори се е обадила на личен състав и стария си шеф. Не ми се е сърдела. Всъщност взеха съвсем друг човек.
Колкото до съкращаването - има хора се връщат на старите си места. Кое му е чудното. Познавам не един такъв човек. Ако работата му е харесвала, ако фирмата е читава - защо не?
Честно ли ми казваш, че е ок приятелка да отиде да каже да вземат нея, не мен, ако се отвори пак мястото и да се самоизтъква, при наличието, че съм почти сигурна, че не беше много заинтересована от позицията?Скрит текст: Ами всеки си гледа интереса.
Ако и твоята приятелка е била съкратена, защо и е да предлага друг за работа, която и на нея и е важна.
Може и на нея да и е било важно.
По същия начин е трябвало да направиш и ти. Казваш на шефката ако се освободи да ти се обади.
Доживях да прочета и такова нещо! Казваш, че всичко е в реда на нещата и няма драма?Имах приятелка, която като ме съкратиха от работата ми, дойде да говори с шефката ми, ако открият пак това място да вземат нея, не мен. Много ме заболя, защото тогава тази работа ми беше адски важна и тя го знаеше. Отдръпнах се от нея.
Ако и твоята приятелка е била съкратена, защо и е да предлага друг за работа, която и на нея и е важна.
Може и на нея да и е било важно.
По същия начин е трябвало да направиш и ти. Казваш на шефката ако се освободи да ти се обади.
Все едно сте на 15 годинки и сте живяли в розов балон досега. Моля ви се.
Гледай малко по-реално на нещата. Въпросната Джейн 122 е била съкратена. Приятелката и е предложила себе си, АКО евентуално се отвори позицията. Реално това място е затворено, а тя го изкарва все едно едва ли не въпросната и е откраднала работата. А не е така.
Но действието и е показателно.
Много ми хареса примера с бившия
Сещам се за два примера. За една длъжност съм кандидатствала с приятелка от университета по специалността.
Като разбра се намръщи и се отдръпна от мен. Не ме е молила да не ходя на интервю. Пък като ме взеха, бая дълго не ми говори. Ама ако мисли, че ме боли фара...
След време се видяхме и почна да ми пита, защо не съм и звъняла. Припомних и, че тя е тази, която се отдръпна. Каза, че се обидила как съм могла да кандидатствам за работа, която тя искала. Пък аз я попитах как смее тя да изпраща СВ за работа, която аз искам
И с какво право се чудя. Само тя ли има право да търси работа? Има хора си мислят, че само техните нужда са важни, а другите кучета ги яли.
Другия. Имах позната работеше на работа, която си харесваше, но я съкратиха. След две години виждам обява за тази длъжност и кандидатствам. И според вас какво? Нямам право да го направя ли? Дори след 2-3 дни като се чухме и казах. А тя каза, че и тя е видяла и е кандидатствала преди мен, дори се е обадила на личен състав и стария си шеф. Не ми се е сърдела. Всъщност взеха съвсем друг човек.
Колкото до съкращаването - има хора се връщат на старите си места. Кое му е чудното. Познавам не един такъв човек. Ако работата му е харесвала, ако фирмата е читава - защо не?
Явно си малка още. Но животът ще те научи. Мен ме научи.
Бях добра като млада, всеотдайна, помагах.
Няколко пъти от уж истински приятелки са ми забивали нож в гърба.
Вече не ми пука много за хората. Общувам разбира се, приятелски настроена съм. Но не се привързвам, не обичам. Защото е ясно, че всеки си гледа интереса. И аз си гледам моя.
Доста хора са ми казвали, че трябва да общувам повече, да създавам контакти и приятели, защото не се знае кой ще ти потрябва.
Истинското приятелство е рядко срещано. Като извънземните.
А ти трябва да научиш, че в тоя живот никой не ти е длъжен с нищо.
Има една приказка - приятелството си е приятелство, но сиренцето е с пари.
И не разбирам за какво мрънкаш. Тя не е взета на твоята работа. Твоята длъжност е затворена. Щом е отишла, значи е заинтересувана. А това какви мисли има в твоята глава е съвсем друга работа.
А ти защо не отиде да говориш с шефката?
Ако утре с приятелка работиш в една фирма и двете се борите за повишение, да не би да ми казваш, че другата трябва да ти отстъпи мястото? Глупости.
Айде моля ти се. Слез на земята. Всеки се бори за място под слънцето, за по-хубав живот, работа, пари и т.н.
А дали е честно. За нея е правилно, за теб не. Въпрос на гледна точка.
Това се случи преди 10 години, сега вървя към 30 и мисля по същия начин. Ставаше въпрос за нискоквалифицирана работа, сега работя по дипломата си от няколко години. И тогава говорих с шефката ми и тя ми каза всичко, не беше хич очарована от въпросната ми приятелка. Та сиренето е с пари, но работа има много, и приятелството, което имахме дълго време се разруши за секунди. Защото както е с работата, така е и с отношенията ни. И човек винаги има нужда от приятели, аз чрез приятели си намерих тази работа, чрез приятели направих и много други неща. Жалко е, че разсъждаваш по този начин, защото явно наистина не си намерила истински приятели.
Явно си малка още. Но животът ще те научи. Мен ме научи.
Бях добра като млада, всеотдайна, помагах.
Няколко пъти от уж истински приятелки са ми забивали нож в гърба.
Вече не ми пука много за хората. Общувам разбира се, приятелски настроена съм. Но не се привързвам, не обичам. Защото е ясно, че всеки си гледа интереса. И аз си гледам моя.
Доста хора са ми казвали, че трябва да общувам повече, да създавам контакти и приятели, защото не се знае кой ще ти потрябва.
Истинското приятелство е рядко срещано. Като извънземните.
А ти трябва да научиш, че в тоя живот никой не ти е длъжен с нищо.
Има една приказка - приятелството си е приятелство, но сиренцето е с пари.
И не разбирам за какво мрънкаш. Тя не е взета на твоята работа. Твоята длъжност е затворена. Щом е отишла, значи е заинтересувана. А това какви мисли има в твоята глава е съвсем друга работа.
А ти защо не отиде да говориш с шефката?
Ако утре с приятелка работиш в една фирма и двете се борите за повишение, да не би да ми казваш, че другата трябва да ти отстъпи мястото? Глупости.
Айде моля ти се. Слез на земята. Всеки се бори за място под слънцето, за по-хубав живот, работа, пари и т.н.
А дали е честно. За нея е правилно, за теб не. Въпрос на гледна точка.
Бях добра като млада, всеотдайна, помагах.
Няколко пъти от уж истински приятелки са ми забивали нож в гърба.
Вече не ми пука много за хората. Общувам разбира се, приятелски настроена съм. Но не се привързвам, не обичам. Защото е ясно, че всеки си гледа интереса. И аз си гледам моя.
Доста хора са ми казвали, че трябва да общувам повече, да създавам контакти и приятели, защото не се знае кой ще ти потрябва.
Истинското приятелство е рядко срещано. Като извънземните.
А ти трябва да научиш, че в тоя живот никой не ти е длъжен с нищо.
Има една приказка - приятелството си е приятелство, но сиренцето е с пари.
И не разбирам за какво мрънкаш. Тя не е взета на твоята работа. Твоята длъжност е затворена. Щом е отишла, значи е заинтересувана. А това какви мисли има в твоята глава е съвсем друга работа.
А ти защо не отиде да говориш с шефката?
Ако утре с приятелка работиш в една фирма и двете се борите за повишение, да не би да ми казваш, че другата трябва да ти отстъпи мястото? Глупости.
Айде моля ти се. Слез на земята. Всеки се бори за място под слънцето, за по-хубав живот, работа, пари и т.н.
А дали е честно. За нея е правилно, за теб не. Въпрос на гледна точка.
Чудесна и аргументирана защита на цинизма, който вилнее в начина ни на живот.
Само че, не всички хора са готови да се научат да бъдат такива- на някои им харесва да си останат "наивни".
Честно, такова порастване, се оказа че не е за мен и така си останах "наивна".
И приятелките ми- също.
Това се случи преди 10 години, сега вървя към 30 и мисля по същия начин. Ставаше въпрос за нискоквалифицирана работа, сега работя по дипломата си от няколко години. И тогава говорих с шефката ми и тя ми каза всичко, не беше хич очарована от въпросната ми приятелка. Та сиренето е с пари, но работа има много, и приятелството, което имахме дълго време се разруши за секунди. Защото както е с работата, така е и с отношенията ни. И човек винаги има нужда от приятели, аз чрез приятели си намерих тази работа, чрез приятели направих и много други неща. Жалко е, че разсъждаваш по този начин, защото явно наистина не си намерила истински приятели.
Вместо да ревеш за разрушено приятелство, би трябвало да се радваш, че ти е показано що за човек е.
Разсъждавам точно по този начин за да предпазя себе си. Разочарования не ми трябват.
А ти ако си мислиш, че имаш истински приятели си в дълбоко заблуждение. Защото може и 20 години да имаш уж много добър приятел, да му помагаш и накрая да ти спретне някой гнусен номер.
Назад ти дадох два примера. Хайде кажи ми в тези примери кой е прав и кой крив?
И вместо да говориш с шефката си е трябвало с въпросната персона да говориш и в очите да я попиташ защо е постъпила така.
Защото може и шефката ти да те е метнала примерно.