Между другото радвам се, че споделяте емоциите си. Когато реве и не мога да го приспя и продължава да реве (защото е кисел, че му се спи, но не заспива), често почвам да изпитвам едни такива чувства, дето ми става гузно, че ги изпитвам. Но наистина Духчето е права, явно в такива моменти трябва да си припомням, че съм майка на първо място. Тая роля още ми е малко странна и не мога да си се представя така, по-скоро се чувствам като прислужник 😀
За захранването и готвенето - естествено, че ще готвя. Аз нямам поглед над детските кухни, ама чисто лаишки разсъждавайки - ако готвя за себе си, защо да не готвя за детето си. Не е нещо кой знае колко времеемко, сега като де поосаферих, даже успявам да готвя (предимно все неща, които като понарежеш да бухнеш я във фурна, я в тенджера и да не го мислиш много). Почувствах се добре,че вече почвам да влизам в час.
Е, появиха се трудности от друго естество - нещо като подготовка за пубертета, но бели кахъри .
