За секциото с любов ♡

  • 251 228
  • 5 810
  •   1
Отговори
# 3 825
  • Мнения: X
Най ме е яд, че няма да си изпия плацентата на шейк след раждането!

За който не знае - тая глупост е плод на Олга в нейната уж библия "Раждане с любов", където обожествява естественото раждане и има всякакви бисери 🤣🤣🤣

# 3 826
  • София, България
  • Мнения: 3 811
Раждането си е раждане. Еднакво рискови са и двата начина. И точно за това поставянето на пиедестал, както казва АлисаВ….. е дразнещо. Все едно секциото нищо не сме видяли и усетили. Simple Smile една във ФБ група преди време беше казала, че ако не си готова да родиш нормално, значи не си готова да бъдеш майка Joy поканих я да се запознае с порасналия ми син, здрав и възпитан, но пък роден секцио по собствени желание, да види колко не съм била готова Grinning
А на тази разказа не беше кой знае какво. Но надали ѝ е било лесно, със сигурност.

# 3 827
  • София
  • Мнения: 26 082
При секциото определено има по-голям риск за родилката, отколкото при естественото. Сега няма какво да си кривим душите, че не е така.

# 3 828
  • Мнения: 187
Гледах и аз видеото, че ме заинтригувахте, чак Тик ток си изтеглих по случая 😁. Не беше кой знае колко брутално, само се зачудих защо са я оставили 2 часа да се мъчи с контракции, а не са го извадили по-бързо бебето. Така и така са й скачали на корема и те са го извадили. При мен естественото разждане протече по същия начин, само че от 10 те см. до изваждане на бебето не минаха 2 часа.
И аз се чудих защо мен при първото ми раждане ме оставиха от 17:30 до 20:30 със пълно разкритие, но без прогрес на раждането преди да вземат решение за спешно секцио, понеже тоновете започнаха да се губят... Чесно казано докато влизах на количка в операционната не знаех на кой свят съм и колкото и да изпитвах панически страх от интервенции, тогава просто се молих всичко да свърши добре за мен и бебето.

# 3 829
  • Мнения: 7 094
Книгата на Олга наистина е библия за много жени, които не са легнали на масата по желание. Тук много от вас пишат “така си избрах”, обаче не знам представяте ли си какво преживява жена, която не си е избрала така. Как щяхте да се чувствате да нямате правo на избор? И колко усилия и работа със себе си коства на тези жени някой ден да погледнат с любов на секциото си?  
Няма нужда от подигравки особено когато не са желателни такива и от другата страна.
Олга е пионер за България, но далеч не е измислила тя шейка. Може да поровите даже в бг-мама за един господин, койto преди повече от десет години искаше плацентата на жена си. Grinning

И да секциото е по-рисково, а който каквото иска да си мисли. Не е the easy way out.

Последна редакция: вт, 16 яну 2024, 11:33 от Welt

# 3 830
  • София
  • Мнения: 26 082
Аз съм с две секцио по нежелание, така да се каже. Grinning Не ми е коствало никакви усилия да го приема. Така е станало- така е трябвало, не е било мое решение и няма какво да го мисля изобщо. Grinning

# 3 831
  • Мнения: 7 414
Естествено. Най - важното е живи и здрави майка и бебе.
Моето започна естествено, седмица преди планираното секцио. Лекаря ме убеждаваше да пробвам естествено - не исках категорично. После ми каза, че не съм имала никакъв шанс за естествено, така или иначе (след като беше направил секциото и извадил едва едва бебето, заклещена от всякъде).

# 3 832
  • Мнения: 5 170
Не ща да я гледам тази, ама нека бъдем обективни - каквото и да е раждането, не отиваш на спа. На мен ми пускаха система, не е кой знае какво, като увеличиха по някое време за минути може би много се засилиха контракциите (по мое усещане, но акушерките казаха, че още са слаби). Съвсем поносимо си вървеше, и спукването на мехура не е нищо страшно, ако ви се наложи да знаете Simple Smile Направо беше облекчение, честно казано. Не знам къде е раждала, но имаше и някакъв момент, че след определено напредване е много рисково да се прави секцио, затова и при мен много бързаха, буквално след като лекарят и шефката на отделението казаха, че ще се наложи операция, ми подадоха за подпис документите и акушерките тичаха да освободят пътя до операционната и да извикат асансьора, за да не се бавим. Тоновете на бебето си бяха нормални до последно. Теоретично сигурно след още няколко часа и много мъки съм щяла да родя естествено, но с риск за мен и малкия. 

 Жената от съседната зала влезе с мен, повика и се оплаква час-два, по едно време чух, че плаче бебе. И след раждането определено се възстанови по-бързо от мен.

Нито в едното виждам удоволствие и героизъм, нито в другото. Тези блогове за "удоволствието" от раждането и как всичко да оставим на природата... И колко било лошо да не ни дават да ядем и пием, докато раждаме - че аз ден преди това не можех да хапна нищо и в родилното едва пих няколко глътки вода... То като тръгнеш да раждаш ти е само до ядене и удоволствие.

# 3 833
  • Мнения: 1 313
Аз нямах избор, легнах на масата защотото бебето беше се разположило седалищно/ напречно и опънати крачета.
Предпочитам да не обяснявям как точно щях да го родя естествено. Секциото се случи при вече започнало натурално раждане, и оргомен стрес от моя страна дали ще успеем.
Изобщо не гледам по никакъв начин на раждането си, освен с благодарност, че медицината ни предлага тази възможност. Гледам с любов всеки ден здравият си и палав син. И не успявам да рязбера тази фиксация в начина на раждане. Все пак щом вагиналното раждане е било желано, започнато, но довършено със секцио значи е имало усложнения и опасност. Особено за бебета. Как пък да не тъгувам, че не излязло от където трябва според природата, но пък ми е живичко и здравичко. Много често се забравя, че естественото раждане също е естествен подбор, и не е създадено от природада това родоразрешение за да оцелявят 100% от бебетата, а само повечето и силните. Какво правим обаче от етична гледна точка ако като мен не си от тези дето ще родят безпроблемно.

# 3 834
  • Мнения: 2 259
Сигурна съм, че и друг пък е писано в темата, но отново - всяко раждане е индивидуално. За една нормалното раждане може да е било като приказка, за друга кошмар. Една може да е избрала секцио и да е щастлива с избора си, при друга да е било по спешност и пак да е щастлива, трета и четвърта може да са били по избор или по спешност секцио, но да съжаляват, че са го преживели.
Welt много хубаво го каза и подкрепям всяка нейна дума.
И отново - бременните и чувствителните могат да си го спестят:
Скрит текст:
Аз цяла бременност бях с идеята, че ще раждам секцио защото съм с близнаци. В 35+3 решиха, че ще ме мъчат за нормално. Страх, рев, накрая го приех. Казах си, че ще пробваме, пък ако има проблем ще преминем към секцио.
После в 36+3 ми звъннаха, че правим секцио в 36+5. Олекна ми, безспорен факт. И после в операционна - тишина и след ваденето на двете бебета. Няколко страници по-назад писах - едното ми момченце така и не изплака. Дали съжалявам, че родих със секцио - не. Знам, че при нормално раждане имаше голям шанс да се прибера от болницата с празни ръце.
Обаче една малка част от мен съжалява. Затова, че въпреки секциото, едното ми дете не оцеля, нищо че нямаше индикации за проблем. Ако и двете ми деца бяха живи, сигурно цял живот щях да благославям секциото, ама уви. Съжалявам и затова, че заради секциото се сдобих със симптоматично истмоцеле. Заради него пък месеци наред се влачих с други проблеми, сигурно то също допринесе за нерецептивна матка при инвитро и извънматочна бременност. Накрая за да оправим дефекта пак се наложи оперативна намеса. Живот и здраве, след месец-два ще се пробвам пак да забременея (т.е. ще направя още един ембрио трансфер) и ако се случи ще треперя цяла бременност дали цикатрикса ще издържи, заради изтъняването от истмоцелето.
В обобщение, благодарна съм, че лекаря ми ми направи секцио и така успя да спаси поне едно от децата ми. Но ако имах избор, след като знам какви може да са последиците, лично аз не бих го избрала доброволно.

# 3 835
  • Мнения: 7 094
Въпросът не е коя каква героиня е, коя е била на спа, коя е повикала малко или са срязали малко. Въпросът е всяка да направи информиран избор и да има такъв поне до определен етап, когато вече решенията трябва да са медицински. Не е въпросът дали на вас ви се яде или пие, а дали тази, на която и се яде и пие, има възможност да го направи, нищо, че за вас не е важно. Наистина ли мислите, че при всички е така, та плюете по жена, която прави възможно повече жени да имат хубав спомен и да се чувстват така както се чувствате вие от вашите раждания?

"Повика и се оплака час-два" звучи също толкова грозно и пренебрежително колкото и "влезе и я срязаха, понеже така е по-лесно".

# 3 836
  • Мнения: 7 235
Всеки има различни възприятия за ситуацията.
Братовчедка ми ми завидя, че са ми сложили епидурална упойка при започнало естествено раждане, пък тя като отишла в болницата и вече било прекалено късно и родила естествено за 3 часа. Само дето на мен ми я сложиха на 18тия час от началото на контракциите. Та за нея тая упойка и последвалото секцио й се виждат песен в сравнение с нейното естествено. Аз пък бих се радвала, ако нямах време за упойки Grinning Та е изключително индивидуално.
Като мина акушерката след раждането и разбра, че съм била секцио не по желание, ме разпита хубаво и направо беше готова да ми изпрати специалист при най-малката индикация за депресия. Е, така е трябвало, така се е случило. Ако не беше операцията, щяхме и двете с бебето да умрем. Само че си влача болките вече седми месец...

# 3 837
  • Мнения: 5 170
Не виждам защо описанието как някой е викал и се е оплакал трябва да се приема за презрително. Това натрапване по блогове как раждането трябва да е удоволствие, да се остави на природата и т.н. ми е доста по-неприятно, точно колкото и разбирането, че едва ли не секциото е напълноценно раждане.

Дали ви се яде и пие - това пък с яденето в родилното ми е абсурдно, раждаш и от време на време ставаш да ядеш? Или с вероятност за секцио като ти кажат колко време предварително да не приемаш храна, няма да слушаш лекаря, а ще му представиш публикация от някой блог?

# 3 838
  • Мнения: 7 235
Никой не ми е забранявал да ям по време на раждането. Донесоха ми закуска, обяд и вечеря в родилна зала. През нощта също ме питаха дали искам да хапна нещо. Единствено преди секциото ми дадоха да изпия някаква течност, защото съм яла преди това.

# 3 839
  • Мнения: 5 925
С това "оставяне на природата" и на "естествения начин да се случат нещата" някога в не толкова далечното минало преди появата на секциото, са умирали най-редовно и майка, и бебе. Толкова естествено и чудничко е било. Да, няма напълно безопасен метод, всеки метод си има рисковете, затова и трябва да се преценява кой, кога, какво, как. Но съм и напълно ЗА всяка майка да може сама да определи, че иска секцио по желание и да си поеме рисковете с подпис в информирано съгласие и т.н. Извинявайте, но пола можем да си сменим, та откъде да излезе бебето от собственото ни тяло ли да нямаме право да изберем? Също и обратният вариант - ако има някоя фанатично запънала се, че иска да роди естествено, а това просто няма как да стане, да се подпише, че поема всички рискове от решението си, с което лекарският екип не е съгласен, и да продължава да напъва. Така няма да има полемики и всеки сам ще си "преценя". Grinning

Общи условия

Активация на акаунт