За секциото с любов ♡

  • 255 227
  • 5 910
  •   2
Отговори
# 5 880
  • Мнения: 6 519
Не съм крила, бях казала на приятели и близки от семейството. Не съм суеверна и не ме е притеснявало да кажа, ако някой ме пита. Така или иначе раждането тръгна ден по-рано, а секциото беше насрочено седмица по-рано преди датата, та не мисля, че много хора са ме питали през тази седмица. На работа мисля също бях казала на колежките, с които си бяхме приятелки. Не съм го усещала като натиск или навлизане в личното ми пространство.

# 5 881
  • Мнения: 198
Здравейте момичета,
Може ли малко помощ и съвет за багажа за родилното.
След като съм секцио трябва ли ми нещо по-особено, като например четох за някакво гелче да се купи предварително което АГ слагал отвътре против сраствания?
Също колан за пристягане?
И като цяло има ли нещо допълнително което да подготвя?
Видях и съвети за възглавница за кърмене понеже не било хубаво бебето да опира/лежи в оперираната част на корема.

# 5 882
  • Мнения: 2 961
Колан за пристягане се слага след като оздравее рабата, т.е чак вкъщи даже и на втората седмица поне. Аз не съм слагала.
И гел не съм слагала, никой не ти гарантира дали ще има или няма да има сраствания. Ключът е в повече движение след раздвижването и течности. Вече ако си склонен (от минали операции и тн) е друго.
Възглавница за кърмене не бих взимала там, там ползвах нормалната болнична.

# 5 883
  • Мнения: 880
За гел говори с лекаря, който ще те оперира.

При нас в болницата имаше възглавница за кърмене и не трябваше да нося. Вкъщи имах взета - не ми беше удобна и карах без, та малкият рита повече и постоянно в операцията. Възглавницата сега се ползва за малкия да седи по корем на нея.

Колан ми казаха да не слагам, едва няколко седмици след сваляне на конците, които ми ги махнаха някъде седмица след изписването.

Най-ми помогна бързото раздвижване и да не се застоявам седнала/легнала - още от изкарване от реанимацията. Доста пиене на вода, но то е хубаво и за изчистване на упойката.

# 5 884
  • София
  • Мнения: 9 382
Зависи много с какво разполага болницата. Аз на два пъти съм се канила да си взема стерилизатор и не си взех и съжалявам. При ме нещата с кърменето от гърфа не ставаха и трябваше да се цедя и тъй като нямаше как да стерилизирам помпата я хвърлях… Също протектори за зърна и ръкавички за детето, че много се драскаше, а те не им слагаха…

# 5 885
  • Мнения: 161
Здравейте!
Бих искала да попитам за момента от спиналната упойка, в който спреш да си усещаш краката. Тази загуба на контрол над долната част от тялото води ли до паника или се случва някак плавно и естествено. Това ми е най-голямото притеснение, на второ място самото първо раздвижване. Решила съм обаче да бъда много упорита, защото знам, че от това зависи възстановяването ми. Някоя от вас преминала ли е през секцио конкретно в болница Надежда и доволна ли е. Аз не съм се следила при тях, само раждането ще бъде там, но засега съм с много приятни впечатления от всички.

# 5 886
  • Sofia
  • Мнения: 7 638
Здравейте!
Бих искала да попитам за момента от спиналната упойка, в който спреш да си усещаш краката. Тази загуба на контрол над долната част от тялото води ли до паника или се случва някак плавно и естествено. Това ми е най-голямото притеснение..
Става плавно, но бързо.
В смисъл след като ти поставят упойката те карат веднага да легнеш на масата, защото упойката е бърза. След това започваш да усещаш как постепенно ти се обезчувстват краката - до 5 минути упойката вече е подействала.
А дали води до паника, зависи от самия човек и нагласата му. Мен упойката не ме притесняваше особено. Даже си я чаках с нетърпение. За сметка на това изпадах в паника, защото знаех че ми режат корема.

# 5 887
  • Мнения: 161
Здравейте!
Бих искала да попитам за момента от спиналната упойка, в който спреш да си усещаш краката. Тази загуба на контрол над долната част от тялото води ли до паника или се случва някак плавно и естествено. Това ми е най-голямото притеснение..
Става плавно, но бързо.
В смисъл след като ти поставят упойката те карат веднага да легнеш на масата, защото упойката е бърза. След това започваш да усещаш как постепенно ти се обезчувстват краката - до 5 минути упойката вече е подействала.
А дали води до паника, зависи от самия човек и нагласата му. Мен упойката не ме притесняваше особено. Даже си я чаках с нетърпение. За сметка на това изпадах в паника, защото знаех че ми режат корема.

Благодаря. Ще видим при мен как ще е. А горе долу колко време след операцията започваш да имаш усещане в краката? Ясно ми е, че трябва да лежа 24 часа, но по-скоро искам да знам кога започва да се връща усещането. Бях чела, че след около 4 часа може да започнеш да си усещаш краката и да си раздвижваш лека полека пръстите и ходилата.

# 5 888
  • Мнения: 2 961
Здравейте!
Бих искала да попитам за момента от спиналната упойка, в който спреш да си усещаш краката. Тази загуба на контрол над долната част от тялото води ли до паника или се случва някак плавно и естествено. Това ми е най-голямото притеснение, на второ място самото първо раздвижване. Решила съм обаче да бъда много упорита, защото знам, че от това зависи възстановяването ми. Някоя от вас преминала ли е през секцио конкретно в болница Надежда и доволна ли е. Аз не съм се следила при тях, само раждането ще бъде там, но засега съм с много приятни впечатления от всички.
Аз имах усещане в краката около час и нещо- два след като излязох от иперационната и веднага започнах да ги движа- първо пръстите, после глезените и така малко по малко докато раздвижих целите крака.
Аз нямах точно паник атака ами просто в един момент ми стана малко лошо и мислех, че ще повръщам, но не съм.
Краката изобщо не си ги усещаш, накрая дори не знаех, че доктора ми е свил крака и не можех да осъзная, че е моя крак😀
Няма да те лъжа първия ден при раздвижването е тегаво много. Но с всяко раздвижване става все по-лесно и по-лесно. Нас ни раздвижваха на следващия ден, но гледах да си измислям причини да стана, иди до прозореца, иди до куфара, иди да си наплискаш лицето. С всеки изминал ден все по-леко се случват нещата. Първите два дни ходех прегърбена - ако имаш възможност не го прави, знам, че е гадно, но после целия гръб боли🥲 на третия ден вече си ходех изправена, просто с по-леки стъпки. Прибрахме се на 7-ми ден, мога да кажа, че си бях изцяло възстановена (разбира се без дълго стоене на крак и без вдигане на по-тежко от бебето).

# 5 889
  • Мнения: 880
Най-добрата ми приятелка ражда там и е много доволна.
Аз съм от тези, които се паникьосаха след упойката, но анестезиологът ме накара да дишам дълбоко, равномерно, вляха ми нещо в системата, защото и ми се догади и ми мина много бързо. Не знам дали беше от загубата на контрол, по-скоро не, а просто се паникьосах, защото още като бях седнала и сложиха упойката и ми казаха, хайде да легнеш сега, то вече краката не бяха мои - сестрата ми ги повдигна и помогна да легна. Т.е. много бързо ме хвана мен и в момента на лягане вече на 90% нямах контрол над тях и не усетих и поставянето на катетъра - не съм се притеснявала от това. Не знам как да го обясня, ако докато съм спала съм била с вдигната над главата ръка и понякога изтръпва все едно нямам контрол над нея, пробвам да я вдигна, вдига се, ама нямам контрол над нея - така си усещах краката. Малко след това вече усетих да ми става лошо, да ми се повръща, паникьосах се, помислих, че ще припадна. Оправиха ме Grinning

Операцията ми беше в 8:30, в 10ч вече си усещах краката, може би до коленете беше отпуснало, но имах сърбежи о.т упойката. В 10:30 вече съм си движила краката в леглото и съм имала студени вълни. Никой не ми беше казал за движения, но си движех пръстите, глезени, каквото усещах, после сгъвах плавно коленете, после леко настрани наляво и надясно само краката. Анестезиологът дойде по едно време и ме попита дали се раздвижвам, каза че мога и настрани да легна, пробвах, но много ме заболя една пареща болка от нея страна (оказа се че там са мe шили повече, това на следващия ден ми го каза докторът) , та се върнах по гръб. Едва вечерта се обърнах настрани, но и мястото което ме болеше беше единственото болезнено при мен от операцията. Но да, до 2я час си усещах краката и малко по малко ги раздвижвах.

Последна редакция: нд, 23 ное 2025, 13:03 от genome

# 5 890
  • Мнения: 161
Благодаря ви за полезната информация! Друго си е да го прочетеш от жени, които са преминали през това и имат реални впечатления. В никакъв случай не звучи болка за умиране. Не звучи и лесно, но то леко раждане така или иначе няма. Остана само да си пожелая всичко да мине гладко и да се върна с положителен разказ за кураж и на други дами. Flowers Four Leaf Clover

# 5 891
  • Мнения: 7 114
Бих си взела повече нощници. За всеки ден по една. Grinning Раждах първото дете в държавна болница - питах две ще стигнат ли, о, да няма проблем. ИМА проблем. Едно, че човек може да се изцапа с кръв и второ, като слезе кърмата на втория ден бях цялата мокра. Беше ковидно време, няма посещение, подава се всичко през вратата... ама ако можеш да стигнеш до нея. А мен като ме раздвижваха, колабирах на три пъти при опита да направя крачка и успях да стана на четвъртия опит след 20 часа. Следващите три дни едва мърдах, наистина коридора ми се струваше безкраен, а и не исках да си оставя бебето. Беше ми много гадно и некомфортно. Второто го раждах в частна болница, където на теория ти дават нощници, но си бях взела три и ми беше по-добре.

Пелени - вършеха ми работа и за като връща бебето и за гърдите, докато кърмя да тече в пелената, докато бебето е на едната гърда.

# 5 892
  • Мнения: 61
За мен беше голяма изненада, че не е да не си усещаш краката, както се надявах, а напротив, усещах отвратително изтръпване с бодежи през цялото време. Не знам от какво зависи, дали от анестезиолога или от твоя неврологичен статус. Имах и движение в единия крак, не че някой ми обърна внимание. Пожелавам ви адекватен анестезиологичен екип и всичко да е наред!

# 5 893
  • Мнения: 880
Едната приятелка така каза, че казали, че започват, а тя си мърдала пръстите на краката, уплашила се, питала какво става, но й обяснили, че няма да изпитва просто болка. Не е усетила после нищо от самата операция. Раждахме с един и същ екип.

Аз също родих в държавна - носих си нощница за всеки ден, не съм цапала нито една нито с лохии, нито с кърма, но много се потих и се преобличах, ама и в болницата беше горещо, началото на лятото.

Да, за изправянето от реанимация ми казаха да сваля първо краката и настрани да се изправя, да гледам нагоре, защото ако гледам надолу ще ми причернее. Две сестри ме държаха от двете ми страни, изчакаха ми точно момента с главата, за да не ми се завие мноого свят и постепенно станах от леглото, помогнаха ми да седна в количка и ме закараха до стаята. Там ми помогнаха да стана, да ми обуят бельото и да седна на леглото, въпреки че едната беше сравнително крива. Гледах доколкото мога да се изправям, да обикалям около леглото, после до края на стаята, после до коридора. Най-най в началото бяха ситни крачки, но с движението ми притръпваше и остана болка само в моментите на сядане/изправяне, защото се стяга малко или много коремът. Зависи от организъм, от лекаря също. На мен сестрите ми казаха, че бързо съм станала, но били забелязали и си знаели, че масово пациентките на моя доктор много по-бързо се възстановявали.
От началото на бременността бях на легло и с много ограничено движение, едва след 7ми месец си позволих някакви разходки и очаквах доста по-тежко да го понеса.

# 5 894
  • София
  • Мнения: 16 099
Мен също ме беше страх от това да не си чувствам краката, но не беше кой знае какво. Усещането е като да си си прележала крака по време на спане - хем е там, хем не го усещаш съвсем. Усещането се възстановява постепенно, в рамките на часове. В единия крак по-бързо, да не те плаши това. Раздвижването не е приятно в началото, но не е болка за умиране. Колкото повече се движиш, толкова по-бързо ще се възстановиш. Аз бях супер активна през целия престой в болницата, лягах, ставах, обикалях коридорите, и се възстанових бързо и напрактика безболезнено. Пожелавма и на теб лесно възстановяване!

Общи условия

Активация на акаунт