За секциото с любов ♡

Споделям и моята история за секциото ❤

Аз родих със спешно секцио точно месец преди термин и много бързо се възстанових. Бях за задържане в болницата две седмици преди да родя и може би си бях приела нещата и какво следва. Ясно ми беше, че въобще няма да удържа до януари, камо ли до термин. За операцията - въобще не разбрах кога ми сложиха упойката и кога приключи всичко. Поставянето на абоката ме болеше повече от слагането на самата упойка. Още на следващия ден се разхождах и гледах да не се залежавам. Забелязах, че колкото повече лежа, толкова повече ме болеше.

 Раздвижването определено си болеше и беше неприятно, но нищо не може да бие по болка натискането на корема и матката в реанимация.  Но като цяло, след това силни болки почти не съм имала, по-скоро опъване и то основно при ставане от леглото и си слагах свещички. Hа всички родилки слагаха антибиотик, обезболяващо и Клексан. Бебето ми беше на АБ, защо е недоносен и в кувьоз, въпреки теглото му. Отделно той имаше неотворен бял дроб и беше интубиран веднага след раждането. Нямаше как да се разминем без лекарства. Обясниха ми, че слагат антибиотик на всички бебета в кувьоз и преждевременно родени.
 
Раждах в Софиямед. Акушерките бяха страхотни, лекарите също. Много съм доволна от отделението. Прекарах почти месец там и имам доста наблюдения.

На мен кърмата ми тръгна на 3-4 ден след раждането.Бебето ми го дадоха чак на осмия ден и през това време се цедях по 7-8 пъти и му носих кърма и коластра за да се храни, а самото кърмене ни беше много трудно, защото беше свикнал на шишета. Съвет, носите си помпа и се цедете. Поискайте си и стелиризирани шишета да ви дават за да се цедите. Аз си носих бебешко веро и гъбичка за да си мия помпата и молех да ми я стелиризират.

Като цяло  очаквах тежко възстановяне и много ме бяха наплашили. Момичето, което беше с мен в стая ражда естествено и беше зле след това. Всеки организъм е различен и е нормално да изпитваме страх от непознатото.

Защо се налага натискане на корема и матката в реанимация и винаги ли се прилага?

Прави се ‘изцеждане’ на матката, за да не се задържа кръвта. Нормално е, не е готино, но е необходимо. Слага се и тежест (лед или торбичка с пясък) на корема.

На мен не ми слагаха тежест, единствено в реанимация на няколко пъти ме натиснаха, но аз почти нищо не усетих. Много ме беше страх за това натискане, но или още ме е държала упойката или е било доста леко.
Аз от деня преди секциото имах контракции, които до началото на операцията бяха под 5-10мин и разкритие и едната акушерка каза нещо от сорта "то още по-добре, че си така, защото по-лесно ще се изчистиш".

На мен най-голямата драма ми беше, че още от дете упойките ме пускат много бързо и упойката взе да ме пуска докато ме шиеха, а вече нямаше как да ми бият повече

Иначе имам същия опит като Simllicity

Корема ми се прибра напълно за 2 седмици, Раната бързо зарастна.
Гадно беше само нощта след раждането,  натискането и тн и първия ден след това.

Мен не са ме натискали, имах само тежест.

Благодаря ви, момичета. Секциото наближава и искам да знам всички неочаквани/страшни моменти. Паниката ме обхваща леко, а имам още време да се шашкам.

Не се притеснявайте предварително, в крайна сметка и да натискат е само няколко пъти през около час. По мои наблюдения зависи от болницата, в Софиямед е практика, но зависи и как е реагирала матката на операцията, колко кърви, има ли миоми и пр. Мен ме натискаха, доста е неприятно наистина, но пък матката ми контрахира много бързо и корема се прибра после за една седмица. Не че ако не ви натискат е задължително да има проблем или да си стоите с корем, просто намаляват вероятността от задържане на кръв. Успех

Тежеста си беше супер на фона на това натискане! Едната веднъж отнесе шамар по ръката без да искам ама ме заболя много! Да е внимавала…

🤣 и аз шамаросах едната стажантка без да искам, инстинктивно беше.
Но следящия ме лекар беше много нежен.
На визитация по веднъж проверяваха нивото на дъното на матката и леко понатискаха, най-гадно беше на първата визитация след раждането, но и това отминава. Не съм го и мислила повече.

Знам, че слагат обезболяващи, а вие носите ли си и какви?

Аз слагах свещички Профенид, мисля че се казваха, но не ми помагаха за болката. Имах зверски болки при всяко изправяне, дори и ходене, които продължиха около 3 дни.

Профенид носех и аз (не, че те нямаха там). При мен доста помогнаха.

И мен не са ме натискали, имах само тежест на корема.

Simplicity, историята ти толкова прилича на моята! Дори в стаята момичето с мен роди естествено и после беше по-зле от мен. При мен беше също спешно секцио. По време на операцията ревах неутешимо, защото ме беше страх страшно много. Такъв страх в живота си не бях изпитвала. Не бях подготвена по никой начин за операция, бях страшно притеснена заради нуждата да е спешно. Общо взето в 19:30 отидох на преглед в 21:50 родих. 🤣 Аз имах избор на екип и акушерка, и тя цяла вечер ме гледаше като писано яйце, както и на следващата сутрин. В момента, в който изкараха бебето ми го даде да го видя, да го докосна с буза и това беше още по-разпалващо плача в мен. 🤣 Толкова ревах, че чак не вярвам. По  принцип не плача изобщо. Сутринта беше кошмар за мен и то по-скоро от страх отново. Аз просто съм такъв човек - мога да устоя на болката, но да не ме е страх. 🤣 Та, първото раздвижване не е готино - факт, ама като станеш веднъж после става все по-лесно. През целия ден сама се движех в леглото, опитвах да стана сама - не се получи всички пъти, но опитите ми не спираха. Вечерта вече ми беше по-добре, а на следващия ден още повече. Постоянно ставах, на всеки 20-30 минути и се разхождах из коридорите, из стаята. Бях се подготвила втория ден, че няма да ми е съвсем безболезнено и нещата се нормализираха. Кофтито беше главоболието - цяла седмица, то и от емоции, плач, адреналин - нормално. Имах и Нурофен и си пиех. През нощта след операцията си казах “Никакъв шанс за второ..” Сега се замислям. 🤣 Болката се забравя, минава и заминава. Гастрит ме е болял много повече и по-дълго. 2 седмици постоянна болка и никакви болкоуспокояващи не действаха. 😫🤣

При мен проблемът беше страха - добре ли ще е бебето, ще съм добре ли аз, ще се справя ли с бебето, с болката и т.н.