Вечер ям като прасе!

Дез, Глосичери, благодаря ви за разбирането и , че не се заяждате.
Дез, точно до преди няколко месеца мислех това, което и ти ми каза - приемах се каквато съм ,живеех си живота, обичах да си хапвам вкусни неща и да попрекалявам с тях ( колкото и да знаех, че е вредно), не ми пукаше,че дебелея от тях.Но впоследствие започнах да се комплексирам.Мнението ми се промени заради факта, че осъзнах, че наистина хората те преценят по външния вид.И,че това,че външният вид не важи и е важна само вътрешната красота е само мит и го казват за успокоение, но не е вярно..примери имам бол за доказателства.Но ще напиша само два от тях.Първия - в работата на майка шефът се заяждал с всички, с изключение на една единствена  колежка.Нея направо я обожествявал.И познай  - тя е най - слабата от всички.Всички останали са малко или много дебели.СлучаЕност??

Втория - един мой приятел излиза с едно момиче.Много са близки.Толкова си допадат, че всички , които ги познаваме сме за да се съберат и сме на мнение, че са идеална двойка.Родителите на този мой приятел също я одобряват и я считат за достойна за него жена.Да, виждам ги отблизо и го казвам тя е жена на която може да разчита на абсолютно всичко.Тя го харесва.Но той не я харесва.На нея още умува как да й го каже, че я харесва само като приятелка.И познай причината - теглото на момичето.То е дебело толкова колкото аз бях преди да почна режим.Еми no comment...

Хората те преценят по външния вид, Дез.Тъжната истина.Трябва да се лишиш от едното удоволствие за сметка на другото.И аз нямам нито един човек в моето обкръжение , който да ме уважава.Трябваше да променя нещо в себе си.Трябваше да направя компромис.Плюс че за капак на бала ще присъства момчето, което си харесвам (за щастие още не знае че съществувам) и не мога да допусна да ме види в грозноватия ми хипопотамски вид.Види ли го веднъж е достатъчно да забравя дори и за опит да станем приятели.Защо?Защото първото впечатление е най - важното.Почти всеки , който види дебела жена първата му мисъл подсъзнателно е, че тя е лакома, мързелива и безотговорна.Факт...
И не се разревах  за мекиците всъщност а за това че бързо качвам от едно лекичко отпускане.Ама може и да не съм била права, защото системно надяждане 7 поредни деня от Бъдни вечер до Коледа и качени 1,5 кг мазнина.Е, общо бяха 5 качени, но си направих сметката анализирайки резултатите когато отново стартирах режима, че 3,5 от тях са били вода и само 1,5 мазнини (предвидено си беше , защото яденето си беше доооста покрай толкова празнична трапеза).А сега пък обаче качено 1 кг мазно само от един такъв ден(а не седмица)?Логика никаква няма

И иначе, Глосичери, аз не мога да готвя освен да пека във фурната, от рецепти и миксери не разбирам,гледала съм рецепти и дори не знам нужните продукти от къде се закупуват, когато не съм на режим ям каквото са ми сготвили но така е трудно да разбера колко е калорийния състав с точност.Картофите не знам възможно ли е да се опекат без добавено олио или мазнина.Но май наистина ще трябва да понахалствам и да навия нашите да ме научат.Овесени ядки обичам въпреки че май нямат кой знае колко хравителва стойност.Ще експериментирам някои неща като изтече режима но май ще трябва плавно да мина към въглехидратен отново, защото ме е страх, че ако стане рязко йо йо-то веднага ще се появи, защото организмът се е адаптирал към НВ...

Ех, предполагам, че точно на годините на Анабел съм била, когато започнах с диетите, докато не станах толкова слаба, че да се харесвам. На тези години още не се познаваш добре и наистина е важно да започне да се харесваш, за да имаш самочувствие. Вървяла съм го този път...

Анабел,а защо си мислиш,че като отслабнеш,ще започнат да те харесват?И защо е толкова важно за теб,да те харесват?Не е ли важно ти да се харесваш,да си здрава?Докато не започнеш да правиш нещата заради самата себе си,докато не започнеш ТИ да се харесваш и обичаш,не очаквай това от другите!

Анабел, уважението си го печелиш сама не заради килограмите си, а заради това какъв човек си. Гарантирам ти че и слабите момичета в гимназията харесват момчета, които не знаят за тяхното съществуване.
Относно готвенето, и това как не знаеш от къде какво се купува- не знам какво да кажа. Гарантирам ти че на 18г човек е напълно и достатъчно компетентен да се научи да готви, да смята калории и да пазарува.
Научи се да обичаш себе си, сега каквато си. Иначе независимо колко надолу вървят кантарите и сантиметрите никога няма да е достатъчно. Обичай тялото си, знаеш ли колко хора не са имали привилегията да са на 18г, твоето тяло те обича и те пази. Време е да му върнеш услугата, следващия път когато видиш джънк храната си кажи "Ааа, не! Прекалено обичам тялото си, за да му причиня това, това няма да ми донесе нищо хубаво"
Успех ти пожелавам, и наистина преди да се влюбиш в някое момче, опитай се да се влюбиш в себе си

Anabelle, да, така е. Никога ням да забравя шока как "изчезнах", след като родих второто дете. За първи път в живота си бях пълна. Дотогава не си давах сметка, че невербално общуваме до такава степен. Станах невидима. Нови хора не ме изслушваха. Вътрешно бях същата, непроменена аз, но с 18кг отгоре.
Свалих килограмите - всичко се върна до нормалното русло. Огорчението си го носих дълго време, но ми остана като обица на ухото. Едно е да го прочетеш някъде, друго е да го изпиташ на собствен гръб.
Социални същества сме, всеки има нужда да е приеман от социалния си кръг.

За удоволствието- храната може да е удоволствие и в по-малки количества. Това ще дойде с времето, и няма да обръщаш колата.
За уважението- тук се намесва характера. Уважение се печели, само с външност не става. Нещата са комплексни.

Забелязала съм, че гафовете в храненето са малко като бумеранг- по-късно си го качила този килограм, но се е случил заради разбутването на хормоните през цяла седмица обилно хранене. Има логика.

И не на последно място, научи се да си приготвяш храната сама, ще ти е от огромна полза.
Нямаш ли кухненска електронна везна? Евтини са. Мери си твоята порция, записвай си в някой сайт, или приложение.

Анабел, свалила си 20кг, доколкото разбрах. Това е страшно много. Не се ли чувстваш страхотно? Не усещаш ли, че и моториката ти е друга като ходиш, сядаш, ставаш?
Не смени ли гардероба? Не летиш ли от радост?
Не бъди тъжна, поздрави се за резултата, и продължавай напред. И по пътя ще се научиш да се обичаш повече.

Не мисля, че външността е най-важна, но също така съм на мнение, че когато човек е дебел и/или със занемарен външен вид излъчва вътрешни проблеми. За жалост много хора асоциират свръхтеглото с мързел, липса на дисциплина, с емоционална нестабилност, липса на самочувствие, пристрастяване към храната и често тези асоциации са верни. Дебелите хора не са мързеливи във всичко разбира се, но просто на работното място често това се мисли. Както и обратно-спортни, стройни хора излъчват контрол, дисциплина, амбиция, висок праг на болка, самочувствие, стабилни емоции.

Не на последно място високото тегло е пречка в търсенето на партнъор, белязва всеки аспект от живота на човека. Най-важният обаче е, че е изключително нездравословно да си дебел, това води до толкова болести, репродуктивни проблеми, ужас. А ако човек е дебел и има деца, ако си се тъпче всеки ден или отказва да се погрижи за теглото и здравето си, то какво им дава като пример? На какво ги учи? На същото, да робуват на едно пристрастяване и мързел, което им ограничава живота и ги прави нещастни.

Иначе има и много добри професионалисти-адвокати, лекари, инжинери и т.н., които са дебели, но уважавани заради успехите си. Аз обаче на дебел лекар не бих се доверила за жалост, за мен това е като фризъор с гадна коса или козметичка с гнойни пъпки, финансов експерт, който не може да се погрижи за собствения си бюджет....

Важно е човек да се вземе в ръце и е супер, ако го направи докато е млад както Анабел. Имала съм дебели приятелки в училище и университета и всичките до една бяха ужасно комплексирани заради килограмите си. Това е тежест за цял живот.
Има и щастливи дебели, но те са наистина тези, които обичат храната повече от всичко останало в живота (дори повече от здравето си!) или просто наистина не им пука за последствията.

Външния вид не е най-важен на някакъв следващ етап. Спираш погледа си на някого и автоматично одобряваш или не. Естественият чар го забелязваш по-късно
Аз преди години със съжаление констатирах, че животът ми би могъл да се развие другояче, ако навреме се бях разделила с килограмите.
Живея в чужбина от 18 години и първото нещо, което забелязах, са откровено дебели жени, млади, с много симпатични и секси мъже. Бях изумена. В Бг много се държеше жената да е слаба, дори твърде слаба. По това време и аз бях със свръхтегло. Ментално узрях години по-късно и започнах отслабването. Колко загубено време!

Дез, не казвам, че не е така, а само, че има и друг вариант: да не би ти самата да не си се харесвала и оценявала и от там да е дошло пренебрежението на околните? Те може да са усетили твоята несигурност.

Абсурд. Бях много щастлива. С ръка на сърцето- една от най-щастливите фази в моя живот. С ММ много искахме детето, няколко години чакахме за него. И двамата бяхме в еуфория, финансово и кариерно се бяхме подобрили, нов голям дом, голямото дете в престижно частно училище. И знаех, че ще сваля килограмите, никой не ме притискал. И ги свалих до лятото (и забременях с третото! Още по-голямо щастие, защото мислехме, че ще чакаме дълго отново, а то стана веднага.)

Кърмех по желание, с най-добрите ми приятелки се обебихме по едно и също време. Тяхното поведение спрямо мен не се промени изобщо. За чужди нови хора говоря, и специално жени, и майки. Хората спряха да ми се усмихват автоматично на улицата. Да им се спира погледа върху мен. Просто беше странно, не че е била някаква травма, но ми извади очите. Гледаха през мен, сякаш бях прозрачна. Пак станах 50кг, и престанах да съм прозрачна.


Така че, не. Не съм била кисела, дебела, нещастна лелка.

Едит: Съвсем друг екстрем преживях в Италия вече с трите деца, и количката Phil and Ted's, където жените ме хвалеха "Brava, brava!", спираха ме на улицата, за да ме питат и трите ли са мои (сякаш бяха 7!), а във Венеция вече ни снимаха и туристи. Имам снимка на площада Сан Марко как корейци се снимат с децата ми.

Много жалко, че е така и че действително хората са си променили отношението заради някакви глупави килограми!

Този стериотип към по - пълните хора го има само в Бг., никъде другаде. Аз пък съм на друго мнение, и не мисля  че те са тъжни хора, напротив. Много по- подтисната е жена цял живот на диети и да се чуди какво да поръча в ресторант примерно.

Аз пък съм била оставяна от 2 мъже,понеже за тях бях прекалено слаба!А не бях-172 см ,57кг.Имам спортна фигура,понеже от 7 годишна тренирам.И сега,когато почна да се ''унасям'' и да свалям,първите хора,които ми правят забележка са синът ми и партньора ми.Не мисля,поне за мен,че едни кг може да са определящи за отношението към един човек!Ако има такива-жалко за тях!Това не значи,че човек не трябва да се грижи за себе си,най-вече от здравословна гледна точка,но да се оставиш едни кг да ти осмислят живота...

Крайностите не са хубаво нещо.
Баланс е нужен, тогава всичко върви гладко.
А на ресторант е лесно, дори на диета. Нищо не бие добър, сочен стейк. 😋

Дез, почти са 20 свалени.Гардеробът е сменен , дънките, които носех до преди режима вече ми падат, не мога да ги нося.На XS съм вече.Учудващо, защото това е най - малкият размер, но имам още за сваляне.Коремът е оформен чудесно, но още няма плочки , а бедрата и прасеца още са ми дебели.На тях свалям най - бавно.Още около 2-3 да сваля и ще станат точно 20.Ама не знам точно колко ми остават, може още да го задържам това водно килце от чийтинга миналата неделя, още не смея да се претеглям Чакам да мине още време и ще се проверя и ако ми се е разминало и не съм качила нищо и от този чийтинг по другата седмица се очертава да станат точно 20.Чакам този момент , защото закръглено е най добре и да направя снимки преди и след и да ги пратя на пратя на треньора, ще се зарадва
Да, гордея се със себе си, разбира се!Двете личности в мен - едната, която мечтае за плочки , атлетично тяло и стегнато дупе и втората, която обожава сладкото се карат вътре в мен помежду си постоянно Но онази, която е твърдо За атлетичното тяло след всяко свалено кило все повече и повече е водещата и побеждаващата.Както каза някой тук по назад - никой бонбон, палачинка, нито едно парче торта и каквото и да е от изброените не е по - сладко от едно стегнато дупе и корем с плочки.

Но да ти кажа мисля, че съм сис силна воля каквато и да изглеждам тук, защото ако не е празничен ден съм на 100 стриктна.Примерно днес и вчера бях с приятели и се отбиха да си вземат палачинки.И докато гледам и слушам - единия си взима палачинка с кашкавал и топено сиренце, вторият - с нутела и горски ягоди и докато гледам как се правят сещате се, че си беше мъка Но не се изкуших.Социален човек съм и общо взето всеки ден около мен ядат такива любими работи пред мен, но никога не съм се поддавала колкото и да ми се е яло.Излагам се и се отклонявам когато съм на рожден ден на някой, защото тогава вече наистина ми става много гадно и се надявам, че от 1 ден нищо няма да ми стане И просто приемам и вярвам, че това, което ми е казвал човекът от Нутризнание за термичния ефект и спонтанната физическа активност когато чийтнеш и приемеш много калории е вярно, защото този човек го следя от месеци и нито едно безсмислено нещо не е казвал до сега.Има много фенове и хората го уважават, изненадващо дори хейтъри все още не съм видяла да има...някой ме попита защо не ми е изготвил той режим, защото той легално все още няма право да работи с клиенти и защото той е против изготвянето на режими, категоричен е, че това е баламосване на хората.Каза, че работата му ще се състои в това да е плътно до теб и да те учи как да ядеш без режими, без забранени храни и прочие и да е така че да знаеш да се оправяш сам после, да имаш знания, а не с дадена диета наготово и после да се чудиш как да избегнеш йо - йо ефекта.И е прав.Така трябва да се работи според мен, но в България не е развито това.Той дори има клипче, в което обяснява, че дори хората с ИР могат да се излекуват без никакви забранени храни.Абе изобщо за всичко е намерил начини.Казах му веднъж, че е оптимист, а той каза, че не е оптимизъм, а реализъм.
Дез, на колко си ако не е тайна?Ти вече си омъжена, имаш деца, така че не би трябвало да те интересува толкова как те възприемат околните.Важното е, че си имаш някой , който те приема такава каквато си.Сега гониш ли още кг за сваляне? Въпреки че независимо че си имаш любящо семейство мога да си представя колко ти е гузно ако на работата ти колегите и колежките те гледат с криво око.Уж се води, че не ни пука от хорското мнение, но лесно е на думи.Кофти е някой да си вади изводи за теб заради нещо, което е видял в теб и те преценя по него.Преживявам го всеки ден.Да, имам кухненска везна от доста време, тя ми трябваши за режима. Просто още не мога да готвя....а съм сигурна, че ако се науча ще се чувствам, по добре, в една фейсбук група за гозби и модерни рецепти редовно виждам кето хлебчета, диетични палачинки които са само от овес и банан направени и  разни такива неща.И изглеждат много вкусни.Чак се чудя и не вярвам тия вкусотийки, които виждам по тази група да са с толкова ниско съдържание на въглехидрати.Подвеждащо ми изглежда, ама...

И тук си толкова права.Редовно ме канеха да ходим на ресторант едни приятели и редовно ходихме преди локдауна.Едвам съм се стърпявала да съм само на кафе, салати и филета.А те - пици, спагети... Не съм очаквала да го кажа, но много се радвам, че сме локдаун сега, че и това ми е слабост хахах , а на 19.02 съм на още един рожден ден, така че е хубаво да не се поддавам и да няма повече чийтове поне до тогава. Искам да стигна до 56 кг до тогава и ако успея това ще ми е възнаграждение

И да ви кажа не е вярно, че не ми пука за здравето.Просто вярвам, че е до издръжливост на организма и не са толкова страшни последиците колкото го описват.Нещо като при пушачите и тези, които доживяват до 90 и пушенето казват, че вреди на здравето, но не познавам всъщност някой , който да е починал директно от цигари

А относно щастливите дебели - вярвам, че те са като тъжният клоун, който когато не е сред хора си сваля маската.Според мен се преструват пред другите, че се харесват такива и крият слабостите си и комплексите си.Не познавам някой, който да е на мнение, че дебелото е красиво..
Всъщност дебелото е красиво само в един случай - при котките.Факт.Казвам го като такава, която се преструваше на "щастлива дебелана, която се харесва такава каквато е" пред другите.Но под това беше скрита много болка.

Забелязала съм, че гафовете в храненето са малко като бумеранг- по-късно си го качила този килограм, но се е случил заради разбутването на хормоните през цяла седмица обилно хранене. Има логика. - а относно това то ако така се чийтва всеки ден (нямам такова намерение като пример го давам) не мисля, че е възможно да се наддадат 30 кг за 1 месец Казвам го като пример ако случайно някой яде така всеки ден ако за всяко ядене така се качва бързо.Пък и защо за празниците не съм качила 7 кг сланина тогава

Оф, и аз съм така, вечер ям като прасе. Случва ми се и през нощта да ям - събуждам се  по някое време и ям шоколад. Още декември качих около 2 кг и няма сваляне. Щях да минавам на режим уж и нищооо... Нямам воля за нищо. Само 2 кг имам за сваляне и не мога! Набивам си шоколада и това е. 😔