Защо останахте с едно дете?

От малка искам много деца. Чувствах се ужасно в детството си сама и много исках братче или сестриче, което  така и не ми направиха. Тогава заплашвах майка ми, че като порастна ще родя 9бр и ще и ги дам да ги гледа, за да я накажа за мързела и, а тя само ми се хилеше и ми казваше " Ти роди едно, пък ще видим ! 😅". Е, родих едно и не съм си променила мнението. Искам да имам поне второ, за да не са сами. А пък какво ще стане - Божа работа...Нямам много време, затова трябва да побързам. А и съм ЗА малката разлика ( пак заради техния комфорт), нищо, че съм наясно, че аз ще лудна 🤪

И аз да се включа, на всяка манджа мерудия.
Искам второ, общо взето от минутите след раждането вече мислех и за второ, защото като звъннах на таткото му заявих, че следващото ще се ражда секцио.
Малката сега е на 2 месеца, изключително спокойно бебе, не сме усетили колики, рядко се събужда с плач, много усмихната, дори и на ваксините поплаче само, колкото да се каже, че е плакала.
Но ме притеснява финансово дали ще се справим с две деца. Не приемам, че второто дете е само "един черпак повече". Всяко си иска неговото. Сега ще е по-лесно, защото има всичко от първото-дрешки, люлката вече ще е малка за първото, докато дойде второто и т.н. Но, аз съм най-малкото дете. Знам колко е тъжно все да доизносваш. От тази гледна точка, винаги ще искам и двете деца да си имат техни си неща. Отделно после искам да им осигурят техни занимания. Ако едното иска да учи език, а другото да рисува, това са си сериозни разходи всеки месец. Не може само едното да ходи, а и двете да не ходят, защото няма пари и за двете е честно, но гадно. Най-добрият вариант е, ако ще има второ, да е скоро след първото. Много искам да имам, отделно че с таткото сме перфектна комбинация- аз съм най-малкото дете, а той е големият батко. Имаме наблюдение и над двете, можем да говорим, така че да не повтаряме грешки, да си кажем в коя позиция, кое тежи за едно дете. Например да трябва големият винаги да отстъпва на малкия. Или това със доизносването. Но все пак ми е притеснено, ще се справим ли, ами ако нещо се обърка, ами ако някой остане без работа, ами, ами, ами. И без това сега съм на лекарство, заради което няма как да опитваме поне още 2 месеца. Имам време да го мисля. Но ми се струва, че ще е егоистично да забременея, само защото искаме още едно.

Две деца са двойни повече грижи, но и двойно повече любов. Чувството да си майка на повече от едно дете е прекрасно и много различно. И не, когато се роди второто изобщо го няма стресът, който обикновено има при раждането на първото дете. Вече имаш опит, част от ежедневието ти е да гледаш дете и се свиква много бързо. Докато промяната от 0 към 1 е огромна. И времето дори минава по-бързо, защото вече се грижиш за две деца. Така малкото дете пораства по-бързо.

Относно разликата, ако е малка, в един момент става по-лесно, защото децата вече имат общи интереси и от една страна се заиграват заедно, а от друга - родителите могат да ги занимават с еднакви неща. Докато при по-голямата разлика, често се налага родителите да правят едни неща с малкото, други - с голямото. И е хубаво да не мислим само за настоящия момент или за следващите 2-3 години, а за бъдещето. Понякога човек трябва да положи усилия, да направи компромис в името на това след време да става все по-хубаво.

При моите деца разликата е 2 години и половина. По-голямата част от грижите бяха и са за мен. Хубавото при нас беше, че когато малкото се роди, голямото беше вече самостоятелно и вече не беше залепено за мен. Късмет голям имахме с каката - на 2 и половина говореше, ходеше си сама на гърнето, обличаше голяма част от дрехите си сама, обуваше обувките си, хранеше се сама. Така че на мен не ми се е налагало да гледам две бебета наведнъж. Също така, каката не е била лишена от внимание и не е имало стрес след раждането. Първите месеци малкия спеше доста през деня, така че имахме достатъчно време да си играем с каката. Съчетавах доста умело нещата - кърмя бебето, а с каката играем нещо или четем книжка. Приспивам каката следобед, а бебето спи в мен в слинга или го кърмя. Така че има ли желание, се намира начин. И най-важното - тя не помни, че някога е била само' дете.

Две деца имаме. Първото се получи трудно ( 4 години ни отне), второто стана от веднъж. Мъжът ми искаше 2 деца, докато аз се колебаех между 1 и 2 деца. Сега не съжалявам за решението си и се радвам, че мъжът ми успя да ме убеди за второто дете. От време на време се шегува с мен за трето дете, току-виж ни се получи и едно момиченце. Дава ми примери с братовчедите си дето имат над 3 деца. Категорично отказвам още едно дете, т.к. ги гледам по- голямата част от годината сама и има моменти в които доста се уморявам.

След раждането на първото ни дете, около две години не исках и да чуя за второ. Макар че бременността ми беше лека и дъщеря ни като цяло не е била ревливо бебе, раждането толкова ме беше измъчило, че не исках и да чуя. Но, мона време и се престраших. И ние искахме да са с по малка разлика, но стана така че имат 7 години. Втората ми бременност също не беше тежка, но изпитвах безумен страх от раждането. За мой късмет стана така, че второто ни дете родих секцио. Макар и с голяма разлика, децата играя заедно в момента. Имаше периоди през вторта ми бременност, в които се чудех как ще обичам второто ни дете след като толкова обичам сестра му. Ами...напразно съм се чудила, както се оказа. Нещата си се случват съвсем естествено. По простата причина, че децата ни са момиче и момче, малкото не доизносва дрехите на сестра си. И макар вече годините ми са повече, съм безкрайно благодарна, че успяхме да създадем и втори живот. А синът ни се оказа много спокойно бебе, ако сестра му не е била ревлива, той сега е още по-лесен за гледане. И е вярно че второто отраства покрай първото.

За малко да остана с едно дете, на косъм бях.Първото ни дете се роди докато бяхме студенти и доста млади, после работа, жилище, голяма компания с деца на една възраст, много се събирахме , добре си поживяхме.Всички останаха с едно дете.Изведнъж ми дойде желание, не съм го мислила предварително, нямах време, ежедневието ми беше заето на 100%.Вече имахме ново и голямо жилище, добри доходи, съобщих на мъж ми, каза добре, дори не ми беше споменавал до момента, такава комбина си бяха с голямата, голяма любов, голямо глезене.Свекърва ми много се зарадва и вика, най-сетне, чудите се какво да ѝ купите/на голямата/, до ден днешен е по-глезена.Една година ни отне труд, хаха и точно се бях отказала и забременях, повече от 10 години им е разликата.Малката порасна бързо, постоянно усещах стремеж да партнира на сестра си, да е равностойна, проговори рано, научи се да чете от сестра си.
Много са близки, в чужбина са, в един град, малката като замина да учи бях спокойна, че е контролирана и обгрижена.Сега е обратно, имаме внучка и винаги отива да я гледа ако се налага, имат си техни финансови комбини, подочувам ама не се меся.Никога не съм чула да има недоволство по повод на това какво сме купили или дали на едната, в някой момент.Дано така да си бъде и занапред, много искам да вярвам, че е наша заслуга.

И аз.
Преди да стана майка бях склонна да мисля, че ще мога и с 2 да се справя, но после бързо си промених намеренията.
Не съм точно майчински тип, да се прехласвам от деца.
Едно ми е достатъчно.
Искам да имам време за себе си.

Аз пък не усещах никакъв майчински капацитет. Виж усетът за женския не ме е напускал, та оттам вземам ресурс за майчинството. Така де, ако можете да отделите майката от жената, обадете ми се да се науча и аз, и да казвам - нямам капацитет за 4 и 5 😂, както и за много други неща ежедневно и в отношенията.

Мечтаех за две и такива бяха плановете. Първо смяна на града в който живеехме, после да се изградя и докажа на работното място. После 3г опити и нищо.  Последва криза в брака ни. Бяхме на крачка от развод и това обърна желанията ни за второ дете. Скрепихме отношения. Изжиявхме още 10 чудесни години заедно преди истинския край.
Сега мисля, че тогава сме взели най-правилното решение.
Дано детето ни има късмет! Страховете ги има. Не, че ако са две нямаше да са същите. Всяко ти е свидно и болката ако недай боже нещо се случи е една.

Аз разделям майката от жената.
И затова не искам да бъда основно майка,  искам да си имам сериозна част от ресурсите на човек/жена.

Подсещаш ме за моя приятелка. Да порасте детето, като стане голямо ще имам време за себе си. Ей го, стана на 45 и каза - б**ти, не мога да се понасям, искам време за себе си😂

Ами така де, и мама е човек!

Дренче, това не го разбрах с деленето на майка и жена. Някакво чувство за хумор дето не схващам сигурно е. Никога не съм се възприемала като родена за майка. Това не ми пречи да се опитвам да съм добра майка. Но Босилка човекът не е = на Босилка майката. Майката е само част от пъзела. Не сме ли човеци (личности) преди да сме майки, съпруги, професионалисти и тем подобни образи?

Нали същото казвам. Темата е много хубава, ама не е и нужно да си изтъкваме човешката стойност, която майчинството - ще вземе да излезе, че понижава, вместо да добавя.
И друго - немалък брой татковци желаят повече от едно дете, виждам. В същото време моми се чудят отде татко да намерят. Много несправедливо разпределение на ресурси 😂

Аз не отделям майката от жената. Майчинството е част от женския образ. Ние сме такива каквито сме, защото сме майки. Майката не само, че е човек, но е и най-големия човек, защото светоусещането и е по-различно от на останалите. Така че, мили дами, не подценявайте тази си роля. Имайте колкото деца искате, но не считайте, че другите ви занимания ви правят човек, а не детето/децата. Такива подобни разсъждения карат много млади момичета да не искат деца изобщо и да смятат, че отглеждането на деца е второстепенно занимание.