Аз също обичам да ми е чисто и подредено. С две малки деца е трудно да е идеално, но се старая да е приятно за обитаване. Мърлявщина не обичам и колкото и деца да имам, винаги бих се старала да поддържам. Още повече, когато в дома има малки деца, които постоянно сядат по земята, крият се под масата, по ъглите и къде ли не, е абсурдно да седи мръсно. Така че тези модернизми да сме над нещата, не ги разбирам.
- Публикувана: 23 ян. 2021, 18:05 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2023, 12:31 ч.
Защо останахте с едно дете?
И аз съм чистофайник, не обичам да е мръсно, гледам да поддържам дома. Но в случая на господина е малко нагло да има претенции към майката, като не се прибира по половин година и в тези месеци майката е и майка, и баща. Та чиниите на моменти е нормално да стигат и до тавана, като няма помощ от никъде и не може да остави малкото дете и за секунда. Не мога да го съжаля, че изтърсвайки подаръците от багажника, почва да чисти. Ми ще чисти, жената не е прахосмукачка-робот, и тя се уморява, и тя има нужда от почивка.
И аз съм чистофайник, не обичам да е мръсно, гледам да поддържам дома. Но в случая на господина е малко нагло да има претенции към майката, като не се прибира по половин година и в тези месеци майката е и майка, и баща. Та чиниите на моменти е нормално да стигат и до тавана, като няма помощ от никъде и не може да остави малкото дете и за секунда. Не мога да го съжаля, че изтърсвайки подаръците от багажника, почва да чисти. Ми ще чисти, жената не е прахосмукачка-робот, и тя се уморява, и тя има нужда от почивка.
Аз се интересувам връз какво са седнали пиляята. Бутилки ли?
Няма гарнитура. Салата - айсберг, краставици, домати, лук, сос винегрет.
Останахме с едно дете, тъй като с две или повече е много по-трудно. Дори с едно комфорта се нарушава. А и честно казано трудностите са ужасно много, да не говорим за детските години и постоянното боледуване и нерви по градини, ясли и училища. Все пак не сме инкубатори, имаме нужда и от време и за себе си. Преди да роди една жена постоянно и казват колко е хубаво да си майка, а като роди вече не се крият и правят коментари от рода на " сега ще видиш кон боб яде ли" и пр. Хората лъжат и крият. Ние искахме само едно, но когато родих преди години и видях какво е затвърдихме, че повече не искаме да минаваме през това.
Щом едно ви идва в повече и имате други приоритети и желания,по добре не раждайте второ вместо да го пренебрегвате и да ви "губи" от времето за вас си.Това че на мъжа ви му е тежко и не помага си е негова загуба.Моят се включва във всичко,в началото със страх,но пък има желание за грижи и внимание,затова и се решихме на второ въпреки че нашият е от трудните,изискващи цялото внимание само за себе си,без помощ отникъде пак се справяме,колкото и да ни е трудно на моменти.
Аз бих казала, че да си майка е най-голямата радост, но и огромна отговорност, промяна и трудности. И всичко ще бъде истина. 
Само романтизиране или само демонизиране на майчинството са крайности, а реалността е по средата, има си и хубавите, и отрицателните емоции и всеки си преценява за себе си от коя страна иска да бъде.
Само романтизиране или само демонизиране на майчинството са крайности, а реалността е по средата, има си и хубавите, и отрицателните емоции и всеки си преценява за себе си от коя страна иска да бъде. 
Между хубаво и лесно има разлика. Не виждам противоречие в това нещо да бъде хубаво и същевременно да не е лесно.
Хората с деца бързо се научават да не изпадат в прекалени подробности, защото често остават неразбрани от отсрещната страна - споделянето се възприема или като мрънкане, или като заявка за великомъченичество. А неразбирането е съвсем в реда на нещата - няма толкова богато въображение, което да те подготви за конкретните измерения на ситуацията, а и две еднакви няма. Така че да, едва след като и събеседникът стане родител има някаква основа, потенциал да се разберем за какво говорим.
Иначе според мен с родителството лъсват и големи различия в мисленето на хората - между близки, приятели, между поколенията. Човек се разкрива за себе си и за останалите в ново, допълнително измерение и за добро или лошо, изненади не липсват.
Хората с деца бързо се научават да не изпадат в прекалени подробности, защото често остават неразбрани от отсрещната страна - споделянето се възприема или като мрънкане, или като заявка за великомъченичество. А неразбирането е съвсем в реда на нещата - няма толкова богато въображение, което да те подготви за конкретните измерения на ситуацията, а и две еднакви няма. Така че да, едва след като и събеседникът стане родител има някаква основа, потенциал да се разберем за какво говорим.
Иначе според мен с родителството лъсват и големи различия в мисленето на хората - между близки, приятели, между поколенията. Човек се разкрива за себе си и за останалите в ново, допълнително измерение и за добро или лошо, изненади не липсват.
Абсолютно подкрепям последните 2 мнения. Да бъда майка е най-най-най трудното приключение. В най-различни аспекти. Но и е най-красивото и велико преживяване. Бих дори потретила ако имахме малко помощ. Ей, така - да можем да излезем само двамата, да имаме един следобед спокойствие... просто да се видим наново като двойка.
Аз се радвам, че дъщеря ни пораства и след 4 години ще е в колеж/ университет, а ние ще имаме времето за двама ни само.
Знаех, че тези 18 години поне трябва да се съсредоточим върху нея основно и съм изключително доволна, че сме били винаги до нея.
Чета една книга в момента, в която се набляга на 18тте лета с децата ни и как да не ги пропускаме и осъзнах, че реално живеехме така, че това да се изпълни.
Знаех, че тези 18 години поне трябва да се съсредоточим върху нея основно и съм изключително доволна, че сме били винаги до нея.
Чета една книга в момента, в която се набляга на 18тте лета с децата ни и как да не ги пропускаме и осъзнах, че реално живеехме така, че това да се изпълни.
Всяка семейна двойка трябва да реши за колко деца има финансов, физически, психически и емоционален капацитет. Отговорът на този въпрос може да е различен през годините. Никой не е длъжен да дава обяснения и да се оправдава. Аз имам три дъщери и полу на шега им казвам преценката си, че нямат потенциал за повече от 2 деца. Една от причините за многото семейства с едно дете според мен е станалото правило до се ражда за пръв път след 30 - та или даже 40 - та година. Колкото и да е напреднала медицината, природата не може да се излъже, често се случва, че е трудно да забременееш, трудно да да родиш, трудно да гледаш малко дете. И силите стигат само за едно дете.