Защо останахте с едно дете?

  • 45 880
  • 984
  •   1
Отговори
# 915
  • Paris, France
  • Мнения: 14 425
Под 2 г. ги водя с нас заради кърменето; 2-12 при баба, а аз ние се развяваме веднъж годишно. Над 12 г. се развяваме заедно с тях, защото така на всички ни е приятно. В резултат съм 10 екскурзии напред спрямо, ако не бях се развявала, а децата нямат спомени да са били изоставени в този период.
Само един въпрос, след 12 години с удоволствие ли ходят  с вас? Защото моето дете от както стана на 11 е кошмар като тръгнем нанякъде, всичко й е скучно, всичко е безинтересно. Като малка беше готино на почивките с нас, разбира се имало е и много случаи да се разболее, но прекрасните моменти бяха повече. Сега ако имаше желание да си ходи с дечица на лагери, щях да я пращам и нямаше да се мъчим взаимно на почивка, но тя не желае и все пак гледам поне веднъж годишно да я заведа някъде, да я откъсна малко от устройствата.

Зависи от детето. Индивидуално е. 11-12 е възраст, в която започва осъзнаването като личност, отхвърлянето на някои родителски навици и изграждането на индивидуалност.

Едното ми дете много искаше да ходи на лагери с приятелки, а другото никога не пожела да иде. Аз никога не съм ходила на лагер като дете.

След 12 или 15 години пътуването с родители ми стана откровено неприятно. Майка ми не разбираше защо не искам в луксозен курорт в хотел. Исках, ама не с нея 🌞.

Ето, дете не искало Ocean drive. Моите и с кран не мога да ги мръдна до Флорида, дори с директен полет от карибски остров. Нещо като 3.30ч беше полета, но йок, не можели да го изтърпят.

Единствено в Дубай ходят с кеф, но без мене. В друго емиратво наблизо не биха отишли. Искат шопинг за устройства и кабели. Майка ми и мъжът ми ги водят. Интересно, че в Дубай и на 42°С лятото биха отишли и без да мрънкат.

Най-добре я питай къде би искала да отиде и какво иска да прави, с кого. Може би ще дойде с кеф ако вземете най-добрата и приятелка. Дъщеря ми ходеше в Испания на палатка само за да е с приятелките си докато аз умирах от страх да не я отвлече педофил или някой да не ги нападне. За същите пари щеше да иде в 5* в Тунис, но искаха в Испания, защото учеха испански.

Сегашните деца почват да си седят по стаите и не щат пътуване. Има поколенчески разлики.

# 916
  • Пловдив
  • Мнения: 23 935
Под 2 г. ги водя с нас заради кърменето; 2-12 при баба, а аз ние се развяваме веднъж годишно. Над 12 г. се развяваме заедно с тях, защото така на всички ни е приятно. В резултат съм 10 екскурзии напред спрямо, ако не бях се развявала, а децата нямат спомени да са били изоставени в този период.
Само един въпрос, след 12 години с удоволствие ли ходят  с вас? Защото моето дете от както стана на 11 е кошмар като тръгнем нанякъде, всичко й е скучно, всичко е безинтересно. Като малка беше готино на почивките с нас, разбира се имало е и много случаи да се разболее, но прекрасните моменти бяха повече. Сега ако имаше желание да си ходи с дечица на лагери, щях да я пращам и нямаше да се мъчим взаимно на почивка, но тя не желае и все пак гледам поне веднъж годишно да я заведа някъде, да я откъсна малко от устройствата.
Да, ходят. Моите заведоха баба си в Рим. Майка ми плаща, всичко друго го правят децата - говорят чужди езици, ориентират се по джипиес, знаят кои атракции искат да посетят, носят на баба си куфарите, гледат да не се загуби баба им. Майка ми е много разсеяна и се заплесва да гледа, когато е сама все е обрана, откраднато и е портомонето, телефона, куфара или се губи от групата на организираните екскурзии. Всички страни печелят. Понастоящем децата са на 12, 14 (почти 15) и 16. Ходенето до Рим беше пролетната ваканция.

# 917
  • Мнения: 18
Здравейте,
Търсих в коя тема да споделя какви мисли ме вълнуват напоследък и попаднах на тази.
Имам една дъщеря на 6 г и винаги съм искала две деца, но миналата година имах мисед аборт, след който се установи, че имам вродена тромбофилия. По всяка вероятност при следваща бременност ще се наложи поставяне на инжекции НМХ за разреждане на кръвта. Това ме натоварва психически и някак ентусиазмът ми спадна. Първо не очаквах изобщо, че може да имам проблем, тъй като първата ми бременност беше без проблем и бях психически изтощена от историята с аборта. После като изникна тази мутация определено се замислям дали да си причинявам тази ситуация. Просто аз не мога да си представя цяла бременност да си поставям инжекции и не се превземам- просто ми е подтискащо и стресиращо. Знам, че много жени са готови на всичко да имат дете и им се възхищавам, но споделям моите чувства, защото хората са различни и възприемат стреса по различен начин. Има ли и други, които са имали сходни притеснения и колебания? Ще се радвам да прочета мненията ви… напоследък имам чувството, че ме обзема паника само като се замисля за евентуална бременност, но ако нямах тази мутация със сигурност щях да искам второ дете.

# 918
  • Мнения: 39 690
Аз. Имам букет от тромбофилии. Седем месеца по две инжекции. После родих в 32 гс. Първо ми е забранена друга бременост и второ никога повече не бих се подложила на това.

# 919
  • Мнения: 6 889
Доводите и притесненията ти са напълно основателни. Няма нужда изпитваш вина, че искаш да си запазиш комфорта. Аз имах тежка бременност на края не можех да ходя и тн. И не бих си го причинила отново доброволно. Ако по някаква случайност стане случка, въпреки предпазните средства, ще го мисля. Но за момента не желая второ дете и една от припините е, че не мога пак да.го преживея това с бременността и раждането. В товоя случай също не бих си го причинила. Психическото и физическото здраве сапо-важни. Все пак имаш вече едно дете, за което трябва да се грижиш адекватно.

# 920
  • Мнения: 18
Доводите и притесненията ти са напълно основателни. Няма нужда изпитваш вина, че искаш да си запазиш комфорта. Аз имах тежка бременност на края не можех да ходя и тн. И не бих си го причинила отново доброволно. Ако по някаква случайност стане случка, въпреки предпазните средства, ще го мисля. Но за момента не желая второ дете и една от припините е, че не мога пак да.го преживея това с бременността и раждането. В товоя случай също не бих си го причинила. Психическото и физическото здраве сапо-важни. Все пак имаш вече едно дете, за което трябва да се грижиш адекватно.
А партньорът ти на какво мнение е?
Съпругът ми много иска второ дете, а дъщеря ми братче/сестричка и главно заради тях бих го направила, но се тревожа какво ще стане с мен психически и физически. От друга страна много ми е мъчно, че ще ги разочаровам.
Съпругът ми ще го приеме, не е настроен тиранично и на всяка цена. Подкрепял ме е винаги досега.

# 921
  • Мнения: 3 045
Първата ми бременност беше след инвитро, след много години опити. Поставях си въпросните инжекции през цялата бременност. Неочаквано за мен забременях втори път абсолютно безпроблемно. При втората бременност не си поставях тези инжекции. Да, неприятно е и то доста.
Ако не си готова да си го причиниш, моят съвет е да се въздържаш от втора бременност. Когато е за първо дете, човек сякаш е по-склонен да изтърпи какво ли не.
Аз нямах тромбофилия. Явно за застраховка са ми ги изписали??

# 922
  • Мнения: 2 183
Влизам в кюпа, с две съм. Имат разлика година и няколко месеца. На инат го износих и родих малкия, въпреки усложненията при първата бременност. Нямах време да се кумя, часовникът тиктакаше безмилостно.
Решението е твое. Трябва да си спокойна психически.

# 923
  • Мнения: 5 458
Аз преживях спонтанен аборт, след който се установи тромбофилия.
Забременях отново 3 месеца по-късно и всеки ден си слагах въпросните инжекции. Беше ми терсене първата седмица. После ми стана просто навик.
Сутрин се будех, в просъница си слагах инжекцията и пак си заспивах без проблем. А аз съм човек, който припада като му взимат кръв.
Хората сме различни, разбира се, но моето мнение е, че инжекциите ще те напрягат само първите няколко дена. Blush

# 924
  • Мнения: 3 045
Честно казано, мен отначало по-малко ме напрягаха. След като коремът стана голям и се опъна, боли и е неприятно повече. Може и неправилно да съм ги поставяла, но имах и синини, и буци както по корема, така и по ръката..
Ако човек многооо силно иска дете, ще го изтърпи със сигурност, но ако има колебания...
Някои тук ще кажат, че е неприятно и не биха си го причинили, други ще кажат, че всичко се изтърпява и с времето свикваш и не ти прави впечатления. Всеки има своето си виждане. Решението го взима тя и се настройва спрямо него.

# 925
  • Мнения: 2 205
Синът ми е на 5, много негови приятелчета ще имат братче/сестриче и той постоянно ми говори за сестричка. Никога не съм искала второ дете, ако се реша, ще е единствено и само заради него, за да не е сам. А и има нужда малко да си оправи поведението, че е глезен, но не мога да си го причиня втори път. От друга страна пък ме е страх да не съжалявам след примерно 10г., че съм останала с едно...щекотлива тема е.

# 926
  • Мнения: 634
На мен в болницата ми слагаха някакви инжекции за задържане, получих от тях някаква алергия, изринах се цялата и ми ги спряха. Така, че не всичко е въпрос на свикване. После бях само на системи, хубаво, че от тях нищо ми нямаше. Не знам от тези инжекции за тромбофилия дали е възможно да се получи такова нещо, още повече като ги слагаш сама.

# 927
  • Мнения: 6 889
Доводите и притесненията ти са напълно основателни. Няма нужда изпитваш вина, че искаш да си запазиш комфорта. Аз имах тежка бременност на края не можех да ходя и тн. И не бих си го причинила отново доброволно. Ако по някаква случайност стане случка, въпреки предпазните средства, ще го мисля. Но за момента не желая второ дете и една от припините е, че не мога пак да.го преживея това с бременността и раждането. В товоя случай също не бих си го причинила. Психическото и физическото здраве сапо-важни. Все пак имаш вече едно дете, за което трябва да се грижиш адекватно.
А партньорът ти на какво мнение е?
Съпругът ми много иска второ дете, а дъщеря ми братче/сестричка и главно заради тях бих го направила, но се тревожа какво ще стане с мен психически и физически. От друга страна много ми е мъчно, че ще ги разочаровам.
Съпругът ми ще го приеме, не е настроен тиранично и на всяка цена. Подкрепял ме е винаги досега.

Е, може би там е разликата, че моя мъж вече не иска второ дете, поне към момента. Преди да имаме дете, казаше, че иска две, но като видя какво е и се отказа Joy Детето ми /на 4г/ също не иска брат/сестра. Т е. нямам кой да ми говори по тази тема или да ме притиска. Ако мъжа ми искаше, щеше да ми е по-сложно да реша. Говори с твоя и обясни как се чувстваш, защо те е страх и тн.

# 928
  • Мнения: 1 042
И при мен се получи такова нещо - детето е на 3, миналата година края спонтанен аборт - излезе тромбофилия и други проблеми. И сега някак не съм сигурна - страх ме е от втори аборт, тъй като много зле приех миналия. Освен това детето порасна, започнах да имам повече свобода и не знам дали ми се иска пак да се закотвя с малко бебе. Общо взето положението ни е "исках, ама нямах желание". Но имаме и време.

# 929
  • Мнения: 18
И при мен се получи такова нещо - детето е на 3, миналата година края спонтанен аборт - излезе тромбофилия и други проблеми. И сега някак не съм сигурна - страх ме е от втори аборт, тъй като много зле приех миналия. Освен това детето порасна, започнах да имам повече свобода и не знам дали ми се иска пак да се закотвя с малко бебе. Общо взето положението ни е "исках, ама нямах желание". Но имаме и време.
Аз мисля, че ако си на терапия с нмх, няма да има проблем.
И аз не бих рискувала без терапия, защото абортът наистина е нещо ужасно, но от друга страна тези ежедневни инжекции също няма да са приятни.
Относно свободата -да, вярно е, че сега сме с повече време за нас, но бях готова психически да мина отново през бебешкия период и много се разочаровах като се наложи аборт. При мен проблемът е с тези инжекции. Как се свиква с това?!

Общи условия

Активация на акаунт