Зависи от детето. Индивидуално е. 11-12 е възраст, в която започва осъзнаването като личност, отхвърлянето на някои родителски навици и изграждането на индивидуалност.
Едното ми дете много искаше да ходи на лагери с приятелки, а другото никога не пожела да иде. Аз никога не съм ходила на лагер като дете.
След 12 или 15 години пътуването с родители ми стана откровено неприятно. Майка ми не разбираше защо не искам в луксозен курорт в хотел. Исках, ама не с нея 🌞.
Ето, дете не искало Ocean drive. Моите и с кран не мога да ги мръдна до Флорида, дори с директен полет от карибски остров. Нещо като 3.30ч беше полета, но йок, не можели да го изтърпят.
Единствено в Дубай ходят с кеф, но без мене. В друго емиратво наблизо не биха отишли. Искат шопинг за устройства и кабели. Майка ми и мъжът ми ги водят. Интересно, че в Дубай и на 42°С лятото биха отишли и без да мрънкат.
Най-добре я питай къде би искала да отиде и какво иска да прави, с кого. Може би ще дойде с кеф ако вземете най-добрата и приятелка. Дъщеря ми ходеше в Испания на палатка само за да е с приятелките си докато аз умирах от страх да не я отвлече педофил или някой да не ги нападне. За същите пари щеше да иде в 5* в Тунис, но искаха в Испания, защото учеха испански.
Сегашните деца почват да си седят по стаите и не щат пътуване. Има поколенчески разлики.