В събота най-после дойде време да се „насладя“ на финалния епизод на оригиналния сериал Дъщерята на посланика, преди да сменят напълно историята и да го превърнат в нещо съвсем различно. Както обикновено, когато гледам епизодите (но пък за щастие, този път за последно) се поядосах
После се сетих, че вече официално мога да дойда да помрънкам, както биха се изразили легендарните му фенове, вместо само мислено да кимам на постовете ви в знак на съгласие 
Финал, от който не ти остават дори прекрасните спомени за една незабравима история. „Kuş ölür sen uçuşu hatırla“, Птицата умира, но ти помни нейния полет
И аз още го помня – Нихан и Кемал – двама души, които от самото начало и дори след края винаги бяха едно цяло, дори когато не се докосваха, дори когато не се гледаха в очите, дори когато физически вече не бяха един до друг
Сега какво ще помня от Дъщерята на посланика?

Малко ли е да дойде от плът и кръв на погребението на човека, чийто молив е чупил по два пъти на епизод. То се подразбира прошката, чети между редовете


, че дори и някои с Ефето и Каврук. Мислим позитивно, гледаме напред и дано както при Несли, така и при Ураз всичко да е наред. И със здравето, и с кариерата... 

, че дори и някои с Ефето и Каврук. Мислим позитивно, гледаме напред и дано както при Несли, така и при Ураз всичко да е наред. И със здравето, и с кариерата...
Макар че не беше част от Легендата за пъстрата птичка, птицата, чийто полет ще помня от този сериал, е Гедиз Ъшъклъ


Не знам защо, но тук сякаш има и нещо френско от Едит Пиаф, която пък нали е наричана Врабчето. Все на птички му върви на това прекрасно момиче. Тази усмивкааа 








Препоръчани теми