Гледане на бебе/малко дете

  • 12 269
  • 307
  •   1
Отговори
# 60
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 178
Труден период са първите два месеца,обаче чувството да си майка е несравнимо.
Преди да се роди детето спяхме като порове.
Но после само докато мръдне кошарата и скачам да видя какво става,преди да се разреве даже.
После бебето заспива,ама ние вече сме се разсънили и стоим двамата и го гледаме как спи.И ни изглеждаше самото съвършенство...Къпането също беше голяма емоция..Ех спомени..
А сега е тийнейджърка колкото мене висока ...

# 61
  • Мнения: 47 352
За спането, понеже много жени слушат - спете, че после няма сън, хем е така, хем не е. Падна ми се дете, което ядеше до 3 г. нощем, но пък толкова бяхме свикнали, че само му подавахме бутилката и даже не се будехме. За сметката на това си лягаше в 24 ч., сутрин будуваше от 6 до 9 (мъжът ми ставаше, защото така или иначе става за работа) и после спеше до обяд. Никога не съм спала толкова много като през майчинството Laughing
Така че не се плашете предварително, нищо не се знае.
Бащата помагаше, но общо взето бебето си търси майката Grinning
Да не плашим жената, не е задължително Simple Smile
При нас като бебе нямаше предпочитания, след това обаче беше залепена само за баща си. Определено не му беше лесно, но всичко минава.

# 62
  • Мнения: 2 664
Когато родих второто, осъзнах колко лесно ми е било с първото.
С първото най-трудно ми беше между 2 и 3г. Детския пубертет беше ужас. Едни истерии, едни нервни кризи... По едно време даже си мислех, че му има нещо. Като се добави и постоянните болести от яслата, си беше кошмар този период. За сметка на това, другият пубертет е песен. Никакви грижи не ми създава.
Второто беше много кротко бебе. Кърмех го на поискване. Не разбрахме нито от колики, нито от зъби. Само през нощта искаше по два-три пъти да сучи. Най-трудно ми стана, когато проходи, та чак до сега(вече е на 7г). Много палав и няма никакъв инстинкт за самосъхранение това дете. Разказва ни играта отвсякъде.
Таткото активно ги гледа и двамата. Единствено не е кърмел. Всичко друго прави. Баби имаме и помагат, когато ги помолим. Депресия не съм имала. Просто несигурност в началото.
На авторката ще кажа, че каквото и да си мисли сега, като роди ще разбере, че нищо не е както си го е представяла. Обаче е хубаво, безкрайно хубаво и несравнимо. Трудностите се преодоляват и се забравят.

Последна редакция: чт, 28 яну 2021, 19:06 от valian1

# 63
  • Мнения: 3 451
На авторката ще кажа, че каквото и да си мисли сега, като роди ще разбере, че нищо не е както си го е представяла. Обаче е хубаво, безкрайно хубаво и несравнимо. Трудностите се преодоляват и се забравят.
Дано. Защото си се представям като най ужасната гледка. Недоспала, чорлава и оповръщана с бебе, което едновременно плаче вече 24 часа и дърче разранените ми зърна. В това време ММ се вихри в дискотека. Пълен кошмар! Ако питаш от къде са тези фантазии - точно от този форум.😭

# 64
  • Мнения: 2 664
Е, отначало ще е така. Има и такива моменти. Ще си и недоспала, и чорлава.... Но човек свиква и се нагажда на различен режим. А за мъжо е, както го научиш още от начало.

# 65
  • Варна
  • Мнения: 2 063
Е, отначало ще е така. Има и такива моменти. Ще си и недоспала, и чорлава.... Но човек свиква и се нагажда на различен режим. А за мъжо е, както го научиш още от начало.
Точно. Даже вече трябва да е научен. Моята свекърва, така казваше, вземи си го, че отсега да го научиш.
Свекърът боклук бил хвърлял 5 пъти за 40 г. (и мъжът ми потвърждава) и то палел колата, за да иде през 3 входа

# 66
  • Мнения: 15 357
Чичи,много са ти страшни фантазиите!А и дискотеките няма да отворят,шегувам се.Мъжът ти ще седи до вас,ще ти помага.А бебета всякакви.И на нас ни казваха спете сега,че после...Е ,не е имало нищо страшно.Не се настройвай за лошото  Hug

# 67
  • Мнения: 2 345
Чичи, не се настройвай предварително. И мен ме бяха наплашили-аууу коликите, аууу зъбите, няма да спиш, това онова. Нищо подобно, а и ми се падна еднорог и неревящо. Много зависи какво дете ще ти се падне. Ангажирай бащата, това е моят съвет. И време само за теб.

# 68
  • Мнения: 18 370
Е, отначало ще е така. Има и такива моменти. Ще си и недоспала, и чорлава.... Но човек свиква и се нагажда на различен режим. А за мъжо е, както го научиш още от начало.

Изтървала е всякакво начало. То всеки знае да вика без памперси едва преди раждането.

# 69
  • Мнения: 22 247
Мъжът не е животно да бъде дресиран. Времето показва какъв е всъщност Wink

# 70
  • MI
  • Мнения: 11 890
Той сега ако не ходи, тепърва ли ще тръгне по дискотеки като се роди бебето? Grinning Ще си вържеш косата и няма да си чорлава, пък бебето няма и зъби в началото да дъвче сериозно. Grinning

# 71
  • Мнения: 18 370
Мъжът не е животно да бъде дресиран. Времето показва какъв е всъщност Wink

Шегувам се, наистина ми стана смешно.
Колкото до терзанията на бъдещата майка. Ще кажа само, че гледането на дете не се дели на трудно и лесно. Сега, ако ме питаш - незаменимо е. В момента съм даже пак на вълна кърмене, помпи, хранене, дрешки, покрай една много млада майка - на 20 Simple Smile. Много ми е приятно, липсва ми това време.

# 72
  • Мнения: 1 189
Моят скромен 9 месечен опит сочи, че не става по-лесно, просто с изминалото време се адаптираш.
И мен най-много ме мъчи недоспиването. Нищо друго. Таткото е на 100% с нас. Не ангажираме баби.

# 73
  • Мнения: 35 645
А аз мисля, че с времето става по-лесно. Поне не ти е постоянно в ръцете. Ще се измие само, ще с еизпиша, ще с еоблече. Ама си е чакане и усилия до тогава Simple Smile
Първото ми дете беше чудно!! Всичко си му беше по режим- спането му спане, яденето ядене, пък се заиграе, пък си поплаче. Абе, чудничко.
Ей, второто е ...с една дума- РЕВ!
Най-тегаво според мен е първата година. Докато си стъпи на краката, дето се казва.  После сякаш изведнъж почват да учат с всяка изминала минута и става по-леко.
Имат си периоди- неядене, тръшкане, мрънкане, цапане ама.. минават.
Моят мъж е наравно с мен. Ако ми се наложи да ме няма у дома ще са обгрижени от -до. По неговия си начин, но ще съм спокойна, че всичко е наред. Знае им режимите, нуждите, всичко.

# 74
  • Мнения: 3 451
ММ е до мен още от сега. Не ме е оставил за нищо и ме отменяше все повече с напредване на бременността. Пусти мозък или хормони ли е, какво е....

Общи условия

Активация на акаунт