Гледане на бебе/малко дете

  • 12 262
  • 307
  •   1
Отговори
# 255
  • Мнения: 1 840
Моето бебе през деня спи по 20 Мин, няма как да спя с него, защото на мен не са ми достатъчни. Лягам, колкото тялото ми да си отпочине. Вечер спи от 22 ч до 02, 04 или 06,30 ч, различно. Буди се, пие вода, върти се и пак го приспивам. Така че, ето аз, няма как да наваксам съня и през деня.
Колики, зъби и рев, придружен с писъци. Някой беше писал, че майката била виновна и за спокойното и за ревящото бебе. Не мисля, че е така, просто характер.

# 256
  • Мнения: X
Кукумицинка, в такъв случай мога да те посъветвам да потърсиш специалист по детския сън. В други теми съм чела, че има такива, които помагат за подобряване на съня при неспокойно спящи деца.

# 257
  • France
  • Мнения: 16 319
Анна Мария, второ ми е.

Леле, Куку, как издържаш? Cold Sweat

# 258
  • MI
  • Мнения: 11 890
Кукумицинка, да не са зъби? Моята е точно така като тръгне някой зъб. Но аз вече свикнах, не се впечатлявам толкова. Плачът като наистина ѝ има нещо е различен.
Между другото, при мен наистина работи това спокойна майка - спокойно дете. Когато се насиля да се успокоя, и тя се успокоява. Ако съм нервна по някаква причина, веднага го усеща и е ужасТ.

# 259
  • Наблизо
  • Мнения: 8 545
Куку,моето също така се буди понякога нощем,но е рядко.Обикновено са зъби.
Иначе да ти кажа аз като съм сама с детето и трябва да направя нещо за себе си,го оставям в кошара или завързан на стола.Или с мен в банята или тоалетната.Не може иначе Sad

# 260
  • Мнения: 24 511
Пораснаха ѝ зъбите вече. Моята никога не е стояла в кошара, никога. Все рев, като я оставя сама, да свърша нещо, мъжът ми идваше и правеше забележка що съм я била оставила така да реве, и все за мен залепена.

# 261
  • MI
  • Мнения: 11 890
Е то тогава е ясно кой е забой, не сте вие двете... Да я вземе той като не трябва да реве, и аз не обичам много време да плаче и не я оставям, но като имам нещо неотложно да свърша и аз като Бюти процедирам. Евентуално с малко бебешка музика, слуша и се радва. Отначало не искаше, сега свикна стига да не прекалявам. Да не говорим, че и бащата може за пет минути да я наглежда докато си в тоалетната, щом е там да се оплаква че плаче. Дори да работи, пет минути все ще ѝ даде някаква играчка да се занимава. Пиша ти го, защото и моята дъщеря като характер е така, супер залепена за мен,  трябва малко по малко да я насърчаваш да става по-самостоятелна. Не че съм супер пример, защото още кърмя и спи при мен, но чак да не може за 10 минути в кошарата или бокса да си играе сама е прекалено.

# 262
  • Мнения: X
Синът ми като бебе редовно си го оставях да лежи самичък, а и нямах избор защото трябваше да се занимавам и с каката. И понеже бързо му омръзваше, редувах шезлонг, кошара и на леглото на активната гимнастика и само го наглеждах. Сега е на 2 и също е много залепен за мен. Постоянно ме търси. Опитвам се да го свиквам да е по-самостоятелен, но все пак си е и до характер.

# 263
  • Мнения: 2 345
Моят син и той беше много залепен за мен, 2 години не се бяхме разделяли. Яслата го отлепи от мен.

# 264
  • Мнения: 7 131
Като бебе не ми беше проблем. Гледали сме я аз и мъжа ми, без баби и други.
Кошмарът ми беше в ясления период, ей тогава мисля получих паническо разтройство от това постоянно боледуване. Беше ужасно, като се сетя ми избива студена пот. Постоянното висене пред кабинети, молбите да изпие лекартсвата без да ги повръща, ужасния ми страх да не вдигне висока температура, защото повръщаше и Пандола и Нурофена и бързо се научи да изхвърля свещичките. Този ад приключи като тръгна на градина, към средата на учебната година. От тогава не спи на обяд, но не ми дреме. Като изключим ясления период, в който се наложи да я гледа гледачка, защото в един момент нямаше как никой от нас да отсъства от работа, а и тя постоянно беше болна, сме си тримата. Няма нещо, в което баща й да не може да ме смени и да не е правил. Единствено не я кърмеше, но пък много помогна като я отбивах. И така до днес. Скоро ще видим каква ще я свършим с номер 2.

# 265
  • Мнения: 2 345
А пък на мен ми беше тегав баш бебешкия период. Спокойно бебе, спящо и ядящо, обаче на мен ми беше терсене. След няколко дни прави 3 и с всеки изминал ден става по-лесно. Изключая болестите и съответно отсъствията от работа. Като се разболее и у дома настава 3та световна кой от двамата да остане вкъщи да го гледа. Само стискам зъби и чакам да го израсте.

# 266
  • Мнения: 1 840
Да си споделя с вас, че не смея от срам да кажа в реала.
Имам проблем с ръцете и ми е трудно да смъквам количката по стълбите, съответно чакам за обяд или таткото да се прибере за малко  или родителите ми в късния следобед и да излезем навън.
Освен това, малчо не ще да прави гимнастика и настава вой и рев като започнем. Също така и като преобличам.
Отделно колики и зъбки и рев.
Откачам просто като съм сама и днес чак си поплаках от безсилие. Малкото също плака около 30 мин на обяд, не разбрах от какво.
Драматизирам ли, бе, хора? Много ми е трудно! Има ли и други като мен или съм лигла?

# 267
  • София
  • Мнения: 9 409
Е всеки човек има такива моменти... Не мисля, че драматизираш. И особенно като зависиш от друг, за да можеш да изведеш детето тогава пък вече нещата идват на нагорно.

# 268
  • Мнения: 3 451
Скрит текст:
Да си споделя с вас, че не смея от срам да кажа в реала.
Имам проблем с ръцете и ми е трудно да смъквам количката по стълбите, съответно чакам за обяд или таткото да се прибере за малко  или родителите ми в късния следобед и да излезем навън.
Освен това, малчо не ще да прави гимнастика и настава вой и рев като започнем. Също така и като преобличам.
Отделно колики и зъбки и рев.
Откачам просто като съм сама и днес чак си поплаках от безсилие. Малкото също плака около 30 мин на обяд, не разбрах от какво.
Драматизирам ли, бе, хора? Много ми е трудно! Има ли и други като мен или съм лигла?
Ако това те успокоява аз съм по голяма лигла. Имам камара помощ и пак изкрейзвам от време на време.
И на мен ми е трудно да свалям количката, дрънчи по стъпалата надолу, чак ме е страх да не се счупи, как ли не я къдря, но не става.

# 269
  • Мнения: 474
Не, тя вече е на 2 и продължава да се събужда с рев изведнъж, без да имам някаква сигурност кога ще стане това и колко ще спи. Събуждала ми се е по този начин 20-30 минути след заспиване, 1 час след това, 2 часа. Денем вече много рядко спи, ама нощем си продължава също да се събужда с рев, както примерно 1 час, след като е заспала, така и посред нощ, но нощем по-бързо се успокоява, отколкото денем. Не мога, сърцето ми ще спре, ако лягам и аз да си спя с нея и тя ме буди по такъв начин. Нямам бе, нямам такова време, в което да съм сигурна, че ей сега ще вляза и ще се изкъпя спокойно или ще се изходя, без да се събуди с рев. По всяко време ми е прекъсвала тези дейности, а пък в будно състояние съвсем не смея да се затвора в банята и да я оставя без надзор.

Здравей!

Моята мома беше нещо подобно, буквално не знаех кога ще се събуди с рев преминаваш в истерия. Първоначално беше само през нощта, после започна и при обедния сън. Не са намери някакъв физиологичен проблем. Педиатърката й изписа Дормикинд - хомеопатичен продукт. Имаше ефект. Отделно към 3 години започна да спи по-добре, макар че продължава да се буди от време на време и се случва и да ревне.

Знам за какъв психически тормоз става въпрос, съчувствам.

Общи условия

Активация на акаунт