Сродни Души - Има ли такова нещо?

  • 6 378
  • 125
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: X
Не му подарявам подарък, защото очаквам нещо в замяна. Често му подарявам подаръци, заедно сме от доста време. Но както казва Дренка, може и аз да не съм права.

# 61
  • Мнения: 7 423
Не че е длъжен да ме почерпи за рождения си ден, но би било добре, показва уважение и добро възпитание. Бих се позамислила, ако не го направи.

# 62
  • София
  • Мнения: 35 232
Има, аз имам - мъж. Емоционално сме свързани, но не в интимен смисъл. Всеки си има живот, времето, желанията, устрема.

Момичето с бонбона - влюбването и харесването на едно и също не ви прави сродници. Влюбването като цяло те прави природно тъп, глух и сляп. Помисли.

# 63
  • Мнения: 17 409
Не му подарявам подарък, защото очаквам нещо в замяна. Често му подарявам подаръци, заедно сме от доста време. Но както казва Дренка, може и аз да не съм права.

Не казвам това. Наскоро подарих нещо на приятелка по повод рожден ден. Една бонбона не почерпи. Скъпа ми е много и това не се променя. Аз не съм ти, така че това няма значение. Ако някой от близките ми не е на кеф да черпи, черпя аз и толкоз. Обаче не меря отношенията по черпнята, щото в други ситуации - друго, и така. Не че и това има значение Wink

# 64
  • София
  • Мнения: 35 232
Тя се е нагласила за специално празнуваме, избирала е подарък, какво да облече, вълнувала се е...
Не е бонбона, а отношението му и скандала.

# 65
  • Мнения: 17 409
Отношението му, но и отношението ѝ, цялостно и преди скандала.
Сещам се едни  дами тука, дето се гласили за среща нам къде си, пък те ги завели някъде си. Ау, какви свине са мъжете!

# 66
  • София
  • Мнения: 35 232
Дренче, малка ми се струва потребителката, помниш колко трепетно емоционално е всичко и на живот или смърт.

# 67
  • Мнения: 2 530
Според мен това с рождения ден трябва да се отнесе в друга тема.

 
Има много хора, за които като си помисля и ми се обаждат или ги срещам случайно, но съм много далеч от идеята за сродните души, че как мислим, че какво, че що. Мисля, че в темата иде реч точно за партньорските отношения.

Ами тогава да се уточни. За мен има сродни души, но това не означава непременно, че това е човекът, който е до теб. Много от потребителките споделят за напасване - каква сродна душа е тогава?

# 68
  • Мнения: 12 473
При нас нямаше напасване. Всичко стана супер бързо и с лекота. Имаше пълно разкриване един пред друг и пълно приемане. Така е и до днес.

# 69
  • Мнения: 17 409
А, за тези, които не споделят за напасване се оказва, че сродните души са отлетели, изпуснати или както там му се казва на неосъщественото партньорство.

# 70
  • Мнения: 4 969
Имам позната. Във всеки мъж среша сродната си душа и любов! Винаги е показно.. Да виждат всикчи. Фейсбук е страхотно място.Със всяка нова "сродна душа" , прави нов профил. На чистго да е, но приятелите сме едни.
Що годежни пръстени и велики любови бяха.
Не, че е лошо...Но една обяви, защото е!

# 71
  • София
  • Мнения: 35 232
Рози, аз имам същата, ама и се омъжва за тях. За третия два пъти.

# 72
  • Мнения: 15 356
При нас нямаше напасване. Всичко стана супер бързо и с лекота. Имаше пълно разкриване един пред друг и пълно приемане. Така е и до днес.
И при нас,точно с лекота.

# 73
  • Мнения: 13
Има, но твърде рядко се случва. За връзките м/у хората има винаги доза късмет.
Твърде рядко хората са благословени със сродна душа. По-често съдбата дава изпитания на човек, за да се изгради като личност. Човек се учи от това, а от връзката със сродна душа не “расте” човек. Има хора с по-тежък живот, на които ѝм се случват много изпитания, не породени от глупост, ами просто съдба. На хората, неспособни да се справят с такива проблеми/изпитания, животът ѝм дава сродна душа или др. “помощ”, защото иначе не биха се справили с живота. На мен преди много ми се искаше като полагах усилия и мерак по даден въпрос, справедливо да получа това, за което се боря. Но в такива ситуации съм изпадала, сякаш съдбата ми преобръща живота на 180 градуса.

# 74
  • Мнения: 1 291
Да, има! Не вярвах, че има такова нещо, докато не го срещнах на 40 и кусур години. Точно както човечето го описа - еднакви възгледи, еднакви мнения по почти всички въпроси, довършваме си изреченията, няма напрежение между нас, можем да си говорим с дни и нощи, и дори когато си мълчим, пак ни е пълно и хубаво.

Трудно ми е да го опиша с думи, този човек го усещам като едно продължение на самата себе си. Никога преди не съм се чувствала така и това за сродната душа ми се струваше литературна измислица.

Изглежда прекалено хубаво, за да е истина. Срещата със сродна душа е копнеж на душата, за чието осъществяване е нужен късмет. Вярвам, но нямам късмет

Общи условия

Активация на акаунт