Случва се. Бях във връзка с такъв човек, разбирахме се без думи, никакви битови разправии, еднакви цели и идеи, всичко. Между другото нямахме обща база, съвсем различни култури, възпитание и житейски опит. Много лесно се живее така, когато го срещнеш, е страшно изкушаващо да останете заедно завинаги. В нашия случай просто не успяхме да се влюбим един в друг, него го теглеше сърцето нанякъде, мен наникъде, но определено навън. Неприятно.
- Публикувана: 28 ян. 2021, 00:06 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2021, 20:26 ч.
Сродни Души - Има ли такова нещо?
Все откъде някъде тръгват нагласите за двете половини на едно цяло. Ще ме прощавате, но не намирам другаде за уместно (сродни души, все пак) да припомня, че дори ин и ян не са две слепени половинки 
. Знам, че най-трудно в една връзка е да приемеш другия за цял човек, та на разочарованите диагностици на хорските недостатъци и патологии мога да кажа да поработват над себе си в тази посока.
. Знам, че най-трудно в една връзка е да приемеш другия за цял човек, та на разочарованите диагностици на хорските недостатъци и патологии мога да кажа да поработват над себе си в тази посока.
Сетих се за една сцена от приятели по темата. Джоуи и Чандлър си говориха
Джоуи : Мислиш ли че ще постъпя един ден като баща си (в този епизод се разбра че баща му има любовница)
Чандлър : Сигурен съм че един ден ще намериш перфектната жена, и ще можеш да й кажеш "Съжалявам, но съм женен"
Джоуи : Мислиш ли че ще постъпя един ден като баща си (в този епизод се разбра че баща му има любовница)
Чандлър : Сигурен съм че един ден ще намериш перфектната жена, и ще можеш да й кажеш "Съжалявам, но съм женен"
Мисля, че има. Усещането е сякаш винаги си познавал този човек, но не е задължително да те "тресне" като прозрение. Но чувството за близост е почти моментално. И симпатията, също. Можем да си говорим за всичко, без притеснения. И никога не ни е скучно. Темите ни са безкрайни. Имаме почти идентично светоусещане, но различен темперамент. Спорили сме по много теми, но някак конструктивно.
Чувството е все едно имам едно душевно огледало насреща си. Понякога е стряскащо...
Чувството е все едно имам едно душевно огледало насреща си. Понякога е стряскащо...
Според мен има. Не е необходимо обаче винаги да е от срещуположния пол. Имам приятелка, с която само докато се погледнем и знаем какво мисли другата. (Буквално сме си като сестри). Телепатията също я владеем 
и страшно много пъти ни се случва да се наберем по едно и също време и да не можем да се чуем.
Имам и такъв колега в работата, с който буквално телепатично се усещаме, задаваме едни и същи въпроси по едно и също време и както се шегува той - сме като един човек разделен на две. Избягваме обаче да работим по проекти заедно, защото винаги сме на едно мнение, а в работата ни не е лошо да си критичен. Странното е, че не помня за нито един от двамата кога и как точно сме се запознали. Сякаш е било толкова отдавна.
и страшно много пъти ни се случва да се наберем по едно и също време и да не можем да се чуем. Имам и такъв колега в работата, с който буквално телепатично се усещаме, задаваме едни и същи въпроси по едно и също време и както се шегува той - сме като един човек разделен на две. Избягваме обаче да работим по проекти заедно, защото винаги сме на едно мнение, а в работата ни не е лошо да си критичен. Странното е, че не помня за нито един от двамата кога и как точно сме се запознали. Сякаш е било толкова отдавна.
Сродните души не са хора, при които всичко е еднакво и нямат поводи за спорове или различни гледни точки. Това е човекът до теб, който те кара да “израстнеш” и с който комуникацията протича по съвсем различен начин. Отношения, при които всеки запазва своята индивидуалност, но и сте едно цяло, и развивате това “цяло”.
И да, според мен съществуват. И съм срещнала моята сродна душа. Наистина с Него разбрах, защо с всички преди това не се е получавало. Просто е трябвало да дойде подходящия момент, в който да се срещнем 🙂
И да, според мен съществуват. И съм срещнала моята сродна душа. Наистина с Него разбрах, защо с всички преди това не се е получавало. Просто е трябвало да дойде подходящия момент, в който да се срещнем 🙂
Когато срещнах бившият си съпруг, бяхме много различни характери, но пък с еднакви възгледи за основни неща.
Бяхме млади и с годините се нагодихме.
След години само по тон и поглед, всеки усещаше настроението .
"Сродни души" , може и да има, но аз не съм срещала такива.
И сред близките ми познанства няма. Но има 1-2 любови, които са устояли на времето, въпреки трудностите в годините и още като ги видиш греят и любовта им един към друг личи.
Бяхме млади и с годините се нагодихме.
След години само по тон и поглед, всеки усещаше настроението .
"Сродни души" , може и да има, но аз не съм срещала такива.
И сред близките ми познанства няма. Но има 1-2 любови, които са устояли на времето, въпреки трудностите в годините и още като ги видиш греят и любовта им един към друг личи.
Ако става дума за отношения между мъж и жена, силно се надявам да има, но аз моята сродна душа не съм я срещнала. Май наистина всичко е до напасване и търпимост, доскоро си мислех, че съм срещнала човека за мен, но при един спор ми наговори такива грозни неща. И да попитам, вие как бихте реагирали, ако човекът до вас има рожден ден, купили сте му подарък, а той и една бонбона не ви почерпи. Казах си аз каквото ми беше на сърце, а в отговор чух думите-Ти за една бонбона ли си? Толкова много неща съм ти дал. Знам, че изглежда дребнаво, но наистина ми стана криво и затова, че ми натяква какво ми бил дал.
Ако става дума за отношения между мъж и жена, силно се надявам да има, но аз моята сродна душа не съм я срещнала. Май наистина всичко е до напасване и търпимост, доскоро си мислех, че съм срещнала човека за мен, но при един спор ми наговори такива грозни неща. И да попитам, вие как бихте реагирали, ако човекът до вас има рожден ден, купили сте му подарък, а той и една бонбона не ви почерпи. Казах си аз каквото ми беше на сърце, а в отговор чух думите-Ти за една бонбона ли си? Толкова много неща съм ти дал. Знам, че изглежда дребнаво, но наистина ми стана криво и затова, че ми натяква какво ми бил дал.
Честно казано никога не бих се впечатлила от нещо такова, когато става дума за човек, който ми е много близък и обичам. (Не става дума само за плътска любов, а и за обичта, която изпитвам към моята предполагаема сродна душа.) Всичко се получава естествено.
Ако става дума за отношения между мъж и жена, силно се надявам да има, но аз моята сродна душа не съм я срещнала. Май наистина всичко е до напасване и търпимост, доскоро си мислех, че съм срещнала човека за мен, но при един спор ми наговори такива грозни неща. И да попитам, вие как бихте реагирали, ако човекът до вас има рожден ден, купили сте му подарък, а той и една бонбона не ви почерпи.
Никак!
Да купя подарък е мой избор. Уважавам човека и искам да го зарадвам.
Но отношението към мен ако е такова, което ме кара да се чувствам зле..
Променям.
Живота е кратък. Не се натрапвам, И обичам да се усмихвам.
Ако става дума за отношения между мъж и жена, силно се надявам да има, но аз моята сродна душа не съм я срещнала. Май наистина всичко е до напасване и търпимост, доскоро си мислех, че съм срещнала човека за мен, но при един спор ми наговори такива грозни неща. И да попитам, вие как бихте реагирали, ако човекът до вас има рожден ден, купили сте му подарък, а той и една бонбона не ви почерпи. Казах си аз каквото ми беше на сърце, а в отговор чух думите-Ти за една бонбона ли си? Толкова много неща съм ти дал. Знам, че изглежда дребнаво, но наистина ми стана криво и затова, че ми натяква какво ми бил дал.
То зависи и как си го казала, но като те чета тук - и да си я намериш душата, все тая, щом очакваш да ти се отвръща. Подари и ще получиш - да, ама не.