
Благодаря за резюмето, снимките и коментарите!

Лучия, благодаря и за фрагман 2!
Моят коментар е за довършване на дотук показаното.
От фрагман 2 важното виждам във влака, който продължава своя път,
както и в това, че Фикрет посещава Юмит в конака на Севда, когато Демир не е там.
Текат последни строителни дейности на „етажа“ за времето на Севда. След възстановяването на двата основни конака: на Яман и на Севда – двете важни точки в движението на Аднан, а по този път вече го последва и Демир, както и новата зимна градина, един друг строеж с важен символичен смисъл заслужава внимание. Летният лагер за децата сираци. Зюлейха каза, че този лагер е нейна мечта. В него са събрани няколко много ясни характеристики. Земята е купена от Зюлейха, земя и жена са взаимно заменяеми. В този парцел се оказват парите на Йълмаз. Парите, които той е изработил в Чукурова, обновявайки Чукурова, той е спечелил пари, които трябваше да осигурят живота на Зюлейха, Йълмаз и малкия Йълмаз. Не било писано. Но сега това богатство има друг смисъл. Това парче земя сякаш носи в себе си бременност, която ще роди децата, които ще играят през лятото върху терена отгоре. Лагерът е летен, защото лятото е времето, когато реколтата е готова и хората събират плодовете от земята. Плодове, деца, пари – множество, символ за успешния финал на етапа, в който основен актьор беше Йълмаз. Хижата пази спомена от срещата на Зюлейха и Йълмаз. Мечтата на Зюлейха е някакъв паметник, изграден от материали, които носят история на времето: спомени, труд, земя, любов и върху нея живот – децата, които ще играят на това място. Този лагер носи името на Хюнкяр, но в него всяко лято ще се ражда отново споменът за онези неща и хора, които са вложени като материал в него.



https://video.twimg.com/tweet_video/EtZHhQbXYAIoT8w.mp4
Възможно е този лагер за децата сираци, свързан с паметта на Хюнкяр и Йълмаз, да поставя някаква вътрешна граница в Зюлейха за справяне със смъртта. И едва сега тя да е готова за поглед към днешния ден.
Планът „Хюнкяр“ приключи. Демир остана сам със своя план, който преследва и чака любовта на Зюлейха. За да продължи, той пое към конака на Севда. Най-напред заведе там децата, защото не искаше Зюлейха да остава с него само в ролята на майка. Още тогава знаех, че това е пътят на смъртта. Това беше ясно, защото планът на Демир съперничи с плана на Йълмаз, който също е за любовта на Зюлейха, а крайният резултат е смъртта за един от двамата. Днес Йълмаз го няма, а Демир за втори път поема по пътя към конака на Севда, но там вече го чака Юмит. Зюлейха е с децата в конака на Яман. Но Демир сега не е съгласен с ролята и на майка, стопанка и всички останали роли на Зюлейха, когато отсъства ролята да бъде и негова жена. Ако преди съперничеството с Йълмаз даваше някакъв шанс и на него да е победител, сега противник на Демир е Фикрет. Ако Демир върви към конака на Севда, но чака любовта на Зюлейха, там го чака Фикрет, който прави всичко възможно тази любов да не се състои.
Да го обикне Зюлейха, е планът на Демир, който той преследва от самото начало. Отдавна знаем, че това ще стане възможно, ако въобще стане, когато е времето на „последния ми дъх“. На езика на стопанската и обществена промяна от 70-те „последният дъх“ означава не само краят на живота на Демир, а преди всичко времето, когато промените са завършили. Да го хареса и да го обикне Зюлейха, означава промяната да е приключила, Зюлейха – духът на новото, да е дала одобрението си за тази промяна. Демир е колкото конкретният човек Демир, толкова и местният издигнат и образован човек като такъв, местното, местната култура, той е и променящ и променян, всичко това, което трябва да има резултат на финала. За Демир няма друг изход, освен да получи любовта на Зюлейха. Той трябва на финала да остави нея и децата в земята на Чукурова. А самият той дори и да умре, важно е да успее да завърши успешно промяната. Точно в това е войната му с Фикрет. Ако Демир гони успех за финала на промяната и на всяка втора дума чуваме Чукурова, Фикрет не иска това да стане, той е противник на промяната, а за него Чукурова е обект на подигравка: надсмива се над Демир, Фикрет е лъжегерой на тази земя. Любовта между Зюлейха и Демир, която засега е мираж, ако се случи, ще бъде накрая, за кратко време, вероятно толкова, колкото ни показаха и любовта между Зюлейха и Йълмаз в началото. Това е смисълът на любовта между двамата, тя може евентуално да се появи само, когато всичко е завършено. А ние сега сме пред много съществен разбор на миналото за отношението към наследниците, за името Аднан Яман.
Спомням си леката усмивка едва-едва, когато Демир заведе първия път децата при Севда. Сега Демир беше с Юмит, но това не беше сцена на щастие, а напротив, вижда се един уморен и сякаш обречен човек. Интересното е, че възстановката на старите отношения ще направят върху едновременно притачащата история на съвременните герои, които извършват същото движение: Демир вече е на пътя на баща си в пълния смисъл на това. Вероятно поведението на съвременните герои ще бъде съпоставяно с поведението на героите от предишните истории и отношенията тогава. Провал на плана на Фикрет ще е успех на плана на Демир, но там на финала Демир го чака смъртта.


Не ги разбирам тези негативизми, затова питам. Ако нещо не ми харесва, не го гледам.
За себе си поставям огромен минус на СЦ.


и сега Мюжгян и Бехидже ще трябва да се молят на Фекели и да разчитат на подаяния. Йълмаз ги оставил без нищо - жена си и бебето си. Тотална подигравка с образа на Йълмаз. Едни образи за няколко серии ги поизбелиха, за други образи песни ще се пеят, легенди ще се носят и лагери ще се строят, а Йълмаз го очерниха тотално и то след смъртта му. Това не беше нужно. 

