Ели, сега като ги спомена белезниците - в кого останаха последния път не разбрах, тази част съм я пропуснала изглежда, но е ред на Серкан да ги вкара в употреба...
- Публикувана: 7 фев. 2021, 20:22 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2021, 22:06 ч.
Керем Бюрсин в "Почукай на вратата ми".Преди, сега и в бъдеще./Тема 69/Забравя ли се любовта?
Ели, сега като ги спомена белезниците - в кого останаха последния път не разбрах, тази част съм я пропуснала изглежда, но е ред на Серкан да ги вкара в употреба...
Така че, хем му е ред, хем му се пада!
Насладете се! ❤ Много е красиво!
За това какво мислите?
"СПОЙЛЕР: Краят на играта на Селин ще започне в края на 31ви епизод, а цялата й игра ще бъде разкрита в 32ри епизод"
Керем е харесал този туит , предполагам , че е от старо интервю
https://mobile.twitter.com/Bestforhanker/status/1359853138157658114
https://mobile.twitter.com/Bestforhanker/status/1359853138157658114
А тази красота си заслужава отделен пост. Съвършена е 💙 :
Да ни е честито - 2 милиона абоната в канала на сериала в ютуб 
Насладете се! ❤ Много е красиво!
Ох прекрасни са🔥
Изгледала съм толкова много сериали (турски и други)но така да ме пленят двама души не е било никога.Знам,че е дискутирано многократно в групата,но как да не го кажа пак......Съвършени са ,толкова красиво,нежно и нереално изглеждат заедно.Любов е меко казоно, между тях има една магия в която всеки се губи,една безкрайност от чувства които няма как да не усетиш ,все едно виждаш едно цяло,две души с едно сърце❤
Предлагам като свърши сериала евентуално да направим отделна тема само за Ханде и нейните проекти. Няма смисъл в момента да се пише на две места.
Те като се вземат официално ..., няма да има смисъл
Ще си я караме семейно ...
Ще си я караме семейно ...
Предлагам като свърши сериала евентуално да направим отделна тема само за Ханде и нейните проекти. Няма смисъл в момента да се пише на две места.
Абсолютно си заслужава самостоятелна тема. Ако аркадашите са омешили плодовете и зеленчуците може и тук да останем.
Съгласна съм аз, но ако са си официална двойка си оставаме тук сигурно 😀
Днес попаднах на фенски мнения, че Керем ходил в мола да гледа пердета по заръка на жената ....
Аз пък, че бил в магазин за часовници, за да избира подарък зс бащата на Ханде, който бил в града 😂😂
Здравейте, прекрасни!
Все още не съм гледала епизода със субтитри, ама да споделя. Много харесах как Ханде и Керем отиграха:
-„Мразя те Серкан Болат!“
-„Чувствата са ни взаимни!“
Частици минало, смътно усещане за изгубен свят, съществуване в друга реалност, проблясъци като токови удари, събуждащи интереса на Серкан към това красиво и странно, непознато момиче.
Перфектна игра в затрогващата сцена пред камината. Минорност, човечност, носталгия по безвъзвратно загубен рай, красива приказка за нечия, а защо не твоята любов. Да предпочетеш болката от загубата, пред забравата на най истинското и красиво чувство в живота ти. Очите на Еда, пълни с болка, очакване и надежда: -спомняш ли си, това съм аз, твоята любима, твоят въздух, твоята светлина ...
И как боли от болката в очите на това толкова близко, и така далечно момиче? Как боли от съжаление, че със загубата на паметта, си загубил и душата си? Как боли от невъзможност да си спомниш? От това, че ще я разочароваш? Как боли от собствената ти несигурност?
И надеждата ...счупена...в задръстените пътища на паметта, където замъглено съзнание търси стабилност в подредения си, програмиран живот.
Не мисля, че с решението за фалшив годеж, Еда иска да нарани Серкан. Това е нейният начин да се бори за любовта си. Както личи от озета, това решение си има последиците. Да видим как ще се разрешат.
-х-х-х-х-х-х-х-х-х-
Събота вечер е най–чаканата седмична вечер от мен. Не само заради общата ни страст. А заради незаменимото удоволствие да я споделя с вас. Но последната събота вечер бе по различна. Имах чувството, че я споделям с целия свят. Момичета, благодаря ви, че ме направихте съпричастна на тази магия. Druon, благодаря за статията на mh musings. Може да ви е смешно, но изпитах някаква особена гордост, че съм част от това чудо. Този туит рекорд за пореден път доказа едно житейско правило: човек винаги може повече отколкото си мисли.
Чудесна вечер на всички!
Все още не съм гледала епизода със субтитри, ама да споделя. Много харесах как Ханде и Керем отиграха:
-„Мразя те Серкан Болат!“
-„Чувствата са ни взаимни!“
Частици минало, смътно усещане за изгубен свят, съществуване в друга реалност, проблясъци като токови удари, събуждащи интереса на Серкан към това красиво и странно, непознато момиче.
Перфектна игра в затрогващата сцена пред камината. Минорност, човечност, носталгия по безвъзвратно загубен рай, красива приказка за нечия, а защо не твоята любов. Да предпочетеш болката от загубата, пред забравата на най истинското и красиво чувство в живота ти. Очите на Еда, пълни с болка, очакване и надежда: -спомняш ли си, това съм аз, твоята любима, твоят въздух, твоята светлина ...
И как боли от болката в очите на това толкова близко, и така далечно момиче? Как боли от съжаление, че със загубата на паметта, си загубил и душата си? Как боли от невъзможност да си спомниш? От това, че ще я разочароваш? Как боли от собствената ти несигурност?
И надеждата ...счупена...в задръстените пътища на паметта, където замъглено съзнание търси стабилност в подредения си, програмиран живот.
Не мисля, че с решението за фалшив годеж, Еда иска да нарани Серкан. Това е нейният начин да се бори за любовта си. Както личи от озета, това решение си има последиците. Да видим как ще се разрешат.
-х-х-х-х-х-х-х-х-х-
Събота вечер е най–чаканата седмична вечер от мен. Не само заради общата ни страст. А заради незаменимото удоволствие да я споделя с вас. Но последната събота вечер бе по различна. Имах чувството, че я споделям с целия свят. Момичета, благодаря ви, че ме направихте съпричастна на тази магия. Druon, благодаря за статията на mh musings. Може да ви е смешно, но изпитах някаква особена гордост, че съм част от това чудо. Този туит рекорд за пореден път доказа едно житейско правило: човек винаги може повече отколкото си мисли.
Скрит текст:
Не мислех да обременявам темата с някои мои въпроси и опити за отговор, но статията на mh musings, която Druon ни представи, ме насърчи да ги споделя.
След спада на еуфорията от постигнатия рекорд, неизменно се заредиха въпроси. Така както в началото на излъчване на „Почукай на вратата ми“ не преставах да се чудя: - какво се случва с живота ми, щом съм така обсебена от един филм?; -кое ме кара да гледам n-пъти даден епизод?; -луда ли съм?; -какво става с мен?, така и сега се питам -кое провокира тази фен сила?
Изводи...верни, неверни..мои...
Човечеството страда от нелюбов. Светът е станал твърде комерсиален, егоистичен и манипулативен. Медии, политици, рейтинги...даже сред близки и колеги понякога срещаш фалш и лицемерие. В допълнение световната здравна ситуация - живот в изолация, несигурност, болка. Имаме нужда от нещо истинско - истинска любов, истинско приятелство, искрени отношения. Липсва ни чистота във взаимоотношенията.
Този филм стана феномен с това, че ни даде надежда. Показа ни, че я има. Любовта. Онази, голямата. Толкова чиста, толкова всепоглъщаща, изпълваща всичките ти сетива, палеща страст и желание да преоткриваш света. Която отново и отново те впечатлява и влюбва в човека до теб, премахва собствените ти граници и ти дава криле, позволява ти да дишаш с пълни гърди, да виждаш и създаваш красота. Която те извисява в други измерения на човечността.
И дали ще е любимото топло одеяло, бягство от реалността, глътка свеж въздух, розово хапче или спасителна сламка, този филм ни събра, обедини, и ни направи силни.
Замислям се:
- ако можем да застанем така обединени зад една приказка, какво ли бихме направили за една реална, справедлива човешка кауза?
- осъзнават ли новите сценаристи посланията на Айще Кутлу, и колко нужни ни бяха в днешната реалност?
- ще се справят ли с отговорността пред тях? Има ли специалист, който прецизно и отначало разгледа характеристиките на героите, анализира развитието им и и намери начин логично да ни върне магията.
- могат ли (и трябва ли) да отговорят на изискванията на феновете?
Приятно впечатлена бях и от статията на турската блогърка Eda Savaseri за новата ера в романтичните сериали ( Druon, отново благодаря!), за влиянието на феновете и желанието им да участват в написването на сценария.
Далече съм от мисълта да правя сценарий или давам идеи за такъв. Но една вечер несъзнателно май направих точно това.
Описвайки собствените си очаквания, доволства и недоволства от развитието на сценария, започнах да препоръчвам на сценаристите да се огледат около тях и почерпят идеи от реалността. И в 6-7 точки им нахвърлях някакви идеи.
Не знам как се получи, но точно преди да публикувам откровенията си... ги изтрих...и ви ги спестих. Няма да се връщам на тях. Само ще кажа, че някъде между тези точки споделих колко обичам този удивителен град Истанбул – пъстър, шумен и разнолик, омайващ с аромати, цветове, истории, контрасти. Споменавах го като чудесен източник на архитектурни идеи от дълбока древност до съвремието ни. Ами ... тези хора забравиха да работят.
(Както ученето на Еда.) То холдинг, то архитектурна фирма. Само годежи правят. Липсват ми началните серии, където имаха професионални предизвикателства.
След спада на еуфорията от постигнатия рекорд, неизменно се заредиха въпроси. Така както в началото на излъчване на „Почукай на вратата ми“ не преставах да се чудя: - какво се случва с живота ми, щом съм така обсебена от един филм?; -кое ме кара да гледам n-пъти даден епизод?; -луда ли съм?; -какво става с мен?, така и сега се питам -кое провокира тази фен сила?
Изводи...верни, неверни..мои...
Човечеството страда от нелюбов. Светът е станал твърде комерсиален, егоистичен и манипулативен. Медии, политици, рейтинги...даже сред близки и колеги понякога срещаш фалш и лицемерие. В допълнение световната здравна ситуация - живот в изолация, несигурност, болка. Имаме нужда от нещо истинско - истинска любов, истинско приятелство, искрени отношения. Липсва ни чистота във взаимоотношенията.
Този филм стана феномен с това, че ни даде надежда. Показа ни, че я има. Любовта. Онази, голямата. Толкова чиста, толкова всепоглъщаща, изпълваща всичките ти сетива, палеща страст и желание да преоткриваш света. Която отново и отново те впечатлява и влюбва в човека до теб, премахва собствените ти граници и ти дава криле, позволява ти да дишаш с пълни гърди, да виждаш и създаваш красота. Която те извисява в други измерения на човечността.
И дали ще е любимото топло одеяло, бягство от реалността, глътка свеж въздух, розово хапче или спасителна сламка, този филм ни събра, обедини, и ни направи силни.
Замислям се:
- ако можем да застанем така обединени зад една приказка, какво ли бихме направили за една реална, справедлива човешка кауза?
- осъзнават ли новите сценаристи посланията на Айще Кутлу, и колко нужни ни бяха в днешната реалност?
- ще се справят ли с отговорността пред тях? Има ли специалист, който прецизно и отначало разгледа характеристиките на героите, анализира развитието им и и намери начин логично да ни върне магията.
- могат ли (и трябва ли) да отговорят на изискванията на феновете?
Приятно впечатлена бях и от статията на турската блогърка Eda Savaseri за новата ера в романтичните сериали ( Druon, отново благодаря!), за влиянието на феновете и желанието им да участват в написването на сценария.
Далече съм от мисълта да правя сценарий или давам идеи за такъв. Но една вечер несъзнателно май направих точно това.
Описвайки собствените си очаквания, доволства и недоволства от развитието на сценария, започнах да препоръчвам на сценаристите да се огледат около тях и почерпят идеи от реалността. И в 6-7 точки им нахвърлях някакви идеи. Не знам как се получи, но точно преди да публикувам откровенията си... ги изтрих...и ви ги спестих. Няма да се връщам на тях. Само ще кажа, че някъде между тези точки споделих колко обичам този удивителен град Истанбул – пъстър, шумен и разнолик, омайващ с аромати, цветове, истории, контрасти. Споменавах го като чудесен източник на архитектурни идеи от дълбока древност до съвремието ни. Ами ... тези хора забравиха да работят. (Както ученето на Еда.) То холдинг, то архитектурна фирма. Само годежи правят. Липсват ми началните серии, където имаха професионални предизвикателства.Чудесна вечер на всички!
То май "където има дим, там има огън"..., съвсем скоро ще стане ясно
и нещо забавно
Керем влияел зле на децата
–2 милиона туитове в събота
–2 милиона абонати в YouTube в канала на Фокс в събота
–2 милиона посещения на видеото с глобеното джакузи
и нещо забавно
Керем влияел зле на децата
Скрит текст: 
Да споделя плана на бразилките за тази седмица: (утре започват кампания за популяризиране)–2 милиона туитове в събота
–2 милиона абонати в YouTube в канала на Фокс в събота
–2 милиона посещения на видеото с глобеното джакузи