- Публикувана: 10 фев. 2021, 13:19 ч.
- Последно мнение: 11 март 2021, 12:37 ч.
Създаваме живота нов, с мъничко вино и много любов ! ~бебеправене 384~
И аз си взимам от прашеца и ние отново започваме опитите след гадната за нас година,пожелавам успех на всички 
За всички сринали се или напът да се сринат - момичета, май понякога трябва да се сринем за момент и да оставим нервите да превъртят, за да продължим после пак.
И аз съм в тоя кюп в момента, и не знам вече какво да мисля.
Вече 5ти ден закъснение и 2 отрицателни теста - единия на Clearblue правен рано сутрин, другия на някаква друга марка правен следобед . Никога преди не съм имала толкова дълго закъсние освен когато бях бременна (за протокола и за новите четящи - имам 2 missed аборта в първото тримесечие).
Въобразявам си симптоми в гърдите, както при предишните ми бременности, но двата теста са красноречиви. Не знам какво става и супер много започвам да се изнервям.
Лекарката ми ме кара да чакам още седмица и ако не ми дойде, да правя кръвен (тук не мога да си го само-назнача). Имам чувството, че ще изперкам.
И аз съм в тоя кюп в момента, и не знам вече какво да мисля.
Вече 5ти ден закъснение и 2 отрицателни теста - единия на Clearblue правен рано сутрин, другия на някаква друга марка правен следобед . Никога преди не съм имала толкова дълго закъсние освен когато бях бременна (за протокола и за новите четящи - имам 2 missed аборта в първото тримесечие).
Въобразявам си симптоми в гърдите, както при предишните ми бременности, но двата теста са красноречиви. Не знам какво става и супер много започвам да се изнервям.
Лекарката ми ме кара да чакам още седмица и ако не ми дойде, да правя кръвен (тук не мога да си го само-назнача). Имам чувството, че ще изперкам.
За всички сринали се или напът да се сринат - момичета, май понякога трябва да се сринем за момент и да оставим нервите да превъртят, за да продължим после пак.
И аз съм в тоя кюп в момента, и не знам вече какво да мисля.
Вече 5ти ден закъснение и 2 отрицателни теста - единия на Clearblue правен рано сутрин, другия на някаква друга марка правен следобед . Никога преди не съм имала толкова дълго закъсние освен когато бях бременна (за протокола и за новите четящи - имам 2 missed аборта в първото тримесечие).
Въобразявам си симптоми в гърдите, както при предишните ми бременности, но двата теста са красноречиви. Не знам какво става и супер много започвам да се изнервям.
Лекарката ми ме кара да чакам още седмица и ако не ми дойде, да правя кръвен (тук не мога да си го само-назнача). Имам чувството, че ще изперкам.
И аз съм в тоя кюп в момента, и не знам вече какво да мисля.
Вече 5ти ден закъснение и 2 отрицателни теста - единия на Clearblue правен рано сутрин, другия на някаква друга марка правен следобед . Никога преди не съм имала толкова дълго закъсние освен когато бях бременна (за протокола и за новите четящи - имам 2 missed аборта в първото тримесечие).
Въобразявам си симптоми в гърдите, както при предишните ми бременности, но двата теста са красноречиви. Не знам какво става и супер много започвам да се изнервям.
Лекарката ми ме кара да чакам още седмица и ако не ми дойде, да правя кръвен (тук не мога да си го само-назнача). Имам чувството, че ще изперкам.
Убедих се, че не съм бременна за жалост, и на 8мия ден вече ми дойде. Надявам се при теб просто да се е случило по-късно, и те пропусне! Успех и спокойствие 🍀
Здравейте, надявам се да приемате нови попълнения. По принцип пиша в темата - искам бебе над 35г, тъй като съм на 39г. , но там няма почти движение. Знам, че някои ще се шокират от възрастта ми и желанието да раждам второ дете 
. Самата аз преди няколко години мислех такива жени за луди. До скоро не мислехме за второ дете , но живеем в чужбина и тук научих най-суровите уроци и си дадох сметка, че по-важно от семейството няма. Та изведнъж ме озари идеята да забременея, веднага се обадих на док, той каза да не чакаме и , че във възрастта няма нищо смущаващо. Направи ми всички изследвания и каза, че съм напълно здрава. ТСХ-то ми е височко, но то винаги е било. Вдигна ми дозата и ме вика след 6 седмици на изследвания. През това време каза да пробваме тъй като хормонът бързо щял да влезе в релси, а и забременяването на тази възраст изисква време.
Притеснено ми е единствено заради годините, иначе за другото вече имам идея и знам какво предстои.
. Самата аз преди няколко години мислех такива жени за луди. До скоро не мислехме за второ дете , но живеем в чужбина и тук научих най-суровите уроци и си дадох сметка, че по-важно от семейството няма. Та изведнъж ме озари идеята да забременея, веднага се обадих на док, той каза да не чакаме и , че във възрастта няма нищо смущаващо. Направи ми всички изследвания и каза, че съм напълно здрава. ТСХ-то ми е височко, но то винаги е било. Вдигна ми дозата и ме вика след 6 седмици на изследвания. През това време каза да пробваме тъй като хормонът бързо щял да влезе в релси, а и забременяването на тази възраст изисква време. Притеснено ми е единствено заради годините, иначе за другото вече имам идея и знам какво предстои.
Честита ни нова тема и огромни благодарности на Рейв за положения труд! Благодаря за орисването, грабя с пълни шепи всякакъв прашец! Нека в месеца на любовта да се сбъдне нашата мечта!
Добре дошли на всички нови бъдещи мами, пожелавам ви успех и късмет в бебеправенето! 39 години са идеални за второ дете. Както много пъти сме коментирали в темата единственото което има значение е доброто здравословно състояние, правилно хранене и витамини.
Поръчах си Fh Pro и го започвам след няколко дни. За съжаление нямах търпение да го чакам два месеца от IHerb и го поръчах от българска аптека, дано е качествен.
Успех на всички, желая ви прекрасен ден!
Добре дошли на всички нови бъдещи мами, пожелавам ви успех и късмет в бебеправенето! 39 години са идеални за второ дете. Както много пъти сме коментирали в темата единственото което има значение е доброто здравословно състояние, правилно хранене и витамини.
Поръчах си Fh Pro и го започвам след няколко дни. За съжаление нямах търпение да го чакам два месеца от IHerb и го поръчах от българска аптека, дано е качествен.
Успех на всички, желая ви прекрасен ден!
Добре дошла,Елиза.Възрастта ти хич не е шокираща,аз лятото ставам на 38 и също ми е втора бременност (т.е.за второ дете,то имам няколко неуспеха,ама тази ще бъде наред).
Понтиф, тихичко честито.Нека след 48 часа е дори утроен този резултат.Аз в момента чакам за повторен чхг.Резултатът-в ранния следобед.
Понтиф, тихичко честито.Нека след 48 часа е дори утроен този резултат.Аз в момента чакам за повторен чхг.Резултатът-в ранния следобед.
Честита нова тема! Прекрасна е, както винаги! 
И орисницата е забъркала приказна магия!!!
Нека бъде два пъти по-бебеносна от предната!
Eliz_A, родих дъщеря си 4 месеца преди да навършва 39 години. Сега съм на 41-на и отново бременна.
Детето е силно желано. Единствения недостатък на това, че съм пораснала е, че когато бях на 26 (синът ми) всичко бе розово и прекрасно, и грам не се притеснавах. 
Сега съм доста по-тревожна.
Pontiff, тихичко честито! Нека расте!
Ели, ще чакам с трепет ранния следобед!
И орисницата е забъркала приказна магия!!!
Нека бъде два пъти по-бебеносна от предната!
Eliz_A, родих дъщеря си 4 месеца преди да навършва 39 години. Сега съм на 41-на и отново бременна.
Детето е силно желано. Единствения недостатък на това, че съм пораснала е, че когато бях на 26 (синът ми) всичко бе розово и прекрасно, и грам не се притеснавах. Сега съм доста по-тревожна.Pontiff, тихичко честито! Нека расте!
Ели, ще чакам с трепет ранния следобед!
Честита да ни е темата, пияни от любов да я изпълним с много положителни тестове. Да е поне толкова продуктивна, колкото предишната!
Бренди, успех и на теб.
Елиза, набори сме, а аз и много други на нашата възраст се борим все още за първо. Добре дошла, и да се изнасяме скоро при бременните.
Аз утре съм на преглед и вероятно до ден-два започвам прогестерона преди трансфер.
Ирен, чакаме ъпдейти от теб.
Бренди, успех и на теб.
Елиза, набори сме, а аз и много други на нашата възраст се борим все още за първо. Добре дошла, и да се изнасяме скоро при бременните.
Аз утре съм на преглед и вероятно до ден-два започвам прогестерона преди трансфер.
Ирен, чакаме ъпдейти от теб.
Нареждам се и аз по новобрански в темата Честито на всички с положителните тестове и късмет на всички този месец! На 37 години, с 4 неуспешни инсменации и предстоящо първо ин витро, но пък с надежда, че може и от самосебе си да се случат нещата
Честито на всички с положителните тестове и късмет на всички този месец! На 37 години, с 4 неуспешни инсменации и предстоящо първо ин витро, но пък с надежда, че може и от самосебе си да се случат нещата 
Елиз, темата 35+ е много умряла, та аз направо тук се насочих преди време. Мислех, че няма да ме приемат момичетата, като 40+ ма не стана така почувствах се добре приета. Ние работим за първо дете.
Не знам какво те притеснява с възрастта, мен лично само, че не сме така енергични като едно време, но каквото - такова.
Добре дошли и на другите нови момичета и да не се задържате
Не знам какво те притеснява с възрастта, мен лично само, че не сме така енергични като едно време, но каквото - такова.
Добре дошли и на другите нови момичета и да не се задържате
Добре дошли на новите момичета и да не се задържате дълго!
Манди , успех на теб! Ние за сега сме с баскетболен отбор. Рано сутринта ме събудиха от клиниката с обаждане и новина, че са се оплодили 5 яйцеклетки. Надявам се всички да се развият успешно и да останат за замразяване. В събота ще ми се обадят отново , за да кажат с какво качество са и кога ще е трансферът. Иначе ми изписаха рецепта 2 страници, а си мислех , че в предната клиника приемам много лекарства
Ели , чакаме поне двойно чхг днес.
Манди , успех на теб! Ние за сега сме с баскетболен отбор. Рано сутринта ме събудиха от клиниката с обаждане и новина, че са се оплодили 5 яйцеклетки. Надявам се всички да се развият успешно и да останат за замразяване. В събота ще ми се обадят отново , за да кажат с какво качество са и кога ще е трансферът. Иначе ми изписаха рецепта 2 страници, а си мислех , че в предната клиника приемам много лекарства
Ели , чакаме поне двойно чхг днес.
Здравейте, момичета! Благодаря на Rave за темата и че не забравя да ни включва във вълшебното списъче!
Аз чакам М в неделя, но ММ става на 30 утре и тайно си мечтаех за най-големия подарък. Моята схема е, че от нетърпение започвам с тестовете за бременност около седмица след предполагаемата О (засечена с тестове за О, мерене на БТ, а този месец и с АГ) и така през ден до М, за да мога да хвана възможно най рано евентуално покачване в ЧХГ. Ползвам тестове на Clear Choice с чувствителност 10. Чертичката винаги си стои самотна. В началото на опитите, като всяка една наивна и мечтаеща жена, си мислех, че бързо ще забременея и спрях всичко опасно (тогава ходех в една зала да тренирам и редувах всякакви тренировки, а повечето са със скачане, или са по-тежки: фитбол, стийл джъмп, зумба стронг), и си казах - няма да рискувам, спирам ги предварително. После една приятелка като й разказвах, ми вика "Ооо, ама я недей да спираш пиенето и тренировките, като забременееш, ще имаш достатъчно време да се ограничаваш, сега прави всичко и да не ти пука". Същата тя, забременя от 1 опит, и скоро ми каза, че планира второ, та отишла на зъболекар (нали се ходи предварително преди бременност), а аз горчиво си помислих... Да... И аз бях на зъболекар, вече стана 1 година от тогава. Та цялото приключение с мислите как може да е станало и трябва да се пазим... Лятото ходихме на много преходи по българските планини и все се страхувах, ами ако е станало... Ами ако скоча от тоя камък и му попреча да стане... Тези мисли явно са за хората, на които им се получава от 1 месец. Защото всичко това сега ми звучи налудничаво, и влияе много изтощаващо ден и нощ да се надявам до полуда за нещо, което явно ще отнеме доста време. Относно имплантацията, доколкото съм чела, може да отнеме 5-7-12 дни и все се надявам, че просто трябва време, или че при мен ще е по-късно. Спомням си историята на Симба(мисля, че тя беше) как след 5 отрицателни теста е видяла двете чертички и все си мисля... И при мен ще е така. Мисля и за думите на Ели, за вярата, че е станало.. Ето например този месец си правих обичайната йога, заменяйки я с пренатална йога, в която всички движения са съобразени с бременността, и през цялото време инструктора говори как да се свържем с живота в нас, докато практикуваме. Само че с увереността, че се е случило, болката от разочарованието после е дори по-силна. С течение на времето преминавам през най-различни метаморфози. Много ме нараняват думи на околните (знам, че може би ще се нахвърлите срещу мен, че всеки трябва да си гледа живота и че това не е състезание) но просто слушайки как някой ще си прави мезонет, защото планира да има 3 деца, (понеже първото е станало с 1 опит) а аз се моля на всички Богове просто да стана майка един ден.. В мен всичко се срутва... Просто неутешимо се взирам в изборите на този живот, който незнайно как подбира кого с какво да накаже/изпита/научи/закали... Нараняващото е лекотата с която хората "разполагат" с плановете си сякаш родителството е даденост... ММ е оптимист, и виждайки, че се измъчвам, все повече разбира какво ми костват неуспехите. Разбирам, че това, което преживявам, си е между мен и мен... Или между мен и бебето ми... Мисля си за него и защо ли не иска да стане част от живота ми... Дали иска майка му да бъде друга... По-зряла версия на мен... Дали иска да променя нещо в себе си, преди да стана "достойна" да бъда майка... Още години преди да помисля за деца и за опити, винаги съм мечтала и съм знаела, че ги има, че съществуват някъде... Сякаш убеденост, че това ще се случи 1 ден.. Сякаш съм ги търсила за съвет в трудни мигове с тяхната детска чистота и връзка с изначалното.. Ще ми се да намеря увереността от онези години, и да я ворегна в мощна надежда и вяра в настоящето. Благодаря ви за възможността да споделя тук мислите си.. Уча се от вас и вашата сила, борбеност и търпение, както и от заземяващите ви думи. Пожелавам ви здраве и душевен мир, пожелавам го и на себе си!
Аз чакам М в неделя, но ММ става на 30 утре и тайно си мечтаех за най-големия подарък. Моята схема е, че от нетърпение започвам с тестовете за бременност около седмица след предполагаемата О (засечена с тестове за О, мерене на БТ, а този месец и с АГ) и така през ден до М, за да мога да хвана възможно най рано евентуално покачване в ЧХГ. Ползвам тестове на Clear Choice с чувствителност 10. Чертичката винаги си стои самотна. В началото на опитите, като всяка една наивна и мечтаеща жена, си мислех, че бързо ще забременея и спрях всичко опасно (тогава ходех в една зала да тренирам и редувах всякакви тренировки, а повечето са със скачане, или са по-тежки: фитбол, стийл джъмп, зумба стронг), и си казах - няма да рискувам, спирам ги предварително. После една приятелка като й разказвах, ми вика "Ооо, ама я недей да спираш пиенето и тренировките, като забременееш, ще имаш достатъчно време да се ограничаваш, сега прави всичко и да не ти пука". Същата тя, забременя от 1 опит, и скоро ми каза, че планира второ, та отишла на зъболекар (нали се ходи предварително преди бременност), а аз горчиво си помислих... Да... И аз бях на зъболекар, вече стана 1 година от тогава. Та цялото приключение с мислите как може да е станало и трябва да се пазим... Лятото ходихме на много преходи по българските планини и все се страхувах, ами ако е станало... Ами ако скоча от тоя камък и му попреча да стане... Тези мисли явно са за хората, на които им се получава от 1 месец. Защото всичко това сега ми звучи налудничаво, и влияе много изтощаващо ден и нощ да се надявам до полуда за нещо, което явно ще отнеме доста време. Относно имплантацията, доколкото съм чела, може да отнеме 5-7-12 дни и все се надявам, че просто трябва време, или че при мен ще е по-късно. Спомням си историята на Симба(мисля, че тя беше) как след 5 отрицателни теста е видяла двете чертички и все си мисля... И при мен ще е така. Мисля и за думите на Ели, за вярата, че е станало.. Ето например този месец си правих обичайната йога, заменяйки я с пренатална йога, в която всички движения са съобразени с бременността, и през цялото време инструктора говори как да се свържем с живота в нас, докато практикуваме. Само че с увереността, че се е случило, болката от разочарованието после е дори по-силна. С течение на времето преминавам през най-различни метаморфози. Много ме нараняват думи на околните (знам, че може би ще се нахвърлите срещу мен, че всеки трябва да си гледа живота и че това не е състезание) но просто слушайки как някой ще си прави мезонет, защото планира да има 3 деца, (понеже първото е станало с 1 опит) а аз се моля на всички Богове просто да стана майка един ден.. В мен всичко се срутва... Просто неутешимо се взирам в изборите на този живот, който незнайно как подбира кого с какво да накаже/изпита/научи/закали... Нараняващото е лекотата с която хората "разполагат" с плановете си сякаш родителството е даденост... ММ е оптимист, и виждайки, че се измъчвам, все повече разбира какво ми костват неуспехите. Разбирам, че това, което преживявам, си е между мен и мен... Или между мен и бебето ми... Мисля си за него и защо ли не иска да стане част от живота ми... Дали иска майка му да бъде друга... По-зряла версия на мен... Дали иска да променя нещо в себе си, преди да стана "достойна" да бъда майка... Още години преди да помисля за деца и за опити, винаги съм мечтала и съм знаела, че ги има, че съществуват някъде... Сякаш убеденост, че това ще се случи 1 ден.. Сякаш съм ги търсила за съвет в трудни мигове с тяхната детска чистота и връзка с изначалното.. Ще ми се да намеря увереността от онези години, и да я ворегна в мощна надежда и вяра в настоящето. Благодаря ви за възможността да споделя тук мислите си.. Уча се от вас и вашата сила, борбеност и търпение, както и от заземяващите ви думи. Пожелавам ви здраве и душевен мир, пожелавам го и на себе си!
Ирен,и моите бяха 5.В крайна сметка ми върнаха едно на 4 ден(ноември) и останаха две за замразяване.Сега едно ще поседи във фризера някоя и друга година и ще му дам и на него шанс.Така че бройката е чудесна.
Манди,силно стиснати палци за успешен трансфер
Миналия път пак вървяхме горе-долу заедно,този път ще е успешно и за двете ни.
Стела,аз бих направила консултация с репро доктор(ако вече не си) за всеки случай, защото никога не се знае от къде ще "изскочи зайчето".Желая ти успех.
Манди,силно стиснати палци за успешен трансфер
Миналия път пак вървяхме горе-долу заедно,този път ще е успешно и за двете ни.Стела,аз бих направила консултация с репро доктор(ако вече не си) за всеки случай, защото никога не се знае от къде ще "изскочи зайчето".Желая ти успех.
Здравейте, момичета! Благодаря на Rave за темата и че не забравя да ни включва във вълшебното списъче!
Аз чакам М в неделя, но ММ става на 30 утре и тайно си мечтаех за най-големия подарък. Моята схема е, че от нетърпение започвам с тестовете за бременност около седмица след предполагаемата О (засечена с тестове за О, мерене на БТ, а този месец и с АГ) и така през ден до М, за да мога да хвана възможно най рано евентуално покачване в ЧХГ. Ползвам тестове на Clear Choice с чувствителност 10. Чертичката винаги си стои самотна. В началото на опитите, като всяка една наивна и мечтаеща жена, си мислех, че бързо ще забременея и спрях всичко опасно (тогава ходех в една зала да тренирам и редувах всякакви тренировки, а повечето са със скачане, или са по-тежки: фитбол, стийл джъмп, зумба стронг), и си казах - няма да рискувам, спирам ги предварително. После една приятелка като й разказвах, ми вика "Ооо, ама я недей да спираш пиенето и тренировките, като забременееш, ще имаш достатъчно време да се ограничаваш, сега прави всичко и да не ти пука". Същата тя, забременя от 1 опит, и скоро ми каза, че планира второ, та отишла на зъболекар (нали се ходи предварително преди бременност), а аз горчиво си помислих... Да... И аз бях на зъболекар, вече стана 1 година от тогава. Та цялото приключение с мислите как може да е станало и трябва да се пазим... Лятото ходихме на много преходи по българските планини и все се страхувах, ами ако е станало... Ами ако скоча от тоя камък и му попреча да стане... Тези мисли явно са за хората, на които им се получава от 1 месец. Защото всичко това сега ми звучи налудничаво, и влияе много изтощаващо ден и нощ да се надявам до полуда за нещо, което явно ще отнеме доста време. Относно имплантацията, доколкото съм чела, може да отнеме 5-7-12 дни и все се надявам, че просто трябва време, или че при мен ще е по-късно. Спомням си историята на Симба(мисля, че тя беше) как след 5 отрицателни теста е видяла двете чертички и все си мисля... И при мен ще е така. Мисля и за думите на Ели, за вярата, че е станало.. Ето например този месец си правих обичайната йога, заменяйки я с пренатална йога, в която всички движения са съобразени с бременността, и през цялото време инструктора говори как да се свържем с живота в нас, докато практикуваме. Само че с увереността, че се е случило, болката от разочарованието после е дори по-силна. С течение на времето преминавам през най-различни метаморфози. Много ме нараняват думи на околните (знам, че може би ще се нахвърлите срещу мен, че всеки трябва да си гледа живота и че това не е състезание) но просто слушайки как някой ще си прави мезонет, защото планира да има 3 деца, (понеже първото е станало с 1 опит) а аз се моля на всички Богове просто да стана майка един ден.. В мен всичко се срутва... Просто неутешимо се взирам в изборите на този живот, който незнайно как подбира кого с какво да накаже/изпита/научи/закали... Нараняващото е лекотата с която хората "разполагат" с плановете си сякаш родителството е даденост... ММ е оптимист, и виждайки, че се измъчвам, все повече разбира какво ми костват неуспехите. Разбирам, че това, което преживявам, си е между мен и мен... Или между мен и бебето ми... Мисля си за него и защо ли не иска да стане част от живота ми... Дали иска майка му да бъде друга... По-зряла версия на мен... Дали иска да променя нещо в себе си, преди да стана "достойна" да бъда майка... Още години преди да помисля за деца и за опити, винаги съм мечтала и съм знаела, че ги има, че съществуват някъде... Сякаш убеденост, че това ще се случи 1 ден.. Сякаш съм ги търсила за съвет в трудни мигове с тяхната детска чистота и връзка с изначалното.. Ще ми се да намеря увереността от онези години, и да я ворегна в мощна надежда и вяра в настоящето. Благодаря ви за възможността да споделя тук мислите си.. Уча се от вас и вашата сила, борбеност и търпение, както и от заземяващите ви думи. Пожелавам ви здраве и душевен мир, пожелавам го и на себе си!
Аз чакам М в неделя, но ММ става на 30 утре и тайно си мечтаех за най-големия подарък. Моята схема е, че от нетърпение започвам с тестовете за бременност около седмица след предполагаемата О (засечена с тестове за О, мерене на БТ, а този месец и с АГ) и така през ден до М, за да мога да хвана възможно най рано евентуално покачване в ЧХГ. Ползвам тестове на Clear Choice с чувствителност 10. Чертичката винаги си стои самотна. В началото на опитите, като всяка една наивна и мечтаеща жена, си мислех, че бързо ще забременея и спрях всичко опасно (тогава ходех в една зала да тренирам и редувах всякакви тренировки, а повечето са със скачане, или са по-тежки: фитбол, стийл джъмп, зумба стронг), и си казах - няма да рискувам, спирам ги предварително. После една приятелка като й разказвах, ми вика "Ооо, ама я недей да спираш пиенето и тренировките, като забременееш, ще имаш достатъчно време да се ограничаваш, сега прави всичко и да не ти пука". Същата тя, забременя от 1 опит, и скоро ми каза, че планира второ, та отишла на зъболекар (нали се ходи предварително преди бременност), а аз горчиво си помислих... Да... И аз бях на зъболекар, вече стана 1 година от тогава. Та цялото приключение с мислите как може да е станало и трябва да се пазим... Лятото ходихме на много преходи по българските планини и все се страхувах, ами ако е станало... Ами ако скоча от тоя камък и му попреча да стане... Тези мисли явно са за хората, на които им се получава от 1 месец. Защото всичко това сега ми звучи налудничаво, и влияе много изтощаващо ден и нощ да се надявам до полуда за нещо, което явно ще отнеме доста време. Относно имплантацията, доколкото съм чела, може да отнеме 5-7-12 дни и все се надявам, че просто трябва време, или че при мен ще е по-късно. Спомням си историята на Симба(мисля, че тя беше) как след 5 отрицателни теста е видяла двете чертички и все си мисля... И при мен ще е така. Мисля и за думите на Ели, за вярата, че е станало.. Ето например този месец си правих обичайната йога, заменяйки я с пренатална йога, в която всички движения са съобразени с бременността, и през цялото време инструктора говори как да се свържем с живота в нас, докато практикуваме. Само че с увереността, че се е случило, болката от разочарованието после е дори по-силна. С течение на времето преминавам през най-различни метаморфози. Много ме нараняват думи на околните (знам, че може би ще се нахвърлите срещу мен, че всеки трябва да си гледа живота и че това не е състезание) но просто слушайки как някой ще си прави мезонет, защото планира да има 3 деца, (понеже първото е станало с 1 опит) а аз се моля на всички Богове просто да стана майка един ден.. В мен всичко се срутва... Просто неутешимо се взирам в изборите на този живот, който незнайно как подбира кого с какво да накаже/изпита/научи/закали... Нараняващото е лекотата с която хората "разполагат" с плановете си сякаш родителството е даденост... ММ е оптимист, и виждайки, че се измъчвам, все повече разбира какво ми костват неуспехите. Разбирам, че това, което преживявам, си е между мен и мен... Или между мен и бебето ми... Мисля си за него и защо ли не иска да стане част от живота ми... Дали иска майка му да бъде друга... По-зряла версия на мен... Дали иска да променя нещо в себе си, преди да стана "достойна" да бъда майка... Още години преди да помисля за деца и за опити, винаги съм мечтала и съм знаела, че ги има, че съществуват някъде... Сякаш убеденост, че това ще се случи 1 ден.. Сякаш съм ги търсила за съвет в трудни мигове с тяхната детска чистота и връзка с изначалното.. Ще ми се да намеря увереността от онези години, и да я ворегна в мощна надежда и вяра в настоящето. Благодаря ви за възможността да споделя тук мислите си.. Уча се от вас и вашата сила, борбеност и търпение, както и от заземяващите ви думи. Пожелавам ви здраве и душевен мир, пожелавам го и на себе си!
Абсолютно по същия начин се чувствам.
Ще се случи със сигурност. Дали днес, утре или след година, две.. Знам, че ще се случи!!! ❤️
Успех 🍀
Препоръчани теми