Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 65

Пиша, защото вече наистина не знам на къде да се обърна. Имам някаква драма последната една година и нямам идея какво я причинява и как да я реша. Може би има общо с Ковид, всъщност по всяка вероятност има, но не с болестта, а по-скоро със ситуацията като цяло. Проблемите ми започнаха миналата година по това време. Един месец задушаване, премина. И друг път съм имала такива периоди. После един месец стомашни проблеми, не знам от какво, минаха и те. Боля ме много кръста някакво време, ходих на гастро, ходих на невролог, ходих и при ендокриноложката ми. Почнах да излизам повече (имаше някакъв период, уж локдаун бяхме, даже бе се бях показвала от вкъщи). Усещах ужасяваща умора, неспособност да правя нищо. Един ден се взех в ръце, викам си - ще тренирам. Какво ти, направих 20 мин пилатес и 4 дена бях като болна. После дълго време не повторих. Реших, че ще започна с разходки, после пак някакъв период не излизах. Спомням си ярко един ден, в който времето се оправи и извръвях едни 25к крачки. И от тогава нещата съвсем се скапаха. На другия ден не можех да стана, краката ме боляха ужасно и трепереха. Изкарах го в леглото. От тогава, до момента, краката продължават да ме болят. Сутрин като стана са като уморени, като тежки. Като се навеждам болят отзад. Има дни по-зле и по-добре. Това е придружено с постоянна умора, липса на сили, имам чувството, че мускулите ми ги няма, не мога да свърша стандартни неща, които преди съм вършила, чисто физически имам предвид. Болят ме различни неща на периоди, не знам мускули ли са, стави ли са, понякога е по-слабо, понякога е нетърпимо, понякога е едно, понякога са повече неща. Има моменти, в които мозъка ми сякаш го няма - не мога да се съсредоточа, да върша работа, да свържа нормален разговор. Студено ми е често, краката ми вечно са лед, смяна на настроенията, изнервеност. Тресе ме и хипохондрия, осъзнавам го това. Постепенно се опитвам да правя неща, които да помогнат - да правя йога, да се разхождам всеки ден, когато имам повече сили нещо да потренирам... От към лекари - ендо ми е изписвала различни неща, имам дефицит на Вит Д, който така и не успявам да оправя. Декември по някаква причина успях да го вдигна до 33, което долна граница, последния път пак беше 23... пия през цялото време вигантол на различни схеми, към момента 22-25 капки 2 пъти седмично. Но в крайна сметка тя клати глава и ми казва, че не знае какво ми е и с друго не може да ми помогне по нейната специалност. Невроложката и нея я посетих N на брой пъти, нищо конкретно нямам,  пия Холеон (5 хидрокси триптофан) от ноември, последния месец го редувам през ден уж за спиране, но оня ден като бях при нея и й обясних, че нищо не се е променило каза и тя, че повече за мен нищо не може да направи и да ходя на психиатър (и направление си имам). И да ходя при личната да ми пуска изследвания на сърце, дробове, бъбреци, но тя други идеи нямала.
Ходих при доц. Русев ноември по препоръка на психотерапевта, ама той човекът си е вирусолог и по репродуктивни проблеми - въпреки, че бях отишла за умората и болките ми наши изследвания за забременяване за 700 лв. Там излезе, че вит Д ми е в норма, даже на горна граница, иди разбери. Интересното там беше мутация C667T в гена MTHFR, което пречело за усвояване на някой витамини (д, б12, фолиева) и други неща и някакви други работи. Нито ендото, нито неврото бяха чували за това, съответно не можаха да ми обяснят има ли, няма ли общо, какво, къде.
Интересен феномен беше, че началото на март се разболях от нещо. 1 седмица запушен нос, 3 дена температура, 5 дена стомах. Умирах от страх колко по-зле ще съм след това, обаче, за моя изненада, като оздравях се чувствах супер - както не съм се чувствала от една година. Имах енергия, сила, тренировки, настроение, желание. Не можах да си го обясня. И след 2 седмици, като мина "хубавото", пак съм в изходна позиция и ми остана споменът за 2 седмици, в които съм се чувствала човек. Какво, защо и как - никой не може да разбере.
В общи линии, след това безумно словоизлияние, се чудя какво да правя. Записах си час при друга ендо - д-р Таня Атанасова, някой ако е ходил бих чула мнение. За психиатъра се чудя също още, то и там е трудно да се намери някой читав, дето да не те нашие от вратата с хиляди хапове, което аз не желая... Ще пусна последната 1 година каквито изследвания съм си пускала, ако някой има какво да каже по темата, ще се радвам да го чуя. Просто вече се чувствам тотално отчаяна и в пълна безизходица какво да направя и как да си помогна, а за бебе трябва да се работи... как точно да стане това, като аз сутрин закуската не мога да си направя...