Поведението и отношението на близките може да навреди, дори да е непреднамерено. Тези хора никога няма да станат такива, каквито са били и не очаквайте от тях да реагират положително на забележки, подканяния, заповеди, ограничения, викове, напомняния.
- Публикувана: 28 фев. 2021, 15:55 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2024, 18:06 ч.
Предателство ли е старческият дом ?
Много е мъчно, защото всеки гледа най-близкия си и става верижна реакция. Мен ми е мъчно за майка ми и искам тя да е добре, ако тя е добре и аз съм добре, ако аз съм добре и детето ми ще е добре, но няма как да и отнема тежестта и тревогата по баба. Разпокъсваш се между тъгата по родителя си и някакво чувство на дълг и опита да съхраниш себе си заради децата и внуците. Най-трудното при дементен родител е да приемеш, че това вече не е твоята майка/татко. И затова е и трудно да ги оставиш. Защото дори виждайки очевидното, мозъкът ти отказва да приеме, че онзи човек вече го няма в това тяло.
Поведението и отношението на близките може да навреди, дори да е непреднамерено. Тези хора никога няма да станат такива, каквито са били и не очаквайте от тях да реагират положително на забележки, подканяния, заповеди, ограничения, викове, напомняния.
Дядото си е живял сам 30 години. И изведнъж мъжът ми го докарва у нас - дете, бебе, куче, нервна снаха, спи тука, яж там, не излизай - кой знае какъв стрес му е било на човека.
Най-добро решение е в Германия. Там старческите домове са - цял блок с квартири, старците са си продали жилищата и са си купили всеки по едно апартаментче в този дом. И им готвят срещу удръжка от пенсията, и лекар / сестра ги обгрижват и така.
А като почине възрастният човек, предполагам, че наследниците продават апартаментчето в старческия дом и си правят каквото си искат с парите, все едно, че са наследили на възрастния човек къщата или апартамента в нормална сграда.
А като почине възрастният човек, предполагам, че наследниците продават апартаментчето в старческия дом и си правят каквото си искат с парите, все едно, че са наследили на възрастния човек къщата или апартамента в нормална сграда.
Преди години успяхме много трудно да настаним един възрастен роднина на мъжа ми в старчески дом.Той беше стар ерген,нямаше деца и ние се падахме най-близки.
Ходехме веднъж седмично и веднага съжалихме,че го изпратихме там човека.
Бяха по трима в стая,крадеше се,вечер външната врата на дома не се заключваше и влизаха клошари.
Имаше една дежурна сестра,която си седеше цяла вечер заключена в кабинета.Излизаше чак на сутринта.
Постоянно крадяха личните вещи на дядото.
Всяка седмица трябваше да купуваме нови четки,пасти,сапуни,самобръсначки,гребени,дрехи и т.н.
За три месеца му оправихме къщата ,намерихме семейство,което да се грижи за него срещу унаследяване и го прибрахме...
Благодарен беше човека...
Хосписът е нещо много различно.Но струва пари.
Ходехме веднъж седмично и веднага съжалихме,че го изпратихме там човека.
Бяха по трима в стая,крадеше се,вечер външната врата на дома не се заключваше и влизаха клошари.
Имаше една дежурна сестра,която си седеше цяла вечер заключена в кабинета.Излизаше чак на сутринта.
Постоянно крадяха личните вещи на дядото.
Всяка седмица трябваше да купуваме нови четки,пасти,сапуни,самобръсначки,гребени,дрехи и т.н.
За три месеца му оправихме къщата ,намерихме семейство,което да се грижи за него срещу унаследяване и го прибрахме...
Благодарен беше човека...
Хосписът е нещо много различно.Но струва пари.
Нори, като човек преминал и преминаващ по вашият път ви съчувствам. Най-голямото успокоение би ви донесло знанието, че жената е обгрижвана доколкото е възможно добре - нахранена, напоена, без инциденти.
В началото чувството за вина е разкъсващо /а околните, невлезли във обувките сиилно допринасят за това / - но повярвайте, по-добре е за вашето семейство и за баба ви решението, което сте взели.
С времето емоциите ще се уталожат и ако действително в дома се грижат прилично за жената, нещата ще се подредят. В природата ни е заложено да се примиряваме, иначе горим, образно казано.
И тези, категоричните от темата, дето смятат, че дългът трябва да е до гроб ... хм ... Я да ви видим, на наше място - кое ще е първото - детето ти ли или родителя?
В началото чувството за вина е разкъсващо /а околните, невлезли във обувките сиилно допринасят за това / - но повярвайте, по-добре е за вашето семейство и за баба ви решението, което сте взели.
С времето емоциите ще се уталожат и ако действително в дома се грижат прилично за жената, нещата ще се подредят. В природата ни е заложено да се примиряваме, иначе горим, образно казано.
И тези, категоричните от темата, дето смятат, че дългът трябва да е до гроб ... хм ... Я да ви видим, на наше място - кое ще е първото - детето ти ли или родителя?
Много тежка тема 
не случайно българите имаме поговорка "болен ли си лежал, или си болен гледал".
Баща ми и майка ми се редуваха 3 години да гледат дементния ми дядо на село. Понякога е налитал да бие майка, но никога татко (нали му е син 🙈). Накрая се залежа и татко го е мил, преобличал, прал. Имам чувството, че оттогава баща ми се скапа физически и психически и 2години след дядо почина и той.
Чувала съм го да споменава пред близки "ужасно е да се отвратиш от родител". Старчески дом не е имало наблизо, а нашите са от старото поколение, с друго мислене, не биха "оставили" родител в дом.
не случайно българите имаме поговорка "болен ли си лежал, или си болен гледал". Баща ми и майка ми се редуваха 3 години да гледат дементния ми дядо на село. Понякога е налитал да бие майка, но никога татко (нали му е син 🙈). Накрая се залежа и татко го е мил, преобличал, прал. Имам чувството, че оттогава баща ми се скапа физически и психически и 2години след дядо почина и той.
Чувала съм го да споменава пред близки "ужасно е да се отвратиш от родител". Старчески дом не е имало наблизо, а нашите са от старото поколение, с друго мислене, не биха "оставили" родител в дом.
Темата ми няма да е за любов, секс, изневери, триъгълници и съответно не толкова интересна.
Днес ми стана много мъчно и реших да пусна темата, за да видя странични мнения. Ще са ми доста по-полезни тези на хора с реален опит, тъй като вярвам, че само преживените неща са истински разбрани.
Накратко, баба ми е с много тежка деменция вече. До преди 2 години беше добре, но за 2 години се влоши рязко и дотам, че вече не ни познава, не може да се обслужва сама, денонощно е под напрежение и иска да си ходи където и да се намира. На 90г е. Майка ми и сестра и опитаха всякакви варианти. И с гледачка, и с личен асистент и те се редуваха да я гледат, но уви истината е, че е непосилно 1 човек да се грижи за нея повече от месец без почивка 24/7, защото е много трудно психически. Виждам, че и двете се съсипват буквално. Майка ми работи, когато баба е при нея по цяла нощ не спи, а на другия ден отново на работа. Та, накратко решиха да опитат да я дадат в дом тези дни. Но вече реват и двете. От мъка, от гузна съвест, от.... безсилие, не знам. Ужасно ми е тежко да гледам майка ми как се съсипва и не знам кое е правилното решение. Верен ход няма, очевидно.
Та, имате ли такъв опит ? Смятате ли даването на родител с тежка деменция в дом за предателство? Смятате ли, че е наш дълг да ги гледаме докато е писано, дори когато те загубят личността си? Кое е редно да изберем ? Да се съхраним заради децата и внуците си или да изпълним дъщерният си дълг докрай, каквото и да ни коства това ?
Днес ми стана много мъчно и реших да пусна темата, за да видя странични мнения. Ще са ми доста по-полезни тези на хора с реален опит, тъй като вярвам, че само преживените неща са истински разбрани.
Накратко, баба ми е с много тежка деменция вече. До преди 2 години беше добре, но за 2 години се влоши рязко и дотам, че вече не ни познава, не може да се обслужва сама, денонощно е под напрежение и иска да си ходи където и да се намира. На 90г е. Майка ми и сестра и опитаха всякакви варианти. И с гледачка, и с личен асистент и те се редуваха да я гледат, но уви истината е, че е непосилно 1 човек да се грижи за нея повече от месец без почивка 24/7, защото е много трудно психически. Виждам, че и двете се съсипват буквално. Майка ми работи, когато баба е при нея по цяла нощ не спи, а на другия ден отново на работа. Та, накратко решиха да опитат да я дадат в дом тези дни. Но вече реват и двете. От мъка, от гузна съвест, от.... безсилие, не знам. Ужасно ми е тежко да гледам майка ми как се съсипва и не знам кое е правилното решение. Верен ход няма, очевидно.
Та, имате ли такъв опит ? Смятате ли даването на родител с тежка деменция в дом за предателство? Смятате ли, че е наш дълг да ги гледаме докато е писано, дори когато те загубят личността си? Кое е редно да изберем ? Да се съхраним заради децата и внуците си или да изпълним дъщерният си дълг докрай, каквото и да ни коства това ?
Никой не е казал, че е лесно. Мисля, че е дълг, да, но преди всичко любов към близките.
И да, имам такъв опит и е било много трудно, но не бих дала родителите или баба/дядо в дом.
Виж за свекървата - не бих се и замислила, пращам я веднага 😂😂😂
Искам да попитам хората, които казват, че е дълг и как може
Как ще се справите с доста едър възрастен, който е с акъла на две годишно?
Вие лично готови ли сте да сте 24/7 до такъв човек, защото сам не можете да го оставите?
Готови ли сте с месеци, дори години да не виждате собствените си деца, да изоставите партньора си?
Със сестра ми се редувахме да се грижим за мама, но тя беше с акъла си. На легло, но с акъл.
Ако беше дементна, нямаше въобще да се колебаем, защото няма как да сме нон-стоп при нея.
За самият човек е най-добре да се грижат за него хора, които разбират какво правят.
И още нещо, мислите ли че на човека му е хубаво децата му да се съсипват?
Аз ако съм ще си тегля ножа, ако знам, че ще тежа на близките си.
Какво е дълга и какво дължим на възрастните си близки - да им бършем дупето от кумова срама, че дълг имаме, или да им подсигурим грижа и достойнство, с които да се чувстват добре?
Как ще се справите с доста едър възрастен, който е с акъла на две годишно?
Вие лично готови ли сте да сте 24/7 до такъв човек, защото сам не можете да го оставите?
Готови ли сте с месеци, дори години да не виждате собствените си деца, да изоставите партньора си?
Със сестра ми се редувахме да се грижим за мама, но тя беше с акъла си. На легло, но с акъл.
Ако беше дементна, нямаше въобще да се колебаем, защото няма как да сме нон-стоп при нея.
За самият човек е най-добре да се грижат за него хора, които разбират какво правят.
И още нещо, мислите ли че на човека му е хубаво децата му да се съсипват?
Аз ако съм ще си тегля ножа, ако знам, че ще тежа на близките си.
Какво е дълга и какво дължим на възрастните си близки - да им бършем дупето от кумова срама, че дълг имаме, или да им подсигурим грижа и достойнство, с които да се чувстват добре?
Зависи в какво състояние са. И баба си беше вкъщи до последно, но когато вече не можеше да приема храна и вода през устата (не питайте как ставаше храненето) и изобщо не можеше да се движи, се видяха принудени да я дадат в хоспис. 70-годишните й деца (със своите заболявания и те) нямаше как да я вдигат, местят и т. н.
Едната ми прабаба беше с деменция. Разпознаваше само дъщеря си. Но пожела да умре в дома и. Изключително всеотдайна и работлива жена. Останалите деца плащаха месечни такси за медикаменти, рехабилитация и.т.н. Кротко живя и тихо умря.
Ако болния не желае да е в хоспис или дом, принудително ли се настанява?
Не зная кой ви заблуждава, че персонала в домовете е квалифициран. Бг емигрантите-болногледачи от медицинската сфера ли са?
Ако болния не желае да е в хоспис или дом, принудително ли се настанява?
Не зная кой ви заблуждава, че персонала в домовете е квалифициран. Бг емигрантите-болногледачи от медицинската сфера ли са?