COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 7

Мен ме притеснява фактът, да не слагат флакона с останали дози в хладилник и на следващия ден отново. Кой гарантира, че са изхвърлени, а не са употребени на другия ден,  след като е отчетена само една в конкретния случай. Не че е хубаво да се хвърлят. И какво е действието върху човек, ако е поставена престояла доза?

Относно броя заразени - май не всички помнят, че есента антигенните тестове изобщо не влизаха в статистиката и не се карантинираха положителните от тях. Нямаше ПСР с направление, а ако си карантиниран, реално не можеше да получиш никаква медицинска помощ, освен ако тотално зазлееш. Много хора искаха да си продължават да работят, вкл. под натиск на работодатели. Тук изобщо нямаше съзнание за самоизолация, точно обратното-масово се криеше. Така че през ноември-декември реалните случаи сигурно се били поне 3-4 пъти повече от отчетените. От моите познати се правеше по един антигенен тест на семейство. Моят син, например, също не е в статистиката.

Не отварят флакон, докато не се съберат достатъчно бройки за него.

И при нас се спазват мерките като в Австралия. Нямате ли спомен за март миналата година... Ние със спомените от локдауна си живеем и говорим все още за страховите неврози... Но от първите места по смъртност неврози не правим.
Почти всичко си спазваме- маски тук-там и доскоро залагания не се правеха, сега май ги отвориха.
Иначе едни познати в карантина не искат да им се носи храна, пращат децата си до магазина по няколко пъти на ден.

Написах, че преболедувалите след няколко месеца ще са над два милиона, а ваксинираните 1-1,5 млн. Въобще не събирам механично. Дори и в момента преболедувалите сме над два милиона. До няколко месеца със сигурност ще сме поне 2,5 млн. От 1,5 млн ваксинирани примерно 500 000 ще са и преболедували съответно числото от 3 млн защитени го получавам като събера 2 млн преболедували (и неваксинирани) с 1 млн ваксинирани, които не са преболедували.

Eлиминацията на SARS-CoV-2, а не митигацията (смекчаване) му, създава най-добри резултати за здравето, икономиката и гражданските свободи

Компромисът между различните цели е в основата на вземането на политически решения. Общественото здраве, икономическият растеж, демократичната солидарност и гражданските свободи са важни фактори при оценката на пандемичните реакции. Съществуват все повече доказателства, че не е необходимо тези цели да влизат в противоречие при отговора срещу COVID-19. Страните, които последователно се стремят към елиминиране - т.е. максимални действия за контрол на SARS-CoV-2 и спиране на предаването в общността възможно най-бързо - като цяло се справят по-добре от страните, които иса избрали митигацията(смекчаването), т.е. мерките се увеличават постепенно, целенасочено за намаляване случаите, за да не се претоварят здравните системи.

Сравнихме смъртните случаи от COVID-19, растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) и строгостта на мерките за блокиране през първите 12 месеца от пандемията за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които имат за цел премахване или смекчаване. Въпреки че всички показатели благоприятстват елиминацията, нашият анализ не доказва причинно-следствена връзка между различните стратегии за реагиране на пандемията и различните изходни мерки. Смъртните случаи от COVID-19 на 1 милион население в страните от ОИСР, които са избрали елиминация (Австралия, Исландия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея), са около 25 пъти по-ниски, отколкото в други страни от ОИСР, които са избрали смекчаването. Смъртността е показател за по-голямото бреме на болестта в страната. Например, вземащите решения трябва също да вземат предвид нарастващите доказателства за дългосрочни последствия след инфекция със SARS-CoV-2.

Нараства също така консенсус, че елиминирането е за предпочитане пред смекчаването във връзка с икономическите резултати на дадена държава. Едно проучване определя количествено оптималното основно репродуктивно число, така че да се постигне елиминация при минимални икономически разходи. За тази цел се разглежда седмичния растеж на БВП по отношение на 2019 г. за страните от ОИСР, които са избрали елиминация или смекчаване. Елиминацията превъзхожда смекчаването за растежа на БВП средно и през почти всички периоди от време. Ръстът на БВП се върна на нивата  от преди пандемията в началото на 2021 г. в петте страни, които избраха елиминация, докато растежът все още е отрицателен за останалите 32 държави от ОИСР.

Въпреки своите здравни и икономически предимства, стратегията за елиминация е критикувана за ограничаване на гражданските свободи. Това твърдение може да бъде оспорено чрез анализ на индекса на строгост на мерките, разработен от изследователи от Оксфордския университет. Този индекс измерва стриктността на политиките тип локдаун, които ограничават предимно поведението на хората, като комбинира осем показателя за политики за ограничаване и затваряне, осем показателя за политики на здравната система и един показател за обществени информационни кампании. Сред страните от ОИСР, свободите бяха най-силно засегнати в тези, които избраха смекчаването, докато бързите мерки за блокиране - в съответствие с елиминацията - бяха по-малко строги и с по-кратка продължителност. Важното е, че елиминацията е формулирана като подход на гражданска солидарност, който най-бързо ще възстанови гражданските свободи; този фокус върху общата цел често се пренебрегва в политическия дебат.

Данните сочат, че страните, които избират бързи действия за премахване на SARS-CoV-2 - със силната подкрепа на своите жители - също така по-добре защитават икономиките си и минимизират ограниченията на гражданските свободи в сравнение с тези, които се стремят към смекчаване. Занапред масовата ваксинация срещу COVID-19 е от ключово значение за връщането към обичайния живот, но разчитането единствено на ваксините срещу COVID-19 за овладяване на пандемията е рисковано поради тяхното неравномерно разгръщане и усвояване, ограничен имунитет и появата на нови варианти на SARS-CoV-2. Историята показва, че ваксинацията сама по себе си не може нито самостоятелно, нито бързо да контролира вирус и че за ограничаване са необходими комбинация от мерки за обществено здраве. Изкореняването на едра шарка изисква съгласувани, продължили десетилетия усилия, включително ваксинация; комуникация и обществена ангажираност; и мерки за тестване, проследяване и изолиране. Дори в края на ваксинационните кампании такива мерки за обществено здраве трябва да се поддържат до известна степен или иначе нови вълни от инфекции могат да доведат до повишена заболеваемост и смъртност. С разпространението на новите  варианти на SARS-CoV-2 много учени призовават за координирана международна стратегия за премахване на SARS-CoV-2. Освен това Държавният департамент на САЩ декларира през април 2021 г., че спирането на COVID-19 е приоритет номер 1 на администрацията на Байдън-Харис и подчерта, че „тази пандемия няма да завърши у дома, докато не приключи по целия свят“.

Само националните действия са недостатъчни и е необходим ясен глобален план за излизане от пандемията. Страните, които изберат да живеят с вируса, вероятно ще представляват заплаха за други страни, особено тези, които имат по-малък достъп до ваксини срещу COVID-19. Несигурността от времетраенето на локдауна, продължителността и тежестта му ще задушат икономическия растеж, тъй като бизнесът спира инвестициите и доверието на потребителите се влошава. Глобалната търговия и пътуванията ще продължат да бъдат засегнати. Политическата нерешителност и партийните политически решения намаляват доверието в правителството. Това не предвещава нищо добро в онези страни, в които се наблюдава оттегляне на демокрацията. Междувременно страните, избрали елиминация, вероятно ще се върнат почти до нормалното: те могат да рестартират икономиките си, да позволят пътуване между зелени зони, и подкрепят други държави в техните кампании за ваксиниране и извън тях. Последиците от различните правителствени реакции срещу COVID-19 ще бъдат дълготрайни и ще продължат след края на пандемията. Ранните икономически и политически печалби, постигнати от страни, целящи да премахнат SARS-CoV-2, вероятно ще се изплатят в дългосрочен план.

https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736( … )00978-8/fulltext

Интересно ние от кои държави ще бъдем, от първия или от третия свят на "живеещите с ковид".

Няма голямо значение броят ваксинирани и преминали вече през заболяването на фона на новите щамове, нереагиращи на ваксините и "нови" за преболедувалите.

Ако приемем, че у нас смъртността е 2%, при 30 000 починали, излизат 1500 000 срещнали вируса.
А тя може и да е 3%, така че със сигурност не са повече.
Ваксинирани 200 000, като сред тях има голям процент преболедували, значи даже и 2 млн няма общо.

„Ние не сме специални“: как триумфализмът доведе Индия до катастрофата с Covid-19

Огромен скок в случаите след грешно проучване на „супермоделиране“, което предположи, че е постигнат стаден имунитет

Те ще бъдат запомнени като изгубените месеци на Индия: отрязъкът между септември и февруари, когато случаите на Covid-19 в страната се противопоставиха на световните тенденции, като рязко спадаха през най-студените месеци от годината, докато достигнаха четирицифрени дневни суми.

Беше необяснимо. Индийският климат ли беше? Защита, предоставена от детска имунизация? Някои спекулираха, че Индия може да е достигнала естествен стаден имунитет. Това беше вълнуваща идея, която се утвърди в най-висшите кръгове на Индия за разработване на политики, медии и наука - дори правителствено проучване предполагаше, че стадния имунитет наистина може да е бил постигнат. Това се доказа като една от най-фаталните грешки в пандемията от Covid-19 досега.

Сега, с ежедневни случаи, надвишаващи 360 000, и регистрирани смъртни случаи над 3200 на ден , мнозина виждат затишието между вълните  на Covid-19 като жестока илюзия. „Изборите, религиозните фестивали и всичко останало се отвориха напълно“, казва Суджата Рао, бивш секретар на индийското министерство на здравеопазването и семейното благосъстояние. „Това беше много лоша грешка и ние платихме много скъпа цена, голяма цена за тази грешка.“

https://www.theguardian.com/world/2021/apr/29/we-are-not-special … ovid-19-disaster?

Това ми напомня за България, която в началото на пандемията също беше пощадена заради комбинация от късмет, изолираност и ранни мерки и това доведе до масово невярване във вируса, приказки за БЦЖ-то, ракията, българския ген, който ни пази и т.н. Всички знаем продължението.

Как гордо звучи само - много сме и все повече ще ставаме.
За да станат преболедувалите от 2млн. -  2.5млн. за няколко месеца (2-3 например), трябва ежедневно да се заразяват някъде между 5 и 8 хил.души примерено, като съответния процент от тях ще се нуждаят от болнично лечение, а друг процент от тях ще загубят битката с вируса. Само за информация припомням, защото отдавна вече е доказано, че естествения имунитет чрез преболедуване не се постига просто и лесно, неусетно почти - точно обратното, цената е много висока.
Индия е поредния пример за това.

Важно е да се чете внимателно и с разбиране. Между 2 млн и над 2 млн има разлика. Над 2 млн може да значи 2,2 или 2,3 млн например. А от там до 2,5 млн е лесно да се стигне. Това са 50 000 души хванати от официалната статистика и още 150-200 000 преболедували без официален ПСР и карантина. П. П. Няколко месеца не е задължително да означава 2-3. Спокойно може да е 4-5 месеца. След този пост сметките ти лесно ще излезат.

В сметките трябва да се включи и възможността за второ изкарване на вече изкаралите първото. Защото мина година, имунитета е поизчерпан.

И изобщо досега е видно, че вируса кара по съвсем други сметки, не по нашите оптимистично направените. Веднага щом се поуспокоим и караме през просото, той си намира нови лесни жертви и си ги "грабва".

В България такова изискване няма.

Колко са преболедувалите може да служи само да си чешем езиците, защото при никаквото тестване всичко е в сферата на догадките. Нито знаем от извънредната смъртност колко са починали от Ковид и колко от липса на болнична помощ за други заболявания, нито можем дори бегло да предположим 1 на колко заразени са хващали с тест - 5-7-10...може да са трима, може и 10+. Смъртността 1-2 или 3 процента ще даде огромно отклонение в бройката на заразените, та само може да гадаем колко всъщност е. И едва ли ще разберем някога.

Цибалаб работеха дори и днес до 13 часа, за централата става дума. Предполагам, че и следващите дни ще работят с намалено работно време.

В Индия 3200 умрели за денонощие е все едно в България да умрат 15 души. Оплакваме ги, а те са по-добре от нас. Значително по-добре. При тях проблем е, че в здравеопазването са далеч по-зле от нас. Това е нещото, което може да им изиграе лоша шега.