“Masumiyet”(Невинност) с Мехмет Асланту, Хюлия Афшар, Дениз Чакър и Серкай Тютюнджу

Колкото и да ми хареса сериалът, а и финалният епизод донякъде, няма да спре да ме е яд за прохабената химия между Мехмет Аслантуу и Дениз Чакър. Много, много ме е яд. Феновете искат Серкай и Илайда отново, аз чак толкова не държа на тях. Прекрасни актьори - един от малкото сериали, в които всеки един актьор си беше точно на мястото, и, макар и за само 13 епизода, успяха да изграждят страхотни и запомнящи се образи.
А Ирем и Еля са най-болните главни героини, които съм гледала в турски сериал. И, колкото и непоносими да ми бяха през цялото време (то единствено Бахар и Харун понасях в тоя сериал, ако трябва да съм честна), се радвам, че най-накрая турско дизи ни представи и такъв тип героиня, че чак две. Защото, за жалост, такива жени и момичета сред нас са много повече, отколкото ние си мислим, че въобще съществуват.

Очаквам новите проекти на всеки един от каста, дано скоро ни зарадват. Алекс, много, много ти благодаря за инфото за Мехмет и Арзум - нямам търпение!

Тинче, и аз бих се радвала, даже бих настоявала да гледам сериал в който участват Мехмет Асланту и Дениз Чакър. Наистина стояха много добре заедно....
Макар и кратък, за мен този сериал си остава един от най-добре направените в последно време. Всеки актьор си беше на мястото.Всяко парче от историята си беше на мястото.

За предстоящият сериал ( на истината се надявам да усоеят да го реализират) наистина нямам търпение да видя отново Асланту с Арзум Онан пред камера....

Тинче, и аз бих се радвала, даже бих настоявала да гледам сериал в който участват Мехмет Асланту и Дениз Чакър. Наистина стояха много добре заедно....
Макар и кратък, за мен този сериал си остава един от най-добре направените в последно време. Всеки актьор си беше на мястото.Всяко парче от историята си беше на мястото.

За предстоящият сериал ( на истината се надявам да усоеят да го реализират) наистина нямам търпение да видя отново Асланту с Арзум Онан пред камера....

Включвам се и аз с коментар за снощния епизод преди да съм го гледала с превод.  За мен развръзката беше изключително логична и посланието, което предадоха беше изключително ясно и докосващо. Особено с прегръдката накрая. Играта на целия актьорски състав беше уникална и всеки си пасваше отлично на персонажа.

Тинче, напълно съм съгласна с теб за образите на Еля и Ирем. Такъв тип момичета (и не само) в съвременното ежедневие има страшно много. Дали в любовна връзка или в друг тип взаимоотношения, манипулаторите са навсякъде и някои от тях са толкова успешни, че е почти невъзможно да осъзнаеш тяхното влияние, затова даването на гласност по този проблем е изключително важно.

Мен лично финалът ме разтърси доста и ме накара дълбоко да се замисля дали в живота и ежедневието си и аз не се срещам с такъв тип "нарцистично" поведение. Нямам предвид за мащабите, които видяхме при Илкер и Еля, но докъде се простират границите на нормалното поведение и къде започва болестта?  В ежедневието си не обръщаме особено внимание на елементарни неща, като например дали човекът до нас не ни следи кога, какво правим, кога излизаме, къде ходим и после ни проверява дали ще му кажем истината или пък в обикновени разговори дали винаги твърди, че е прав, дори и да му посочваш доказателства в защита на противното и дали не е готов да покаже всячески колко велик е той и колко безполезен си ти. На пръв поглед елементарни неща, които не правят впечатление гледайки цялостната картина на взаимоотношенията , не се забелязват толкова силно или просто не искаш да ги забележиш, но с времето сякаш играта става все по-груба и манипулацията и действията, които си готов да направиш стават все по-мащабни и по-мащабни.  Аз смятам, че няма случайности в този живот и за мен една такава "случайност" беше този сериал, който още веднъж ми отвори очите , че дори и само приятелски някои взаимоотношения не са здравословни и не си заслужават.

От цялото дело най-много ми хареса Харун как беше подготвен с всички възможни доказателства, за да докаже невинността на дъщеря си и да покаже истината. Сцената накрая с тържествуващите Харун и Бахар и прегръдката на двете момичета беше много емоционална и за мен представи достойно финала на историята. Единствено ми се видя малко наказанието за Тимур и неговата рода, но и за тях шока от всичко ще си каже думата. За Хале изобщо няма да коментирам, според мен тя получи най-суровото наказание от всички. Илкер беше във вихъра си и дори и след като всички разбраха, че е виновен пак сякаш искаше да се оправдава и да прехвърли вината към друг. Не можах да разбера само защо Берил си тръгна без присъда (съдейки от това, че излезе без полиция)? А и какво стана със зетя Дженк?  ...но сигурно ще ми стане ясно с превода.

Алекс, много ме зарадва с новината за новия проект. Ще го очаквам с нетърпение.

Намерих с английски субтитри и като оня виц за шопа, си казах "пениш се, не пениш - ке те ям".
Естествено, като излязат българските, пак ще гледам, но не можех да се въздържа да не разбера какво е станало още сега!
И на мен ми хареса завършекът - въпреки че 13 епизода бяха много малко - не ми стигат, исках да гледам още и още...но това е само собственият ми зрителски егоизъм, заради играта на актьорите, нестандартния сюжет и естествено Серкай..
Както каза Хриси, толкова безобразно лесно е да се подведем и да видим онова, което искаме, вместо истината..Особено когато са намесени емоции.
Дори и аз, коскоджа 36 годишна магарица, на моменти се поддавах на чара на Илкер, искаше ми се да е твърде очевидна и съответно - фалшива неговата вина, така ми се искаше. Обаче истината често е точно пред очите ни, стига да са отворени..
Не разбрах защо Дженк излъга Ирем в колата, когато тя го караше да провери дали Еля е жива на пътя, а той видя, че помръдна с пръсти, но каза, че е умряла. За да не викат линейка ли го направи? Много беше странно, защото дори да бяха извикали, така или иначе нямаше да стоят и да чакат там, пак щяха да си тръгнат и да не се замесват, ако това беше притеснението му (да не го заварят там, да не разбере Асу и т,н.)
Ирем още тогава имаше проблясък с емоцията, която за момент ми заприлича на загриженост за Еля, до момента в който не каза "не може да умре преди сватбата" ииии си казах "ясно...".
Надявам се, че наистина се откопчи от манията по Илкер, за Еля нямам вече съмнения.
Тя и без друго с цялото си същество усещаше истината, просто не беше готова да я приеме докрай.

Хале е жалка, но там конкуренцията е голяма - колко амеби имаше, поне братовчедката прояви малко закъсняла съвест и си призна, ама бабата, лелята и Тимур продължиха да копаят дъното.

Предполагам, че спомените на Еля за влизането в тоалетната да се измие след първия удар със стола, а после т.нар. 'друг', който я хваща с ръкавици отзад и я допребива...са били плод на неистовото ѝ желание да оправдае Илкер, защото истината е твърде болезнена за приемане.
От това, което показаха, Илкер е изпаднал в нарцистичен гняв и с допълнително помътнялото от алкохола съзнание, е вилнял до безобразие, а след това първият му инстинкт естествено е бил да спаси собствената си кожа, като извика Бану да почисти и заличи следите му.

В края само ми се искаше да дадат някакъв вид епилог, в който след няколко месеца или година, да видим как са се развили животите на героите - само това ми липсваше, за да го почувствам завършен, без да е претупан...

Хриси, и Берил получи присъда. 2 години и нещо.Но днес - утре като превеждам ще видя пак, може да е била условна, заради това че сключи сделка с полицията и съдейства с показанията.
За делото и на мен ми хареса Харун. Бях успели да запалят искрица плдозрения и спрямо него, но ми хареса как беше подготвил всички възможни доказателства и ходове, които да сочат истинският
виновник.
Самият Илкер беше иннтересен за наблюдение. В началото самоуверен и сигурен че ще излезе оправдан от съдебната зала този път как губеше почва под себе си и започна да трепери докаро накрая аъвсем изгуби контрол и думите ми "Еля, какво ти причиних". Аз подозирах винаги него, но въпреки това цялата настръхнах когато разбрах, че е помнил всичко, което е направил..
И да, покрай този сериал човек май наистина започва да се замисля какви хора среща в живота си и дали не е бил или не е под влиянието на човек с нарцистични прояви. И както каза и един познат психолог веднъж в един разговор - да пази Бог от срещи с нарцисист вуюхптеки че иначе тези хора са много привлекателни за другите, животът с тях и измъкването после е много трудно
Със сигурност ще изгледам сериите още веднъж. Защото си заслужава.
И се надявам до новият телевизионен сезон Асланту наистина да задвижи новият си проект. За там имам големи очквания.

Берил получи две години, но заради съдействието с полицията, затова че сама призна какво се е случило и издаде ценна информация, го редуцираха на 6 месеца.

Илкер е на 35, като се запозна с Еля тя беше едва на 18, а 19тия ѝ рожден ден знаем как завърши...
Ирем е на 25, което какво означава? Че когато е започнала връзката с Илкер преди 6 години и няколко месеца, самата тя е била горе-долу на същата възраст като Еля - между 18 и 19. А той е бил на 29 с Ирем, 35 с Еля...
Неслучайно дадоха откъса на запознанството с Еля в асансьора - той улисан в четене на документ, без да ѝ обръща внимание, а тя милата трепери от притеснение и вълнение...толкова, че в момента, в който той я погледна и го забеляза...ѝ подписа присъдата. Веднага пусна чара, репликата: "Знаеш ли, Еля, имам усещането, че никога няма да забравя името ти"...ЩРАК! Капанът се затвори.

Доста бързо ѝ се наложи да порасне на Еля, но се радвам, че накрая успя да надделее, и то най-вече благодарение на прекрасната си майка - Бахар и Харун бяха истинските герои в историята, че без тях двете влюбени-загубени отдавна да бяха приключили със себе си.

Само да допълня, че си мисля, че Еля, въпреки прегръдката с Ирем, не преодоля Илкер. Както и Ирем не го преодоля. Но, за съжаление, 13 епизода са твърде недостатъчни, за да покажат каквото и да било развитие - тъй че съмнение винаги ще има.
Но очаквах Еля да запрати пръстена по Илкер, а тя спокойно го даде на майка му. Което... не знам до каква степен и какво може да показва. Може да се тълкува като рязко пораснала Еля, която не иска да прави вече драми, и приключва всичко спокойно. Обаче може и да се тълкува като "връщам пръстена за малко, докато Илкер не излезе след 8 години от затвора". Сумати неизвестни.
А Ирем как така излезе от клиниката, че даже и разпрегръща най-големия си "враг"... Страшно нереално, колкото и хубаво да беше накрая. Но... пак казвам, уви, че така бяха принудени да претупат финала.

Аз затова казах, че щеше да е добре да има епилог след като е минало известно време..

Иначе реакцията на Ирем, да кажем е била продиктувана от факта, че и тя живееше в отрицание и смяташе, че най-големия грях на Илкер е изневярата... А сега разбра, че не друг, а именно той е чудовището, а всички около него са го поддържали и прикривали, като за целта използваха и самата нея. Някакси - докато беше недоказано, и двете действаха с презумпцията за невинност, до момента, в който истината не излезе наяве.

Преодоляването на нарцисист от подобен ранг - с тази физическа привлекателност и дълбоко емоционално въздействие - никак не е лесно, далеч съм от мисълта, че окончателно са "излекувани" двете.
Но това разкритие - избухването на Илкер пред всички, когато и той и майка му загубиха фасадата си за момент, признанието, както и факта, че и Ирем, и Еля вече уж постигнаха "мечтата си" - омъжиха се за него и видяха, че никак не е приказно..всичко това накуп ги тласна да си дадат ясна сметка с кого си имат работа, и този проблясък беше достатъчен да им помогне да вземат решението да си тръгнат.

Няма да им е лесно, защото оттук-нататък ще се наложи да лекуват и собствените си пориви да позволят да бъдат обратно всмукани в капана на Илкер, затова трябва да продължат с терапията и да изградят по-стабилна самооценка, за да не позволяват в бъдеще отново да попадат на подобни екземпляри.

Изгледах серията с руски субтитри, къде разбрах, къде не, но искам и аз да се включа с коментар относно развръзката. Съвсем логичен финал, Илкер беше първия обвиняем, той се оказа и виновника. През цялото време беше пред очите ни, но и аз като Еля, подадена на чара му до последно се надявах да не е той, надявах се сценаристите да си изсмучат нещо от пръстите, но уви. Дори като видях Бану с тези ръкавици, когато влезе в къщата в Рива, за да изчисти кръвта на Еля си викам ето тая ще е, но за жалост не беше. Малко се разочаровах, че наистина Илкер е пребил Еля, но разбирам и че нямаше как за толкова кратко време да избелят образа му, че дори да има хепи енд за тях. Отново потвърди що за нарцис е, когато отиде да вземе Еля от дома и след развода на родителите и, с такава смодоволна усмивка гледаше към прозореца, все едно казваше на Бахар "пак аз спечелих, ожених се за скъпоценната ти дъщеря и ще правя каквото искам с нея", толкова ме подразни, че ми се притиска да му зашлевя шамар.
Като цяло останаха доста въпросителни за мен, чудя се той през цялото време ли помнеше, че е виновен, Хале, като че ли и тя знаеше, когато Илкер се разплака в съда и се извини на Еля дали беше искрен или беше от страх, че го хванаха и още куп други неща...
Хубав сериал, различен, истински, кара те да се замислиш с какви хора си заобиколен и определено ще го изгледам и втори път.

Останах с впечатление че Илкер винаги е помнил какво е направил. Много добре е помнил и то. Щом се е сетил да прати Бану да му разчиства къшата. А и на майка си разказваше - за кръвта, за стола, за виковете на Еля, молеща го да спре.Казваше че оше пува гласът ѝ в ума си и не може да я накара да замълчи. Единственото нешо, което не разбираше е било къде е изчезнала Еля и как се е озовала край пътя. Може би това го е карало да вярва че е преувелипил действията си в пияната си глава.
Но и Илкер к Хале са знаели че в онази нощ, в онази къща се е случило нещо.Хале му каза че на следващата сутрин ще се съберат на закуска все едно нишо не е станало, ще го играят на изненадани като се чуе новината и ще продължат живота си все едно нищо нв се е слупило през изминалта нощ

За съжаление с такива родители, децата им стават психопати. Само едно не разбирам Илкер харесваше ли Еля, или играеше поредната роля. Хареса ми сериалът, а и самите актьори бяха много добри, така че ще продължа да ги следя. Надявам се да продължим темата и след „ Невинност “. Приятно ми е да коментирам с вас.

Честно казано к аз не разбрах изпитваше ли нещо Илкер. Но съм склонна да повярвам на психоложката, че хора от този тип не умеят да обичат. За него беше важно да държи контрола, да я държи близо и под влиянието си за да знае какво се случва и дали Еля си припомня нешо. Затова изпадаше в истерии всеки път когато Еля направешв нещо, което той не беше предвидил и планувал и включваше емоционално манипулиране за да може отново да поеме контрола над нея.  За него тя беше просто част от проблема, но и част от спасяването.

Радвам се че покрай този сериал намерих нови актьори, коитомда харесам. За Серкай съм на мнение, че направи страхотна роля, в  другите сериали в които е играл до преди това не го бях гледала, не знам дали и щеше да ми направи впечатление. Но след тази роля влиза в списъка - задължително следи какво снима.
Илайда също ми беше непозната, но ще хвърлям поглед какво снима.
Дениз Ъшън я бях гледала в участието ѝ в "Дъщерята на посланика", но ми беше почти безразлична. Тази ѝ роля ми хареса къде къде повече.
Дениз Чакър не ми е била любимка, но този път беше истинско удоволствие да я гледам. Колкото и действията на Бахар на моменти да ме дразниха.
За Мехмет Асланту няма смисъл да казвам нищо. Още веднъж се убедих, че има защо да е номер 1 в списъка ми за актьори, и то не само турски, ами на световната карта. Нямам търпение да задейства новият си проект с Арзум Онан.
И на мен ще ми е приятно темата да не замре. А пък наесен дано да има просекти, които да обсъждаме тук

О, харесваше я...колкото котката харесва мишката, докато мързеливо си играе с нея, преди да я изяде.
Особено много харесваше влиянието си върху нея - как му реагираше, как трепереше, как го ревнуваше, как се избиваха помежду си с Ирем за него...
Обожаваше как Еля му даваше тази власт над нея. Хем му гъделичкаше жаждата за преследване ("Обичам предизвикателствата") за да не му е скучно, хем отиде зад гърба на близките си дори, и въпреки процеса и съмненията, след всичко, което преживя - отново му повярва, дори се омъжи за него.
Ако изобщо му пукаше за нея, извън собствените си интереси, щеше да се съобразява с чувствата ѝ, да уважава изборите ѝ, да не я притиска и манипулира, да не я кара да се чувства виновна, че има пост-травматични последствия...които самият той е причинил.
Какво по-силно от тази тръпка и признание?

Самата аз, без уж да съм психопат (поне така си мисля ), съм се хващала, че понякога съм обсебена от мъж, не защото съм влюбена в него, а защото ми е фикс идея - искам да го имам, това е. И се събуждам една сутрин, и той вече въобще не ми е интересен - независимо дали съм го "получила", или не. Има го това нещо в човешката природа, просто при някои се изродява до сериозен психически проблем.
Така че Илкер си мислеше сам за себе си, че е влюбен, просто защото вманиачаването в някого, отчаяното желание за притежание (в неговия случай, да се самодокаже и да задоволи нарцисизма си), и пълното обсебване от мисълта за контрол над другия - много често могат да се сбъркат за любов, особено пък при явно психически нездрав човек. Така че да, харесваше я, но според неговия вид "харесване", не и според нашия.
Както е при много случаи с домашно насилие, всъщност - мъжът спуква жената от бой, и някои жертви често казват "той ме обича и така показва любовта си." Обича я сигурно, знам ли; по собствен начин, явно, ама това значи ли, че е нормалният начин? И това ли е наистина любовта?