Вероятно не ставам за майка

Аз пък вече не се срамувам от себе си...толкова си мога, чела съм за много перфектни майки във форума, адмирации...но само толкова. Това мога, това давам - важи за всички аспекти от живота.

Да, навсякъде се тръби колко всеотдайна е майката, колко е прекрасно майчинството...и. т.н  Да, майчината любов е безгранична, но е истина и , че децата могат да са много изнервящи и непоносими на моменти. И това, че има моменти, в които искаме да избягаме надалеч, е съвсем нормално и не значи, че не си обичаме децата.

От твоите постове излиза, че детето вече е над една година. Може спокойно да го пратиш на ясла, ако двамата решите така. А през деня, да работиш, гледаш домакинството или каквото решиш.
Казвате , че в работата сте се срещали с хора и сте общували активно. Странно, че за една година при разходките с детето не сте успели да се приятелите с други майки с малки деца.
Относно гледането. Примерно в 8 часа, мъжа ти отива на работа. Тогава се будите ти и детето. Той работи до към 18.00 (8 часа + почивка 1 час + 1 час отиване и връщане(или пазаруване) Ти му го тупваш от врата, той го гледа до към 8 и после го слагате да спи. И после вече двамата имате време за почивка или за готвене,къпане,пране.
Бих казал, наслаждавай се на времето с детето, разхождайте се играйте си, защото скоро то ще я на ясла, вие ще работите и само вечер ще оставя малко време да му се радвате.

Аз пък не разбирам идеята за перфектната майка. Всяко майчинство съм правила така, че на мен да ми е удобно. Кърмех на поискване, защото на мен ми беше по-удобно, готвех за 3 дни напред, чистех 1 път седмично, после детска кухня и така.  И време за себе си имах и на кафета ходих. Мъжът ми дума не е обелил. Но още преди детето знаех, че аз ще го гледам през деня сама и затова кризи с равноправие не съм имала.

Тези, дето наистина не стават за майки, никога не си задават подобни въпроси, нито ги обземат съмнения - просто си карат през просото и толкоз. Самият факт, че поставяш под въпрос реакциите и поведението си, отваря възможност ситуацията да се развие положително за теб и детето.

Средата, в която се отглежда едно дете не е маловажна. Ти си поела риск с местенето, ала не си се привързала бързо към новото място - за друг площадите и градинките, където разхождаш детето, предизвикват носталгия и умиление, но на теб са ти чужди и те карат да искаш да си другаде. Това усещане, че не си на правилното място, е много деструктивно, защото е демотивиращо за много неща, за които дори не би се и замислила в друга обстановка (не задължително София, но където се чувстваш добре и с желание да градиш). За капак партньорът ти счита, че е просто въпрос на време да свикнещ/се пречупиш вътрешно и да приемеш, че това ще е. Отделно, ситуацията е извадила на повърхността факта, че той не е готов на реципрочност в отношенията - ясно е заявил, че не би поел същия риск с преместване.
Съвет за брака ти не мога да ти дам. Но те уверявам, че при тези обстоятелства е нормално да се чувстваш, както се чувстваш.

Получила си определено отношение от майка си и заедно с това си получила пример за майка и отношение към детето. Ти разбираш, че не е това, което искаш да бъдеш ти като родител, но това е, което познаваш. Има страшно много литература по въпроса - вероятно голяма част от нея ти е позната. Давам ти няколко линка, които може да ти бъдат полезни:

Tрето, родило се е дете, с него са се появили и майка и баща, които дотогава не са били. Ти също си няколкомесечна, нищо, че си вероятно на 30 плюс. Избягаш ли сега емоционално от ситуацията, било то чрез прехвърляне на грижите за детето върху помощници, било то чрез изместване на фокуса обратно към познатото, удобното и носещото сигурно удовлетворение, винаги вътрешно ще чувстваш, че "не ставаш за майка", за да те цитирам. Родителството е свързано със съвсем друг тип чувства от работата - няма я вече възможността за продължителна концентрация върху една задача, изключвайки за всичко, няма моментално удовлетворение от работа, отхвърлена веднъж и завинаги, няма положителна обратна връзка за усилията, докато e достатъчна 1 от 101 ситуации за деня, която да доведе до рев (у детето) и чувство за провал и неоцененост (у теб). Трудното е не пълните памперси и захранването, а това да посрещнеш цялата гама от нови емоции, страхове и ситуации, за които никой не може предварително да те подготви. Най-много може да ти се помогне докато си в процеса на формиране като родител, докато откриваш границите си. Моят съвет е обратен на повечето - съветвам те към повече близост с детето, потопи се в ситуацията, послушай инстинктите си и послушай детето си. От там ще дойде и увереността, че си най-добрият родител за детето си. Отговаряй на нуждите му и не забравяй, че е ок да бъдеш фрустрирана. Някак си като станем родители блокираме и забравяме, че фрустрацията е едно от най-универсалните чувства, реагираме като малки деца, които знаят, че нямат право да изразяват недоволство, защото именно такъв сигнал сме получили от родителите си, които  също не са умеели да се справят нито със собствената си фрустрация, нито с нашата детска такава.
Още малко книги, първата с подчертана препоръка:

Ще се повторя:
"Като са малки, ти идва да ги изядеш, като пораснат - се чудиш защо не си ги изял"

И аз се чувствах донякъде като теб. Родих рано и изобщо не се чувствах готова. Всеки ден ми беше изпитание и нямах търпение мъжа ми да се прибере. Аз имах много приятелки с бебета, но моето бебе беше толкова трудно, че не можех и да излизам с него. Майка ми и баба ми все още работят, така че и на тях не разчитам. Първите месеци беше трудно. След това малкия мъж порасна, стана интересен, започна да ми казва мама, да прави забавни неща, спря да реве без причина, започнахме да прекарваме почти целия си ден навън сред хора и всичко си дойде на мястото. Сега е на 1.3г и все още не ми стига съня, но претръпнах. Той все още си е трудно дете, много е палав, има много енергия, но се напаснахме взаимно. Освен това от скоро ходи на ясла за няколко часа, през които аз започнах да работя и се чувствам още по-добре. Също така всеки месец ходя на разни козметични процедури и така си почивам от всичко и всички. Време само за мен. Сега, като се сетя за първите месеци от живота му и колко мъничък беше, бих искала да върна времето и да му се радвам повече, да го гушкам повече, дори и да трябва да изживея всичко отново. Така че,  гушкай си бебето, радвай му се, защото много бързо ще порасне. Те са мънички само веднъж.

Каква майка си, като не си близала къщата сутрин, обед и вечер? Ами това извечно плашило - мръсотията?

Такава, дето си вее байрака.

Ми те и някои мами си представят, че мъжете им си почиват по цял ден на работа и са готови за втора смяна вкъщи. Вярно някои наистина си си я карат лежерно, ама не всички професии са така, малко сложно става да хванеш от вратата някой блъскал цял ден по строежите или опъвал някъде другаде. Ясно, че и бащата трябва да помага, но както споменах не може да се очаква прекалено много по споменатите от мен причини.
Изобщо раждането на дете е критично за всяка връзка, когато се почнат точно тези неща се вижда до колко могат да мелят брашно заедно.

Детето е на 2м. И заспива в 00-01:00, яде на 3 часа. Не знам къде са тия деца, дето от 19:00 до 20:00 са с тати и посе спят, а ние бесен секс, сериали и винце. Не е в нас тая работа 😁🥲

Много често във форума ми прави впечатление, че хората се вкопчват в буквалистика и им убягва казаното между редовете.
Авторката не може да изпревари промените, които се случват в живота ѝ, не може да насмогне и е нормално това да я потиска, обърква, изнервя. Тя не търси 50/50, а по-скоро е ошашавена от това, че като цяло животът на една жена, майка се преобръща тотално и тя трябва да превключи много бързо. От друга страна тя, бидейки преди това едно цяло с мъжа, споделяйки с него ежедневие, битие, забавление, очаква той да я подкрепи емоционално или поне да я разбере. Обикновено мъжете обаче са още по-неадаптивни и не са готови за промените с детето, което ги прави често неадекватни, дистанцирани, бе гълтат яко бастуна и се спасяват, както могат.
В случая ми се струва, че нея това я притеснява, че той не ѝ влиза особено в обувките, не съпреживява с нея, няма взаимност, а не че държи да тича с калкулатора да цъка 50/50 кой какво върши или колко стои с бебето.
Разочарованието от поведението на партньора след раждането на дете е честа причина за раздели и скапване на двойката.

Между 50:50 разделение на отговорностите и 100 само на майката има достатъчно пространство, за да се напаснат хората.
Но ако мъжът изначално е чужд на идеята за домакинстване, появата на детето едва ли ще го промени.

Иначе съм съгласна с rf22, че е вредно безсънието да се дели поравно. Ако не друго - ако уволнят мъжа, жената ще хукне ли да изкарва прехраната за семейството?
Жената може да поспи вкъщи, докато на работа все още не е прието да си доспиваш, дори и на бюро. Е, чувала съм и за такива, но те са нависоко

Зависи от мъжа. Има и някои по-усетени и разбрани.
Моят е пълно дърво! Супер трудно свиква с промените - каквито и да са. Трябват му година, две, три... През това време гледа да ги избягва, ако ще каквото ще да става.