И аз съм в подобна ситуация.С приятеля ми имаме 10г.разлика.Не е най-примерното момче,но с мен се държи добре.Не е богат,но се опитва да направи нещо с живота си и да бъде финансово стабилен.Отстрани обаче изглжда като "лошо момче",от което нищо не може да се очаква.Родителите ми не го одобряват.Трябва да избирам,а ми е трудно.Знам,че най-верояно има по-подходящ човек за мен от него,може би и аз не бих го одобрила да бъде до детето ми.Разбирам родителите си,уважавам ги,но те още не могат да ме приемат като самостоятелен човек,а съм на 25г.Казаха ми да се разделя с него и ми говориха как трпбва да подбирам хората около мене,как съм толкова заблудена,че не виждам какъв е,как трябвало да се науча да преценявам хората.Знам,че не е перфектния избор,но не съм изпитвала толкова силни чувства с друг човек.И не знам какво да правя,знам,че няма да бъде одобрен,каквото и да направи.Не,че може да ми помогнете,просто исках да споделя
- Публикувана: 19 март 2021, 12:52 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2021, 16:23 ч.
Родителите ми го мразят
Последно на 21 или на 25 си? Не, че има чаак такова значение. Ама на 21 годишна по се прощават глупостите от типа знам, че не е подходящ, ама го искам. Като се увериш лично, че не става, кой ще събира парчетата от разбитото ти самочувствие/сърце/душа или каквото друго е там. И това"родителите ми не ме приемат като пораснал човек" е инфантилно оправдание. Какво трябва да направят, за да си сигурна, че те приемат - да се съгласяват за всичко? Навремето това й казах на моята щерка, не ми скачай всеки път, че не те разбирам. Разбирам, но не съм съгласна, правете разлика.
И аз съм в подобна ситуация.С приятеля ми имаме 10г.разлика.Не е най-примерното момче,но с мен се държи добре.Не е богат,но се опитва да направи нещо с живота си и да бъде финансово стабилен.Отстрани обаче изглжда като "лошо момче",от което нищо не може да се очаква.Родителите ми не го одобряват.Трябва да избирам,а ми е трудно.Знам,че най-верояно има по-подходящ човек за мен от него,може би и аз не бих го одобрила да бъде до детето ми.Разбирам родителите си,уважавам ги,но те още не могат да ме приемат като самостоятелен човек,а съм на 25г.Казаха ми да се разделя с него и ми говориха как трпбва да подбирам хората около мене,как съм толкова заблудена,че не виждам какъв е,как трябвало да се науча да преценявам хората.Знам,че не е перфектния избор,но не съм изпитвала толкова силни чувства с друг човек.И не знам какво да правя,знам,че няма да бъде одобрен,каквото и да направи.Не,че може да ми помогнете,просто исках да споделя
Много е важно да знаете, че лошите момчета в реалния живот не са, като онези от филмите, които са лоши с целия свят, но обожават жената до себе си и я защитават с цената на живота си. Айде спрете да бъркате филмите с реалността. Лошите момчета са си лоши момчета с всички. Четири приятелки имам женени за лоши момчета. Едната спря да яде бой, когато "лошото момче" почина, втората спря да яде бой, когато избяга в чужбина, защото тук и родителите й не можаха да я спасатя от "лошото момче", третата вече 20 години си го яде този бой и е станала дресирана, като кученце. И гък не смее да каже. За четвъртата няма да разказвам, че там историята е "кървава"
Така че вземи спри с американските екшъни и си отвори очите, защото родителите ти се опитват да те опазят да не станеш поредната жертва на "лошо момче", че от някои няма измъкване цял живот. Особено, ако му родиш 1 - 2 деца
Така че вземи спри с американските екшъни и си отвори очите, защото родителите ти се опитват да те опазят да не станеш поредната жертва на "лошо момче", че от някои няма измъкване цял живот. Особено, ако му родиш 1 - 2 деца
Аз пък разбирам родителите на авторката донякъде, след тежък развод и с дете за няколко месеца лапва брутално по някакъв мъж, перфектен бил, не знам какъв бил. Ми може и да е, ама може и да не е. Мен такива мятания и суперлативи по кажи-речи непознати също са ми подозрителни, особено като има и дете замесено.
Иначе ясно, че с ултиматуми нищо няма да постигнат. Най-много само да отблъснат дъщеря си, щото забранения плод, нали.
Иначе ясно, че с ултиматуми нищо няма да постигнат. Най-много само да отблъснат дъщеря си, щото забранения плод, нали.
На 25 кой слуша родители.
Сигурно тези, които живеят при родителите си..
Нямам друго обяснение..
От родителите: или те или той...
Абе я им тегли една тънка интелигентска.
Изнасяй се.
Не им звъниш, не се виждаш с тях. Никакъв достъп до теб по никакъв начин, нито до детето ти.
Ела да видиш как друга песен ще запеят.
От родителите: или те или той...
Абе я им тегли една тънка интелигентска.
Изнасяй се.
Не им звъниш, не се виждаш с тях. Никакъв достъп до теб по никакъв начин, нито до детето ти.
Ела да видиш как друга песен ще запеят.
Добих смелост, решителност и най-вече нервите ми дойдоха повече
Ми да. Животът е твърде кратък за да го прекарваш с хора, които те нервират.
Дори и да не се променят, пак не е драма.
Отразах преди години близки роднини, които ми тровеха живота. И не съжалявам.
Дори и да не се променят, пак не е драма.
Отразах преди години близки роднини, които ми тровеха живота. И не съжалявам.
Но проблемът е, че масово хората стават жертви на възпитанието си, общественото мнение и страх от неодобрение от страна на близките.
Проблемът е, че възрастните използват вменяването на вина като възпитателен метод и подсъзнателно започваме да изпитваме вина, когато срещнем несъгласие.
Това е много ефективен метод за пречупване на волята и манипулация.
Преди да се сблъскам с тази ситуация, не се бях замисляла, но тук получих много подкрепа и информация.
Започнах да се интересувам от т.нар "емоционален тероризъм" благодарение на съфорумка.
Нещата са толкова лесни и ясни, стига да спреш да се съобразяваш и да изхвърлиш чувството за вина от съзнанието си.
В момента родителите ми не ми говорят, но въпреки това съм щастлива с избора си и дано да им мине.
Препоръчани теми