При мен, като научиха за раздялата, майка ми каза: "Ами, сега трябва да си намериш някой за секс, то това си е необходимо, ама ново семейство и деца няма защо да правиш, нали..."
Да не сме сестри?
Това бяха и думи на майка ми през далечната 1990 г. Хем знаеше, че тогавашния ми мъж беше с циклофрения и детето ми, родено по време на брака не беше от него.
А баща ми се притесни как ще каже на брат си, че съм разведена. Брат му живееше в севлиевско село, вече беше го хванал Паркинсона и не познаваше никого.
Ръсят бисери всички при подобен развой на нещата. Не трябва да им се обръща много внимание.
Авторката, и да се отделиш пак ще пробват да се бъркат покрай детето. Уж да помагат, но и съвети да дават.
Аз бях лесна - имах си апартамент, живеех отделно, но все да поучават, да подпитват.
Майка ти я разбирам- знаела е защо ти го казва.
Може пък и брат да имаш, де да знам, но аз съм щастлива, че синът ми и внукът ми не са имали житейски сблъсък от такъв калибър.
