Защо са малко осиновените деца във форума?- Отговор

Рос Бул - целта беше осиновителите - тогава се говореше предимно и само за тях - защото това е форум за МАМИ и ТАТКОВЦИ! преди всичко - вие тук го забравяте ама в другите подфоруми никой не кани децата си... но тук имате нужда от тях
Та целта беше родителите-осиновители, които имат специфични проблеми - значително по-различни от тези на др родители - поне в опр неща по-различни - да имат място където да споделят, да научат и да спорят...
и се надявам сравнението ти за легналата особа да остане само сравнение в сърцето ти а не да затвърдя мнението ти за образа

само погледни това - всеки размахва опита ти  като миродавност - без дори за миг да помисли че и най-опитните специалисти допускат грешки, нали?
[/quote]
Е, кой не допуска грешки? Авторите на специализираните издания ли? Ти не допускаш ли грешки? Само че тук никой не те изнасилва да приемеш мнението му като миродавно. Който може да мисли си прецежда информацията /която за нас е смляна и мисля много полезна/.

И моля ви спрете да се плашите от градивен спор - пък бил той и леко разгорещен.
Помня че като влезнах във форума бях потресена от грубостта която съществува тук, но открих, че тази грубост много често е градивна - колкото ида е странно. Защото хората казват неща, които в нормалния живот прикриват - но пък тези неща съществуват! Хубаво е да знае човек за чуждите мислии чувства.
Затова вие наистина имате огромна нужда от осиновени деца и много от пораснали осиновени деца - преодоляли горчилката и сами станали родители - хора способни да осъзнаят колко е трудно и понякога невъзможно да бъдеш добър родител....

Форума, май се казва " Осиновяване, осиновители, осиновени "

catnadeen, наистина съжалявам за тежките ти бременности, но извини ме аз съм сравнително от скоро във форума, от къде си толкова наясно с чувствата и потребнотите на осиновените деца?

мда и кво от туй? то иначе ще се ревне че има пренебрегване
абе както Йосариан отдавна каза - тук няма нищо градивно - а малкото дето го има се залива от някакви спорове и някаква нетърпимотст, а при спор - сърдитите и избягалите са повече то тези способни да погледнат зряло и трезво над нещата

казах каквото мисля - нямам повече време да споря - плюс това виждам, че е излишно - още като видяхте поста ми предубедено скочихте- е знаех, че така ще стане - жалко че оправдахте доверието ми
продължавайте все така да съжалявате осиновените - и те сами ще се съжаляват
продължавайте да мислите че вашите деца трябва да страдат и да се чувстват непълноценни щото не знаели корена си - и те ще се чувстват така
но ако вие - осиновителите и  всички ние - повярваме в равноправието на тези хора - те сами може би ще приемат, че са пълноценни и завършени и че нищо не им липсва!

О, неее. Не ги съжаляваме, опитваме се да ги разберем, тъй като ние не сме били осивявани. Всеки би трябвало да иска да разбира по-добре децата си.

само да ви кажа - когато спорех с майката на едно детенце с кохлеарен имплантант /извинете не знам точно как се пише/ - тя не ме попита "ти от къде знаеш какви са проблемите на глухите деца"????????
я ми обяснете какво им е по-рзличното на осиновените?
спрете да ги превръщате в нещо по-различно! хората в неравноправон положене се борят за интеграция - вие се борите да отделите осиновените в някаква категория различни хора?! защо? кому е ну,жно? да прекараме после годи в опити да ги интегрираме и да им покажем, че са хора като всички нас?

моля ви помислете какво парвите! вашите деца не са нищо по-различно от вясак друго дете! ВСЯКА дете има някакви пролеми - моята дъщеря ще бори проблемни бъбреци - ми да я отделя в някаква по-специална категория щото е по доктори от 4-тия си ден???????????
ВЯСКО дете има ПРОБЛЕМИ! и не мисля, че прролбемите на моите деца ще са по-малки от тези на осиновените деца - защото те са все деца!

лека нощ - няамам повече сили да пиша.
моля обидените да не се обиждат - заклевам ви се, че го пиша само с желание да помогна
мисля си, че това желание да се категоризират осиновените в спец. категория - нещо като прокажени - не е добра политика. по света пак казвам се води политика на ИНТЕГРИРАНЕ на различните! а вие тук се опитвате да направите едни обикновени деца - в нещо по-така... излишно и в бъдеще ще създаде проблеми

Теа, успех. Вярвам, че правиш всичко от добро сърце, но като любител на психологията - мисля си, че би трябвало по споровете да запазиш неутралитет, защото както виждаш думите ти влияят много силно на много хора.

Надявам се всички да сте добре и да се справяте, чао

Да, всички имаме проблеми, но от различно естество и всички се опитваме да ги олекотяваме.
Желая на детенцето ти да се оправи бързо, а на тебе ЛЕКА НОЩ!

Catnadeen,

Права си за отделянето на осиновените. Наистина навсякъде се говори за интеграция. И всъщност аз лично не съм казвала, че осиновените са различни - казвала съм, че като ВСЯКО дете, като ВСЕКИ човек, и те си имат свои неща, свои предизивикателства, с които трябва да се справят.

И кому е нужно съжалението и самосъжалението? Нужно е разбиране - а за да разбереш някого, е добре да се поставиш на негово място. Да погледнеш през неговите очи, да почувстваш през неговата кожа, а ако достигнеш надълбокото, ако поне докоснеш сърцето - още по-добре...

Ако това разбиране може да бъде приютено тук, в този форум, би било прекрасно...

Наистина би било прекрасно.

Основната мисъл на Catnadeen е много правилна - не трябва да отделяме осиновените деца - ми те просто искат да бъдат нормални хора, като другите. Може да го е казала малко по-остро, ама то си е много вярно. Мисля, че разбирам мисълта й - не става въпрос да обижда или пренебрегва осиновените с техните проблеми и болки, а че просто прекаленото дълбаене в даден проблем в един момент може да доведе до самосъжаление, а гледайки на света и хората от тази позиция, не води до нищо добро. Напротив, рискуваш да се задълбаеш още повече в проблема. Едно само не е взела пред вид, че хората имат различна емоционалност и някой наистина може да се засегне от по-острия й език.

Във темите на много други места е имало и по-остър език,catnadeen просто в прав текст пише каквото мисли!Тя е един много достоен човек,тръгнала да оправя света на изоставентие деца,пренебрегвайки личното си време и както научавам сега и проблеми с детето.
КАКВО ТОЛКОВА ИМА ДА СЕ ДЕЛИ И ДА СЕ КОМЕНТИРА!Всеки е добре дошъл да си сподели мислите и опита,и както е казала mamaG споделящите както и catnadeen не са взели под внимание че хората имат различна емоционалност и някои може много бързо да се засегнат,още преди да са вникнали в написаното.Стараем се да сме си полезни една на друга,да сме най-добрите майки на децата си било осиновени или от нас родени...каква е разликата  поне за мен няма Щом има осиновени деца сред нас-нека споделят да дискутираме без да има засегнати,защото и на мен не ми е ясно какво толкова има да се засяга едно дете,научило че е осиновено  освен за това ,че не му е казано на време и е живяло без да знае такава съществена истина!Но пък е живяло в нормални условия сред обич!Хубаво е недоволните в последствие да ходят по-често в домове да изоставени деца и да прекарват там по 1-2 часа за да си представят от къде са дошли и къде са щели да са....не за да са благодарни  о неее    за да не са гневни.Дъщеря ми знае,ходим все в дома от където е взета,винаги гледаме предаванията за различните домове в страната,приела е нещата нормално,смея да твърдя ,че освен майка съм и нейната най-добра приятелка!Та така...останете със здраве и непревръщайте заформените спорове в гонене на осиновените от форума  няма такова нещо!

catnadeen, абсолютно съм съгласна с всичко написано от теб.
Не бих искала осиновените деца да се самосъжаляват. Но за жалост мисля, че точно това правят някои от тях. И чувам как някой му се иска да извика-
"Няма съмнение, че след подобни мнения осиновени деца съвсем ще престанат да влизат във форума."
Тук му е мястото да напомня- ТОВА Е ФОРУМ и всеки има право да изказва мнение. И е много неучтиво непрекъснато някой да ни поучава, какво да бъде мнението ни.
Има още нещо- освен, че се пише за начина по който се чувстват осиновените деца, никой не дава никакви конкретни съвети- какво да се прави, освен да се отнасяме с разбиране и да бъдем искренни с тях.
Посещавам от време на време един руски форум. Там няма изгонени и обидени осиновени. А има такива проблеми- кожата ти да настъхне.

Теа, мисля че catnadeen е права- твоята позиция трябва да е балансираща между нас, а не да заемаш страна.  Знаеш ли и на мен ми се иска да видя някой ден да защитиш някой осиновител, от нападките на осиновено дете. Винаги ли те са прави? Толкова голямо пристрастие към осиновените деца. Защитаваш ги дори когато са груби и невъзпитани? Влизаш и казваш- да гост еди кой си е прав, аз стоя зад него и ако някой има различно мнение от твоето- "Гоните осиновените деца от форума". Теа, ти би ли приела някой да ти казва, какво да бъде мнението ти?
Аз непрекъснато се опитвам да се поставя на мястото на моето дете, на всички осиновени влизащи във форума и всички майки тук го правят- вярвам в това. Но нали и за да бъдем и ние разбрани също някой трябва да се постави на наше място?
И между другото- да попитам тези ,които мислят така- езикът на catnаdeen и моят са груби, нали? Какъв беше езикът на гост 22 например, че и на много други?
Да , нашите деца са малки и разбира се, че ще има проблеми докато разберат осиновяването и дай Боже да го приемат като нормален човешки акт на обич. "Просто има два начина да станеш майка и двата са еднакво достойни." Но нашата задача е да ги научим да приемат живота си такъв какъвто е , за го живеят нормално е не да им помагаме да се самосъжаляват цял живот. Разбиране -да, но не и самосъжаление.  Що се отнася да мнението на психолозите- то се променя през годините. Мисля си , че след десетина години, може би ще достигнат до мнението, че е най-добре да не се разкрива тайната на осиновените деца толкова рано, за да не се натоварва детската психика. Не случайно срещата с БМ в закона е предвидена след 18 годишна възраст.

Една голяма прегръдка за всички осиновени деца ! А за обидените две 

Здавейте.
Чудех се дали въобще да пиша, защото отдавна съм спряла да го правя. Причините нямат значение. Последните месеци чета само за обидени, извинения и ако нечие мнение не е толкова възвишено и лустровано...леле мале.
Ами права си е Catnadeen, и то за много неща. Да подчертая - това е мое мнение и не искам да го доказвам на когото и да е било. Който иска да се обижда. Ами нали това е форум. Всеки казва каквото мисли.
Имам чувството, че се въртим в един затворен кръг. Почти никоя осиновителка не е казала, че отказва правото на детето си да търси истината и въпреки това, повечето от последните теми са: Защо не искаме детето ни да я открие тази истина?.
Аз също съм на мнение, че ако детето ми поиска да открие биологичната си майка,  аз ще застана зад него. И то не защото много  искам това, а просто защото е мой син, както ще го направя и ако да речем  18 годишен ми докара някоя бременна мома в къщи и заяви че ще се жени или недай си боже забърка нещо друго.   Това е неговия живот и е напълно нормално да не го живее по моите правила. Не може всичко което прави на мен да ми харесва.
Ами не мога да си кривя душата и да кажа, че умирам от желание и едва се удържам да тръгна да я търся.  Мисля, че това е нормално защото ние със сина ми сме две различни личности. Аз мога да го разбера, но не мога да бъда на неговото място. Толкова е просто.  Не мога да вляза в неговите мисли, защото осиновения е той а не аз.  И разбирам, че е напълно нормално да дойде този момент. И то не само поради разни там причини от сорта на " аз искам да я намеря заради наследствените болести да речем...бля, бля", а защото това си е чисто и протсто едно човешко любопиство. Трудно може да се устои на него. Ако аз бях осиновена също щях да искам да намеря тази жена.
Хайде, нека да спрем да се обиждаме за щяло и нещяло, да спрем да пишем само цитати от книги, да спрем да се правим на идеални, а да се доверим на това което чувстват сърцата ни и да си го кажем.
Лек ден желая на всички.