Какви са личните ви нагласи за раждането на повече от две деца?

Не е феномен, а е тенденция в последните 20 г. Ще потърся статии по въпроса.
Първата статия, която ми изникна е от Великобритания от 2001, когато само 11/ са имали по едно дете.
2019, Великобритания, 40 / от семействата имат по едно дете.
Смятайте каква тенденция е и колко бързо върви!

За да не мия дограми и да нямам 5 перални с пердета месечно 😇. И за да не дебна кой, кой прозорец отворил широко, ама забравил да затвори котарака извън помещението. С нищо не ми се занимава вече.


Е, добре, но според мене имаше несправедливи обвинения към друг.


От последните 120 години е масовостта в световен мащаб. Описано е и в древна Гърция, когато търсенето на силфиум за аборти предизвикало изчезването на растението в Киренайка.  В континентална Франция броят деца на една жена пада под 3 още в началото на 20ти век и под 2 някъде към 20те или 30те години. Качва се и седи стабилно над 2 до 80те, но това се дължи на масов приток на бежанци и имигранти от места с висока раждаемост. В Чехия броят деца пада под 2 още преди втората световна и седи стабилно под 2 през целите 30 години на 20ти век. За Франция - на vital  statistics гледате total fertility rates. За 1901г е 2.8 деца, а за 1915 е 1.5 деца и седи под 2 още 5 години през войната.

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Demographics_of_France

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Demographics_of_the_Czech_Republic

Цяла Европа, източна, западна, северна, южна, източна Азия, част от югоизточна и централна, Австралия, Северна Америка, Южна Америка, Карибите са под нивото на възпроизводство, а повечето са на под 2 деца на жена. Навсякъде другаде броят деца пада.

Дали ще достигнем sustainable брой население на планетата и ще спрем да се увеличаваме?

Надали.
За разлика от Европа и Северна Америка, останалата част на света дава голям процент деца.
Интересното е ставащото и в Япония, което е нов тренд.

Да, ще спрем да се увеличаваме и даже ще намалеем. Периоди на намаляване е имало непрекъснато допреди 200-300 години. През 17 век, след епидемии и миграция Франция, която тогава е била най-многолюдната държава след Китай и Индия е намаляла от 18 до 16 милиона.

Към 2100 година, най-късно се очаква да започне намаляване на световното население. Това може да се случи още 2060 година, но не е сигурно.

Sustainable - няма как. Не може да се живее с това, което липсва. Увеличаването на населението, само по себе си, не означава живот над възможностите на планетата. С намаляване на броя деца се увеличават хигиенните и материални изисквания. Това, че селска Африка, която се самоизхранва, къпе в реките, яде риба от местните езера и гори дървета за да сади зеленчуци ще се увеличи с 2 милиарда не значи, че планетата ще пострада толкова, колкото от урбанизацията и забогатяването и това, че в семействата с малко деца се хабят много ресурси.

И 10 деца на село в Индия или Африка не цапат и изразходват колкото 2 в Европа и 1 в северна Америка.

България, например, ще се впише идеално в своя ecoligical footprint когато населението намалее с още половин или един милион, но Чехия няма. Бразилия и Габон все още имат мегдан да растат. Първата се увеличава с много милиони годишно,но е рядко населена и има ресурси. Във втората жените имат много деца, но броят на населението е малък и има много гора и вода. Арабският полуостров би трябвало да бъде обезлюден или хората изселени, защото няма никакви ресурси. Биокапацитетът на глава от населението в БГ е 2.86 тази година, но понеже населението пада, ще се качва. Консумира се около 3.32.

https://worldpopulationreview.com/country-rankings/ecological-fo … tprint-by-country

България има термална енергия, достатъчно вода, жилища, интелектуален капитал и може да се превърне в подобрено копие на Швейцария.

Допреди само 200 години светът е живял прекрасно без газ и петрол и даже взел, че се индустриализирал.

Съвсем нормална е тенденцията към 1 дете в семейството заедно с все по-дългото отлагане на раждането. Съвременния човек е по-ориентиран към себе си, към собственото си "аз", към развитието си. Отделно в този свят, в който вече технологиите са много развити, човек има достъп до всякаква информация - от личностно развитие до опознаване на света. И заради това хората стават все по-насочени към това да пътуват и да правят много различни неща. Оттам идва и нежеланието за повече деца, защото много хора смятат, че децата ще им попречат да правят каквото искат. По-голямата част от тази тенденция идва от жените, защото в жената реално е основния избор дали и колко деца да има, а не толкова в мъжа. И тъй като съвременната жена иска предимно да се развива кариерно, често отлага раждането и това също донякъде е причина за имане на едно дете в семейството.

От форума:

https://m.bg-mamma.com/?topic=1169622

Вече затварянето е масово. Ние се притеснихме, когато синът ни спря да иска да излиза и даже го споменахме на една родителска среща. Оказа се, че 80% от съучениците му живеят точно така.

Момичетата от поколението на децата ми тук не кифлеят, не търсят да излизат, не се интересуват от гаджета, материални неща, вече даже и от пътуване. Явно са пренаситени.

Не е толкова проста математиката. Колкото по-развито е обществото, толкова по-малко желание и енергия остава за повече от едно дете.

Обаче, Индия, големи части на Африка, цели етноси на верска основа ще продължат да раждат  по много деца заради ниският жизнен стандарт и липсата на телефон, телевизор и лаптоп.

С непредсказуемото време ще има и много климатични емигранти.

Не знам, уж не искат деца, а ин витро клиниките са пълни, има и доста млади хора, не са само късно ориентирали се кариеристки, каквото е клишето. Това тук де, на запад как е, не бих могла да знам.

Много тревожно е ставащото и това се обостри много след епидемичните мерки. Говоря с много майки на тийнеджъри из форуми и в реала и много споделят колко са притеснени.

Младите възрастни са из Тиндър и соц мрежи, но не изпитват нужда от реални контакти въобще. Това в Япония се случва от години и без Ковид.

Аз съм единствено дете, но много исках две, даже три деца. Първото беше много трудно и се бях отказала, защото мислех че нямам родителски капацитет. Много се радвам обаче, че се реших и на второ дете. За моите възможности, това е максимумът

Е, че ако живеят в колиби, без телефони, телевизори и лаптопи, няма проблем да имат по много деца, защото далече от цивилизация мрат като мухи.

В Индия нямат по кой знае колко много деца. Още преди десетилетие, цялата брегова линия и юга, по-голямата част от територията са паднали твърдо под 2. В Индия броя деца за възпроизводство е около 2.2-2.3 поради детска смъртност, но и поради това, че на 100 момичета се раждат 110 момчета, като в България са около 106 момчета, а в световен мащаб около 103. Ето картата:

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Demographics_of_India#/media/Fil … n_territories.svg

От 20 години населението вече не е пирамида и е въпрос на време базата да започне да се свива + още 40 години за да започне спад. Индия е в момента като Китай от средата на 80те. Китайското население вече пада, ако и да изфабрикуваха леко покачване на последното преброяване предвид 100 годишнината на компартията им.

Основното увеличение до края на века ще дойде от Африка. Там населението може и да се утрои.


Лошо здраве, хормонални проблеми, липса на естествен подбор при предишните поколения. Днес имаше манифестация в стария квартал с искания възчроизводствените процедури да бъдат разрешени и поети от касата и за еднополови двойки.

Тук Сульо и Пульо ходят в такива клиники. Много чужденци идват само за тази цел. Бях чела за баща на 7 деца и втората му, бездетна съпруга, които поискали да им поемат ин витро с центрофугиране на спермата, защото мъжът има HIV. И спечелили. Има цяло такова отделение в централен Париж.

Тук повечето французойки и магребките се женят малко статични, та затова.

Има такива, които искат, но не могат и такива, които могат, а не искат.

Ами щото говорим за естествен подбор и се дивим как хората дето могат, не искат, а в същото време няма морален проблем да се създават деца изкуствено. Това не е осъждане в никакъв случай, материята не ми е позната, съзнавам, че е непопулярно и вероятно грозно да говоря така, но за мен лично е странно паралелното съществуване на двете тенденции.

Не е странно. Човешкото същество е рационално и не ще да се хаби нахалос. Един иска деца, но не може да ги има и отива да му ги направят. Друг може да ги има, но не намира потребност от раждане и отглеждане на дете и съответно няма деца.

Нямането на деца не е от вчера. В пренаселени, обедняли на храна и ресурси области животните спират да се размножават. Четох, че една четвърт или една трета от австрийките, родени около 1900 година не са имали дете. Много французойки не са се оженили и са останали бездетни по колониалните времена. Мъжете заминавали за Америка, в Африка, Азия, намирали си жени там и за жените по родните им места просто нямало мъже.

До нас има два старчески дома - един с апартаменти, другият за лежащи. Всички старци си имат деца, някои по 5. С пенсиите, здравната каса и социалните грижи нуждата от деца в града е никаква.

Знаем, че ако имаме две деца, все едно от тях ще оживее. В миналото поне половината са умирали в ранното детство. Едната ми прабаба е умряла по време на второто раждане, оставяйки баба ми сирак. Мъжът и е имал 5 или 6 живородени деца, от които само 3 оцеляват след бебешка възраст и имат по едно дете, като децата им, на 70+ са всичките живи.

Баба ми, дето останала сирак щеше да припадне като разбра, че съм бременна с второ. Все ми казваше да си почивам 🤩, като че ли можеше 😇. Цъкаше с език като видя колко голям и здрав е синът ми, роден 1 кило. Цъкаше и като видя 3.5 годишната ми дъщеря да суче. Не била виждала таквоз чудо.

А за изкуственото създаване - аз не бих се пънала, защото си къткам здравето и зная рисковете. Не се виждах като самотна майка, с баща неизвестен, но тук това не е важно и не е стигма.

Не знам дали знаете, но и мъжете /кариеристи или не/ също страдат от стерилитет....