Работа, CV-та, HR-и, съвети - 74

  • 46 104
  • 760
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 12 229
Работя с цяла Европа ежедневно + се срещам с хора от Австралия до Щатите, с всички има small talk, ако не за друго поне времето обсъждаме, даже и с немците, които са винаги много ефективни и се придържат към темата.

Кечър в настоящата компания ли това?

Последна редакция: ср, 21 апр 2021, 16:09 от Мацето

# 121
  • София
  • Мнения: 22 305
Да, но в друг отдел.

# 122
  • Мнения: 31
Навремето ми предложиха подобно нещо и до днес съжалявам, че не приех, защото там където останах не получих никакво развитие - нито в знания, нито в заплата Wink

# 123
  • Мнения: 3 226
Имай предвид, че различните държави имат различно отношение към small talk-a. Това е нормално за определени култури. Ако не ти понася, вероятно тази компания не е за теб.
Това със закуската за мен не е червен флаг - показва отдаденост и работохолизъм. Човек, който ще се отзове винаги, когато някой има нужда.
Но да. Гледни точки. Щом нямате химия от самото начало, вероятно не е добра идея.

Ами той не се е отзовал, това е интервю за работа, има го от една седмица е календара си, аз не съм го повикала да гаси пожар. Британец беше, те винаги отделят поне минута да попитат как си. Смея да го кажа смело, защото от години живея и работя в Лондон и познавам тукашния стил на работа.

Catcher, според мен зависи какъв е трейд оф-а, тоест сега къде си и колко си доволна и виждаш ли развитие за себе си.

# 124
  • Мнения: 1 176
TeoYo, имах предвид, че се е отзовал, когато го е повикала HR-ката. Щом познаваш културата - ок. Има хора, които не са се сблъсква ли и не знаят.
Както и да е, мисля че вече си взела решение за себе си и най-вероятно е правилното.

# 125
  • София
  • Мнения: 22 305
Не виждам, но крачката е хоризонтална в света на бизнеса. В самата компания е леко нагоре, но за дейност, която не представлява интерес.

Забавното е, че на НГ от късметите ми се падна "издигане в работата", а за 2 дни се наложи да отхвърля 2 оферти (една външна и вътрешната) и малко се чудя дали не си изхвърлих късмета.
Просто вече имам достатъчно опит и клоня към "instant satisfaction", което може би не е най- правилното. Ще видим

За шефа с кроасана- по- скоро не. Това е проява на много лош вкус, не на работохолизъм (би било такава проява, ако изобщо пропусне храната).

# 126
  • София
  • Мнения: 12 229
Англичанин да не те пита как си? Леле това не може да бъде Joy, с колегата от ЮК мога 10 пъти на ден да се чуя и пак ще ме пита как съм.

Кечър а средата в този нов екип каква е? Има ли напускащи? Има ли повишени и израснали от този отдел?

# 127
  • София
  • Мнения: 22 305
Нов екип е. Grinning

# 128
  • Мнения: 3 823
...с колегата от ЮК мога 10 пъти на ден да се чуя и пак ще ме пита как съм...

то пък голяма файда да те пита, като знаеш, че е проформа. ако пък е от жив интерес, значи е идиот, егати 😀
аз съм против лицемерния бизнес етикет, в рамките на нормалното възпитание.
питането дали добре произнася името също е разчупване, да не говорим каква заигравка става, редовно си правим весело с имената.
И аз общувам с цял свят. Ония, дето ме питат точно Как си, са най-тъпи, скучни, досадни и с тях най не обичам да работя. Свърши се въображението за смол ток, та "времето" и "как си" ще ни служат за пример...тцтц

# 129
  • София
  • Мнения: 12 229
Doro това е най-прекрасният човек с когото някога съм имала честа да работя. Не просто ме пита как съм, а се интересува и да чуе как съм, да си поговорим 2-3 минути поне какво се случва.Ценни съвети съм получавала от него в този small talk, за детето, за семейството, за всичко. Не ми е шеф а е човек с когото имам колаборация по различни проекти. Не е нужно всяко добро отношение да му се търси негативното. Не знам как може някой който те пита и се интересува и е насреща за теб да е идиот... Все пак сме живи хора, не сме машини и трябва освен работа да показваме и чисто нормално човешки отношения.

Отделно с този хоум офис и таймирани срещи е нужно да се отдели 5-10 мин неангажиращо, а не хайде веднага за работа, защото това в офиса когато си естествено се получава.

Иначе и при нас с имената става смях, все още не може да разбере че Димитър  Мите, Митака и Митачето са един и същи човек Joy

# 130
  • София
  • Мнения: 3 773
Забелязала съм, че и ситуацията с вируса в съответната страна служи за встъпителен разговор през последната година.

# 131
  • Мнения: 3 823
Мацето Аз не съм там, да знам случаят, ти така го разказа първия път - че да те пита Как си е must, дори по няколко пъти на ден и това изкоментирах. Да, ако има отношение и си говорите е едно. Когато няма химия или за първи път се виждаме, мерси. Да се отваря с Как си ми е сух насилен (без-)интерес към моята персона и ми е излишно - за мен е така, напълно съм наясно кооолко е общоприето и масово.

При изграждането на виртуални взаимоотношения е като при реални - надушваш твоята кръвна група независимо на кой край на света е. И факт, много е зареждащо да общуваш и работиш с хора, които намираш за прекрасни, както ти твоя колега. Които са ми готини съм ги чакала на линия - да си доготвят, да се нахранят, да си приспят бебето, да си вземат пратка от куриера, дори за молитва са излизали. Не ми пречи. С по-антипатични обаче дори дребни любезности мноого насила разменям и времето изведнъж някак ми става твърде ценно за губене 😄😄😄

# 132
  • Мнения: 144
Здравейте, имам малък проблем -много ме стряскат интервютата за работа. Как потушавате стреса преди интервю? И ако се паднат неочаквани въпроси, за които си нямате и идея как да отговорите, импровизирате ли или си премълчавате? Т.е. как се борите със стреса преди самото интервю?

# 133
  • Мнения: 703
Catcher, мислила ли си за вариант да приемеш позицията, но за известно време, колкото за опита и да продължиш да търсиш вариант за преориентация?

Аз, между другото, съм в доста сходна позиция като теб - дълго време се бях забила на съпорт позиция, но в отдел на фирма, не в аутсорсинга. Правих някакви опити за преориентация, но не се получи нищо и после дойде Ковид, заради който преустанових търсенето на работа и чак сега го подновявам. Първият локдаун ме завари на позиция в аутсорсинга, която бях започнала малко преди това с идеята да е временна и все още съм си на нея, само че аз нямам мотивация да се развивам нагоре в този сектор и твърдо търся други посоки за себе си.

Всъщност, имам малки колебания дали да не отида към друга аутсорсинг фирма, която предлага доста добре платен проект, отново с идеята да е временно (6-12 месеца), но усещането, че образованието ми отива на кино, ме възпира.

Последна редакция: чт, 22 апр 2021, 06:04 от Deya 2

# 134
  • Мнения: 1 176
Bella, аз нямам специални техники за справяне със стреса. Аз просто в един момент след n на брой интервюта претръпнах.
Колкото интервюта съм взимала на живот и смърт, колкото верни отговори съм се мъчила да дам, толкова пъти съм се дънила грандиозно. Вече не се подготвям за интервюта, не се правя, че познавам фирмата, ако не я познавам. Импровизирам всичко. Да премълчиш е най-лошото, което може да направиш, освен ако не е нещо, което може да оправдаеш с политика за конфиденциалност.

Общи условия

Активация на акаунт