Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 3

  • 32 533
  • 507
  •   1
Отговори
# 360
  • Мнения: 1 367
Някой пробвал ли е престой в клиника по психиатрия? Как е в тях, грижат ли се добре, има ли изобщо смисъл? Ясно ми е, че няма излекуван, но все пак? Питането ми е основно за началните стадии?

# 361
  • Мнения: 218
Охх и на мен ми е много тъжно...да ви кажа, ако почине  по-не би ми било тъжно защото това е нещо естествено и всеки минава от там. Но това да гледаш жив човек как вегетира, как в очите и няма нищо вече...как на всеки въпрос дали и какво иска да и направя или вкусно ли и е вдига рамене, как посреща всичко, което и разказвам за внуците и с безизразен поглед и мълчание. Как наистина сякаш вече не усеща ни вкусове, ни каквито и да било емоции...нищичко не я интересува, нито мотивира...едно тяло, което все още съществува заради шепата лекарства....Много ми е тъжно да гледам всичко това. Според мен в тези случаи хората си отиват далеч преди реалната физическа смърт. И моята майка си е тръгнала...отдавна...а аз трябва всеки ден да гледам това.
Момичета,изчетох темата за пореден път-Деменцията при майка много наподобява на майката на pandorina
Кротичка,нищичко не разбира,само спи, усеща се за тоалетна, похапва в малки количества ,но с апетит,майка е и с инсулт и много трудно се придвижва дори и с наша помощ. Съвсем  не ни познава вече,спи може би по 20ч в денонощието, по-рано се хранеше сама доста добре,сега стои пред яденето и не знае какво да прави,бърка с вилицата в супата или с ръка.Допреди месец можеше като й подам хапчетата да се сети да ги изпие ,взема си ги едно по едно и в устата.Сега вече не разбира,аз й ги слагам в устата,тя вместо да преглътне ги плюе в чашата с вода.Слагам я на тоалетния стол,тя не може да включи какво да прави,даже като започне да пишка и започва да се притеснява какво се случва-Кошмарно и за нея,и за нас.Не знам защо и докога ще са тези мъки,вече и не мога да плача,жал ми е за нея много.Или спи,спи,спи и не мога да я събудя,или ако се събуди говори или глупости,или халюцинира,тя и думите вече не произнася правилно, никакъв спомен ни за близко ,ни за далечно минало..Много е трудно,8 години с инсулт,след Ковид направо тежка деменция,2 години ,вече трета,но от 2 месеца още по-лошо става.И като знам,че от лошото може и по-лошо,например да остане съвсем в леглото,да не може да преглъща-тя и сега на моменти се затруднява,държи водата в устата ,пие 1,2 глътки и си държи последната глътка в устата..Не издържам вече

# 362
  • Мнения: 3 317
ванвал, мислите ли са настаняване някъде или за човек, който да ви помага? Изглежда в някакъв момент ще има нужда от медицински екип.

# 363
  • Мнения: 1 367
Лошото е, че по частните домове не съм сигурна какви медицински екипи има, за това си мислех за клиника и попитах дали някой има опит? Примерно Свети Наум, Александровска или Иван Рилски в Нови Искър, там има медицински грижи със сигурност, защото са си болници.
Моята майка е активна, излиза, ходи на разходки един път дневно, до сега сама, напоследък тичам от работа да я придружавам, но е много изтощително, изобщо не сме спокойни. Сложих камери вкъщи да я наблюдавам и установих, че вкъщи е ок, обаче постоянно търси нещо и като не го намери ми звъни да ми съобщи и докато не го намери не мирясва. Психически е доста натоварващо за мен. Днес може да се случи 5 пъти. Иначе разбира, като и говориш, но какво от това?Cold Sweat
Подадох заявление в столична община за проследяващо устройство, дано ни одобрят и да го носи. Не знам отчайващо е положението.SweatSobSobSobSweat

# 364
  • Мнения: 218
ванвал, мислите ли са настаняване някъде или за човек, който да ви помага? Изглежда в някакъв момент ще има нужда от медицински екип.
Ние я гледаме със сестра ми,имаме и личен асистент.Сестра ми живее в града,а аз пътувам на 200км в събота и неделя ,и сега в отпуск съм близо 2 месеца я гледам.За дом сестра ми отказва,но сме на предела на силите си

# 365
  • Мнения: 5 938
ванвал, ужасно е това. Майка ви приема ли лекарства за деменцията? Майка още не е стигнала до фаза да не ни познава и да не разбира нищо, но...пътят за съжаление е натам. Тя все още може ако и оставя хапчетата в една чашка и и звънна да ги изпие, а също и да изяде каквото съм и оставила сутринта на масата. Което ми позволява да разполагам с времето си до следобяда. И до вечерта мога, но ще спи и няма да стане изобщо затова гледам към 15/16 ч да съм си вкъщи. Карам я да върти педали, гледаме стани богат, като понякога познава отговори...От 2 г е при нас това. Септември почваме 3-та.

# 366
  • Мнения: 1 367
pandorina,  как се справяте с пътувания и почивки?

# 367
  • Мнения: 5 938
Никъде не ходя за повече от ден. Или ако искам за 2-3 мога събота и неделя когато дъщеря ми да се включи.

# 368
  • Мнения: 1 367
Жестоко и несправедливо е! Disappointed Relieved

# 369
  • Мнения: 4 780
Болестта е брутална, още по-лошото е, че освен психически човек и финансово се съсипва. Лекарства, асистенти… че от държавата не плащат много висока заплата за асистент и трябва да доплатиш за да се навие някой да дойде. Да гледаш как любим човек гасне. На толкова много нива е болката и страха. Много съжалявам за всички на които им се случва. При нас още е поносимо, но знам че и нас ни очаква същото като при панталона и ванвал. Благодарна съм на тази тема, помага ми много.

# 370
  • Мнения: 218
ванвал, ужасно е това. Майка ви приема ли лекарства за деменцията? Майка още не е стигнала до фаза да не ни познава и да не разбира нищо, но...пътят за съжаление е натам. Тя все още може ако и оставя хапчетата в една чашка и и звънна да ги изпие, а също и да изяде каквото съм и оставила сутринта на масата. Което ми позволява да разполагам с времето си до следобяда. И до вечерта мога, но ще спи и няма да стане изобщо затова гледам към 15/16 ч да съм си вкъщи. Карам я да върти педали, гледаме стани богат, като понякога познава отговори...От 2 г е при нас това. Септември почваме 3-та.
Дано по-дълго остане така майка Ви.Майка преди 10 год изкара инсулт,в годините не се възстанови напълно,но можеше сама,дори да си готви с една ръка.Започна се със забравяне на думички,да бърка парите,но след Ковид 2022г стана много зле,после счупи и крак.2 години нещата са тежки,но сега като сравнявам 2022г е разбирала доста повече, сега от 2,3 месеца много назад са нешата.Тоест тя все още се усеща  само за тоалетна и за хранене,въпреки че сама не може.Лекарства само Хлорпротиксен давам.Пихме в последните години и В12 и Цитизин ,но промяна няма,а сега не знам и тези другите за сърцето и кръвното и Еликвис докога ще успявам да давам
Допреди няколко месеца се сещаше ,че в този живот съществуват пари и все се притесняваше ,че тя няма.Случвало се е по 5,6 пъти на месец да и давам пенсията само да е спокойна.Сега и това е забравила.Всичко .Само ме пита аз коя съм,коя ми е майката,тя дали я познава..Всъщност тя не разбира и думата майка, нали и аз и сестра ми така се обръщаме към нея и чак се дразни-казва-тя майка и ти майка.
Аз в началото много плаках ,не можех да приема всичко това,излизам на терасата,нарева се и пак се връщам при нея.После престанах да мога да плача,само една буца в гърлото.
и който не е на нашето  как да те разбере-на работа,деца,роднини.Те влизат в положение ,но им омръзна ,то вече трета година..Трудно е,безумно трудно и тежко.Много благодаря на всички тук,защото сигурно вие сте единствените хора ,които ме разбирате..Желая здраве на всички вас  и сили да се грижим да близките ни

# 371
  • Мнения: 1 367
Не знам, на моменти се отчайвам доста. Бих искала да имам нормален живот, с нормална майка, на която да осигуря хубави старини, да пътуваме заедно, да празнуваме заедно, да имаме хубави спомени заедно, да не се караме с близките хора, с които се грижим за майка ни, но е много стресиращо и отчайващо, напрягаме се помежду си. Търсим изход, а няма...на майка дори не и дадоха асистент, защото е в начална фаза, която обаче не е лесна в нейния случай. А, на работа трябва да се ходи, на дете да се обръща внимание, вярно студентка е, но е с нейните си проблеми и има нужда от адекватна майка, а аз съм развалина, самата аз ходя на психотерапия, за да се справям...та, мили хора, сили и МНОГО търпение.

# 372
  • Мнения: X
Ти говориш за един друг свят, аз мечтая просто да мога да говоря с любимия ми човек и се надявам, в един друг по-добър за нас свят да бъдем пак заедно и да ги имаме тези хубави дни, защото тук изпитанията са твърде много, ежедневни, трудни, толкова трудни, че дори сълзите вече трудно тръгват. Коварна болест, стиснала и впила пръсти в цялото ни семейство. Какво пътуване, вече не мога да мечтая и за вечеря в ресторант по повод. Ужасно е, само който не го е преживял, той не може да разбере за какво иде реч. Прегръщам ви момичета, от сърце желая сили на всички ни в тази нечестна и обречена борба.

# 373
  • Мнения: 4 780
Много добре ви разбирам… то е като черна дупка която поглъща всичко, дори няма нещо на което човек да се зарадва. Продължавайте да пишете в темата да ви олеква, поне за това можем да сме си полезни.
Относно сълзите и аз с времето все по-малко плача. Първите две години се събуждах и заспивах с плач. Много ми беше тежко да виждам през какво преминава милата ми баба. Все си казвам че съм приела болестта и съм готова за каквото предстои, но на моменти рухвам. Карах я да пише азбуката и не знае вече как се пишат някои букви, почеркът й е къдрав и странен. Едно време имаше най-хубавият почерк… обичаше да чете, вече срича и й е трудно. Ще боли още дълго време. Чела съм, че болестта я наричат и дългото сбогуване. Сбогуваш се с години, всяко нещо което забравя като умения се сбогуваш с него и ти. Още плача като ям пиле с ориз, защото тя никога повече няма да ми го сготви… не знае че ми е баба и че аз съм й внучка… тежко е, тежко е.

# 374
  • Мнения: X
Кое да споделя, за да олекне? И ще олекне ли, или ще стресне останалите, които не са стигнали още до това ниво?
Живеем като затворници. Почивката е мираж, дори пържените картофи в кварталното капанче са мираж... Болестта е много коварна, аз много мога да пиша, но честно казано не знам има ли смисъл. От грижите до момента стигнах до извода, че искам да заверя нотариално моето желание, а именно диагностицирана ли съм с деменция или Алцхаймер да бъда приспана. Не искам да живея по този начин, не искам и близките ми да страдат, защото страданието е за близките.

Последна редакция: сб, 24 авг 2024, 00:10 от Анонимен

Общи условия

Активация на акаунт