Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 3

  • 32 546
  • 507
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 5 949
Майка доста отслабна. Спи почти през целия ден. И като стане към 18 ч колко да яде до вечерта. Гледам поне два пъти. Давам протеин на прах; но направо се топи. Движение няма никакво, карам я да върти педалите на един мини велоергометър от седнало положение. Това все пак нещо раздвижва но няма усилие и мускулите кой знае колко не работят. Както е тръгнала съвсем ще се стопи.

# 346
  • Мнения: 1 369
pandorina, тъжно ми стана. Pensive

# 347
  • Мнения: 548
Да, тъжно е, във всеки етап на болестта е много много тъжно. Баща ми също беше много слаб на края, кожа и кости, дълго време беше само на пасирана храна, не умееше да дъвче, да преглъща, нямаше чувство за глад, жажда и като че ли не усещаше вкуса на храната. Много е тъжно.

# 348
  • Мнения: 5 949
Охх и на мен ми е много тъжно...да ви кажа, ако почине  по-не би ми било тъжно защото това е нещо естествено и всеки минава от там. Но това да гледаш жив човек как вегетира, как в очите и няма нищо вече...как на всеки въпрос дали и какво иска да и направя или вкусно ли и е вдига рамене, как посреща всичко, което и разказвам за внуците и с безизразен поглед и мълчание. Как наистина сякаш вече не усеща ни вкусове, ни каквито и да било емоции...нищичко не я интересува, нито мотивира...едно тяло, което все още съществува заради шепата лекарства....Много ми е тъжно да гледам всичко това. Според мен в тези случаи хората си отиват далеч преди реалната физическа смърт. И моята майка си е тръгнала...отдавна...а аз трябва всеки ден да гледам това.

# 349
  • Мнения: 1 588
Казват, че чувствата остават до последно - всички рефлекси може да са отказали, може да ни ви познават, но топло отношение и любов ще усетят...
Баща ми е в интензивно отделение от 2 седмици, спря да преглъща, борихме се и с декубитална рана. Сега изолираха от нея Клебсиела, напълно резистентна, няма нито един АБ от 20 изброени, който да действа. Сложиха му сонда...
Някой има ли опит с престой в интензивно, колко време може да ги държат там? Днес ще ме пуснат да го видя, но са оскъдни откъм информация или просто близките не умеем да я чуем правилно...

# 350
  • Мнения: 5 949
Аз дори не бях чувала за толкова дълъг престой в интензивно. Той от колко време беше на легло преди да се стигне дотук?

# 351
  • Мнения: 3 334
Solaris, как се развиват нещата при теб и майка ти?

Спечелих делото. До другия месец трябва да са ме назначили за настойник.

pandorina, съжалявам много. Това е най-лошото от цялото заболяване, хората губят същността си, сякаш стават други. Надявам се те да не го разбират особено и да не страдат толкова от това, колкото ние, близките.

# 352
  • Мнения: 5 949
Не страдат. Дори си им е много добре. Преди майка се тревожеше за всичко, за бъдеще, за минало..все си намираше за какво. Най-вече за брат ми, че имаше доста сериозни здравословни проблеми. Мереше си кръвното час по час. Тюхкаше се какви дози да взима и пр. Сега няма грижи. Не знам дали изобщо помни, че има син камо ли да го мисли. Зяпа си в телевизора без много много да разбира. Хапва си тортичка с кафенце.. тя не страда.

# 353
  • Мнения: 1 588
Ами, оказва се, че в интензивното няма пътека и 2 месеца може да бъде престоят... и аз не знаех и съм постоянно на тръни и се опитвам да организирам нещата за след това, но няма никаква яснота. Баща ми е с тежка коксоартроза освен всичко останало, затова му беше трудно ставането по принцип, Започна да пада, ние решихме, че е от краката и коксоартозата, отне ни доста време докато осъзнаем, че е от мозъка - все го снимахме за счупено, а е трябвало скенер да направим. Някое от тези падания явно е било инсулт, който след време вече се видя като старо огнище. След като започанх да чета за деменция, разбрах, че падат често...Вкарах го в Свети Наум уж за диагноза по-точна, но даже и лекарствата не му смениха - тежък дементен синдром, съдова деменция, то е все тая вече на един етап каква е точно... Гълтателния рефлекс се прекъсва на един от последните етапи, явно тези неврони се прекъсват в някакъв момент.. В нашия случай, краят явно ще е от бактериална инфекция от декубитална рана, няма какво да спасяваш вече в тялото...Раната се появи преди 2 месеца. На мен ми е жал, че нищо не му се спести от разните мъки... през всичко минахме...

# 354
  • Мнения: 1 369
pandorina, напълно права си, че няма смисъл от жив труп, просто не исках аз да го кажа, но ти го осъзнаваш с пълна сила в момента.

Naneto, дано твоят татко не се мъчи много. Звучи ужасно бактерията да е резистентна към всички антибиотици.

Solaris, браво на теб, дано нещата ти се подредят най-накрая.

Какво ли ме чака и мен с моята майка?!?
Прегръщам ви!

Последна редакция: вт, 06 авг 2024, 15:56 от ranimi

# 355
  • Мнения: 495
Казват, че чувствата остават до последно - всички рефлекси може да са отказали, може да ни ви познават, но топло отношение и любов ще усетят...
Баща ми е в интензивно отделение от 2 седмици, спря да преглъща, борихме се и с декубитална рана. Сега изолираха от нея Клебсиела, напълно резистентна, няма нито един АБ от 20 изброени, който да действа. Сложиха му сонда...
Някой има ли опит с престой в интензивно, колко време може да ги държат там? Днес ще ме пуснат да го видя, но са оскъдни откъм информация или просто близките не умеем да я чуем правилно...
Съжалявам за баща Ви! Баба ми е дементна и ви разбирам. Включвам се по повод резистентната клебсиела. Може да опитате с бактериофаги, много хора ги използват, когато аб вече не помагат или в случай на резистентност. Някои хора си ги взимат от Грузия, но съм чувала и че тук могат да се намерят, има хора които ги внасят.

# 356
  • Мнения: 3 334
Тази вечер ми се сбъдна един от най-големите страхове. Sob Отидох при майка ми в осем и нещо вечерта. Оказа се, че я няма, а според записите от камерата беше излезнала преди час и половина. Реших да я изчакам още малко. Започнах да се паникьосвам и хукнах до магазина, в който обикновено ходи. Нямаха информация нещо лошо да се е случило с техен клиент и не знаеха да е имало катастрофа или нещо подобно наблизо. Върнах се в жилището, взех ѝ експертизата, направих скрийншот от записа на камерата и хукнах към районното.
20 минути чакане и никой не ме прие. Малко преди 10 вечерта един полицай нахлу с нейна снимка на телефона - оказа се, че се е изгубила близо до съседното районно, натикал я в полицейската кола и я довел. С големи мъки я откарахме вкъщи, беше адски дезориентирана. SobSobSob

Мисля да сменя ключалката на външната врата, но навсякъде пише, че е много лоша идея дементно болен да остава практически заключен. Само три дни по-рано беше излезнала за час, отново до магазина и се върна без проблем.

# 357
  • Мнения: 4 780
Болестта е непредвидима. И ние до скоро оставяхме лекарства за главоболие и тя знаеше да пие по едно докато не изпи 5 наведнъж и викахме линейка. Не е ясно кога изведнъж ще изгубят дадено умение, което са го имали до онзи ден. Трябва постоянно някой да е покрай нея. Радвам се че сте я намерили.

Последна редакция: чт, 08 авг 2024, 06:34 от Уейв

# 358
  • Мнения: 1 431
Solaris, сложете си един датчик на вратата при всяко отваряне да ви праща нотификация. И датчик за движение из апартамента. Дементно болните обикновено ползват едни и същи дрехи и предмети - може да сложите от онези тагове за телефон, които посочват изгубени вещи в някакъв близък обхват. Друг път като излезе да можете да реагирате навреме и горе долу да знаете къде е била последно. Някак намерете начин да сложите адрес и телефон ваш, който да носи. Аз бях зашила за чантата и ламинирано листче - коя е и кого да търсят. Лична карта не носеше при излизане, но чантата си винаги вземаше. Вижте с какво винаги излиза и там сложете тези неща. Аз също не посмях да я заключвам, макар да сме имали подобни ситуации. В един момент се кротна, защото тези изгубвания са си стрес и за тях... После пък за нищо не искаше да излезе, което пак не е хубаво.

# 359
  • Мнения: 3 334
Благодаря. Таг за телефон имам още отпреди две години, но не пожела да го носи. Датчик нямам, камерата ми праща известия. След този инцидент не е излизала.

Отказах на работа пътуване в чужбина за две нощувки, защото се опасявам, че ако стане нещо, няма да мога да реагирам. 😪

Общи условия

Активация на акаунт