ЕНДОМЕТРИОЗА - Тема 16

  • 48 588
  • 736
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 19 043
Какво значи активни? Които растат ли?

# 196
  • Мнения: 730
активна киста (такава, която расте или създава имунологични проблеми в матката)

Бих се допълнила само, че може да създава и токсична среда в матката, освен имунологична. Това се разбира с биопсия от ендометриума за 2 неща - имунологична и микробиологична.

# 197
  • Мнения: 4 058
На мен лекарят ми каза,че вече съществувал някакъв нов метод за премахване на едно кисти без операция.Изтегляла се кръвта както при пункция и после капсулата се обработвала с антибиотик.Това се предприемало ако жената не може да забременее,изпитва болки или ако кистата расте бързо.Една ендометриозна киста може с години да си стои на едно положение,да не расте,да не създава проблеми.А може и да расте с бърз ход.Затова се преценява според ситуацията.Аз съм писала и по-горе,че забременях инвитро с ендометриозна киста.Бях с един отстранен яйчник,другият 1/3 резециран и с рецидив на ендометриоза,така че решихме да не махаме кистата,защото беше рисковано.Тогава беше някъде 2-3см.доста по-голяма от сега.След като родих,се сви до минимум.Даже си мислихме,че се е махнала защото не се виждаше на ехограф.В момента съм с 1-2 малки кисти под 1см.Вече близо 4 години след като родих да чукна на дърво,няма прогрес в развитието на ендометриозата.

Последна редакция: пн, 19 юли 2021, 15:45 от *Steffie*

# 198
  • Мнения: 1 999
Да ви споделя и аз моя опит с АМХ. За пръв път го изследвах 2019г преди операцията ми, тогава беше 6,5, след това го изследвах 2020г след като ми се възстанови цикълът след Золадекс, тогава беше 4,1 и сега миналият месец го изследвах пак, защото ми трябваше за документите за фонда, и сега е 1,85. Аз имах кисти и на двата яйчника и са пипани и двата при операцията.

# 199
  • Мнения: 68
Здравейте, има ли дама сред вас, която НЕ Е провеждала лечение след лапаро, и въпреки това няма рецидив дълго време? Нека не ми пишат тези, при които е обратното. Търся надежда. Защото ще се метна отнякъде …

# 200
  • Мнения: 990
Аз имах само една ендо киста 30 мм., която махнаха заедно с яйчника. Докторът каза, че нямам други огнища и след операцията не трябва да пия или бия нищо, което много ме зарадва. Но на визитацията в деня на изписването размисли и ми изписа Зафрила. Може би защото знае, че ми предстои ин витро опит. Може да се спре по всяко време. Сега съм на трета опаковка, но ще я изпия и спирам, защото имам странични ефекти. След два дни съм на преглед при репродуктивния ми доктор и ще видя той какво ще каже.

# 201
  • Мнения: 68
Благодаря. Аз бих една инжекция Резелиго. Предстои уж втора. Та имам въпрос. След инжекцията цикълът ми дойде на датата си, но вече 9-ти ден не спира. Какво мога да направя по въпроса, притеснявам се… Писна ми да обикалям по лекари, като некаква хипохондричка, а Попов е отпуска и не искам да му звъня.

# 202
  • Мнения: 990
Моят МЦ дойде по време на втората опаковка, като 5 дни беше много обилен, както винаги, и продължи по-оскъдно още 10 дни. Тогава звънях на доктора, който ме оперира и той каза да не спирам Зафрилата и че всичко е нормално - да има МЦ, да няма МЦ, да е обилен, да е оскъден. Каквото и да се случва, все е нормално по време на приема на тези медикаменти. От тогава, вече 44 дни, нямам МЦ. Надявам се като приключа тази опаковка да си дойде нормален.

# 203
  • Мнения: 13
Аз имах само една ендо киста 30 мм., която махнаха заедно с яйчника. Докторът каза, че нямам други огнища и след операцията не трябва да пия или бия нищо, което много ме зарадва. Но на визитацията в деня на изписването размисли и ми изписа Зафрила. Може би защото знае, че ми предстои ин витро опит. Може да се спре по всяко време. Сега съм на трета опаковка, но ще я изпия и спирам, защото имам странични ефекти. След два дни съм на преглед при репродуктивния ми доктор и ще видя той какво ще каже.

Може ли да кажеш какви са страничните ефекти при теб от зафрилата?

# 204
  • Мнения: 990
През нощта ми изтръпват и двете ръце, като ги пораздвижа за около минута, се оправят. Подуват ми се пръстите от задържане на вода, а от една седмица са ми удебелени ставите на средния и безименния пръст на дясната ръка. И не е свързано с жегите, защото ми се случва за първи път. А в листовката пише за възможна поява на остеопороза по време на приема на Зафрила. Надявам се да е обратимо.

# 205
  • Мнения: 68
Ужас е с тези “лечения”. Аз съм се отчаяла. Направиха ми операцията преди два месеца, махнаха кистите, оттогава полудях. Хипохондрия, паник атаки, депресия, ям, колкото да не колабирам, червата ми сдадоха багажа, станах 39 кг., не мога да приема големия риск от рецидив, не мога да приема, че няма лечение, че скоро ще вляза в менопауза, а съм само на 35, нераждала, сама, без мъж… Тази диагноза ми отне всичко, нямам желание да се будя сутрин. Само чета в интернет за “Чудотворни изцеления” от нея, а после пак пропадам в дупката. Искам да чуя нещо позитивно от първо лице, но май няма такова. Извинете за депресарския пост, но съм суицидна и знам, че ако някой се появи ей сега и ми обещае, че никога няма да имам рецидив на ендометриозата, ще се съживя на мига. Но къде е този някой, Господи…

Последна редакция: чт, 22 юли 2021, 15:02 от AlexandraObretenova

# 206
  • Мнения: 287
Ужас е с тези “лечения”. Аз съм се отчаяла. Направиха ми операцията преди два месеца, махнаха кистите, оттогава полудях. Хипохондрия, паник атаки, депресия, ям, колкото да не колабирам, червата ми сдадоха багажа, станах 39 кг., не мога да приема големия риск от рецидив, не мога да приема, че няма лечение, че скоро ще вляза в менопауза, а съм само на 35, нераждала, сама, без мъж… Тази диагноза ми отне всичко, нямам желание да се будя сутрин. Само чета в интернет за “Чудотворни изцеления” от нея, а после пак пропадам в дупката. Искам да чуя нещо позитивно от първо лице, но май няма такова. Извинете за депресарския пост, но съм суицидна и знам, че ако някой се появи ей сега и ми обещае, че никога няма да имам рецидив на ендометриозата, ще се съживя на мига. Но къде е този някой, Господи…
За съжаление, никой няма как да знае и да може да ти обещае такова нещо. А и това заболяване при всеки протича много различно. Но все пак не е нищо кой знае колко страшно. Нито е животозастрашаваща диагноза, нито дискомфорта, който причинява е чак толкова непоносим. А има къде, къде по - тежки съдби и заболявания от нашето. Аз много пъти съм казвала,че съм с много тежка ендометриоза, включително и в дебелото черво,като засегнатата част ще трябва да се отстрани някога, когато се реша (за сега поддържам нещата с хапчета), минала съм и операция и лечение със Золадекс, освен това при мен няма ремисия. Имам подобрение само по време на лечение или бременност, но веднага след това всичко си започва отново и въпреки това никога не съм изпадала в отчаяние (освен, когато правех опити за забременяване, но за щастие, всичко завърши с Хепи енд). Та, по този повод, това е най - големият проблем при ендометриозата - забременяването. Така че те съветвам, щом нямаш човек до себе си, да помислиш да си замразиш яйцеклетки. Това, от моя гледна точка, е задължително подсигуряване. Защото не се знае как влияе заболяването на яйчниковият ти резерв и на качеството на яйцеклетките, които и без ендометриоза, се влошават с напредване на възрастта. Пожелавам ти успех и се радвай на живота си, както до сега. Няма нищо толкова трагично в ситуацията, което да не може да се преодолее.

# 207
  • Мнения: 730
Александра, на първо време задължително спри да четеш за ендометриоза. И аз бях така след операцията ми, а дори нямам кой знае какви оплаквания, които изобщо заслужават внимание. Но започна ли да чета и влизам в едно толкова тежко състояние на отчаяние и си втълпявам глупости като това, че няма смисъл от живота.
След операцията имах толкова жестока хормонална депресия, че исках да умра още в болницата и това продължи 2-3 месеца, докато не започнах да излизам сред природата. Когато ти мине през главата мисъл за самоубийство повтаряй си, че това не са истински твои емоции, а са гадните хормони. Че в момента виждаш света толкова черен, само заради хормоните ти, но това ще отмине много скоро и отново ще се радваш на живота. И друго, което много помага е да не мислиш за целия живот глобално и в далечно бъдеще, а да си тук и сега. Излез в парка с някоя приятелка, направете си пикник или каквото ви харесва да правите. Усети лекия вятър по кожата ти и се наслади на това, че си жива тук и сега. Всички ще умрем все някога, но не е нужно да е сега. Имаш да изживееш още много хубави мигове. Не се изолирай, не се затваряй и спри да четеш.
Можеш също да потърсиш и психолог, с който да можеш да споделяш за това, във "Фондация за ендометриоза и репродуктивно здраве" имат психолози, които се занимават с това: https://www.endometriosis.bg/za-fondaciata/ekip/
Говори с психолог, но недей да четеш нон стоп в интернет и животът ти да се върти околко това, а се наслаждавай на това, че си жива.

# 208
  • Мнения: 68
Благодаря и на двете ви! От все сърце. Ще опитам, прави сте. Може би е хормонална депресията, не знам как се установява това, но дано отмине този облак в главата.

# 209
  • Мнения: 1 381
Аз също не се чувствам добре напоследък.Замислям се да поискам пълно премахване на яйчник и тръба, предполагам и матката се маха,за да няма цикъл?!Започна да няма смисъл от противозачатъчните,има си я болката и обилния цикъл.Слава богу,имам деца,искам да бъда добре за тях,не да обикалям болници и кабинети.Какви са плюсовете и минусите на хистероскопията? Мислите ли,че е изход?

Общи условия

Активация на акаунт