Ние 5 год. от нашия гаджелък правихме кариери към края на 5тат година нещо се размислихме, че май ни е време. На Нова година `05, аз лежах с температура у тях и горкия шеташе и приготвяше всичко, нищо, че си бяхме само двамцата. Та в 12,00ч. той ме гушна и ми пожела тази година бебе, каза, че така както съм лежала с Т, си представил, че съм бременна и му станало много мило.
Е, не започнахме веднага, решихме да си имаме пролетно бебе и оставихме бебеправенето за по-късно. Започнахме в края на август, ама естествено не стана веднага, към 3тия месец след началото на опитите и постоянно висене нагоре с краката, мъжлето каза, че и този месец ако не съм бременна, ще си направи изследвания. Ми какво път, хем ме улесняваше, хем си беше чисто удоволствие за него. Но аз си имах едно наум, явно нещо като 6то чувство, а и защото нещата нещо бяха различни от нормален цикъл. Гърдите започнаха ужасно да ме болят, никога до тогава не са ме боляли така, трябваше да ги придържам като се затичам или слизам по стълби, много смешна бях. Точно тогава се бяхме наканили да ходим на гости в БАрселона при брат му за Нова година. Обаче аз се запънах, не исках да се обаждаме в агенцията, а той твърдеше, че сме вече закъснели и се скарахме, че толкова време сме го чакали това пътуване и т.н., а аз се дърпам, то можело да не съм бременна. Не ми дойде в четвъртък, в петък бях 110% сигурна, че съм бременна и в събота купих теста, беше 12ти ноември. Купихме и 1 бутилка вино. Прибрахме се, той отвори бутилката сипа 2 чаши, аз отидох до тоалетната и се върнах с намокрена писалка. Изчакахме спокойно необходимите минути, аз си знаех, какво ще видя, като че ли не беше нищо ново за мен. Отворих писалката и видях 2 чертички, едната много бледа. Изпихме виното прегърнати и си мечтаехме за момче, мислихме как ще изглежда и такива работи. В понеделник сутринта бях при докито и той каза, ама много е рано, едва ли ще се види нещо. Но се видя плодния сак вътре в матката. Доки каза, че е на 3 седмици. Което горе-долу значи, сме го направили около 26ти, имения ден на тати. Съобщихме на родата след 2 седмици, никой не се изненада, никой не изкрещя от радост /с изключение на брат му, който се обади веднага, след като получи мейла "Ще ставаш чичо другото лято" и изрази много бурно вълнението си, беше казал на всички в университета, но първо на всички, които са били в компютърната зала, че ще става чичо/, никой не ни запрегръща и зацелува, всички казаха, "Време беше, откога чакаме". Малко ни стана кофти, ама знаехме, че все пак бабите много се радват. А сега не можем да се откачим от тях!
Това е за бебеправенето.
За количката ние сме с Чиполино Деста, не съм много доволна от нея, но това което най-много ми допада е, че се върти с 1 пръст на 360 градуса.
Ели честита 3та месецинка!!!

amerie Честито първо падане
За килограмите, влязох 16, излязох -6 и досега не мога да ги сваля. Но е вярна приказката, 9 месеца качваш, 9 сваляш, поне за мен де

Лала, и аз съм почитател на постингите ти, и тук и в другите форуми!
Айде, че стана много, докато го напиша, ме очакваха 13 нови публикации от вас.
много здраве и повече слънчеви усмивки

на мама st.g Слънчицата ни са родени на една дата
Говорете си.Не ни пречите

Асето, това ваша тема ли е била?
