Не знам. Децата дори в детската градина не си сменят гаджетата често.
- Публикувана: 17 апр. 2021, 19:00 ч.
- Последно мнение: 21 апр. 2021, 21:57 ч.
Родителите ми не приемат връзката ми
Професионално или не, Анди, всеки човек има свой път да извърви и свои грешки, от които да се поучи. Всички искаме да спестим грешките на децата си, но най-сигурният начин да произведем провалени инвалиди, е да ги пренесем на ръце през пътя им, вместо да ги оставим сами да вървят по него. Не говоря професионално. В тази област не съм учила наизуст учебници. Говоря от опит като родител.
Какви са критериите за провалени индивиди? Тези страхове за провалените индивиди и за пренасянето на ръце ги срещам само във форума. Някаква епидемия на темата да не провалим децата, ако им обръщаме внимание и не си оставяме да си трошат главите както дойде, за да се бием после в гърдите как не сме обсебващи родители. А работата е там, че когато стане белята никой няма да те потупа по рамото колко необсебващ родител си, а ще те пита къде си бил и какво ти е било по-важно от детето ти. Никой нормален родител не си оставя детето да си върви по своя път ей така, като бездомно куче. На думи може да се прави, но на практика всеки държи под око нещата, дава по едно или две рамена, помага, намесва се, когато види, че нещата вървят на зле и детето ще си строши главата по каменистия път. Някои и хеликоптери изпращат, но иначе твърдят, че не било така, оставили били децата си да си извървят пътя и да си направят грешките. Не вярвам аз на приказки, защото по-често виждам точно обратното - всеки смислен родител си трепери над детето. Виждаш темите в СО - там неминуемо се стига до това "а родителите ти къде бяха, те не видяха ли какво се случва?".
Какви са критериите за провалени индивиди?
Скрит текст:
Имат си мама и татко дете
и за детето си грижат се те.
Гледат го, сякаш е цвете в саксия,
всичко поднасят му те на тепсия.
Слага му баба в устенцата хляба,
таткото — млякото, супата — мама.
Глезят го всичките — обич голяма!
Мими се мръщи, потропва, пищи:
— Супа не искам, разбираш ли ти?
— Мамино Мими, що искаш, кажи ми!
— Искам бисквити, ала шоколадови,
сладки, каквито ни дадоха Владови!
— Мъжо, бисквити иди донеси ти!
Татко излиза набързо по риза.
Носи кутия с бисквити, обаче
не тъкмо тия — и Мимето плаче.
— Тези не ща!
— Направете ми крем!
— Крем ли? Щом искаш, и крем ще дадем!
— Мъжо, изтичай, яйца ми купи.
— Мамино Мими, сега, потърпи!
Мими се плези, но радват се те,
Мими разглезено чедо расте!
Радост! Дочакват голямата слава:
Мимето им първокласница става!
Но първокласници с нея и те са
всички са роби на тази принцеса.
Има ли Мими домашни задачи
има и свита добри помагачи!
Своята работа татко зарязва,
синя хартия на ленти нарязва,
прави на Мимето ново сметало,
старото вече било овехтяло!
Мама лицето на Мимето мие,
бабата внучето трие с хавлия.
Грижи за Мимето колкото щеш!
— Мими, почивай си, да порастеш!
В къщи случайно тя днеска сама е,
ала без работа Мими се мае.
С кални обувки лежи на чаршафа.
Гладна е тя, но далече е шкафа!
Как ще се мъчи яйца да вари!
Хляб да нареже е трудно дори!
Но се усмихва щастливият миг,
баба се връща, тя среща я с вик:
— Бабо, къде си се влачила ма?
Обеда как ще приготвя сама?
Баба слугува, а Мими яде.
— Бабо, водица! — и тя й даде!
Връща се мама — тревога голяма!
— Мамо ма, копчето я ми заший!
Връзвай ми панделка и ме среши!
Идва и татко, нарежда му кратко:
— Хайде обувките ми почисти,
иначе, татко, защо си ми ти?
Ляга по гръб на кушетката Мимето,
а се залавят за работа тримата…
Тъй се минават години наред,
стават капризите нейни безчет.
— Искам на кино да ида.
— Иди!
— Искам с прическа да бъда!
— Бъди!
— Лятос желая да съм на море.
— Щом настояваш — тогава добре!
Мими израсна девойка прекрасна
нежна, кокетна, добре издокарана,
само че с работа всякаква скарана!
— Моля те, Мими, ела помогни ми!
— Ето, в мазето слезни за кюмюр!
— Как ще отида в мазе с маникюр?
— Слушай, момиче, хвани се на работа!
— Нека се хване за работа бабата!
Ех, че отмяна отгледаха те,
май че в саксията плевел расте!
Дайте на Мими кина, развлечения,
но не мъчете я с труд и учение!
Мими с труда не желае приятелство.
Принц потърсете за нейно сиятелство!
и за детето си грижат се те.
Гледат го, сякаш е цвете в саксия,
всичко поднасят му те на тепсия.
Слага му баба в устенцата хляба,
таткото — млякото, супата — мама.
Глезят го всичките — обич голяма!
Мими се мръщи, потропва, пищи:
— Супа не искам, разбираш ли ти?
— Мамино Мими, що искаш, кажи ми!
— Искам бисквити, ала шоколадови,
сладки, каквито ни дадоха Владови!
— Мъжо, бисквити иди донеси ти!
Татко излиза набързо по риза.
Носи кутия с бисквити, обаче
не тъкмо тия — и Мимето плаче.
— Тези не ща!
— Направете ми крем!
— Крем ли? Щом искаш, и крем ще дадем!
— Мъжо, изтичай, яйца ми купи.
— Мамино Мими, сега, потърпи!
Мими се плези, но радват се те,
Мими разглезено чедо расте!
Радост! Дочакват голямата слава:
Мимето им първокласница става!
Но първокласници с нея и те са
всички са роби на тази принцеса.
Има ли Мими домашни задачи
има и свита добри помагачи!
Своята работа татко зарязва,
синя хартия на ленти нарязва,
прави на Мимето ново сметало,
старото вече било овехтяло!
Мама лицето на Мимето мие,
бабата внучето трие с хавлия.
Грижи за Мимето колкото щеш!
— Мими, почивай си, да порастеш!
В къщи случайно тя днеска сама е,
ала без работа Мими се мае.
С кални обувки лежи на чаршафа.
Гладна е тя, но далече е шкафа!
Как ще се мъчи яйца да вари!
Хляб да нареже е трудно дори!
Но се усмихва щастливият миг,
баба се връща, тя среща я с вик:
— Бабо, къде си се влачила ма?
Обеда как ще приготвя сама?
Баба слугува, а Мими яде.
— Бабо, водица! — и тя й даде!
Връща се мама — тревога голяма!
— Мамо ма, копчето я ми заший!
Връзвай ми панделка и ме среши!
Идва и татко, нарежда му кратко:
— Хайде обувките ми почисти,
иначе, татко, защо си ми ти?
Ляга по гръб на кушетката Мимето,
а се залавят за работа тримата…
Тъй се минават години наред,
стават капризите нейни безчет.
— Искам на кино да ида.
— Иди!
— Искам с прическа да бъда!
— Бъди!
— Лятос желая да съм на море.
— Щом настояваш — тогава добре!
Мими израсна девойка прекрасна
нежна, кокетна, добре издокарана,
само че с работа всякаква скарана!
— Моля те, Мими, ела помогни ми!
— Ето, в мазето слезни за кюмюр!
— Как ще отида в мазе с маникюр?
— Слушай, момиче, хвани се на работа!
— Нека се хване за работа бабата!
Ех, че отмяна отгледаха те,
май че в саксията плевел расте!
Дайте на Мими кина, развлечения,
но не мъчете я с труд и учение!
Мими с труда не желае приятелство.
Принц потърсете за нейно сиятелство!
Малка встрани от темата, но не съвсем.
Дали не е малко прекалено родители на 16-годишно момиче да отидат на почивка заедно с нейното гадже и баща му (майка не беше спомената)? И ние ще сме там известно време, ще видя с очите си какво става, но аз винаги съм се дистанцирала от родители
Дали не е малко прекалено родители на 16-годишно момиче да отидат на почивка заедно с нейното гадже и баща му (майка не беше спомената)? И ние ще сме там известно време, ще видя с очите си какво става, но аз винаги съм се дистанцирала от родители
Ако са приятелски семейства, защо не?! Моите родители и свекърите ми са приятели от студентските им години. Ходят си заедно по почивки и преди, и сега. С нас и без нас.
Едната ми дъщеря излиза със сина на моя приятелка. С нея редовно излизаме двете, а даже няколко пъти сме излизали с децата.
Въпросът е кое е първо. Яйцето или кокошката
Едната ми дъщеря излиза със сина на моя приятелка. С нея редовно излизаме двете, а даже няколко пъти сме излизали с децата.
Въпросът е кое е първо. Яйцето или кокошката
Откъде знаеш? Няма как да знаеш, защото живееш и разполагаш с настоящия момент и с мечтите за бъдещето. Откъде знаеш, че ще имаш цял живот пред себе си? Няма откъде, освен ако някой не ти го е прожектирал. И по.добре да не знаеш бъдещето си, защото ще откачиш.