
И аз съм гледала Илайда в „Черна роза“. Може да играе новата любима на Фикрет.
Зюлейха дали бяга от Демир или от затвора? И дали ще тръгнат или Демир ще ги спре?
Докато чакаме превода със субтитри, се върнах пак към началото; от перспективата на сегашния момент съм склонна да виждам някои неща по друг начин.
Основен въпрос: как чрез брака с Демир Зюлейха спасява Йълмаз?
Чрез действия в съда – по никакъв начин; Демир дори не знае, че това се очаква от него, а Хюнкяр имитира някакви действия и не е заинтересована; спасява го амнистията.
Зюлейха обаче знае и предварително всичко това. Сега разбирам, че тя спасява Йълмаз по един съвсем различен начин. Дали Йълмаз ще се спаси от бесилото, дали и кога ще излезе на свобода – нищо от това не е ясно. Зюлейха спасява Йълмаз като създава бъдеще за него, а това бъдеще е неговото дете; чрез това дете Йълмаз ще живее винаги; това е спасението на Йълмаз, което Зюлейха постига чрез брака с Демир. Това е еднакво валидно не само в човешки план, но и в мисленето за стопанския процес и ролите на героите в него. Детето е заченато по инициатива на Зюлейха, която тя предприема веднага след събирането на информация за мястото и хората, за възможностите детето тук да дойде на бял свят, да е желано и да расте до момента, когато Йълмаз излезе на свобода или пък – да го отгледа тук завинаги. Тази частичка от Йълмаз му осигурява живот и след него.
Детето Йълмаз замества Йълмаз от самото начало:
„Ти си единственото, което ми остана от Йълмаз. Ще те родя, ще те защитавам. Ще посветя живота си на теб. Ако си момче, ще те нарека Йълмаз. Йълмаз...“
Навън всички го наричат Аднан, а в сърцето на Зюлейха детето расте като Йълмаз; когато Йълмаз отсъства е така, когато излезе на свобода Йълмаз от „вътре“ започна бавно да излиза в пространството навън, докато пред Демир Зюлейха разкри цялата истина както за любовта си, така и за детето Йълмаз, а най-накрая получи и право на развод. Смъртта на Йълмаз не промени нещо в това поведение, детето си остана Йълмаз в Зюлейха, но сближавайки се със Зюлейха и с желанието тя да е щастлива, Демир вложи и в името името на биологичния баща. Това се случва в един от последните моменти от развитието на сюжета: за Зюлейха Аднан си остава син на Йълмаз – защото е негов биологичен баща, а Демир смята детето за свой син с биологичен баща Йълмаз. Тези две различни разбирания за детето Йълмаз Аднан са валидни и в момента.
На детето Зюлейха периодично обещаваше: „Един ден ще разбереш кой е баща ти.“, сега вече това не е актуален проблем, защото историята на детето е изговорена пред всички, тя се съдържа в неговото пълно име.
Сега на дневен ред е друг проблем.
С идването на Фикрет в Чукурова и заявката му да е син на Аднан, който е бил отхвърлен от него, първият проблем в наследствената верига на Яман е връзката в предходното на Демир поколение, от която връзка идва името Аднан. Първото съмнение, което изрази Демир е, че баща му не може да е такъв човек, човек, отказал се от свое дете. Важният отговор, който трябва да получим, е за стария Аднан. Това може да стане след изясняването на историята на Фикрет, която може да промени историята и на самия Демир.
Вторият проблем е в очакването да има развитие в начина, по който самата Зюлейха ще промени мисленето си за това чий син е Аднан. Демир е доказвал много пъти себе си като баща на Аднан, готов да жертва живота си за своето дете, но сега това трябва да се случи при съвсем нови обстоятелства, когато той ще трябва да се изправи пред миналото, както и да защитава приемния си син в една нова обстановка. Всичко, което ще се случи тук, ще накара Зюлейха да извърви пътя от мисленето за Йълмаз като баща на детето, защото е биологичен баща, до мисленето на Демир като баща на Аднан - защото е приемен баща. Зюлейха трябва да нарече Демир баща на Аднан, без това да отменя биологичното бащинство на Йълмаз. Йълмаз е дал своето съгласие за това. Това е пътят от биологичното до приемното в човешкото съзнание като еднакво ценни, за да бъде наречен един човек баща. И да има Зюлейха желание нейното дете да носи името Аднан. Демир трябва да защити приемното си бащинство, започвайки от своя баща Аднан, да почисти и укрепи тази важна брънка на предходното поколение в родовата верига, за да има Зюлейха желание да привърже към нея своето дете, било за нея в началото с име Йълмаз и единствен баща биологичния баща Йълмаз, да го привърже сега сама доброволно с името Аднан и баща приемния баща Демир.
Чрез жените също е изразен прехода от телесно, кръвно към духовно:
в началото е Хюнкяр, която спаси Аднан чрез имитация на биологично бащинство:

а сега Зюлейха и Севда спасиха Аднан и трябва да довършат прехода в неговата духовна част.
Сцената с убийството беше изсмукана от пръстите, тук вече беше отбелязано това, но тя е направена, според мен, точно с мисълта за този план: да свърже двете жени с тайна и заедно да довършат започнатото от Хюнкяр в началото. Севда свърза Зюлейха и Демир, сега двете трябва да направят продължението за детето:
https://twitter.com/i/status/1392934654135648260
Началото:
Демир и Зюлейха в грижа за болните деца. Зюлейха е вече бременна със свое, но отдадено се грижи за чуждите; на Демир това му хареса и тогава и предложи: „Искам да останеш тук, с мен.“ Ще признае ли Зюлейха бащинството на Демир, бащинство на дете, заченато от друг, за истинско бащинство? Само ако това стане, детето от Йълмаз, детето на новото, може да се включи във веригата на местното като дете на Демир. Бъдещето на Йълмаз е общо бъдеще с бъдещето на Демир, това е начинът Йълмаз да живее, детето е символ на синтез между новото и старото, външното и местното, само това създава бъдеще. Заченато от единия и поето още докато е в майката от другия – това става символ на единението на дошлото отвън и местното в земята на Чукурова. Новото не може да живее „до“, то трябва да направи синтез с местното, за да продължи да живее.
Демир все още е в процес да утвърди бащинството си. Той се чувства такъв от раждането, но по-точно е да се каже, че трябва да бъде признат от Зюлейха за баща. Тест за това би трябвало де е кръвен син от напр. Юмит, но такъв не се очертава, сигурно ще търсят друг начин.



Въпреки това, че Зюлейха и Демир имат общо разбиране за чуждите деца, разликата, с която всеки от тях конкретно гледа на детето Аднан, е запазена почти същата до днес.
Когато Хюнкяр подаде новороденото на Зюлейха, Зюлейха каза: „Ти си моят син, нали? и Хюнкяр странно я погледна. Защото „моят“ предполага мои действия с него, неутрално - без биологичния баща, но и без Демир.
Докато Демир го прие с думите. „Сине мой. Моят красив син. Колко си красив. Колко си невероятен. Зюлейха, ти ми подари такова щастие...Вие сте всичко за мен...“
Демир го прие за свой от самото начало, но до времето, когато Зюлейха ще приеме това, има много време.



и си казах - сценаристите я забравиха, Шермин спря да я търси, откакто се омъжи. Оказа се, че не са я забравили - Илайда Чевик ще е Бетюл и се връща в Чукурова. 









Не очаквах от нея подобна реакция. Демир беше свободен, бракът им фиктивен по нейно желание.
















