Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №21

Аз виждам нещата по различен начин.
Когато беше погребението на Хюнкяр, имаше диалози между Зюлейха и Демир, които бяха повторени по-късно, когато започнаха сближаването им след трите месеца, последвали смъртта на Йълмаз. Тогава Зюлейха си спомняше какво и казваше Демир, но не си спомняше собствените си думи: нищо нейно не му принадлежи и да не я чака. Не е мълчанието на Зюлейха, а точно тези думи, които бяха отговор на думите на Демир. Той си спомяше точно тези нейни думи, докато тя в мислите си по пътя да вземе своето решение, точно тях  пропускаше. Да оставим, че спеше в другата стая, скри семейните снимки и ги замени със снимки на децата...И това е след решението за развод, последвано от „брак на хартия“ – все  нейни думи, отразяващи нейни последователни решения...
Въпреки тези думи и действия, Демир не е преставал да  я чака. Дори и когато реши да бъде с Юмит, мястото на Зюлейха си оставаше за нея, Аднан – на своето. В мига, в който Зюлейха реши да го обича, Демир заряза Юмит и се върна при Зюлейха. Всичко, което Демир е казал на Зюлейха, го е спазил. Зюлейха е която само иска и нищо не дава, залъгва го и когато реши – бяга. Ще видим какво е изяснила, за да тръгне да бяга и то с двете деца. Демир каза пред Севда защо не иска да разкаже за Юмит – страхува се, че ще изгуби Зюлейха. А и не всяка любовна история встрани трябва да бъде разказвана в подробности, достатъчно е, че Демир я приключи за себе си. Ако Зюлейха се е интересувала, можела е да го пита къде отиваш, когато излизаше след вечеря. Сега е принуден да признае, дори не успя сам да направи това, но ако Зюлейха наистина го обичаше, тя трябва да разбере капана, който представлява тази връзка. И за да е Демир в този капан, Зюлейха има своя отговорност: историята и с Йълмаз, докато тя е в брак с Демир, детето от Йълмаз, което Демир защитава като свое и нейното поведение на обмисляне толкова време, след като е омъжена за Демир вече пет години. Точно в тези техни отношения, които са такива заради Зюлейха, се прицелиха отмъстителите.

 Демир за Зюлейха винаги е бил средство: за преживяване, за сигурност, за спокойствие, за трамплин към Йълмаз, а когато тези условия липсват, тя се спасява. Зюлейха носи отговорност за това, което става, но тя не иска да знае за нея. Толкова е обидно обяснението на любовта и към Демир пред комисаря! Засага не ме е убедила в нейната любов, нататък ще видим. Аз вярвам само в любовта на Демир, тя е, която засега позволява на историята да продължи.
Когато почина Хюнкяр, Демир умоляваше Зюлейха да не го оставя, защото се чувства много сам. Тя тръгна след любовта си. Сега за втори път го оставя, когато той има нужда от нея. Не мога да я определя като жена, която обича.

Привет
Ваня, съгласна съм в голяма степен с твоето виждане. Това, което усещам по друг начин е възприемането на поведението на Зюлейха след смъртта на Йълмаз. Лично за мен, нейното поведение е повече от нормално - другата стая, снимките, липсата на близост...това беше следствие на всичко, случило се до онзи момент. Демир е прав да възприема това поведение на Зюлейха като продължение на историята и любовта й с Йълмаз, но Севда се намеси и даде много точни и навременни съвети. Йълмаз е мъртъв; Зюлейха има нужда от време и в един момент тя ще оцени любовта на Демир и ще се обърне към него. До сега е чакал, да има още малко търпение, да не се затваря, да не се отчайва. Ако Демир се беше вслушал, то той не би попаднал толкова лесно в капана на Юмит.
Аз се опитвам да определя погледа на Зюлейха към тази ситуация и повода за гнева й, без да ги оценявам като правилни или не, от моя страна. Мисля че, Зюлейха се впечатли много от онези думи на Демир за това, че той ще я чака до смъртта си, въпреки нейния отказ от близост, въпреки любовта й към Йълмаз и т.н. Всяка жена би се трогнала. Но от гледна точка на сегашната ситуация, мисля че Зюлейха ще погледне на тези думи като такива, лишени от съдържание. Защото би било лесно Демир да си чака Зюлейха и да си спи с Юмит, получавайки това, което му липсва у дома и криейки тази афера, за да не си развали семейното спокойствие. Според мен, така вижда Зюлейха ситуацията - Демир сега като един от многото бейове, които имат подобно отношение и поведение.
Но, съгласна съм, отново да подчертая, че Зюлейха има своята голяма роля и отговорност за ситуацията. За това, надявам се тя да помисли трезво и да не реагира прибързано.

П.П. Още не съм гледала, какво точно каза Зюлейха на комисаря. Сега от вас чета.
Но, сетих се, че все пак Зюлейха питаше Демир, къде отива, с кого и защо. Ако не тя, то Севда задаваше въпроси. Демир послъгваше и сега това ще му коства доста.

Аз не разбирам логиката, според която Зюлейха е три сезона вече виновна пред Демир, а той пък не се отказва от нея и това е. Чудя се, дали и той разбира, колко виновна пред него е Зюлейха. Видях, че Демир се извини на Йълмаз пред смъртта му, извини се и на Зюлейха за тормоза, на който я беше подложил. Самият той признава, че отношенията с Юмит са негова грешка...
Също не разбирам, защо ако Зюлейха го използва като средство, беше готова да се самоубие преди сватбата, да се разведе с него, а сега е готова да си отиде ... от средството.

Здравейте
Лучия, според мен, при разговора си с комисаря Зюлейха е нямала предвид, че се е влюбила или обикнала Демир, когато той жертвоготовно е спасил Йълмаз. Тогава е настъпила промяна, но тази промяна не значи любов или влюбване, а промяна в предишна "настройка" към съответния човек...която вече промяна е основа за влюбване или обич по-нататък във времето. Спасяването на Йълмаз беше много специален момент, наситен с емоции и чувства и действия. Демир наистина рискува живота си за Йълмаз, когото искаше да види мъртъв само преди време, а сега неистово и упорито се опитваше да спаси. Той го направи това не само заради Зюлейха и Аднан, но и заради самия Йълмаз. Това е огромна промяна в Демир, следствие на себеанализ и обективна оценка на действията и поведението му. Неслучайно и самият Йълмаз благодари на Демир и каза, че всичко друго е забравено. Повери му най-скъпото си. Това усещане е било и при Зюлейха. Не само благодарност, но и ясно съзнание, че този човек е претърпял трансформация и промяна, осъзнал е много неща. Ако Йълмаз не беше починал, то Зюлейха щеше да се омъжи за него и да живеят заедно. Но и самото отношение към Демир щеше да е на друга основа вече и то и от страна на двамата - Зюлейха и Йълмаз. Според мен, това е имала предвид Зюлейха. После, след смъртта на Йълмаз в тези три месеца, Зюлейха е усещала подкрепата, любовта, загрижеността на Демир и чувствата на благодарност и уважение са получили развитие. Лично за мен, Зюлейха обича Демир, но няма как да го обича така, както някога е обичала Йълмаз, защото времената са били други, те самите като хора са били различни от сега.
Да, наистина Ханде изглежда има подплънки на корема. Талията очевидно е закръглена. Странно, как ще представят тази бременност, ако е това.
Катя, моето мнение от сегашна гледна точка: според мен, Зюлейха се опита да се самоубие преди сватбата, защото беше в безизходица емоционално и не можеше да приеме, това, което ще се случи, а и дълбоко в себе си не вярваше, че така ще спаси Йълмаз; знаеше, че няма как да го спаси, но може да спаси детето. Това, обаче, е трудно за приемане по отношение на любим човек и тя за момент е решила, че не може да приеме последиците. Аз лично не мисля, че има нормално разсъждаващ човек, който в нейния случай би си помислил наистина, че така ще спаси някого; може да се надява, но логиката и разумът подсказват друго. Именно, омъжването за Демир, вече като веднъж беше приела и тръгнала към смъртта, но спасена - беше заради детето. Тя се омъжи за Демир и остана с него и след мнимата смърт на Йълмаз в пожара в затвора, за да може Аднан да расте в богато семейство и да има бъдеще, да бъде наследник. Така Демир се оказва средство. Сега, след смъртта на Йълмаз, Зюлейха можеше да поиска развод и да започне нов живот, но тя остана в Яман именно заради това - да може Аднан да има сигурно бъдеще като наследник и да има баща. Лейля е наследница, но Аднан - неговата позиция би била несигурна при един развод, особено ако Демир се ожени отново и има кръвен син. Аднан не би бил наследник и на Йълмаз, защото те не успяха да сключат брак, нито Йълмаз имаше възможност да го припознае. Зюлейха избра сигурността за сина си. Така пак Демир се оказва вид средство. Това грубо казано.
Аз лично си мисля, че Зюлейха обича Демир, но има и доза присметливост още от самото начало, което повлия негативно и върху отношенията с Йълмаз и с Демир като цяло. Коментирала съм Зюлейха и като цяло, дори и да не е "моята героиня", аз си я харесвам . Сега, тя има своето право да бъде гневна, обидена, разочарована, но е редно и да помисли и да си даде някаква сметка, защо и как се е стигнало до всичко това; да приеме и своята роля.

Момичета и момче, отивам да гледам серии, че съвсем изостанах!

Интересно, че Зюлейха първо е евакуирала Юмит, вкл. и грамофона на Демир, а след това е решила да бяга; нещо се е случило междувременно. Но си представям как красиво Юмит и е разказала за светлото бъдеще, което Демир и обеща, и за развода, който щеше да иска от Зюлейха. Нека Зюлейха чуе, че на света има и друга любов. За нейната любов с Йълмаз знае вече цяла Чукурова, но тя не е единствената любов на този свят и Зюлейха най-сетне трябва да разбере това. Не за друго, а защото Зюлейха се омъжи за Демир. Нека си обича Йълмаз, нека си живее с него, каквото иска да прави с него, но защо трябваше да се омъжва за Демир. Сега ще чуе, че и Демир е имал любовна история. Ще разбере, че не е толкова страшно, ще се научи да уважава и тя любовните истории на другите. Много по-страшно беше, когато около сватбата Демир и говореше колко много я обича, тя мълчеше като дърво, а после се оказа, че обичала Йълмаз.   


Възможно е Фикрет да не е поръчител на нападението, съгласна съм. Разговорът е неразбираем за нас, но е по друг въпрос. Другият, който ясно се различава, че участва в нападението, изпраща Фикрет с особен поглед. Може би е получил информация от Фикрет, че собственикът няма да бъде в конака и той да я е използвал, за да направят нападението. И  защото знае, че то ще бъде на сметката на Фикрет като враг на Яман. Но все пак не  изключвам напълно и това Фикрет да е поръчител.

Зюлейха не присъства, а Севда беше така стресирана, че показанията пред командира бяха напълно погрешни. Съобщиха само за малкия сейф, а за парите, бижутата – нищо. Крадците изнесоха всичко ценно от конака, а двете нищо не обявиха. И накрая разказът за човека с коня беше напълно объркан: веднъж на кон, веднъж бягал, стрелял или по него стреляли, много объркано.
Аз не разбирам защо думите на Демир, че това е конакът на Яман, т.е. частна собственост и никой не може да влиза вътре както си поиска, трябва да респектират все по-малко хора? Това ли трябва да ни харесва.

Шермин издевателства върху Севда и моли Бог за наказания на Юмит. Тя е забравила, че пусна отровна змия в стаята на бременна жена, после я заведе да убие другото дете, сега пак дърпа дявола за опашката. Идва нейната дъщеря и Шермин трябва много да внимава, както и каза Севда, защото лошото може да и се върне. Да оставим, че Демир беше в затвора заради нея. Шермин е неблагодарна и е лоша.

Привет на всички

Ваня, подмяната на думички от чужд пост не води до истинска дискусия... не само според мен. В моя пост е използвано "ще" (а не "трябва") и е резултат от посочването на факти, разсъждения, затова идва в края на поста като извод. Освен това, оценка - дали ми харесва или не, няма. Но са посочени причини (вътрешни и външни), които водят до този извод.
Дана, аз принципно съм съгласна с първата част от поста ти. Промяна в отношението на Демир към Зюлейха след смъртта на майка му и на Йълмаз, има и съм я отбелязвала в свои постове. Има промяна и в отношението на Зюлейха към него и това съм посочила вчера в по-дългия си пост (4 причини). Според мен, Зюлейха се умори от конфликти и жадува за спокоен и щастлив живот в семейство. Тук голяма роля за сближаването им и осмислянето на ситуацията имаха разговорите на Севда и с двамата. И да, това не е младежката й любов, но е любов или стремеж към любов, започнала с нейната прошка за всичко, което й е причинил Демир в миналото. И той заслужи тая прошка със свободата, която й даде и с оценките си за нея и пред другите в Чукурова.   Обаче с тази част не съм съгласна, поне от видяното и чутото до сега.
Аз не си спомням Зюлейха да е споделяла (в диалози или в някакви монолози) такава причина - синът й да стане богат наследник. Спомням си опитите й да избяга с него, след което следваха репресии. Що се отнася до оставането й в конака след смъртта на Йълмаз, единия аргумент приемам - Аднан да има баща. За другия - Аднан да стане наследник, ставаше дума в един разговор с Демир, когато откри промяната в завещанията. Тогава тя благодари на Демир, само че причината е, че не дели децата си. Това спомена и Демир, изяснявайки, че първата промяна е била в резултат от натиска на майка му, но той никога не ги е делил на свое и чуждо. И Зюлейха прие този отговор, и се успокои. Тук Зюлейха реагира като майка на две деца и това според мен е нормалното. Въобще, аз не съм открила до сега меркантилни мотиви в поведението на Зюлейха. И в оставането й при Демир след смъртта на Йълмаз не откривам такива мотиви. Според мен причината е в това, че има две деца от различни мъже и не може да живее с и заради едното само. Спомням си болката й при решението за развод, че трябва да остави Лейля при Демир, каквото беше неговото условие. Както и решението й тогава да живее близо до дъщеря си, а по-късно - да си я вземе при себе си - това споделяше и с Йълмаз.
Накрая, за да бъде Демир "човека - средство", това предполага Зюлейха да го използва единствено като източник на пари, и сигурност в материално отношение, като стока. Да не вижда в него човека, мъжа, който има ценни качества и да не ги оценява. Да не оценява любовта и промяната му. Но тя ги оценява, бори се за него до ... разбирането за отношенията му с Юмит. Тя сама заявява, че го обича и иска щастие с него. И в поведението й нямаше фалш до сега. Имаше колебания, имаше пристъпи на съвестта, която я свързваше дълго време с Йълмаз и дали тревогите й за Демир по нощите не са предателство спрямо паметта на Йълмаз. Но когато беше готова, тя направи крачката към Демир и тази крачка беше искрена.
Така виждам аз нещата. Приятен ден

Здравейте в четвъртък!
Благодаря за споделеното!

Да бъде Демир средство е първо, следствие от предбрачния договор на Зюлейха с Хюнкяр, според който договор от Демир се очаква да работи за освобождаването на Йълмаз. Това е причината Зюлейха да се омъжи за Демир! Без значение, че самият Демир не знае това, знае го Зюлейха. Това е много неприятен момент от поведението на една бъдеща съпруга.
Нататък Демир е средство, защото Зюлейха не вижда в него човешко същество със свои чувства. Тя го изслуша с ледено мълчание, когато той преди брака и говореше за своята любов. За да му каже с крясъци в края на сезона, че нейната любов към Йълмаз била по-голяма от тази на Демир.
По същия начин Зюлейха се отнася и към бащината любов на Демир. От момента, в който тя обяви бременността, в Демир се пораждат и заживяват чувствата на приемен баща. Зюлейха игнорира и тези чувства. В един от последните епизоди Зюлейха каза, че баща на Аднан е Йълмаз. Както виждаме, тя отново с двете деца поема на път. А за Демир тя е решила, че той не само не е баща, но е и недостоен за такъв.
За Зюлейха Демир не съществува нито като любим човек, нито като баща. Тя е, която решава и се разпорежда. Това – многократно.
А той пък защитава това, което е получил с брака.
Взимал и детето – не, Демир пази своето дете.
Когато така игнорираш чувствата на брачния си партньор, за теб той остава само средство.
Аз не виждам Зюлейха като меркантилна. Тя осигурява детето си – при бягствата, в рамките на майчина грижа. Приема всичко от Демир, но да бъде меркантилна е нещо по-различно, тя не е такава.
Като разсъждавам по този начин, аз чакам кога Зюлейха ще се извини на Демир. Тя има много повече за какво да му се извинява, отколкото той на нея. Когато един човек се жени за теб с тези думи, които Зюлейха чу от Демир, а ти пет години се чудиш какъв ти е този човек и какво чувстваш към него, докато най-сетне откриеш какво е това, то е много закъсняло и най-малкото за закъснението дължиш извинение. И трябва да говориш с този човек, а не да си вземеш багажа и да бягаш.
Отношенията между героите задължително трябва да се разглеждат по двойки. Иначе се получава миш-маш.
Силните героини, каквато за мен е Зюлейха, носят отговорност.
Не участвам в дискусия, това е продълежение на споменатия от мен преди Демир като „средство“. Оттук започват моите основания да смятам, че Зюлейха гледа на Демир по този начин. После има продължение.

Хмммм, ами Ваня, първата част от поста ти твърди, че Зюлейха възприема Демир като средство, а втората - че не е меркантилна.
Не знам какво "по-различно" е меркантилността, щото не виждам нито какво е, нито различното, нито по-различното. Но (!) един от анкетните въпроси на социалните психолози по въпроса е: "Бихте ли създали връзка с мъж/жена, когото не обичате, само защото той/тя ви дава материална сигурност?"
По другото не ми се спори, защото се въртим в омагьосан кръг. Но ... се сещам за една случка с Фройд, когото попитали, на какво според него един нормален човек трябва да е способен. Той отговорил простичко: "Да обича и да работи". За мен Зюлейха е нормален човек. По тези причини.

Катя, за мен меркантилен е човек, който се води от материалното, който във всичко търси изгода, прави си непрекъснато сметка и това е най-важното за него.

Зюлейха се омъжи за Демир, за да помогне на Йълмаз чрез Яман и главно, според мен, заради детето. Тя знаеше, че това е най-богатото семейство. Детето беше желано в Яман като наследник – от Хюнкяр, и преди всичко прието като дете на любимата жена – от Демир. Какво е водело Зюлейха в началото - не знаехме, но с времето не е трудно да се види. За Йълмаз е разчитала на връзките и парите на Яман. Но за детето, според мен, за нея е било важно то да се роди в брак, да има семейство, в което тя да може да го отгледа. Не беше ясно нито дали Йълмаз изобщо ще се върне жив от затвора, нито кога би станало това. Затова богатството на Яман създава среда детето и майката да са спокойни, а бъдещето Зюлейха сама показа как го вижда: когато извоюва да бъде с Йълмаз, не остана при богатството на Яман.

По-нататък ясно се вижда, че Зюлейха има ценности, които стоят много по-високо от материалното. Хюнкяр обещаваше бляскаво бъдеще на Аднан като първи наследник, но Зюлейха знаем, избра друг път: на любовта и детето обратно при биологичния баща. (Щеше да бъде хубаво, ако тя с уважение се отнасяше и към чувствата на Демир, но това е друг въпрос.) Богатството на Яман като наследство на сина и би дошло един далечен ден – Демир, а също и Хюнкяр често са казвали, че искат да видят Аднан начело на фирмата, но Зюлейха докато беше жив Йълмаз, не остана на пътя с Демир, а крачка по крачка вървеше към Йълмаз.  Вярно е, че с времето и Йълмаз стана богат, но когато решиха да се разведат, тя тръгна при него и говореше, че е готова да живее и в малка къща. Зюлейха никога не е пожелала от Демир нещо за себе си. Ако беше меркантилна и при техните нестабилни отношения друга жена би поискала от Демир да и припише нещо, да купи нещо на нейно име. Това се отнася и за завещанието, където принципът на равенство между децата за нея е по-важен от богатството. (Щеше да бъде хубаво, ако това равенство се отнасяше и за бащинството, но и това е друг въпрос.) Зюлейха никога не е отказвала това, което Демир и подарява, започна се с бижута, кола, по-късно сериозни имоти, но те не са били поискани от нея, нито са станали причина тя да се откаже от себе си, от своя начин на мислене и ценности, от своите намерения. Когато празнуваха с Демир рождения и ден, ни показаха какво си е пожелала преди с Йълмаз – никога да не се разделят, докато с Демир пожеланието беше: да е щастлив през целия си живот моят син. И в тези пожелания също се отразяват основните принципи в живота на Зюлейха; в тях не присъстват пари и богатство, а когато ги има, те са насочени към щастието на децата. Дори и в последния случай с Юмит, ако Зюлейха беше меркантилна, щеше да замълчи и да преглътне. Тя продава част от акциите в холдинга, но за да издържа децата. (Други са въпросите за самото бягство.)

В това аз виждам основание да не я мисля за меркантилна.

Лучия, благодаря за снимките!
Това е вероятно човекът, който наблюдаваше заравянето на трупа:
кръпката е на същото място.