Пфу, да му се не знае...
- Публикувана: 11 май 2021, 22:26 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2021, 22:53 ч.
Как и дали преодоляхте изневяра?
Хубаво е да пише всеки, който иска. И аз преди 15 години едно мислех, сега съвсем друго, После е забавно какво си мислил някога си 
Много често чета/слушам, че някой никога няма да прости изневяра.... докато не му се случи.
Аз точно обратното мислех. Какво е една изневяра? Никога няма да си разваля семейството заради такова нещо! И като ми се случи, точно обратното направих с пълна сила. С три малки деца, не че ми е било весело, но аз явно към забежки нямам никаква търпимост. Та с чиста съвест мога да кажа, че сега ако ми се случи, и 1 ден няма да разсъждавам. Знам си какво следва.
На мен ми се е случвало ... почти. С бившата ми не бяхме "много" заедно по онова време, имаше един период на неопределеност. Излъга ме, че не си ляга с друг, а по-късно разбрах, че не е така. Е върнах и го, макар и не по този начин. Но беше достатъчно и определено е приятно усещането да знаеш, че си разплатил накрая.
Като НЕ я изклатих. Имах много такива възможности, имаше и желание от нейна страна, въпреки че си имаше нов приятел. Бях се надъхал да му сложа рога на него, обаче като видях, че е прекалено лесно просто реших да не се занимавам и да не слизам на тяхното ниво.
Единия път я бях награбил здраво пред нейни приятели, вкл. и такива общи с новия. Както се целувахме ми каза нещо и ме ядоса, направо я зае*ах така, тръгнах без да се обръщам.
Има още работи, не ми се пишат повече подробности, накрая прекратих всякакви контакти с нея. Малко детски истории, ама все пак бяхме доста млади по онова време, в крайна сметка съм доволен от себе си.
Единия път я бях награбил здраво пред нейни приятели, вкл. и такива общи с новия. Както се целувахме ми каза нещо и ме ядоса, направо я зае*ах така, тръгнах без да се обръщам.
Има още работи, не ми се пишат повече подробности, накрая прекратих всякакви контакти с нея. Малко детски истории, ама все пак бяхме доста млади по онова време, в крайна сметка съм доволен от себе си.
Ами, честно казано и аз мога да кажа за себе си, че не съм особено ревнива, нито обсебена от верността и притежанието на партньор. Не знам дали са ми изневерявали и не ме интересува, т.е. предпочитам да не знам, всеки сам си решава как да живее живота си. Имало е моменти, когато ревността ме е тресвала, но те са били много редки.
Също така не понасям обсебващи, ревниви, мнителни партньори, както и другата крайност - нехайни, неангажирани, на които не им пука какво правиш, "модерни" прочее...
Също така не понасям обсебващи, ревниви, мнителни партньори, както и другата крайност - нехайни, неангажирани, на които не им пука какво правиш, "модерни" прочее...
Аз пък съм склонна вече да омаловажавам всякакви изневери в двойки, които нямат деца. Кой откъде е - чиста работа. А с деца настъпва за известен период един ад - как ще преодолеят раздялата, де факто им се срива досегашния свят. Най-малко виновните отнасят последствията накрая. Ей това не е справедливо. Но такъв е живота.