Емоционално недостъпни мъже

Лили, във форума всеки пише от камбанарията на собствения си опит, характер и разбирания, не се гневи. Мога да ти гарантирам, че 99% от хората са минали през здравословни изпитания, семейни проблеми, безработица или липса на пари в един или друг момент от живота си и според мен повечето коментари към теб са добронамерени. Да, някои хора говорят по-рязко, но това е за да те сепнат, да се стегнеш и т.н. Дали работи, друга тема.
На 33 не си стара да намериш щастие, не влизай в такива мисли. По-скоро проблемът е друг: спокойните, добри, отворени към партньорство мъже обичат също такива жени. Ако си кълбо от нерви и проблеми, качествените хора ще те избягват, никой не обича безкрайно и непрестанно ангажиране с негативизъм, много малко хора биха влезли в такива отношения изобщо. Щастливите хора си търсят щастлив партньор, това е, под щастлив имам предвид с що-годе подреден живот и психически стабилен. Виж откъде минава пътят към твоето психическо и физическо стабилизиране - изнасяне от вкъщи, нова работа, планинарство са супер, но потърси и професионална помощ. Няма лошо, когато ти се е насъбрало толкова много. Това да се появи мъжът с главно М при теб задължително минава през грижата за себе си и това трябва да ти е приоритет номер 1. Аз лично бих вкарала всяка стотинка в момента в терапия. Ако трябва, потърси помощ от близките си, за да платиш, но непременно го направи.

Според мен преди да имаш връзка, трябва да решиш личните си комплекси. Мисля, че имаш ниска самооценка и си развила поведение тип "жертва", което си превърнала в коронен номер. Ако си толкова негативна и фиксирана върху какво не е окей, няма да намериш алтернативи, защото не ги търсиш. На всяко направено предложение да намериш работа или хоби, ти заемаш отбранителна позиция и казваш - не. Това за мен отблъсква не само мъжете, но и хората като цяло.

СтринаКалина всъщност ти даде добър съвет. Намери свестен психиатър и мини по каса. Не е срамно, че имаш проблеми. Предвид симптомите ти най-вероятно психолог няма да е достатъчен.

Не мисля, че Лили е чак толкова зле, та да е за психиатър. Човек, който всеки ден изминава 10 000 крачки в парка, не знам даже какво ще каже на психиатъра. Ниска самооценка, нерешителност, търсене на внимание? Това не се лекува от психиатър. Виж, с психолог или психотерапевт има какво да се поработи.

Не знам защо си мислите, че само хората, които са много зле, посещават психиатър. Главоболието, шумът в ушите, краткият сън, постоянното чувство на умора и прочие, са симптоми и на депресия. Тя сподели, че са ѝ правени изследвания и нищо не са открили. Сподели, че вкъщи има проблеми, че на предишната ѝ работа се е чувствала зле психически и това я е поболяло. Психичните разстройства дават предимно физически симптоми и то букет от такива. Няма лошо да ходи на психотерапевт, но не е лошо да посети и психиатър, може пък да ѝ изпише нещо за кратък период, което първо да ѝ набави така необходимия ѝ сън. Отделно проблемите със щитовидната жлеза дават същите симптоми като при паническото разстройство и депресията. Ако всичко с хормоните е в норма, хубаво е проблемът да се търси в психиката. Но тя го прие все едно казвам, че е луда едва ли не.

Аз не прочетох, щитовидна жлеза изследвана ли й е? Може пък от там да идват част от нещата.

Аз също съм на мнение да посети добър психиатър, няма нищо срамно в това, повечето хора са имали такъв момент през живота си. По-добре да се опита да се лекува, ако трябва да взима някакви антидепресанти, от колкото да стои в това положение и да се примирява с него.

Лале, не знам как ще ме разбереш, не искам да се обидиш....
Ако си решила да опиташ със планинарството ( много ще ти помогне) , ако носиш S или М, както и 38 номер обувки мога да ти помогна с екипировката. Във ФБ има групи за организирано ходене по различни места, но и това са разходи....За нашият район мога да ти съдействам. Ако имаш интерес, пиши ми на лс.

Здравей Lale_lili,

Изчетох внимателно всички твои мнения в темата, а останалите малко по диагонал. Ще ти нахвърля някои мисли накратко, а ако нещо те заинтересува мога да задълбая.

Когато човек не се чувства добре, не си доспива, често го боли глава, животът му се вижда черен дори когато не е.

За шума в ушите - През 2014 се залежах след травма и започнах да си чувам собствения пулс в ушите. Имах чести главоболия и още 1000 болежки, за които 5 страници няма да ми стигнат да ги опиша. Нямах високо кръвно, нито кардиологичен проблем. По съвсем друг повод ме диагностицираха с инсулинова резистентност (2 стъпки преди преддиабет) и ме сложиха на диета, на която шумът изчезна. След това пак се появи в лека форма, но не се появяваше като пиех магнезий преди ядене. Наскоро купих една сол с повече калий заради гости с високо кръвно и шумът пак се появи. При мене явно е от повече калий, но съм чела, че при някои хора е от натрий и като спрат да ядат сол им пада и кръвното. Моето е ниско. Преди това съм пила витамини В, мелатонин, нищо не помагаше.

Когато се сложих на диета заради високия инсулин главоболията ми спряха и от 2014г ме е боляла глава веднъж, миналата година като имах температура и нещо като грип. От 2014 не съм изпила един парацетамол.

Ходенето + диета може да ти обърне преддиабета. В тази тема, в първия пост има добавките и съвети за хранене и ходене, но бързото ходене трябва да е след хранене, а не преди:

https://m.bg-mamma.com/?topic=1316859

За конкретния мъж ти си омега жена и ти го е казал. На бившата купил кола, но тебе и на екскурзия няма да те заведе. И ти седиш и го слушаш. WTF.

Според мене не е добре в труден период след заболяване и без работа и пари да тръгваш да търсиш мъже. Решаваш си належащите проблеми и тогава.

За мене проблемите ти са за ендокринолог, не психиатър.

Аз ако бях на мястото този хубостник, щях да искам аз да ти сготвя. И то нещо, от което ще си оближеш пръстите. И също така, ако обичаш да пътуваш извън България, бих те завел я до Австрия или пък до Нидерландия. _{Не с камион разбира се}
И също така си мисля, че ако срещне подходящия мъж, който да й окаже необходимата подкрепа, голяма част от проблемите й ще изчезнат и ще почне да излъчва позитивизъм. Но това е мое виждане.

Аз бих се зарадвала на предложение да сготвя, това си е някакъв (как да го формулирам...) по-интимен акт между двама души, отколкото хапване на ресторант. Предлагала съм и съм го правила. Като харесвам човека, желанието ми е да му създам някакъв домашен уют. Щом сме достатъчно близки да вляза в тях (тоест имам му доверие да вляза в тях), спокойно мога да вляза и в кухнята и да приготвя нещо за ядене. Може би от значение е, че аз не готвя много често вкъщи (живея с родители ) и ми е приятно разнообразие. На мен също са ми готвили и дори е ставало ясно, че мъжът е по-добър от мен в това. 😏 Ама да сме живи и здрави.

Проблемите са ми основно ендокринни.
И аз имам инсулинова резистентност и съм ма диета с физическа активност. Ноември ми откриха киста на щитовидната жлеза. Възможно е тя да е причинила шума в ушите, защото той се появи септември. В момента пия терапия, но лечението е много бавно и въпреки че съм стриктна не виждам особено подобрение. Шума си е там, главоблието също, липсата на сън. Юни месец съм на контрола и не ми се мисли ако ми препоръчат операция. Просто ще умра вече, не мога повече с тези неща.
Отслабнах до 48 килограма от 53 начални, но 47 са ми нормалните по принцип. Магнезии скоро не съм пила. Имам сраствания от предна генекологична операция и от тези сраствания получих запушване (силно притискане) на червата и съответно операция по спешност и от тогава не съм изпила едно хапче различно от изписано ми от лекар. Преди това пиех желязо, магнезии, калий, вит Ц, вит Д, сигурно забравям и други. Да е се бях засилила на Вит. В 12, но не стигнах и до него.
Като цяло нямам от кого да взема пари. Евентуално да моля 90 годишната ми баба, но ме е срам просто. То и там са едни сложни, сложни неща. Най-добрата ми приятелка вчера като говорихме обеща че ако й преведат толкова майчински, колкото е сметнала че трябва (имаше грешка миналия месец и ттябва да й преведат доста пари сега) ще отдели задължително поне за 2 сесии да ми услужи. Но там все пак гаранции няма. И тя си има семейство, 2 деца, разходи, и като всеки човек проблеми. Помагаме си двете до колкото можем. Поне с някакъв кураж за някои неща за които ни е страх в ежедневието.

Някой по-горе беше споменал че един подкрепящ мъж ще ми се отрази добре. Това важи за всяка жена, но уви не е така лесно. Съгласна съм с мнението че съм омега жена за въпросният мъж. Поне вече със сигурност. На първата ни среща беше перфектен, но сега вече е хладен и дистанциран. Аз не му се натрапвам. Той по-скоро започна с някакви малки докосвания, на които не знаех как да реагирам първоначално и аз останах хладна.
Относно натоварването и оплакванията, аз не желая да говоря за тях с него или с мъжът до мен. Може да ги обсъдим веднъж два пъти, но това по никакъв начин не ми е всеки дневна тема. Точно обратното предпочитам да си говорим за други неща и да си прекарваме приятно. Съвсем не искам да го заливам с някакви негативни неща. По скоро искам когато сме двамата да ни е хубаво и весело и да ми помогне това да погледна по-леко на другите проблеми.
Никога не съм имала реална подкрепа в живота и сама е трябвало да си давам кураж. Когато се видяхме на първата ни среща, както казах той усети че има нещо и почна да дълбае, разказах му част от нещата и може да ми се смеете, но той направи нещо което ме разтърси и не очаквах. За вас може да е ежедневие, но на мен не ми се беше случвало. Хвана ми ръката и ми каза че всичко ще се оправи, но по такъв твърд и уверен начин че просто ме остави без думи. А рядко ми се случва. Тогава видях в него това което имам нужда и някаква надежда че нещата ще се оправят. На втората ни среща беше кисел, защото си мислеше че си пиша и с други мъже, което не беше така, но телефона ми постоянно получава идвестия от Туитър, Инстаграм, мейли. Не успях да му обясня че цялото ми внимание е насочено към него. После той изчезна по средата на чата ни. Аз не съм го търсила. И той някак си тогава не изглеждаше особено окей и му дадох пространство. Появи се чак сега след 4 месеца, но хладен, дистанциран и не особено заинтересован. В неделя докато бяхме в парка в Банкя той пак повдигна темата за майка ми и ми поставяше някакви условия, за които аз трябваше да му онясня че няма нужда, защото аз самата няма да допусна тези неща че да имам нужда от ултиматум и от едно на друго се разстроих и малко се просълзих. Той не реагира по никакъв начин освен да ме потупа по гърба и да ми каже да не плача. Което пък ме натъжи допълнително. Явно очаквам много, но как да не, след като съм видяла как беше на първата ни среща и как е сега.
Не знам какво се е променило при него, изглежда много по-щастлив, но супер дистанциран и сякаш няма нужда от мен за да е по-щастлив, но няма да откаже компания и секс. Така ми изглежда отстрани. Знае че съм му лесна, защо да не се пробва. Той със сигурност няма какво да губи.

Лили, моля те, престани да си мислиш, че в теб е проблема за отношенията ви с тоя младеж. Отношенията са динамично нещо често, не е статично, т.е., ако днес те харесва, утре може да не те харесва чак толкова - често хората са такива, не си осъзнават чувствата, докато не загубят човека до себе си. Нищо чудно, днес като не те оценява, след година да ти разправя колко си му скъпа и как съжалява, че те е загубил.
Нормално е и да се оплакваш, да споделяш, както и другия... Защото не сме роботи без чувства и проблеми. Стига това да не се превърне в постоянно поведение, но то се усеща и разбира.
Просто му дай да разбере, че не си нищо по-малко от него и щом иска нещо от теб, ще трябва и да дава нещо, от което имаш нужда ТИ! Ако не се съобразява с ТВОИТЕ желания, просто се махни от неравностойната връзка, защото тя и без това ще се скъса в един момент. Колкото по-навреме се застъпиш за СВОИТЕ интереси, толкова по-добре, даже в един момент и той ще ти благодари.
Проблемите с психиката, стреса, проблемите влияят пряко върху физическото тяло и обратното, а при теб е добре, че са проявени на физическо ниво и може да ги изслудваш и лекуваш. Наистина, няма срамно да идеш на психиатър, много хора в днешно време са на антидепресанти в определен период на живота си, макар че аз не ги препоръчвам, аз съм почитател на алтернативните медицински методи като хомеопатия и прочее, стига да попаднеш на точния човек и да си упорита.
Късмет ти желая, вярвам, че ще се оправиш!

Лили, твърде обстоятелствена си за проблемите. Почнеш ло веднъж, си като снежна топка. Интереси някакви за обсъждане нямаш ли?

Интереси имам, но по скоро женски, красота, такива неща. С него си говприм за книги, филми, музика, пътувания, техника, коли (аз съм фенка на колите като цяло, знам не е много женствено, ама все пак..) някакви забавни случки и разбира се серизна доза за бившите му от която тема няма отърване.