Проблеми със съпруга ми

  • 11 884
  • 163
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 156
Коментари от сорта "къде си спала досега, защо си направила втора грешка, да родиш второ дете" - са напълно излишни.
...че кой е казал такова нещо? и конкретно аз кога съм го казала?
Хората тука те изкараха пребита на умирачка едва ли не, а според мен си просто глезла, която тия дни е имала малко по-шумен скандал с провайдъра. Затова и конкретиката на 'тормоза' се избягва.
Който иска, намира начин. Назад те питаха какви са ти плановете за излизане от ситуацията, и тази конкретика я прескочи. То не е ли ох и ах бедната, значи е заяждане.
Може би ако имах планове за излизане от ситуацията, нямаше да питам във форумите, а щях да си ги реша сама.  Няма смисъл да спорим, глупаво е. Аз спирам, а ти си пиши там каквото си решила.
За да излезеш от ситуацията ти трябват заделени пари.
И други преди мен са го написали, първо си спести за да имаш за квартира, депозит и както казват "бели пари за черни дни".
След това, когато малкото дете тръгне на ясла ще имаш време за да си търсиш работа.
Не знам дали други преди мен попитаха, но шофьор ли си.
В София без автомобил си изгубена, а и ако искаш да се изнесеш с децата, не те виждам по автобусите.
Ако си шофьор си подсигури и автомобил.
За да се оправиш сама с двете деца, да плащаш наем и да покриеш разходите ще ти трябват около 2000лв месечно.
Ако пък си решила да се развеждаш - хонорар и консултация с адвокат пак към 1000-2000лв, но това зависи от населеното място.
Съпругът ти ще плаща издръжка.
Ако се разведете по взаимно съгласие отнема от 2 до 6 месеца, в зависимост от вас и сроковете в населеното място.
Ако сте по общия ред, ще мине поне година....през, която не трябва да разчиташ на издръжка.
Не искам да бъда песимистка, но за да си стъпиш на краката и се подготвиш за изнасяне....ще мине година.
През това време си намери някаква работа в населеното място да събереш пари, а и да минава времето.
Нищо не ти пречи да правиш опити да затоплите отношенията в семейството и да не се налага да се изнасяш.
Истината е, че сама с две деца и без работа е Мисията невъзможна.

# 151
  • Мнения: 18 281
Картата се взема, когато вече има работа и се ползва в краен случай.
За осчетоводяването от вкъщи ще мине доста време преди да събере достатъчно клиенти за да се издържа с двете деца. Все пак хората не налитат да си дават фирмите на вчера дошла от село със съмнителен или никакъв стаж. То дори и за оперативен може да не я вземат ако няма опит. Пък и тя не казва, че е счетоводител. Казва, че това е учила и има диплома. Но между учебниците и практиката има разлика. Аз съм ЗА да си търси друга работа.
А, моя грешка, аз разбрах, че я съветваш сега да вземе и оттам да й дойдат оборотните пари.
За счетоводител имах предвид точно работа на заплата към някоя друга фирма. Тъкмо да натрупа реален стаж.

# 152
  • Мнения: 14 963
И аз мисля, че е дълга и широка тя да се заеме самостоятелно да прави счетоводство на фирми. Ще трябва да закупува програми, тоест разходи, пък ще има ли или не клиенти не се знае. По-добре в някоя фирма, било счетоводна или друга някаква, за офис работа. Разбира се, счетоводна работа би се заплащала по-добре, предполагам, защото
 се изисква образованието.

# 153
  • Мнения: 996
В София без автомобил си изгубена, а и ако искаш да се изнесеш с децата, не те виждам по автобусите.

С това не съм съгласна нищо лично преместих се от Пловдив в София нямам автомобил и никой близък не ми е помогнал.Има фирми за превоз на багаж ползвах тях а в самата София не е трудно да се придвижваш с градския транспорт и деца!Имам годишна карта за цялата градска мрежа и метрото нямам проблеми с това,че не съм шофьор.Няма и да бъда страх ме е!

# 154
  • Мнения: 156
В София без автомобил си изгубена, а и ако искаш да се изнесеш с децата, не те виждам по автобусите.

С това не съм съгласна нищо лично преместих се от Пловдив в София нямам автомобил и никой близък не ми е помогнал.Има фирми за превоз на багаж ползвах тях а в самата София не е трудно да се придвижваш с градския транспорт и деца!Имам годишна карта за цялата градска мрежа и метрото нямам проблеми с това,че не съм шофьор.Няма и да бъда страх ме е!
Може и така да е, но с автомобил би била по-независима. Има фирми за транспортиране на багаж, но ако си в някое малко градче, няма такива екстри. Не казвам, че е невъзможно, но автомобилът би бил плюс, особено за транспортиране до училище и детска градина.

# 155
  • Мнения: 18 281
Шофьорска книжка В и активно шофиране отваря възможност за доста повече позиции в София, а и не само. Наистина без кола може, но ще има моменти, когато ще трябва да дава много пари за единия превоз. Напр.точно местенето на багаж - ако няма мебели, хвърля всичко в багажника и по седалките и айде. Или за такси, ако не дай Боже трябва да кара дете до болница за нещо.
Аз нямам книжка и ако нещо може да ме накара да променя това е точно возене до болница и широк избор на работни места.
От друга страна, колата е сериозен постоянен разход, каквито аз гледам да съкращавам.

П.п. в Лични финанси има тема как се живее с МРЗ. Може да помогне за оптимизация на разходите , за да не се окаже авторката в небрано лозе с много разход и малко приход.

# 156
  • Мнения: 13 520
Аз пък си мисля, че много се хванахте за пренасянето и напускането на съпруга. Не мисля, че го планира и говори сериозно.
Според мен авторката по-скоро се чувства обидена, че не се признава труда и и приноса за семейството от към работа. Подотежало и е, поизнервена е, пообтегнали са отношенията, имаше нужда да се пооплаче и да получи внимание. Въобще не е на дневен ред и по спешност предприемането на каквито и да е действия.
А и форума все очаква, че като се дадат някакви съвети и питащия трябва да ги прегърне и да хукне да ги осъществява. Всяка идея, трябва да се чуе, осмисли, да покълне и чак тогава евентуално нещо да се случи.

# 157
  • Мнения: 18 281
Абе то ако е за мисленето, ей сега ще ти напиша сценария как точно се е развило всичко и съм много убедена, че ще позная за поне 80% , но нека да си почешем малко маникюра.

# 158
  • Мнения: 156
Абе то ако е за мисленето, ей сега ще ти напиша сценария как точно се е развило всичко и съм много убедена, че ще позная за поне 80% , но нека да си почешем малко маникюра.
Авторката няма да напусне съпруга, а и не трябва.
Ще се дърпат със свекървата, ще мрънка на съпруга и така до пенсия.
По някое време свекървата ще се претъркаля, ама не се знае...има и столетници.
Мъжо ще хване някоя любовница, тя също.
Като поотраснат децата, я се разведат, но пък може и да ги домързи, защото са си свикнали.

# 159
  • Мнения: 805
Може и това да е смисъла на темата - авторката да види други гледни точки, да поразмисли, да усети така ще продължава ли или друго я дърпа. Както казва the Дорис - да покълне идеята в нея, каквато и да е тя. Сигурно не е лесно на авторката - пише, че от 15-годишна е с този мъж. Не е имала подкрепа на родителите. Сигурно е нормално да не е осъзната, да не знае какво трябва да бъде и как да го направи така. Но четейки тук, може и да разбере какво точно иска и как да го постигне. Не трябва да искаме дадени нашите решения, да бъдат приети като нейни. Всичко това ще бъде пречупено през желания, възможности, характер и доза късмет, за да стане нейното решение. Пък оттам нататък авторката трябва да седи зад решението си и да го осъществява, каквото и да е то.

# 160
  • Мнения: 14 963
На всеки понякога му идва до над козирката, но въпросът е доколко е епизод и дали няма да се намери някакво разбирателство и компромис. Особено пък по време на майчинство тя няма нито контакти, нито разнообразие и всичко се възприема по-тежко. Да тръгне на работа, пък тогава ще се види - самочувствието ще й се повиши, социалният живот ще се обогати - и тогава не се знае каква ще й е гледната точка на семейните несгоди.

# 161
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 310
Ами ако ги бойкотираш и спреш да помагаш в бизнеса и в земеделието какво ще загубиш? Казваш да бабишкерника да се справи тя, че ти искаш да си гледаш децата. А мъжът ще продължава да ви храни - То ние жените колко ядем?! Ако не се оправят след бойкота, и не започнат да те зачитат, че помагаш, тогава се махай. Децата ги отстрани от бабичката. През това време измисли къде можеш да се приютиш, консултирай се с адвокат какви са ти правата ако подадеш за развод в това положение, живеейки с мъжа ти - в чие жилище - ваше или на бабата.

Последна редакция: ср, 19 май 2021, 19:32 от PrimaDonna

# 162
  • Мнения: 24
Разбира се, че образованието ти има значение ако се опитваме да ти помогнем да се измъкнеш от ситуацията, която ти тежи. Едно е да търсиш работа без образование, друго ако имаш такова. Една е заплатата на продавачка, друга на оперативна счетоводителка /е не е кой знае каква разлика, но е разлика/.
Наистина замисли се какво искаш! Отначало ми се стори, че търсиш решение за бягство, а после, че по-скоро би искала просто признание от мъжа си и свекърва си, че не си мързелива и работиш доста.
Мисля, че спомена в първия си пост, че би искала да се махнеш, но не го мислиш сериозно. Не си готова за такава стъпка.
Добре, а какъв е варианта да помислиш, произвеждаш и продаваш продукция без тях? Не съм дълбоко запозната с пазара на селскостопанска продукция в момента, но десетилетия моите близки са се препитавали с отглеждане и продаване на зеленчуци. В момента нишата за био храните е просто гореща тема.
Ако не ти тежи селскостопанската работа дали не е вариант за собствен доход с производство, консервиране на домашни зеленчуци и плодове и отглеждане на домашни птици по договорка за хора, които търсят това?
Виж, мъжа ти няма да се промени ако ще и хилядарки да носиш. Свекърва ти също няма да ти даде евала и да те заобича. Търси варианти ти и децата да сте добре и да си доволна от себе си. Не ти е нужно тяхното признание.
Не искам признание нито от мъжа ми, нито от свекървата. Разбрах, че колкото и да се опитвам да правя всичко, за тях няма да  е достатъчно. Затова искам да се махна, но е трудно, дори ми се струва невъзможно с малки деца да предприема тази крачка. Затова й попитах ако има жени в подобна ситуация, как са успели да се справят или са изчакали децата да порастнат малко. Но този вариант в моята ситуация е невъзможен. Не мога да понесе да ме обиждат пред децата. Не искам децата ми да бъдат участници в това. Просто има неща, които не искам да споделям във форума, не знам как, а и не мисля, че е редно да споделям.

Здравей, мило момиче!
Разведох се с две деца, на 6 и 1г и половина. Искам дс ти кажа, че ако се върна назад във времето, щях да го направя отново, въпреки страха от неизвестното. Няма как да нямаш нито един приятел. Потърси помощ към някоя фондация, която се занимава с жени преживели насилие. Към момента, доколкото разбирам имаш емоционален и психически тормоз, но съветът ми е да напуснеш тези отношения по-скоро. Истината е, че в този форум можеш да получиш отговори, съжаление, но всичко е в твоите ръце.
Не знам защо се страхуваш да отидеш при родителите си. Както са писали и други съфорумци, има нещо, което не споделяш, а вероятно там се крие истината и решението на проблема ти. Ако решиш, пиши. Успех!

# 163
  • София
  • Мнения: 170
Според мен трябва да преодолееш страховете си и да го напуснеш. Това е безумно и много обидно отношение към теб. Каквото и да става, ти си голяма жена и ще се справиш.

Общи условия

Активация на акаунт