Паническо разстройство - 49

Флуанксол го намалих от 1/2 на 1/4,и така за две седмици, после през ден и го спрях. Останах на 1/2 есобел. И на това съм доволна, ще си я карам така поне още година, после ще му мисля.. Имам понякога леки симптоматики, затова не бързам да го спирам съвсем.
И аз имам газове понякога, мн е неприятно. Все още нямам обяснение кога и защо се получават..

the_demon, ендокринологът не е специалист, който може да каже как да се спрат АД. И на мен ендокринологът ми каза да ги спра по възможност, но да се допитам до този, който ги е изписал. Подобни съвети могат да бъдат доста опасни.
opelcorsa, лошото е, че при мен става дума за АД на капсули и няма как да деля капсулата. Близо от 3 седм. не съм пила АД, но е ужасно- тремори, замъглено зрение, болки в главата, гадене ..... всички екстри. Сега се чудя, дали да не потърся мнение за спиране от друг специалист, но само с цел спиране, а не заменяне на АД, увеличаване на доза и т.н.

Аз да питам тая добавка 5 - HTP мога ли да си я самоназнача и може ли да навреди нещо ако я пия, при положение че не пия АД или успокоителни и изобщо има ли някакъв ефект от нея?

Пия я от около 2 седм., засега не виждам ефект, ама трябвало уж да се натрупа.

Може да си я взема, да видим. Тая вечер пак ми е много тревожно. И пулса и кръвното са ми наред, реално не ми е лошо, но съм много притеснен, дори не мога да си обясня защо. Дишам едно такова странно или си въобразявам. Не знам ама понякога си мисля че тия постоянни странни усещания дето ми се появяват май само аз ги имам. Честно казано си мисля, че скоро съвсем ще изперкам от това постоянно напрежение и притеснение.

Не, няма смисъл. Ако искаш някаква смислена добавка - Now Mood Support. Това е гранично между добавка и медикамент, защото е с жълт кантарион.

Снощи имах и гърчове към безпричинното безпокойство. Днес смятам едното цяло хапче на половинка да го направя. Нещо като ти вреди... може тялото само да си казва, че не го ще.

Аз два дни съм ужасно зле, признавам си, но го очаквах.
Последният месец че и месец и половина просто сякаш светът свършваше. Толкова неща, работа и ангажименти и нямах изход нещо да отложа или отменя. Може и да съм имала, но не се сещах как и сега … два дни съм на легло. Вчера ревах цял ден, сега ми е толкова отмаляло че не мога да стана.
При едно от ходенията на психолог ми каза, че трябва да се науча да забавя темпото, за да не се стига до такива прегаряния, но просто не знам как. Примерно всичко започна от средата на май, даже в началото. Каквото можех отлагах но то и с отлагане не става и просто тия две седмици вече всичко се струпа че и се разболях и то от два различни вируса. Сега се чудя но трябва нужно ми е да си почина една седмица и как? Като имам дори срок за подаване на декларация обр.1? В смисъл всичко те пресира и притиска - срокове, хора и  какво ли не??

Сега чуй съвета ми добре - купи си дрон с няколко батерии. И то хубав от скъпите. И хващай гората да летиш с него. Създай си навик и да ти е хоби. И да не ти е интересно, това нещо помага. Всеки ден лети и се забавлявай, след като се понаучиш. Истината е, че това хоби учудващо добре премахва всякакви простотии и лоши мисли.

Яко, Георги. Ходя всеки уикенд в гората без последните 2-3 седмици по 8-12 км. Наистина се чувствам добре.

Здравейте и от мен.
Редовно ви следя, но нямам смелост да се включа.
Но днес вече събрах!

Историята ми е следната:
Преди около три години получих първата си паник атака. Започна се едно ходене по лекари, както си е реда-кардиолог, невролог, спешни посещения в болници. Отговорите бяха едни и същи-всичко ти е в главата.
Мъчих се месеци наред, накрая приятелят ми реши да вземем куче, и като че ли това пооправи нещата. Бях спряла да излизам, изпитвах ужас дори да изляза до магазина. Но с кучето лека полека придобих смелост да излизам. Мина известно време и паниките изчезнаха. Бях пила само и единствено валериан и валидол, нищо друго.
Случвало ми се е да се питам защо живеем, след като ще умрем, бих казала че имам доста натрапчиви мисли.
Преди точно една седмица получих най-ужасната паник атака в живота си. Изгубих изцяло контрол върху случващото се. Сега седмица по-късно съм с равносметка - 5
Паник атаки за седмица, като вече нямам желание да стана от леглото, нямам буквално никакъв апетит, и изобщо нямам желание и сили за нищо.
Утре имам час при психолог, за пръв път ми е, но се питам дали съм на прав път, или не?
Също имам назначени изследвания на щитовидна жлеза утре сутрин + ПКК и урина. Искам да кажа, че дядо ми бе със страхова невроза преди да почине, и имам роднина по бащина линия, който се самоуби.
Започнах да пиша нещо като книга, говоря за себе си в трето лице, и се наричам с друго име там. Чудя се дали би ми олекнало така?
Благодаря, че ме изчетохте!

На мен док ми каза да опитаме с 5-htp 2 x 1 (100mg), Четох, че е хубаво да добавя Gaba и L-Theanine.
Препоръчаха ми това, но го няма налично в БГ. Докато го чакам, какви мг да взема Gaba и L-Theanine?
https://revita.bg/shop/liposomal-gaba-with-l-theanine-gaba-i-l-t … zomna-forma-50-ml

Има голяма вероятност психолога да ти изпише Золофт по схема, ако не ти мине от него, се почва с по тежки лекарства или на психиатър.

Неточна информация. Психолозите не изписват лекарства, а психиатрите.

Цвети, успех и браво, че пишеш. На мен ми помага, мисля че доста съвети има и от психолози да изливаме гнева си там. Пиши и даже пиши неща, които не смееш да си признаеш. После може да го изгориш, но така олеква.
Иначе психолог задължително, но сигурно ще те насочи и към психиатър или психотерапевт.
Аз три месеца не излязох след голям стрес от бивше ченге, опита се да ме филмира че ме следи и аз тъпата се вързах. Сега като ме види ходи на другия край на улицата още ми трепери от него, но няма да се даваме я? Дано откриеш кое ти отключва страховете. Но не мисли че като не излизаш ден два или месец ще е вечно.
Ще дам за пример роднина с вече тежка форма на множествена склероза, не беше излизала години, сега ходи на зъболекар беше на кръщене - с количката, но се престраши. Та това че не си излязла седмица, какво? Утре ще успееш. Аз така правех, първо до вратата, после до входната врата, после 200 м до магазина и така - много бавно и трудно.


Друго исках да Ви питам и да споделя
На мен лично Ковид ми се отрази добре, в смисъл изолацията му. Истината е, че ми беше спокойно, че нямах големи контакти - близките почти не ги виждах, също приятели не ни канеха за щяло и нещяло по какви ли не поводи, а аз не си падам по такива неща и всяко е мъчение. Сега два месеца вече ми е ад, не мога да се върна в старото положение, живеем в малко населено място и всеки се сърди ако не отидеш като те канят, даже бих казала че има такива и които спират да ти говорят. Принципно бих могла да се изолирам сама, да не ходя никъде но някак не ми стига смелост, а после след събирания пък ми става зле и лежа с дни или съм неадекватна дълго. Някой има ли такива проблеми и как намира изход? А и родата се изсипва за щяло и нещяло и все претенции - тоя празник да сме заедно, оня - а аз просто искам да се наспя и да си лежа...Тази събота и неделя просто отсвирих всички. И си починах донякъде но няма да е за дълго, започва се пак. Понякога разбирам българите които бягат в чужбина от тия непрестанни социални контакти които ме изморяват нечовешки.