Американски колеж - двадесет и трета тема

  • 58 068
  • 743
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 5 425
Ти беше категорична, че на просяци не даваш. Сега се вижда, че изключваш известните просещи. Най-вероятно има и други изключения. Не е толкова просто. Не се изчерпва с даването. Иска лично отношение и внимание към детайлите. Което не става с външни стимули.

Членският внос в РУА предполага членство. Което не е само вноска. И не е свързано с пиене. И всички членове ли са наясно какво точно плащат?

П.С: Откакто, когато бях на 16 и една учителка ме замъкна в дом за изоставени деца, които започнаха да ядат боите, които им носих,  вместо да рисуват,  имам много ясна представа за моите ценности, съответно и тези, които предавам на децата си.
А учителката показа ли ти как лелките си разпределят получените за децата дарения после? В повечето случаи даряващите без отношение просто награждават тези, които грабят сирачетата. Не става без лична ангажираност.
Вероятно си наясно, че повечето от изоставените деца имат живи и здрави родители, които са ги произвели за да получават съответните помощи. А един куп НПО-та се хранят отлично благодарение на даренията без лична ангажираност и правят всичко по силите си за запазване на "бизнес-модела". Не става само с пари.

И за да завърша по темата: АК го има такъв, какъвто е, не заради даренията, а заради наличието на лично ангажирани хора. Жалкото е, че малко от тях са българи.

# 166
  • софия
  • Мнения: 5 150
Съгласна, не че не става без лично отношение, но с такова е по-добре.  Отделно, не можем да съдим хората за акта им на даряване. Прав си, не е толкова просто и да бъдем съдници определено не е правилно.
Понеже ми се струва, че в желанието си да ме оборваш (пък аз не съм ти на контра) започваш да ставаш малко груб, ми се иска да кажа, че определено имаме разлика във възприятията. Аз предпочитам да виждам доброто. И го ценя. Не че съм сляпо хлапе и не виждам пошлите неща, но все пак вярвам в доброто и предпочитам да обърщам внимание на неговата сила. Това е. наивно, смешно, незряло....  такава съм.

# 167
  • София
  • Мнения: 7 060
Леле, отключила се е голяма дискусия, но ще ви изчета по-късно.
Само искам да се извиня за обърканото училище.

# 168
  • София
  • Мнения: 5 511
Дискусията се завихри около благотворителността, за която съм по-наясно със себе си - дори и да не си се сетил, ако има външен "натиск", хем вършиш нещо добро, хем е възможно да ти хареса и да продължиш по собствена инициатива по този път.
Моите колебания са около т.нар. leadership skills, защото смятам, че опитите да докажеш/документираш такива не водят непременно до положителен ефект. Такъв стремеж може да се изкриви в "кариеризъм" и загърбване на общите интереси в името на личните.

# 169
  • София
  • Мнения: 16 593
Двамата последни президента на "учкома" (така и не запомних как се нарича ученическият съвет в Колежа) не ги приеха никъде в САЩ, така че "леж на тая кълка" с leadereship skills. Аз самата нямах никакви такива до 24 г. възраст, пък после - изненада...

# 170
  • софия
  • Мнения: 5 150
И аз мисля, че им се придава по-голямо значение отколото всъщност имат. Може би има младежи, на коiто това им е вродено и си личи дори и нищо да не са правили в тази посока, както и такива дето постоянно се занимават с лидерски позиции ама не са баш на мястото си.
Аз се улавям, че мисля все още идиалистичено, но независимо дали със или без признание ( от големите унита) човека като си е ценен, е ценен.

Последна редакция: пт, 25 юни 2021, 23:57 от Амели

# 171
  • В офиса
  • Мнения: 4 203
Оф, Абе криви са ми критериите за прием в американски университети. Срещу АК нищо чак толкова лично, освен 7-те евра, дето ми искат. Синковеца ще разцъфти там, много ще му пасне. Обаче няма да е там.

# 172
  • Мнения: 5 425
Лидерството си иска и таланта, но занаятчийската му част се учи. Даже никога да не заемат ръководна позиция, хубаво е поне веднъж да са били в обувките на организатор. За да разбират по-добре шефовете си най-малкото.
Кандидатстването за университета е хубаво да отразява истинската картинка. Полезно е за кандидатстващия.
А изкуствено доукрасената картинка се хваща от раз и стои по-грозно.

# 173
  • Мнения: 6 596
Организирането на тайфата за дискотека брои ли се? За лидерските умения питам. Не е лесно, да знаете.

Призма, това загърбването на общите интереси в името на личните не го разбрах, нещо лошо ли е? Не виждам въобще как някой, освен чисто теоритично, цял живот го вълнуват общите интереси.

# 174
  • Мнения: 5 425
А представяш ли си, Нот, да трябва и работа да свършат? Simple Smile

# 175
  • Мнения: 7 291
Синковеца ще разцъфти там, много ще му пасне. Обаче няма да е там.
Имаш време да премислиш. 😀

# 176
  • София
  • Мнения: 5 511
Нот, моето разбиране е, че начините за постигане на личните цели не трябва да нанасят вреди на другите около теб или да ги ощетяват неправомерно, ако например за постигането им се прегазват правила.

# 177
  • Мнения: 352
Аз само попитах за уроците по корейски език, пък то каква полемика настана Joy Добре е за нас майките - зайци да наблюдаваме такива спорове, от които се ражда истината...

# 178
  • София
  • Мнения: 7 060
Е нека има движение по темата де. Хубаво е така. Отивам да чета.

Изчетох ви и да дам моите пет стотинки по темата, от където аз тръгнах.
На тази възраст децата са идеалисти и в това няма нищо лошо. Именно младите трябва да движат света към по-добро. И за мен е хубаво това да се поощрява. Дори в началото да го правят малко дървено и без да оглеждат проблема задълбочено във всичките му аспекти.
 Моето дете и преди вършеше същите дейности, а и сега си му харесват, но изведъж откри, че хобитата и страничните интереси могат да трупат и допълнителни бонуси, а не само да са удоволствие за теб.
Когато става въпрос за благотворителност, това за мен не е хубаво. Дори зрънце гордост от типа "О, аз правя нещо добро и полезно" е капката катран, която опорочава доброто начинание (за вършещия го). Но когато се отнася за спорт, чужди езици, музика... на пръв поглед какво по-хубаво от това любимото ти начинание да ти носи и други ползи. Може би необходимостта да го заснемеш би развалила част от удоволствието, но все пак тази необходимост е спорадична.
За мен обаче мисълта, че тези начинания могат да ти помогнат за приемането в университет е някак тягостна. Не защото е лошо, а защото ми открадва възможността да си пропилея времето като пробвам 1000 неща и накрая да не е необходимо да се похваля, че съм добър в поне едно от тях. Надявам се обаче младите да не се задълбочават толкова.

Последна редакция: пт, 25 юни 2021, 23:46 от Gorg0nzola

# 179
  • Мнения: 658
Привет,
И аз смятам, че “малките” е хубаво да се научат да дават. И то не иде реч само за материалното. Понякога жест и подкрепа могат да свършат чудеса. Моята пуберка от малка си върви Дон Кихот. Все някой трябва да пази и защитава. Още от 1 клас винаги прибираше някакви по-скромни и свити деца под крилото си. Била се е заради някои от тях. С грижа и подкрепа от нейна страна тези деца набраха инерция, сили и увереност. Разцъфтяха! Прекрасни приятелства се родиха от това.

Сигурно на някой ще му прозвучи смешно, но моята иска да помага на душевно болни хора. Чете Полет над кукувиче гнездо и е много впечатлена. Скоро ми разви теория колко е лош животът в онези сгради и, че ако има кой да извежда тези хора на разходка, да им чете и да се грижи със сърце за тях, то те несъмнено ще се подобрят.
Това също е даване нали?

Общи условия

Активация на акаунт