Американски колеж - двадесет и трета тема

Всъщност повечето български деца все още гледат доста иронично на факта че трябва да събират кас точки, да снимат клипчета и т.н. И все си мисля, че много от тях правят добри неща, които не са за кас и които не ги снимат:
"А ти, когато правиш добро дело, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, за да остане благодеянието ти в тайна;"
А за другите, това е начин да се научат, че трябва да правят такива неща. Малко като дресировка на животни. После ще го предадат на децата си. И така малко по малко ще станем по-добър свят.
На 5 години записваш колективен спорт, на 7 - индивидуален, по възможност тенис, конна езда, на 8 - музикален инструмент,  на 11 - народни танци, или пеене, шиене на шевици, нещо, което те свързва с корените, на 14 участваш в мероприятия за защита на природата, на 15 се записваш в младежка организация,  между 16 и 18 се развиваш като лидер, разработваш проект, търсиш спонсори. по възможност проектът ти трябва да е насочен към модерни към момента дискриминирани групи. На 18 на база на всичко това, американските университети оценяват високо богатата ти душевност.

Американски университети има различни. Някои, ако видят гореизброеното, ще сложат кръст без да гледат нататък.

Рос, Ежко, споделете кои са тези университети, за да знаят бъдещите кандидатстуденти.
4-те, в които кандидатства моята дъщеря не са гледали нищо, извън академичните резултати от изпити и интервюта.
Моята малка е покрила всичко и напред за възрастта си от списъка на Тинки, и някои неща в плюс даже, без това да е било някаква цел, а просто защото е много любопитна. Ако след време попадне на 'Ежков университет', да лъже, че не ги може и не ги е правила дадените неща ли?  Не зная, поне у нас нещата функционират на по-просто ниво - това ти харесва, развиваш се, хващаш друго, следващо и така, а не с някаква дългосрочна цел. Би било хубаво да е планирано, но ми е твърде бизнес и не пасва на моя темперамент.

Тинки, съгласна съм, че немалко ученици стигат до смешни и абсурдни крайности и за съжаление точно това ги прави успешни кандидати.

Аз се надявам Ежко да е прав -  да има разум, умереност и добра преценка при подбора на кандидадтите. Дано това да са университети, които отпускат и добри финансови помощи.

наистина ли?
Невинност струи изцяло от корекцията, че не се събират кас точки, а само и единствено знания и успехи. Както са ни учили - Скромността краси човека. Интересно тогава, защо този доброволен акт е отразен в нет пространството? А и не следва ли идеята на една кампания от американци?
https://timeheroes.org/bg/svetla-parkr/dari-spalno-belio-bolnitsi
Интересно каква е личната история на детето довело го до точно този доброволен акт? Нали така, всяко нещо си имало начало, все отнякъде нещо му хрумва на човек, твърде възможно е да има някаква наистина тежка случка в цялата работа довела до проблясъка за такова дарение. Дано да не е такъв случая! Не пожелавам нищо лошо да се случва на никого!

Преди години ученици на СМГ бяха напазарували няколко торби от голяма верига магазини за хранитени стоки, и бяха направили невинно клипче как даряват тази храна на "забравени" едва ли не възрастни хора. Голма доброта, голямо чудо. Интересно ми е дали са проследили после какво правят тези възрастни хора извън еднократният акт на помощ? Единият учи в Харвард сега между другото.
Мога много неща да коментирам (защото и аз знам различни случки, деца, истории и развои), но смятам, че доброто МИ отношение към тях, уважението което изпитвам, докато се учат да участват в света и да го правят по-добро място е по-важно от дисекция на действията им. Независимо дали това учене става чрез КАС система, която все пак те кара да се замислиш върху отпечатъка, който оставяш (да, има го и ефекта да те кара да се замисляш) или ще е действие независимо от всякакви оргнизации - едно време си организирахме тимуровски команди (помните ли?)


И това, че едно общество се учи на продуктивен диалог вътре в себе си, на взаимодействия, на видимо следствие от личното участие защо да е лошо?

Тинки описва стандартна картинка за драпане на (първоначално) амбициозни родители. А като поотраснат и амбициозни деца. Да, света е така устроен. В нашата мила страна тази картинка още не е напълно позната, но (лично според мен) натам вървим. И пак не виждам защо това е лошо!? В смисъл, знам защо не ми харесва, ама не мисля че е толкова лошо. Никога света няма да е САМО от такива хора. И слава Богу.
С какво това обезличава доброто действие на един млад човек (който е правил нарочно добро по други линии преди това) да (примерно) помъкне куфарите на един възрастен, тотално безориентиран възрастен човек на летището?
Къде точно е лошото нарочно да са купени чаршафите? Къде точно е лошото нарочно да си купил храната? Къде точно е лошото нарочно да си засадил дървета? А да играеш с деца на бежанци? А да се включваш в протести? А да осъзнавш ролята си в обществото?
Не бе, моля ви се!  Стойте си пасивни и нищо не правете, че иначе ше ви обяснят колко сте меркантилни!

Това, че дъщеря ми се научи да свири на пиано сама, с последователно неотлепване от йоника на заем в продължение на месеци, за амбиция за колеж ли да го броя и трупане на кас или за истински мерак независещ от всякакви условия?

Забравих! Самият факт, че е в колежа показва колко лошо ориентиран млад човек е и прави всичко от интересчийство. Това че има млади хора, които си даряват стипендиите последователно няколко години поред и никой не знае за това, а са от колежа , какви точно ги прави? Защото е ясно, че не трупат знания и умения, ама и популярност не трупат!?

И ако горният ми текст касаеше повече напъните на Ели да обяснява каквото и да е, то искам ясно да разгранича похвалата си към младежа, чиито действия разискваме.
Каквото и да стои зад решенията му, му казвам Браво. С неговото действие една малка точка на този свят вече е променена за добро. Пожелавам му успех и щастливи, уверени, смели решения занапред в професионален и личен план!

Знаеш ли, Ели ... Допреди известно време щях да споделя. Сега по-скоро не, за да не допринасям за превръщането на малкото останали читави места в "модни", където се натиска всичко амбициозно-всеядно, с цената на всичко (вкл. лъжи). Пък и ти лично нямаш нужда от тази информация, ако правилно съм те разбрал, тъй като при вас университетите вече са избрани?

Амели, учили са ме никога да не приемам благотворителност, която не е от чисто сърце, защото няма да доведе до нищо добро. Така уча и малкия син по отношение на стипендията за "успех" от МОН. Насила хубост не става. ПС Служба на обществото не е същото като благотворителност. По-скоро е изпълняване на дълг.

Съгласна съм с Ежко в поледния абзац.

Ако помагаш на някой, това трябва да е личен акт. Когато го разгласиш, тогава е ясно, че не е съвсем безкористно. Не че е лошо, резултатът е еднакъв, но все пак  мотивите са важни.

Да оставиш отпечатък и да въздействаш за промяна към добро има различни измерения. Млад човек не трябва да се развива само академично докато расте, Дори бих казала, че другото знание, участието в живота е много по-благотворно и ценно от академичното. А най-добре е да се случват заедно. И не, не е само работа на семесйствто, особено в нашата мила малка обругана държава, където хората вече загубват вярвата в доброто и постепено се отчуждават. Към модела на  възпитание вътре в семейството и личният пример, според мен няма нищо лошо да се развива и идеята за общество. А да си седим и да не правим нищо добро (особено когато можем) за да не кажат хората "на какъв се прави"  за мен е умопомрачително абсурдно. За мен едно от най-силните неща на тоя свят е именно даването. То има различни форми. И е хубаво ако можем да ги развиваме в мирогледа.

Да, съгласна за тихият акт, но има мащаби и мащаби. Не всички актове могат да останат скрити, въпроса е да не са биене в гърдите и злоупотреба със смисъла им.

Амели,
Съгласен съм, че обществото следва да изисква отговорност от своите членове. И всеки член на това общество има дълг към него и следва да го изпълнява. Но службата към обществото е именно дълг, а не даване. Даването следва да идва отвътре и да е мотивирано само от любовта към ближния (в човешкия, не в религиозния смисъл). Иначе даденото се превръща в отрова, защото е дадено не на когото трябва, не когато трябва, не колкото трябва.

Ежко, във философски определяния и подобни не ми се влиза. Дълга е твмата, а аз съм в движение.
Вярно е, че даването е личен акт. Но дори личния акт има и по-личен. Желанието да си полезен не е нужно да е дълбоко лично. Достатъчно е да е искаш да дадеш-дали труда си, дали времето си, дали знанието си..... за мен все е даване.
Моля ти се, не влизай в определяне на думи и действия. Дори не мога да се сетя за дълг към обществото.... Хрумва ми да сме възпитани,  уважителни, коректни.
Какво друго ме задължава обществото?

П. С аз никъде не казвам, че обществото теябва да изисква. Между изискване и възпитаване разликата ( според моите разбирания) е голяма.

Накратко: много хора бъркат даването с това да бъдат полезни. Не е толкова просто. Хич не е. Пример: да дадеш на беден човек пари. Найс, нали? Да, ама той е беден, защото е алкохолик. И с твоите пари ще си купи алкохол. Да го гръмнеш е май по-милостиво (дисклеймър за форумните кривотии - не съм казал, че трябва да отстрелваме алкохолиците).

Като минимум да спомагаш за неговото просъществуване. Т.е. да го защитаваш, да спомагаш за неговото възпроизводство, да участваш в неговата организация. Според силите и способностите си. С активни действия.

По повод по- горните коментари искам да споделя следното :
- Може някога дъщеря ми да е събирала КАС точки, заради училище или университет, но сега заради никого: участваше в “ Операция Плюшено Мече”; Редовно даряваше за някаква организация, която спасява улични животни в България, иска да участва доброволец на изборите, дарявала е и за АК. Със сигурност прави често добрини, за които не научавам. Но веднъж, когато свикнеш и изпиташ радост, че си добър, не спираш.
Подиграваме им се на американците какво правели, но няколко пъти съм свидетел как минават хиляди километри, ако трябва и през няколко континента, когато трябва да помогнат на приятел. Ама няма ще летя два пъти по 12 часа за три дни, или ще мина с кола две хиляди километра, за да помогна. Не можем да ги стигнем в човечността им.

Ели, заставам отговорно зад думите си, че и на унитата в Европа би им направило впечатление такъв жест. Комисиите им все пак са от хора! Мой много близък участва в комисии , не за бакалаври, но все пак имам някакво понятие

За съжаление гледаме с различен поглед на живота и как трябва да се държим за обществото. Търсим ползата и не можем да си представим, че нещо е направено, заради изграждането и на нашата ценностна система

Да, да, Ежко премина в наддумването. За друго говорим Ежко и мисля, че много добре става ясно. Аз поне съм обяснила вкъщи защо пари на просяци не давам.
Ама Ежко,  наистина ми се струва, че просто ти се говори. Лошото е, че отплесваме тазговора и хигиената на добър диалог заминава.
Наистина ли в колежа на някой му е трудно да “събере” кас точки? Изобщо понятието “събира” за мен е много странно. Достатъчбо е да имаш някакви интереси и си готов. Съвсем без интереси пък ми се струваш лентяй.....
Аз все повече ценя идеята за продуктивност в ежедневието при децата.

Не, Амели, говоря по същество. Колко пъти си чувала - аз си плащам за колежа, не ме занимавайте с РУА? Ето на - даже и членския внос си платих. Така де - дават хората, лошо няма. Благотворителност един вид. С която сме си изпълнили дълга към обществото на колежа.
Хубаво е да има лятна спортна площадка - по 200лв на ученик да съберем и ще я има. Това благотворителност ли е или дълг?

ПС На такъв просяк би ли дала?

Ти сериозно ли ще ме изпитваш с добродетелта на дядо Добри!?
Моля ти се.
Не искам да навлизам повече в този разговор, защото все повече се отдалечаваме от основната идея.Но две неща трябва да се уточнят. Членският внос на РУА предполага пито платено. Това е вид плащане на нещо. Не е дарение, не е благтворителност и т.н. А другото нещо, за да ти отговоря на кой просяк бих дала трябва да навляза в тема, която ще захапе и расизма, но щом искаш конкретика добре. Не бих дала, и не давам, на никой по кръстовища, основни точки и сие, за които знам/предполагам, че са част от верига работодатели.

А дядо Добри да го намесиш в такъв разговор за мен е грубо.

П.С: Откакто, когато бях на 16 и една учителка ме замъкна в дом за изоставени деца, които започнаха да ядат боите, които им носих,  вместо да рисуват,  имам много ясна представа за моите ценности, съответно и тези, които предавам на децата си.

Аз приключвам темата. Не мисля, че има какво повече да кажа по нея.